Германия спря банковия съюз в ЕС

Германия спря банковия съюз в ЕС

© Tobias Schwarz, Reuters



Германия заяви, че банковият съюз в ЕС изисква промени в договора за съюза, което може да забави завършването на плана за стабилизиране на еврото.


След среща на финансовите министри от ЕС в събота германският финансов министър каза, че за ликвидирането на закъсали банки - ключов елемент от плана за банковия съюз - най-вероятно ще трябва да се промени и съюзният Лисабонски договор.


"Банковият съюз има смисъл единствено, ако имаме и правила за преструктуриране и уреждане на кризите с конкретни банки. Но ако искаме да има европейски институции за това, ще трябва да променим и договора. Няма да можем да направим никакви стъпки на базата на правно съмнителна база. Затова е много важно да подсилим и мрежата от национални фондове и институции за преструктуриране."




Като първа стъпка към подобен съюз ЕЦБ трябва да започне да действа като надзор над банките от еврозоната от юли 2014г. След това трябва да е готова схемата за ликвидиране на банки или за спасяване на закъсали. Третата и последна стъпка е общоевропейско рамка за гарантиране на депозитите.


Но заради притеснение, че събирането в ЕЦБ и на банковите, и на надзорните функции може да компрометира независимостта на банката в провеждането на банковата политика, Берлин убеди в петък партньорите от ЕС да подпишат политическа декларация, с която се ангажират с бъдеща промяна ва договора на ЕС.


Шойбле даде да се разбере, че правни промени ще са необходими и за единната схема за справяне с провалили се банки.


Промяна на Лисабонския договор обаче не е лесна задача, защото изисква одобрение от всички държави членки, което в някои от тях минава през референдум.


Проблемът става особено сериозен във Великобритания, където евроскептиците са в настъпление с искания страната да напусне ЕС.


Шойбле отдавна има резерви към банковия съюз, в който ще се позволи фонд на еврозоната директно да помага на банките и да гарантира депозити в тях - ход, който Германия смята ,че ще я накара да плаща за безотговорното поведение на чужди банкери.


Министърът обясни, че е по-логично държавата, в която е закъсалата банка, първа да инжектира пари в нея и после да търси помощ от Европейския механизъм за финансова стабилност (ESM). Въпросът е, че според испанския финансов министър Луис де Гиндос, държавите вероятно ще отпускат до 10% от сумата, от която има нужда банката за стабилизиране, а останалите 90% ще идват от ESM.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK