Люксембург решава дали да увеличи избирателните права на чужденците

Люксембург решава дали да увеличи избирателните права на чужденците

© wikimedia commons



Гражданите на Люксембург гласуват днес на референдум за правото на глас на чужденци на националните избори - ход, който ще бъде прецедент в Европа, но и може да удвои електората на малкото, но космополитно херцогство.


Референдумът е подкрепян от либералния премиер Ксавие Бетел като част от плана му за модернизация, който включва намаляване на възрастта за гласуване на 16 години от 18 и въвеждане на 10-годишна мандатност за министрите след 19-годишното управление на консервативния му предшественик Жан-Клод Юнкер, сега председател на ЕС, пише "Ройтерс".


Референдумът ще попита дали чужденците, които са живели в Люксембург през последните 10 години и са упражнили своето съществуващо право да гласуват на общинските избори, също трябва да имат правото на глас и на националните избори. Близо 35 000 автоматично ще получат това право, а броят им ще нарасне до над 100 000, ако всички се регистрират за местните избори.




Последните проучвания показват, че отрицателният вот, подкрепян от партията на Юнкер, може да надделее. Консерваторите настояват чуждестранните жители да кандидатстват за гражданство, а не да получават допълнителни права.


Бизнесът подкрепя референдума  и десетки бизнес лидери публикуваха реклама във вестник тази седмица, описваща вота "за" като "уникална възможност за Люксембург". В случай че решението бъде одобрено, парламентът ще изготви промени в конституцията, които ще трябва да бъдат ратифицирани на втори референдум.


Предоставянето на правото на глас на чужденци, живеещи в Люксембург повече от десет години, засяга преди всичко мнозината европейци, преди всичко португалци, които съставляват 16.4 на сто от населението.


"Каквито и гледни точки да има към този проблем, няма друга европейска страна, в която само 40 на сто от населението да избират неговите представители", обясни Ксавие Бетел, който наскоро се омъжи за партньора си и стана първия лидер на ЕС, сключил хомосексуален брак.


"На следващите избори четири от десет души ще могат да кажат дали са доволни от моята политика. Никоя друга страна в света освен Дубай не достига нашето равнище на дефицит на демокрация", добави той.


След португалците делът на чужденците, живеещи във Великото херцогство, се състои предимно от французи (7 на сто), италианци (3.5 на сто), белгийци (3.3 на сто) и германци (2.3 на сто). Хората, които не произлизат от Европа, съставляват 7 на сто от населението. Сред неевропейците чужденците от Кабо Верде, Северна Америка и Китай са на най-многобройни.


Този проблем разделя дълбоко люксембургското население, което се опасява от намаляване на своето влияние в обществото в момент, когато чужденците са необходими за силно отворената икономика на тази страна, заобиколена от Франция, Белгия и Германия.


Гражданите на страни от ЕС вече участват в местни и в европейски избори.


Поради средната си възраст, по-ниска от тази на люксембургския електорат, и на социално-професионалния си профил - мнозинството работят в частния сектор, докато много люксембургски избиратели са в държавната администрация - те може да променят силно политическия пейзаж.


Партията на Юнкер казва "не"


Християнсоциалната народна партия, основната опозиционна партия, към която принадлежи бившият премиер Жан-Клод Юнкер, сега председател на Европейската комисия, води кампания в полза на избора "не" ("nee" на люксембургски), защото смята, че е по-добре да се улеснят условията за получаване на люксембургско гражданство.


Но младежкото крило на партията, напротив, призова да се гласува с "да" ("jo").


Основните актьори в икономиката и в гражданското общество също се включиха в призивите в полза на гласуване с "да".


"Всички тези хора допринасят за благоденствието на страната, допринасят за нейния БВП и работят за културното многообразие, което е богатството на нацията", обяснява Норбер Бекер, един от най-емблематичните шефове на фирми във Великото херцогство.


Поддръжниците на не-то смятат от своя страна, че няма никаква причина да се дава право на глас на жителите, които не са люксембургски граждани, и изтъкват, че подобна практика няма никъде в Европа. "Но никоя друга страна няма 46 на сто чужди граждани", отвръща Норбер Бекер.


Избирателите ще могат да отговорят на един от трите официални езика на страната, с "jo/nee" на люксембургски, "oui/non" на френски или с "ja/nein" на немски.


Четвъртият въпрос - дали държавата да плаща заплати на свещениците от католическото, протестантското, православното и еврейското вероизповедание, отпадна след споразумение, създаващо общ бюджет за финансиране на религиозния живот. Изключеното преди това мюсюлманско вероизповедание също беше включено в системата.

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Никола Йорданов
    Никола Йорданов
    Рейтинг: 2008 Неутрално

    Ценностите се формират от успешните практики в начина на живот. В Люксембург явно ценностите са откритост, разнообразие, търсене на развитие. А не оцеляване и сигурност.

    Никола Йорданов
  2. 2 Профил на Николай_1
    Николай_1
    Рейтинг: 806 Неутрално

    Ето точно тук е съсредоточена единствената цел на вечно алчната за власт Левица - да осигури за себе си непрекъснат ПОТОК НА ВНОСЕН електорат. Нормални и свободни граждани в демократичните страни за леви партии не гласуват - гласуват само социалнозависими и тези , които паразитират на гърба на държавата.

  3. 3 Профил на s0f1a
    s0f1a
    Рейтинг: 237 Неутрално

    На това се казва демокрация...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK