България в Шенген - най-рано след година

Холандия и Финландия са против разширяването с България и Румъния

България в Шенген - най-рано след година

© Асен Тонев



Решението за членството на България и Румъния в шенгенското пространство се отлага – отново и вероятно за по-дълго, отколкото правителствата на двете най-нови държави членки предполагаха. Целта, поставена от София, беше през март тази година България да получи зелена светлина за Шенген. Тази цел се отложи вече три пъти, като в момента най-скорошното й постигане може да се случи около средата на следващата година.


Българското и румънското членство в пространството без граничен контрол този път беше спряно от Холандия и Финландия. По време на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи двете държави заявиха, че нямат доверие в София и Букурещ, които не са направили достатъчно в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.


Българският вътрешен министър Цветан Цветанов заяви, че били представени само "абстрактни аргументи", и продължи да акцентира, че сме покрили техническите критерии. Хага и Хелзинки обаче смятат, че няма как вътрешният ред да не бъде взет предвид преди разширяването, когато става въпрос за сигурността на европейските граници.




Активната дипломация и предложението за поетапно присъединяване (от 31 октомври да бъдат вдигнати морските и въздушните граници, а през 2012 г. - сухопътните) на полското председателство на ЕС също не успя да убеди двете страни в опозиция да променят мнението си. Въпреки това Варшава успя да се справи с първите критици на България и Румъния – Париж и Берлин, които заявиха, че са склонни на поетапното отваряне на границите.


На практика полското председателство направи услуга на София и Букурещ, защото щом усети, че Холандия и Финландия не отстъпват, гласуването е по-добре да отпадне от дневния ред на срещата и темата за Шенген да мине като дискусия. Ако имаше негативен за България и Румъния вот, много процедури вероятно трябваше да започнат отново, включително технически проверки.


Полша смята да постави темата "Шенген" и по време на Европейския съвет на 17 и 18 октомври, когато се събират лидерите на страните членки. Холандия и Финландия обаче още след срещата в четвъртък заявиха, че не очакват за няколко седмици да се промени нещо, така че и тяхната позиция ще остане същата.


Двете страни изразиха готовност да преговарят едва след като Европейската комисия публикува междинния доклад по механизма за сътрудничество и проверка през пролетта на 2012 г., който следи правосъдието и вътрешния ред в България и Румъния. Няма да има особен смисъл въпросът отново да се повдига следващия месец, защото Холандия не очаква нова информация, която да накара страната да промени становището си, заяви холандският вътрешен министър Герд Леерс.


Липсата на решение за пореден път предизвика редица коментари предимно за нарушената европейска солидарност. Евродепутати заедно с председателя на Европарламента Йежи Бузек обвиниха двете западни страни в двойни стандарти и в ограничаване на свободата на движение.


"Дори и да не са част от Шенген, гражданите на България и Румъния могат да пътуват в Европа съгласно принципа за свободно движение", заяви в отговор на това Пейви Расанен, вътрешен министър на Финландия.



В Румъния президентът пое отговорността


"Изпитвам дълбоко разочарование. Изпълнихме всички критерии за присъединяване към шенгенското пространство, а ни казаха чисто и просто "не". Дори не ни дават перспектива", заяви румънският министър по европейските въпроси Леонард Орбан след отлагането на шенгенското членство. Без да отрича, че Румъния има да решава още проблеми, той каза, че си задава въпроса за "постоянното клише", определящо страната като най-корумпираната в Европа.
Междувременно президентът Траян Бъсеску заяви, че поема отговорността като държавен глава за това, че страната не се е присъединила към Шенген. Той пое и отговорността за нерешените проблеми в съдебната система, въпреки че няма правомощия в тази сфера.
Президентът заяви, че Румъния ще приеме да има гласуване за членството й в Шенген на Европейския съвет тази есен само ако има шансове за успех, съобщи "Аджарпрес". "Възможно е, но ще го направим само ако има шансове за успех, защото в противен случай отхвърляне от Европейския съвет води към започване на някои процедури отново", подчерта румънският лидер. Според него Полша е действала много интелигентно, когато на 22 септември не е повдигнала въпроса за гласуване. "Така бе избегнато официално отхвърляне на молбата, решението бе прехвърлено на по-висока инстанция и бе дадено още време за подготовка за този съвет", каза Бъсеску.


Между "извинявайте" и "само обещания не стигат"


"Не е достатъчно само да обещаеш, трябва и да спазваш правилата. Наличието на широко разпространена корупция застрашава спазването им.  Напредъкът в противодействието на корупцията и подобряване на съдебната система ще засили взаимното доверие между държавите в шенгенското пространство. Взаимното доверие е от ключово значение в системата на Шенген."
Пейви Расанен, вътрешен министър на Финландия


"Това, което искаме да избегнем, е да решим днес и да съжаляваме за това по-късно... Трябва да се има доверие към шенгенския ключ. Представете си, че вратата ви е оборудвана с осемте най-добри ключалки на света, но зад нея има някой, който пуска да минават всички - това представлява сериозен проблем."
Герд Леерс, вътрешен министър на Холандия


"Европейският съюз днес не изпълни обещанието си, дадено на България и Румъния при подписването на договорите за тяхното присъединяване. Това, че тези две страни на практика вече защитават външните граници на ЕС, а не са допускани в семейството, всъщност е отказ от солидарност."
Йежи Милер, вътрешен министър на Полша


"Съжалявам за забавянето на приемането на България и Румъния в Шенген. Българите и румънците могат да бъдат горди с постиженията си в изпълнението на всички технически изисквания. От името на Европейския парламент призовавам за справедливост и европейска солидарност. Призоваваме тези държави членки, които блокират членството на Румъния и България в Шенген, да преосмислят позициите си."
Йежи Бузек, председател на Европейския парламент


Какво предстои


След като Холандия и Финландия отказаха да допуснат България и Румъния в шенгенското пространство, се очаква до 17 октомври, когато е срещата на върха на европейските лидери (Европейският съвет), да се проведат допълнителни консултации - на първо място с правителствата в Хага и Хелзинки, но и с други държави, които имат резерви като Франция и Германия. Румънски и български дипломати ще се опитат да променят позицията има за разширяването на Шенген. Все пак е малко вероятно решението за това да бъде взето на този съвет. И финландското, и холандското правителство смятат, че проблемите с корупцията няма да бъдат решени за няколко седмици. Най-вероятно те ще изчакат междинния доклад на Еврокомисията по механизма за сътрудничество и проверка през февруари, за да решат дали да променят на позицията си. Това означава, че формално решение може да има не по-рано от средата на 2012 г., а в най-добрия случай членството на двете страни в Шенген да стане факт след около година.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK