Загреб се готви да отстъпи пред ЕС в спора за екстрадициите

Макар страната да обеща да промени закона, ЕС не остана доволен, защото промените не са достатъчно бързи и поиска доказателство за ангажимента на Хърватия.

© Reuters

Макар страната да обеща да промени закона, ЕС не остана доволен, защото промените не са достатъчно бързи и поиска доказателство за ангажимента на Хърватия.



Хърватия отстъпи под натиска да ускори плановете си за промени в закона за екстрадициите, така че да съответства на европейското законодателство, предаде "Ройтерс".


През седмицата Европейската комисия заяви, че Хърватия разполага с две седмици, за да внесе изменения в закона си или в противен случай рискува финансовата помощ за страната да бъде замразена. Това ще попречи на усилията за подобряване на граничния контрол и ще се отрази на опитите й за влизане в Шенген.


Спорът е свързан със закон, който хърватският парламент промени само три дни преди страната да влезе в ЕС на 1 юли тази година. Поправката означава, че всеки обвинен или осъден за престъпление, извършено преди август 2002 г. не може да бъде екстрадиран в чужбина.




Представител на ЕС заяви, че председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и хърватският премиер Зоран Миланович са разговаряли по телефона и са договорили компромис. Хърватия, която обеща да промени законодателството си до юли следващата година, се ангажира устно да го направи до 1 януари 2014 г., каза източникът, пожелал анонимност.


"Детайлите на споразумението трябва да бъдат изработени", заяви той като допълни, че хърватският министър на правосъдието ще се срещне следващата седмица с еврокомисаря по правосъдието, за да финализират условията на компромиса.


Опозиционната партия Хърватска демократична общност, която управлява страната в началото на 90-те години и между 2004 г. и 2011 г., обвини лявоориентираното правителство на Миланович, че е променило закона за екстрадициите, за да защити бившия шеф на хърватското разузнаване Йосип Перкович.


Той е работил за комунистическите тайни служби и е бил шеф на хърватското разузнаване, след като страната стана независима. Сега той е обвинен в Германия за убийство на югославски дисидент през 1983 г.


Премиерът Миланович отрича всякаква връзка със случая в Германия и казва, че Хърватия само иска да ползва същите привилегии, както и останалите членки.


Страните от ЕС могат да искат освобождаване от законодателството за европейската заповед за арест преди 2002 г., но Брюксел казва, че това важи само за държавите, които са били членки на блока по това време или които са отправили искането по време на преговорите по присъединяване. Хърватия е можела да поиска такова освобождаване по време на преговорите за членство, но не го е направила.


Макар страната да обеща да промени закона, ЕС не остана доволен, защото промените не са достатъчно бързи и поиска доказателство за ангажимента на Хърватия.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK