Гръцката криза няма да унищожи идеята за европейския федерализъм

Функциониращият федерализъм е процес, който трябва да бъде преоткриван всеки ден, а не конституционна уредба, която може да бъде скалъпена за ден.

© Associated Press

Функциониращият федерализъм е процес, който трябва да бъде преоткриван всеки ден, а не конституционна уредба, която може да бъде скалъпена за ден.



Едно заключение от гръцката криза е ясно: мечтата за хармонично и безметежно придвижване към федерална Европа е мъртва. Озлоблението, предизвикано от кризата, постави европейските нации една срещу друга и съживи някои от най-вредните стереотипи на континента. Вместо да се ускори историческата интеграция на Европа, въвеждането на общата валута доведе до нейната бавна дезинтеграция.


Историята обаче рядко се развива еднопосочно и може би ще се окаже твърде рано да погребваме идеята за европейския федерализъм. Ако въобще ще се реализира, той ще бъде тласкан от икономическа необходимост.


Това, изглежда, е разбрал и гръцкият премиер Алексис Ципрас, съдейки по решението му да склони на основните искания на кредиторите. Вместо да зачете резултатите от референдума и да отхвърли сделката с ЕС, Ципрас разбра, че напускането на еврозоната ще бъде по-болезнено, отколкото оставането в нея. Независимо от политическата цена Гърция няма да изостави мястото си в обединена Европа.




Някои по-крайни федералисти често намират вдъхновение от опита на САЩ и забележителните интелектуални дебати в есетата "Федералистът", публикувани в края на 18-и век, когато новородената република се опитваше да изкове общото си политическо бъдеще.


Основна тема в тези произведение е разделението на финансовите отговорности между Вашингтон и щатите и по-специално разпределението на дълговете. Както пише един от бащите основатели на САЩ - Александър Хамилтън: "Може би няма нищо, което може с такава сигурност да провали благополучието на нациите от това да бъдат задължени на общи плащания за каквато и да е обща кауза, която не води до равни и пропорционални ползи. Колкото и да е банално, напълно вярно е, че няма нищо, което толкова бързо да провокира противоборства, като плащането на пари." Този сценарий звучи познато.


На САЩ бяха необходими много десетилетия да открият баланса на властите между федералния център и щатите, а през това време държавата премина и през гражданска война. Системата на общата валута беше създадена през 1913 г. с основаването на Федералния резерв. Може да се каже дори, че федерализмът все още е проект, върху който работата продължава в САЩ. Все още могат да се чуят антифедералистки гласове в реториката на Чаената партия. Функциониращият федерализъм е процес, който трябва да бъде преоткриван всеки ден, а не конституционна уредба, която може да бъде скалъпена за ден.


Безпристрастен анализ на опциите, стоящи пред еврозоната, който беше публикуван от Центъра за европейски реформи миналата година, заключи, че засилването на фискалния федерализъм е най-добрият начин да се ремонтира разнебитената конструкция на еврозоната, макар и в момент, когато идеята изглежда политически непостижима.


Докладът представя три други възможни сценария: Европа, ръководена от Германия и нациите кредитори, технократски валутен съюз, управляван от чиновници в Брюксел и централни банкери, и по-гъвкава, децентрализирана еврозона. Всички тези варианти са обаче по-малко надеждни икономически, отколкото фискалния федерализъм.


Някои европейски лидери достигнаха до същите заключения – в интервю пред "Файненшъл таймс" от последния месец италианският финансов министър Пиер Карло Падоан заяви, че еврозоната трябва да отговори на гръцката криза, като задълбочи политическата си интеграция.


"За да има напълно функциониращ икономически и монетарен съюз, са необходими фискален съюз и фискална политика. А тази фискална политика би трябвало да отговаря пред парламент, който от своя страна да бъде избиран. Иначе не може да се постигне отчетност", заяви Падоан.


Подобни коментари стряскат много политици, особено измежду антиевропейските партии и британските евроскептици. Мнозина биха нарекли тази идея лудост. Според тях няма нужда от повече Европа, а от по-малко Европа. Освен това те акцентират върху дълбоките различия между САЩ и Европа и заявяват, че е невъзможно да се създадат "Съединени европейски щати" от толкова много различни нации, когато няма обществена подкрепа за подобна инициатива.


Въпреки това има много различни видове федерализъм и пътищата към него са много. Той може да се измерва икономически, социално, религиозно, етнически – дори да вземем за пример Индия, тя е съставена от далеч по-различни общности и все пак е свързана от обща идея. Нейният федерализъм служи за управляване на различията, а не за заличаването им.


Европейската идея се нуждае от неимоверни усилия и убеждаване. Но ако европейските лидери искат валутният съюз да оцелее, политиците трябва да поставят въпроса пред гласоподавателите така, че те да разберат защо гъвкавият федерализъм е най-малкото зло за бъдещето на общността.


Оригиналният текст на анализа на зам. главния редактор на "Файненшъл таймс" е публикуван на уеб страницата на изданието със заглавие "Европейският федерализъм все още не е мъртъв". 

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 3045 Неутрално

    Без общофедерален бюджет - няма да има никаква федерална фискализация , а до това ще мине много време на проби...

    [email protected]
  2. 2 Профил на thepirineagle
    thepirineagle
    Рейтинг: 879 Неутрално

    Процесът на федерализация на Европа е факт. Въпросът е каква точно Европа, с какви институции, взаимотношения и т.н.
    Едно е сигурно - след 25 г. ЕС ще бъде нещо различно от ЕС днес. И голяма част от страните членки / ако не всички / ще бъдат много по-интегрирани, отколкото са днес. Спомнете си ЕИО отпреди четвърт век....

  3. 3 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7416 Неутрално

    "...еврозоната трябва да отговори на гръцката криза, като задълбочи политическата си интеграция."
    Освен политическата и икономическата.

  4. 4 Профил на niko_tin
    niko_tin
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Гръцката криза няма да унищожи идеята за европейския федерализъм...

    Европейската идея се нуждае от неимоверни усилия и убеждаване. Но ако европейските лидери искат валутния съюз да оцелее, политиците трябва да поставят въпроса пред гласоподавателите така, че те да разберат защо гъвкавият федерализъм е най-малкото зло за бъдещето на общността....

    Ма холан, ора, фнимавайти кво приказвати!! Вий сте умни ора, ма понекога испускати нишката и са получава убратин ифект!!! Я си представети сеги, чи доди некой путинист и мурзилка, и кажи:

    Украинската криза няма да унищожи идеята за евразийския федерализъм...

    Евразийската идея се нуждае от неимоверни усилия и убеждаване. Но ако евразийските лидери искат ЕИС, ШОС, БРИКС да преуспеят и Иран да са присъедини към тех, политиците трябва да поставят въпроса пред гласоподавателите така, че те да разберат защо гъвкавият федерализъм е най-малкото зло за бъдещето на общността....

    Кво ша стани тугава а?? Вий не сте я пумислили тая работа, ма язе сам умен и са ситих!! Земете я маанете она статия, оти ша доде некой путинист и мурзилка и сичко ша стани на мат и маскара!!!

    Ваш отец е дявола и вие изпълнявате похотите на отца си Когато говори лъжа говори свое ибо той е лъжец и отец на лъжа А как Аз истина говоря, не вярвате Ми
  5. 5 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 2162 Неутрално

    ЕС в този си вид е полуфабрикат. И то с дефекти. Не се ли създаде централен бюджет и федерално финансово министерство, ЕС ще е една сбирщина от работещи и селски тарикати като гърците! Чрез централен бюджет ще има възможност за контрол на харчовете на различните държави и по-бързо изравняване на стандарта в различните точки на ЕС. Затова е задължителен!

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  6. 6 Профил на sto67nes
    sto67nes
    Рейтинг: 1301 Неутрално

    ... Може да се каже дори, че федерализмът все още е проект, върху който работата продължава в САЩ. ......

    Трудна работа,но при желание може и да стане....

    Не питай управника,защо е простак,попитай себе си,защо е управник!
  7. 7 Профил на accidental
    accidental
    Рейтинг: 1035 Неутрално

    В САЩ е възможно, средните и южните щати са като Гърция, северо-източните брегови щати и тези по тихо-океанският бряг са като Северна Европа, но единната данъчна система и преразпределението на федерални средства се приема от Американците. Е кажи на Немците че тяхните данъци ще се харчат в ПИГС страните, да не говорим за България, просто Еврото ще следва политиката на Германия и Франция, а ПИГС ще бъдат затънали в дългове. Германия винаги е мечтала да е империя, с Еврозоната тя вече е.

  8. 8 Профил на The Shadow
    The Shadow
    Рейтинг: 1460 Неутрално

    Никога нищо няма да унищожи идеята за европейски федерализъм.
    Тя не се е появила току-така от нищото, за да изчезне от разни дребни спънки по пътя.

    “In a world of 7 billion people, we, 500 million Europeans, will have to stick together, or European prosperity and values will both go down the drain” A.Merkel
  9. 9 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 3317 Неутрално

    ЕС е гавра с понятието федерализъм. Изобщо, това понятие доста целенасочено бива извращавано, насила да означава нещо друго, удобно за държавничеството и бюрократизма.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    властта ражда паразити! в това съобщение се съдържат всички нарушения на правилата за писане на коментари, каквито модераторите могат да си изхалюцинират
  10. 10 Профил на E_E_U_
    E_E_U_
    Рейтинг: 488 Неутрално

    Най-малкото ''бежанците'' ще видят сметката на мечтите на немците за Немска федерация и диктат !

    Само родените роби чакат....Освободител !
  11. 11 Профил на Kurti
    Kurti
    Рейтинг: 381 Неутрално

    За да се получи федерална Европа, събраните централно данъци, трябва да се използват за изплащане на равни пенсии на всички жители на съюза. В момента имаме изтичане на мозъци и работна ръка в посока север, където техните данъци се използват за финансиране на западно европейските пенсионни системи, но не и финансови трансфери в посока юг. В момента никой в София няма нищо против, че данъците му се използват за изплащане на пенсии във Видин да речем, което всъщност идва да покаже, че европейски съюз няма да има, въпросът е, как ще се разпадне,мирно и тихо, или както обикновено.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  12. 12 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 648 Неутрално

    Статията е интересна със своята ретроспектива, макар в нея да не е казано нищо както за възникналата след края на Първата световна война идея за Европейски съединени щати, така и за идеята на де Гол за ЕВРОПА НА ОТЕЧЕСТВАТА. А не за ФЕДЕРАТИВНА ЕВРОПА. Нейната цел е да окуражи феновете на идеята за създаване на специален вид Федеративна Европа, поради която краткият и сравнително повърхностен анализ при сравняването на процесите за федерализиране на Европа и федерализирането на САЩ не е казано нищо за принципните разлики между изходните условия при тях.
    Основната разлика в това отношение е фактът, че в Северна Америка по времето от преди появата на САЩ съществуват щати, но няма нации и народности. Защото там има просто население, състоящо се от механична смесица от националности и народности. От хора, които не са особено здраво свързани със своите народи и държави или или помежду си, които нямат свои общи традиции и религии, свои общи психологични, цивилизационни и поведенчески особености. И защото в масовия случай причина за емигрирането е авантюризма на емигриралия и жаждата за бързо и сравнително лесно забогатяване. Така че когато започва федерализирането на щатите в една централизирана държава, всичко започва на чисто. Защото се федерализират отделните хора като личности, живеещи на дадени определени територии. А не социални групи от хора с общи за всяка група, но различни за различните групи характеристични особености.

    В Европа нещата са съвсем различни. Защото още от времето на Великото преселение на народите, а на практика и още преди това, хората като личности живеят групирано и териториално компактно и обособено в такива сравнително споени и притежаващи важни общи за групата особености, като народности, раси, етноси, нации и държави. Групи, всяка от които има обща история, различна от историята на всяка друга група. Групи, които в миналото не рядко са били смъртни врагове. Това е наследство, за чийто окончателно преодоляване в съзнанието и особено в подсъзнанието на хората изисква не години и десетилетия, а поне век. Факт, който е демонстриран в отношенията между българите и българските турци. Макар българите като народност да са един от най-толерантните в етническо отношение народи в света, макар самите турци в България също да са толерантни, недоверието между двете народности си остава. Съседите Иван и Осман поддържат добри съседски отношения и не се подозират един друг, но Иван не вярва особено на турската общност в България, а Осман -– на българите като народност и като държава. Нещо, което в парламента Доган и Местан постоянно ни напомнят.

    Това е основата, върху която се надграждат отрицателните особености на ЕС като наддържавна институция, която има намерение да се превърне в държава. Първо, в него няма и не е предвидена такава институция, каквито са сенатът на САЩ или Съветът на националностите в бившия СССР, в който всички щати, респективно всички републики или народи, да са напълно равноправни, и който да притежава известни надзорни права над решенията на парламента на ЕС. Второ, между държавите в ЕС има граници, които на практика притежават всички особености на междудържавните граници между произволни две съседни държави. По договореност и, може би, по решение на европарламента, тези граници имат избирателна пропускливост. Те са абсолютно пропускливи за стоки, капитали и идеология. И са полупропускливи за хората. Те могат да преминават през тях колкото и когато си поискат. Същото важи и за собствениците на капитали, на които никой не може да им забрани да започнат бизнес в която си искат държава на ЕС. Но преминавайки през границата и влизайки в територията на друга държавана от ЕС, хората на наемния труд нямат правата, които са имали в собствената си държава. Особеност, която превръща отношенията между бедните и богатите държави на ЕС от равноправни в колонизаторски. И дори в някои отношения в по-дискриминационни от колонизаторските.

    И, трето, в управлението на ЕС като система от полусуверени държави е пренебрегнат един от основните управленчески принципи: Принципът за пълната и взаимообратима зависимост между власт и отговорност. Според него управляващият субект, бил той физическо или юридическо лице, трябва да притежава точно толкова власт, колкото му е необходима за да може ефективно да управлява ефективно и да реализира целта на управлението. И обратно, той носи реална отговорност за резултатите от управлението само в рамките на своята управленческа власт.

    От друга страна се знае, че една държава е такава, каквито са нейните закони. Знае се също така, че какви могат да бъдат законите в една ЕС-държава, се ограничава от директивите на парламента на ЕС. Така е дори когато става дума за конституцията. Така че според този принцип за всичко лошо, което става в държавите на ЕС и в отношенията между тези държави и е предизвикано от некачествени закони, основна отговорност би трябвало да носи парламентът на ЕС, а не националните правителства. На практика обаче този парламент не носи никаква, абсолютно никаква отговорност. И това е една от причините че вместо да води умна профедерална политика, политиката на ЕС бавно, по стабилно става все по-колонизаторска.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK