Йелена Рицов: Злоупотреби с евросредства в Хърватия все още няма

"Сериозно предизвикателство за Хърватия са постоянните политически промени. Правителството се смени и заедно с него много хора, които се занимаваха с европейските фондове, си отидоха. Изгубихме професионализъм и знания."

© Zagreb.hr

"Сериозно предизвикателство за Хърватия са постоянните политически промени. Правителството се смени и заедно с него много хора, които се занимаваха с европейските фондове, си отидоха. Изгубихме професионализъм и знания."



Йелена Рицов е директор на Дирекцията за европейски програми и проекти за Загреб. Тя е отговорна за подготовката, планирането, изпълнението, мониторингът и оценката на всички програми и проекти, осъществени чрез използването на средства от ЕС за региона.  Преди да застане начело на отдела, Рицов е отговаряла за корпоративните връзки на хърватската нефтена компания INA.  Завършила е история на изкуството и италиански език. Йелена Рицов разказва пред Дневник за опита на най-младата държава членка и промените в страната, настъпили след като Хърватия стана член на  ЕС. 


____


На изборите за Европейски парламент през 2014 г. избирателната активност в Хърватия беше доста ниска, въпреки очакванията за сериозен интерес в най-младата държава членка. Как си го обяснявате? 




- Ние преговаряхме за членството си цели десет години. За едно десетилетие хората просто наистина загубиха интерес. Разбира се, причините за проточването бяха чисто политически – от целия регион Хърватия беше единствената държава, която се присъедини. Никой друг няма да влезе в ЕС за известно време.


Наистина преговаряхме прекалено дълго, накрая хората бяха изморени. В Словения например нещата се случиха по различен начин, там очакванията бяха огромни. Хърватите обаче бяха реалисти – минахме през война, тежка приватизация, след това десет години преговори… Можеш да запазиш инерцията максимум за три или четири години. Когато ние се присъединихме към ЕС, ликуване и празненства нямаше. Никой не очакваше нищо.


Хърватия обаче иска да види съседите си като партньори в рамките на ЕС? 


- Разбира се, в същото време ние подкрепяме присъединяването на всяка една страна от Западните Балкани в ЕС. Всички останали обаче са много по-назад от нас. Има и друг проблем. Сърбия, Черна гора и до известна степен Босна и Херцеговина са по-фокусирани върху Русия. Има много руски капитали, вложени в тези страни. Те имат такъв политически и социален бекграунд, че разчитат на всеки, който може да ги обезпечи със средства. В този смисъл Европа не е чак толкова привлекателна за тях.


Какво е усещането на хърватите за членството като цяло? 


- Членството е най-вече тема за младите хора, студентите и академичните кадри, които се възползват от програми като "Еразъм", например, и пътуват. Това, от своя страна, води до сериозно изтичане на мозъци, отиват си главно добре образованите хора. Това може да проличи и в икономическата обстановка в Хърватия.


Когато се присъединихме преди два години, започна тежка рецесия. Правителството се смени, хората начело на институциите, управляващи европейските средства, също. Нямаше адекватно обществено обсъждане за оперативните програми – много средства бяха насочени нарочно е грешна посока. Сега ще трябва да се пренасочват, защото няма да има проекти. Не знам колко още ще се забавим…


Рецесията поне ни научи на нещо важно – институциите, които преди си стояха спокойно и разчитаха на парите на данъкоплатците, сега ще трябва да положат повече усилия. В Загреб забелязвам по-сериозна мотивация - училищата, университетите, малкият и среден бизнес се мобилизираха.


Забелязвам и друга тенденция – например във Виена – те не изпълняват европейски проекти, освен ако кметът не ги накара по политически причини да свършат нещо. Тези европейски градове, които са достатъчно развити, изцяло пренебрегват възможностите, докато по-бедните нямат капацитет да се възползват от тях.


Когато Хърватия се присъединяваше към Европейския съюз, имаше ли пилотен проект, който искахте да бъде осъществен посредством европейските фондове?


- Хърватия е туристическа дестинация, затова много средства бяха насочени към крайбрежните райони. Именно там хората бяха най-мотивирани. Имаме много места, които са културно наследство – те бяха обновени и реставрирани. По-скоро става дума за малки туристически проекти. Нямахме огромна пилотна инициатива.


ЕС за нас като цяло изигра позитивна роля, единствено икономическата ситуация и липсата на достъп до фондове все още са проблем. Непрекъснато се говори, че ще имаме това или онова, че ще осъществим един или друг проект, но до момента имаме само говоренето.  


Столицата Загреб има по-малко от един милион жители. Никой никога не е имал капацитета да усвои средства за повече. Може би 99% от територията на Хърватия са селски райони. Ще има много средства, които ще се вложат в тях, но моята прогноза е, че ще трябва да чакаме поне още година.


Срещнахте ли трудности да гарантирате необходимия капацитет за усвояване на средствата?


- Да, със сигурност. В селските райони хората, които имаха опит в подготовката на проектите си, не успяха да ги осъществят заради липсата на отворени възможности. Сега лицензите на тези проекти изтичат, защото няма отворени процедури. Тези, които успяха да изградят капацитет, не могат  да го оползотворят. Те основателно са разочаровани  - не могат да задържат професионалистите си, без да имат възможност да плащат заплатите им, при положение, че няма отворени конкурси.


Друго предизвикателство са постоянните политически промени. Правителството се смени и заедно с него много хора, които се занимаваха с европейските фондове, си отидоха. Изгубихме професионализма и знанията на тези хора. Повечето от тях сега са в частния сектор и упражняват консултантска дейност. Но реалната институционална работа не разполага с капацитет. Да не говорим, че предстоят още едни избори в края на годината.


Загреб е също така много по-богат град с висок стандарт на живот и допринася за 40% от брутния вътрешен продукт на Хърватия. От друга страна той е в много неблагоприятна позиция – парите винаги отиват към по-бедните региони. Особено в моменти, когато предстоят избори – всеки пръска пари в недостатъчно развитите места, за да прибере повече гласове. В нашата ситуация, столицата получава нисък степен на кофинансиране заради високото си развитие, въпреки че има капацитет, докато останалата част от страната получава по-висок процент, но няма ресурсите.


Не разполагате ли с механизми за защита от политически чистки?


- Никой не въведе подобни инструменти, чрез които да се защити процеса на работа. Дори и административните служители си отидоха. Като започнеш от ниво министри, асистенти на министрите, началниците на отдели… Всички бяха сменени.


Що се отнася до злоупотребите с европейски пари, все още не сме имали такива случаи. Може би защото не сме разполагали със средства в особено големи размери. Нямаме големи инфраструктурни проекти. Ще видим какво ще стане, когато бъдат отворени конкурсите за големи проекти – транспорт, управление на отпадъците, водните ресурси…


Какво се промени в Хърватия от влизането в ЕС насам?


- Туризмът скочи с над 10% - хотелите, хостелите, ресторантите, културните събития… Всичко това определено има връзка с влизането в ЕС.  Има скок в икономиката, но не смятам, че това е в резултат от фондовете.  Той се дължи на стабилността, която постигнахме в областта на инвестициите. Виждаме много чуждестранни инвестиции в туризма. Не мога да кажа, че има нещо, което се е променило към по-лошо след влизането.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на херувим
    херувим
    Рейтинг: 884 Неутрално

    Иска да каже, че злоупотреби все още не са разкрити. Има ли фондове, има и злоупотреби. Това е станало почти традиционно в целия ЕС, та няма да го има в Хърватия.

    heruvim
  2. 2 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 675 Неутрално

    Защо не вървим по правилния път като Хърватия?

    Tony
  3. 3 Профил на Софиянец
    Софиянец
    Рейтинг: 533 Неутрално

    Бях написал такъв хубав коментар, а вие изтрихте статията, само за да смените заглавието очевидно..

    Ок, исках да кажа, че Хърватия е прекрасна страна на светлинни години от нас за съжаление. Дори най-затънтени селца са чисти, спретнати, а хората са много гостоприемни. Мутрите по морето, които реват за туристи да видят как изглежда Хърватия и как България..и не говоря за природни дадености, а за ред, чистота, обслужване.

    Ето и един отчайващ пример - главната пешеходна улица в Сплит и тази във Варна..

    http://www.e-architect.co.uk/images/jpgs/croatia/riva_split_waterfront_3lhd270209_db_1.jpg


    http://www.varna.utre.bg/images/articles/2014/08/251361//865c0c0b4ab0e063e5caa3387c1a8741350496494fb88bc2840e064b5a66c728.jpg

  4. 4 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1959 Неутрално

    В исторически план Хърватия се развива коренно различно от нас, там са били дослук с Унгария още 15в., после Хабсбургите, които оттласкват турците още 18в., също така влиянието на Венеция, един търговски и военен фактор за европа и света и същевременно близък съсед на Хърватия. Адриатика като географска дестинация също е много важен фактор. Иначе като бивша соцдържава не е надскочила икономически останалите, както и честите политически промени, както споменава материалът.

  5. 5 Профил на onemanband
    onemanband
    Рейтинг: 882 Весело

    ''Йелена Рицов: Злоупотреби с евросредства в Хърватия все още няма''

    'Ми ,щото /все още /си нямате хърватски Боко и Цвъки ,за туй .

    Кажи ми ,КОЙ ти плаща Гранта, та да ти кажа какво си...




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK