© Георги Кожухаров
Заловени наркотици в България
България е сравнително назад сред страните членки на Европейския съюз по употреба на наркотици и свързаните с нея смъртни случаи. Това сочат национални данни, представени в публикувания днес годишен доклад на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, който обхваща 28 държави от ЕС плюс Норвегия и Турция.
По повечето основни показатели за употребата на наркотици и свързаните с нея смъртни случаи България е под средното за ЕС равнище. Тревоги обаче създава липсата или ограниченият характер на мерките за превенция на наркотиците и лечение на наркозависимости, показват включените в доклада статистически таблици и данни.
През 2012 г. в България са били регистрирани 24 смъртни случая в резултат на свръхдоза, или 4.8 на 1 милион души от населението (на възраст между 15 и 64 години), при средно 17.1 на 1 милион за ЕС.
Повече от 80 милиона европейци, почти една четвърт от възрастните граждани на ЕС (между 15 и 64 години), са употребявали незаконни наркотици някога през живота си. Докато в някои страни - Дания, Франция и Великобритания - това важи за около една трета от населението на възраст между 15 и 64 години, в България този дял е под една десета.
Екстази е основният употребяван стимулант в България, както и в други съседи от региона (Турция, Гърция и Румъния), докато на европейско равнище такъв остава кокаинът. 2% от българите на възраст между 15 и 64 години са опитвали някога този наркотик през живота си при средно 3.1% за ЕС. През последната година обаче екстази са употребили 2.9% от младите хора в България (между 15 и 34 години) - близо три пъти над средното за съюза равнище от 1%.
По употреба на амфетамини сред младежите страната е в тревожната втора категория (държави, където този вид дрога през последната година са опитали между 1 и 1.5 процента от населението между 15 и 34 години). 1.3% от младите хора в България са опитали наркотици от този род - над средното за Европейския съюз ниво от 0.9%. В по-общ план обаче амфетамини са взимали някога през живота си 1.2 процента от българите - близо три пъти под средното за ЕС равнище от 3.4%.
Само 2.2 процента от пациентите (43 души), постъпили на лечение в България за наркозависими, са били пристрастени към амфетамините, при средно равнище от 7.1% за 30-те държави, обхванати в доклада.
Употребата на кокаин, "наркотика на богатите", в България остава на ниско равнище. Само 0.9% от българите на възраст между 15 и 64 години са взимали този вид дрога някога през живота си, при 4.2% средно за ЕС. Сред младежите, употребили кокаин през последната година, този дял е още по-нисък - едва 0.3%, при 1.7% средно за ЕС. Само 0.5% от пациентите, постъпили в България за лечение на наркозависимост, са били пристрастени към тази дрога.
По конфискации страната е сред челните места в Европейския съюз по заловен през 2012 г. хероин - 285 килограма, при общо 4977 кг. Убедителен лидер е Турция, която е конфискувала 13 301 кг - близо три пъти повече, отколкото всички страни членки на ЕС взети заедно. При кокаина, в унисон с ниското потребление, в България са били заловени само 115 кг, при общо 71 540 кг в 30-те държави, включени в доклада.
При амфетамините, страната също е на сравнително назад с 84 конфискувани килограма, при общо 6737 кг в 28-те държави от ЕС плюс Норвегия и Турция. Ситуацията е аналогична и при екстази. В България са били конфискувани едва 6164 кг от този наркотик, при общо близо 7 милиона в 30-те страни.
Психотерапията е бил преобладаващият терапевтичен подход в рамките на програмата за стационарно лечение в страната през 2011 г., при условие че по-голямата част от останалите страни членки са прибягвали до комбинирани и други по-модерни подходи.
През същата година в България също така не е била достъпна опиоидна заместваща терапия в програми за стационарно лечение. Липсвали са и мерки на междинния пазар на труда за пациентите на лечение за употреба на наркотици, което е затруднявало социалната реинтеграция на наркозависимите.
