Брюксел одобри ангажимента на CEZ за продажба на част от мощностите ѝ

Брюксел имаше подозрения, че CEZ е злоупотребила с доминираща позиция на пазара, запазвайки само за себе си капацитети в преносната мрежа, което възпрепятства достъпа на конкурентите й до пазара.

© Дневник

Брюксел имаше подозрения, че CEZ е злоупотребила с доминираща позиция на пазара, запазвайки само за себе си капацитети в преносната мрежа, което възпрепятства достъпа на конкурентите й до пазара.



Европейската комисия одобри ангажимента на чешката енергийна компания ЧЕЗ (CEZ) да продаде голяма част от производствените си капацитети, предаде пресслужбата на институцията.


Брюксел имаше подозрения, че CEZ е злоупотребила с доминираща позиция на пазара, запазвайки само за себе си капацитети в преносната мрежа, което възпрепятства достъпа на конкурентите ѝ до пазара.


След като Евркомисията започна разследване според антитръстовото законодателство на ЕС, което забранява подобно поведение, CEZ предложи да се лиши от голяма част от производствените си капацитети.




След консултация с пазарните участници Брюксел изрази задоволство, че крайният ангажимент, предложен от CEZ, дава адекватен отговор на опасенията. Сега той става правно задължителен.


Еврокомисарят за конкуренцията Хоакин Алмуния коментира, че при по-голяма конкуренция цените са по-ниски. "Продажбата на голям производствен капацитет ще позволи на нов участник да навлезе на чешкия пазар за доставка на електроенергия и да конкурира историческия оператор CEZ. От това ще имат полза всички потребители на електроенергия", каза той.


При разследването Еврокомисията стигна до предварително заключение, че CEZ може да е блокирала навлизането на чешкия пазар за производство и доставка на едро на електроенергия, като е запазила само за себе си капацитети от преносната мрежа, от които не е имала нужда към онзи период.


За да отговори на тези опасения, CEZ предложи да продаде производствени капацитети с мощност между 800 и 1000 мегавата. Купувачът ще трябва да бъде одобрен от Брюксел. Решението на Еврокомисията означава, че CEZ няма да плаща глоба, която щеше да представлява 10% от приходите ѝ.

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на head_hunter
    head_hunter
    Рейтинг: 501 Неутрално

    И как може изобщо да се допусне такъв монопол?

  2. 2 Профил на ASTYLE
    ASTYLE
    Рейтинг: 656 Весело

    Тези сами ще се пъхнат в устата на мечката, ако се оплачат от България пред ЕК.

    EU now have 1 GB empty space
  3. 3 Профил на Само Левски
    Само Левски
    Рейтинг: 914 Неутрално

    Хайде сега и НЕК същото да направи.Да продаде 800 - 1000 МВ от мощностите си и да закрием този воденичен камък за българската енергетика.Черна дупка за потъване на пари.

  4. 4 Профил на Само Левски
    Само Левски
    Рейтинг: 914 Неутрално

    НЕК - българското ЧЕЗ!

  5. 5 Профил на джендър NATO generals
    джендър NATO generals
    Рейтинг: 1076 Неутрално

    До коментар [#4] от "Само Левски":

    най-лошо управляваната държана енергийна компания е по добра от най-добрата частна такава






    08.03.2007 година

    Юлиана Бончева

    Димитър Бъчваров е член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Инженер икономист е. През 1992-1997 г. работи в дирекция "Икономическа политика" в Министерския съвет, а през 1997-2001 г. ръководи дирекцията. От 2001 г. до сега е в надзора на АП.
    - Г-н Бъчваров, като член на Надзорния съвет на АП през 2004 г. вие гласувахте против приватизацията на седемте електроразпределителни дружества, а по-късно в свой анализ предрекохте, че тя ще доведе до голямо поскъпване на тока. Как разбрахте какво ни чака?

    - Не бяха нужни ясновидски способности. "Бомбата" бе заложена още в самата Стратегия за приватизация на ЕРП, одобрена от Народното събрание през юни 2003 г. Там са изброени седем цели на правителството. Само една от тях - "Подобряване на качеството на услугите", е свързана с интересите на потребителите. Тя обаче не беше разкодирана с никакви конкретни параметри и остана празно пожелание. Пет от целите са насочени против обществения интерес - те са за разширяване на правата на вече приватизираните ЕРП спрямо абонатите и за повишаване на печалбите на техните собственици. Седмата цел е много показателна - "Максимизиране на приходите от приватизацията", като се пояснява, че постигането й зависи от бъдещото повишаване на цените на тока.

    - Значи правителството на Сакскобургготски е спазарило по-високи приходи от приватизацията на електромрежата срещу обещанието да повишава цените на тока в услуга на трите чуждестранни компании - нови собственици?

    - Точно така. Особено нагли са "стратегическите" заключения, че по-високите цени били главен фактор за повишаване на енергийната ефективност на домакинствата и фирмите. Все едно да се твърди, че чрез повишаване цените на хранителните продукти ще се осигури здравето на нацията. Цялата "стратегия" е изградена върху преки и косвени ангажименти държавата да вдигне цените преди приватизацията, както и да не пречи на повишаването им след това. Затова в разгара на приватизационната процедура правителството завиши цената на тока за домакинствата с 40 % и средната цена в края на 2004 г. достигна 14.7 ст. с ДДС. Този ръст далеч надхвърли темповете, които бяха заложени в приетата през 2002 г. дългосрочна Енергийна стратегия на страната. Тя предвиждаше три 10%-тни увеличения - така средната цена за битови нужди в края на 2004 г. трябваше да достигне 11 ст. за киловатчас с ДДС, или 34 % по-малко.

    - Доскоро трите приватизационни договора бяха свръхсекретни. Все пак E.ON публикува на сайта си тайния документ. И стана ясно, че бившите министри Лидия Шулева, Милко Ковачев и Агенцията за приватизация са се съгласили българската държава да обезщетява Е.ОN за всички загуби, претърпени от съдебни искове за възстановяване на платени суми, предявявани от потребители. Вероятно тази клауза я има и в договорите с CEZ и ЕVN?

    - Има такива текстове, но те се отнасят за искове, предявени преди приватизацията, и не в тях е проблемът. Изобщо проблемът не е в това, което се съдържа в договорите, а в това, което е пропуснато. В тях няма никакви изисквания за подобряване на качеството чрез намаляване на прекъсванията и отклоненията в напрежението и честотата на тока. Няма ангажименти за повишаване на събираемостта или за намаляване на загубите (кражбите) в мрежата. А решаването на тези проблеми е изключително важно, защото създава резерви за подобряване на финансовото състояние на ЕРП, без да се надуват цените.

    У нас загубите при преноса и от кражби надхвърлят 20%, докато в страните от Централна Eвропа тези загуби са под 10 %, а на Запад - още по-малки. Събираемостта у нас е 80 - 85%, докато в Европа тя е над 95 %. В този смисъл българските ЕРП-та имат резерви за постигане на добри печалби, без непременно токът да поскъпва, но никой не изисква от собствениците да гонят европейските норми. Това е начинът да се защитят и интересите на потребителите. Той обаче отсъства както в стратегията за приватизация, така и в сключените договори. Единственият ангажимент за новите собственици е да запазят нивото на разходите за заплати на персонала за следващите три години. И те го спазват - съкратиха техническия персонал и увеличиха заплатите на чуждестранните мениджъри. Сега щетите от токови удари, както и оставянето на тъмно на цели селища са много повече отпреди. Този икономически нонсенс обаче е оправдание да не се извършват инвестиции за модернизация на системата.

    - От синдикатите твърдяха, че договорите се пазят в тайна, защото съдържат скандални реверанси към купувачите - например гаранция за 16% рентабилност?

    - Тази гаранция не е в приватизационните договори, а в "Указания за образуване на цените на ЕРП през 2005 - 2007 г.", издадени от ДКЕВР. Там е залегнал въпросният неприлично висок коефициент на възвръщаемост на собствения капитал на ЕРП-тата - 16 %, като преди това нормата бе 8 %. Забележете, "указанията" са приети, след като участниците в приватизацията вече са били известни. Така държавата е "обещала" изгоди на тези инвеститори за сметка на своите граждани.

    - А в същото време държавата притиска производителите на ток, особено неприватизираните, да работят при символична рентабилност?

    - Очевидно целта е да се даде възможност на купувачите на ЕРП-тата бързо да си възвърнат инвестициите. Изчерпването на резервите, за които споменах, е трудният начин, лесният е да се вдигат цените. Особено при "услужливостта" от страна на държавата и ДКЕВР. Чуждите инвеститори просто се възползват от това.

    - Излиза, че беше по-добре ЕРП-тата да останат държавни?

    - По принцип приватизацията се основава на очакването, че частният собственик ще управлява предприятието по-ефективно. Но този принцип не важи, когато става дума за мрежов монопол, който няма никаква конкуренция. Опитът на Европа също показваше, че в страните, които приватизираха електроразпределителните си мрежи, токът изпреварващо поскъпна. В Ирландия и Гърция, които не бързат да приватизират електроенергийните системи, цените са значително, с около 60%, по-ниски от тези в Германия и Белгия, докато преди приватизацията тарифите в тези страни са били близки. В някои страни раздържавяването на електрическата мрежа доведе не само до голям ръст на цените, но и до сериозни проблеми в снабдяването. Това се случва и у нас сега.

    - А можеше ли да се избегне?

    - В страните от ЕС приватизацията на електромрежите е предшествана от значително развитие на системата от правила, повишаване на изискванията към частните компании и на техните отговорности към потребителите. Много важно е и развитието на паралелна система за граждански контрол - както над монопола, така и над т. нар. "независими органи за енергийно регулиране". В България нямаше нито едно от тези условия.

    Законът за енергетиката е фрагментарен, с широко отворени "врати" за неоснователно обогатяване на монополните играчи и произволно определяне на цените във вреда на потребителите. Санкциите в него са смехотворни. Най-голямата глоба е 150 хил. лв., а при повторно нарушение - до 450 хил. лева. Тези числа са несъизмерими с щетите от спиране на тока, например в столицата, само за няколко часа. Още по-несериозна е заплахата за отнемане на лиценз. Тази крайна санкция просто не може да бъде приложена - защото, ако едно ЕРП остане без лиценз, то незабавно трябва да спре да подава ток. Наказан ще бъде не монополният нарушител, а потребителите.

    Сбъркана бе самата последователност у нас - монополната разпределителна мрежа изпревари в приватизацията производителите на ток. АЕЦ, различните вецове и тецове работят в конкурентна среда и бе далеч по-логично раздържавяването да започне с генериращите мощности. Някои страни в Европа избраха тъкмо този подход и там действително чрез конкуренцията се проявиха предимствата на частната собственост. А България избра опакия път.

    - И какви ще са последствията от сбърканата приватизация?

    - Занапред ще се редуват и застъпват вълни от искания за повишения на цените на тока - ту от електроразпределителните дружества, ту от електроцентралите. След приватизацията на електроцентралите ще се сблъскаме с наистина обективни претенции за повишаване на техните цени. Там тепърва трябва да се влагат колосални инвестиции за рехабилитация, модернизация, очистка на въздуха, рекултивация на земните площи и т. н. Тези разходи, които са задължителни за страната ни като член на ЕС, възлизат на милиарди евро.

    Очаквам през 2007-2015 г. цените за краен потребител да растат средно с по 15% годишно. Те ще изпреварват около два пъти реалния ръст на БВП и на доходите на домакинствата. Поскъпването на електроенергията е пряк генератор на инфлация. Повишение на цената й с 10% предполага увеличение на инфлацията с около 0.5 %, а за някои стоки и услуги - още по-голямо. В много селища в Североизточна България например разходите за ток са 50% от себестойността на питейната вода.

    Скоро цената на тока за домакинствата у нас ще надмине нивата в съседните Гърция, Турция, Сърбия, Румъния, а също и в Унгария, Чехия, Словакия, Полша, Ирландия и Великобритания. Цените за индустриалните потребители също ще надхвърлят средните равнища в ЕС. Това ще забави икономическия растеж. А скъпата електроенергия е последното нещо, което ще въодушеви както чуждите, така и местните инвеститори.

    Трите сделки за ЕРП-тата донесоха 693 млн. евро приходи, но тази сума ще се изплаща с много висока и дълговечна "лихва" от всички домакинства и предприятия - чрез все по-скъп ток. Рано или късно всеки чужд инвеститор изнася от страната парите, които е инвестирал, плюс лихвите и печалбите. Получените пари от приватизацията на ЕРП-тата ще ги платим ние, потребителите от поколението, което влиза най-бедно в обединена Европа.

    - Няма ли начин положението да се промени - държавата все пак държи 33% в приватизираните дружества, има права на акционер?

    - Нещата не могат да се променят. Може да се направи така, че да не се влошават оттук нататък. Това обаче е въпрос на политика, която не можем да очакваме от сегашните управляващи, защото те наложиха дългосрочни договори и проекти в енергетиката, които още повече и по-трайно ще увеличават цените.







    До коментар [#29] от "~":

    Изследването е за глобалния ефект от либерализиране на пазара на електричество. Оригиналният документ е на http://www.psiru.org/reports/2009-12-E-Indon.doc

    Изводи:
    В развитите страни - повишени цени, по- ниска, или същата ефективност, недостатъчни инвестиции в нови мощности и мрежова инфраструктура

    Общи проблеми:
    1. Консуматорите , малки и големи, са силно срещу преструктурирането
    2. Преструктурирането не доведе до истинска конкуренция
    3. Преструктурирането доведе до по- високи цени на тока
    4. Не се реализира технологична иновация
    5. Силна концентрация на собственост в производството и обща собственост на производство и мрежи.
    6. Търговете за продажба са лесни за манипулиране и трудни за контролиране.
    7. Много е трудно договаряне на изгодни дългосрочни договори
    8. Няма интерес за инвестиране в инфраструктура, което води до западането й.
    9. Непрозрачност и липса на взаимопомощ
    10. Регулаторите не защитиха потребителите от проблемите на преструктурирането
    11. Развитие на ВЕИ е несъвместимо с либерализиран пазар

    Англия
    С изключение на големи промишлени потребители, цените не се промениха в сравнение с Франция, която не приватизира. През 2002 г 1/3 от собствениците на енергопроизводства фалираха, вкл Бритиш Енерджи с атомната си енергия. Наложи се да я спасява държавата с 20 млрд $ на данъкоплатците.

    ЕС
    Общият ефект беше увеличени цени на тока и намалена удовлетвореност на потребителите

    Ефективност
    Има широко разпространено верване,че частният сектор е винаги много по- ефективен от публичния. Това верване не се подкрепя от емпирични доказателства. Изследване през 1995 за целия свят показа че няма особена разлика в ефективността между публични и частни електрически оператори. Глобален преглед на световната банка от 2005 достигна до същите изводи.

    Само от 2009 - 2012-та са "инвестирани" 8 милиарда евро във ВЕИ тролово производство на ток
  6. 6 Профил на balada
    balada
    Рейтинг: 488 Неутрално

    мхм....Обърнал се Илия, гледа, пак в тия!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK