Цветан Тодоров за корпорациите, свободния пазар и свободата: Сега врагът на демокрациите се намира в самите тях

Цветан Тодоров

© Reuters

Цветан Тодоров




"Възхвала на умереността" - така е кръстил словото си пред Центъра за съвременна култура в Барселона роденият в България, но живеещ от десетилетия във Франция популярен философ и писател Цветан Тодоров. Той отказва да приеме, че постиженията на европейския социален модел ще рухнат под ударите на шепа хора, контролиращи пазарите. След като изпълни мисията си да предотврати война в Европа и да спре комунизма, Европейският съюз, изглежда, ще изчезне, изнудван от господарите на финансовите пазари. Поради това, разказва Тодоров пред испанския в. "Ла Вангуардия", ЕС се нуждае от нова мисия - да създава просперитет и солидарност.
С централа в Барселона това е водещият всекидневник в испанската автономна област Каталуня и четвъртият най-добре продаван в Испания.  Разпространява се главно в Каталуня и е единственият каталунски вестник, който преживя всички промени в управлението на Испания.

Разговорът започва с мнението на Цветан Тодоров, че "днес демокрациите вече нямат външни врагове -  няма ги и фашизмът, и тоталитаризмът с техните големи армии. Сега нашите демокрации крият врага в себе си".


Кой е врагът?




- Най-големите им врагове са между незаконните деца, победители в една голяма революция, която е в ход: става въпрос за една промяна във властта в мащаби, не по-малки от тези на революциите, сложили край на абсолютните монархии и прехвърлили властта към новия народен суверенитет.


Обяснете ни.


- Става въпрос за една огромна промяна към нов ред, който отнема властта от политиците и политическото, за да я концентрира в ръцете на малцината, които имат контрол над пазарите.


Как?


- Политическата власт вече не решава нищо сериозно. Истинската власт е в същите онези ръце, които определят хода на пазарите, защото новата глобализирана икономика се е освободила от контрола на държавите, от всички правителства.


Затова й казваме глобализирана.


- Но в новия ред финансовите мегакорпорации и техните инвестиционни банки успяха да променят правилата, така че да изглежда, че именно те са създатели на работни места и богатство.


И ако икономката не една държава се развива зле, управниците губят изборите?


- И ако едно правителство иска да ги регулира, те се местят в друга страна с инвестициите и работните си места.


Защо електоратът не реагира?


- Защото тази революция беше възхвалявана от една крайно либерална фундаменталистка идеология, която обвързва просперитета със свободата на пазарите. Нейните привърженици твърдят, че няма просперитет без пълна свобода - за тях, за пазарите. Държавата, следователно, трябва да се откаже от всяка регулация, т.е. от цялата си власт.


Най-вече когато те печелят от това.


- Въпросът е, че крайно либералният фундаментализъм лъже, защото всъщност не изисква истинската неутралност от държавата. Напротив - иска държавата да се намесва в негова полза, когато му е необходимо.


Когато печелят, не плащат данъци и заминават за Кайманите. А когато губят, искат помощ от данъкоплатеца.


Харесва ми да извличам уроци от миналото. Чуйте какво е казал един мислител, който не може да бъде обвинен в леви идеи - Едмънд Бърк.


В размисли за Френската революция Бърк дава да се разбере, че безграничната свобода на едни означава подчинение за други: "Не можем да искаме свобода, без да определяме в какъв контекст, защото свободата създава власт, а властта без граници е обратното на всякакъв дух на свободата."


Така Бърк определи и нашия проблем като европейци днес.


Абсолютната свобода на капиталите поставя началото на подчиняването на гражданите?


- Ако премахнем всякакъв контрол над големите финансови корпорации, не означава, че им даваме свобода, а че им предоставяме безгранична власт върху нас самите. И ако не ограничим тази власт, това означава край, слагат край на твоята собствена свобода.


Дайте пример.


- Върховният съд на САЩ определи големи корпорации като индивиди и това им позволи да правят дарения без ограничения на кандидати по време на кампания. Това означава да продаваш демокрация. Който плаща, дава заповедите.


Защо липсва социална реакция?


- През ХХ век заплахата беше съветската система. Аз я изстрадах в България, където нямахме друга алтернатива, освен да подчиним публичния и частния си живот - отиваш в затвора, защото носиш тесен панталон и къса пола.


И това вече е само история, за щастие.


- Но сега отиваме в другата крайност: държавата изчезва, за да дадем цялата власт на една група от индивиди, които вземат решенията на пазарите. Дотам, че всички държави, дори и така наречените демократични, им се подчиняват.


По какъв начин?


- Това, което виждаме, е, че самата идея за колективния интерес, "общото благо", започва да изчезва. Ако Съветският съюз убиваше свободата, този неолиберален фундаментализъм унищожава социалното.


Но няма никаква реакция.


- Защото, преди да спечелят политическата битка с институциите, тези привилегировани са спечелили битката на идеите, като са идентифицирали с рухналия комунизъм всяка идея за общото благо. Така постъпи в САЩ консервативното движение "Чаено парти", което представи едва ли не като ГУЛаг плахия опит на президента Барак Обама да създаде някакъв зачатък на обществено здравеопазване в страната.


Други по-близки до нас примери?


- Такъв е опитът да се ликвидира европейската социална държава като препятствие, което трябва да бъде преодоляно, за да стане ЕС отново конкурентоспособен.


Какво трябва да се направи?


- ЕС се роди, за да сложи край на войните на континента и за да спре съветската заплаха...


Чудесни цели, които бяха постигнати.


- Затова сега трябва да му поставим нова задача: гражданите на Европа постигнахме един европейски баланс и благосъстояние и сега трябва да се борим за тях...


И ако не е възможно?


- Икономиката трябва да бъде подчинена на благосъстоянието на всички, а не обратното. Европа продължава да бъде едно прекрасно място за живот и затова първата цел на ЕС днес трябва да бъде запазването на общото благосъстояние.


Вероятно социалната държава има нужда от реформи, за да може да продължи да функционира?


- ЕС трябва да промени целта си и всички трябва да променим начина ни на мислене: кризата трябва да ни принуди да го направим... Надявам се да не чакаме тя да се задълбочи, за да отговорим на това предизвикателство.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK