Антикорупционна вълна помете много от богатите румънски кметове

Сорин Опреску, кметът на Бурурещ, в момента, в който беше арестуван.

© Associated Press

Сорин Опреску, кметът на Бурурещ, в момента, в който беше арестуван.



Бившият президентски кандидат и двумандатен кмет на Букурещ Сорин Опреску беше поредният, който стана мишена на антикорупционната политика на страната, пише "Ройтерс".


"Всеки смята, че всички в местната администрация са крадци, че всички взимат по 10-15%. Не всички сме крадци и хулигани", заяви той пред местна телевизия.


Часове по-късно Опреску беше арестуван заради разследване за вземане на подкупи. Прокурорите заявиха, че Опреску е работил със система, чрез която компаниите са запазвали около една трета от приходите, спечелени от договори с държавата, а останалите са били връщани на работещите в местната администрация на Букурещ. Опреску отрече всякакво участие.




Прокурорите започнаха разследвания срещу някои от най-овластените хора в Румъния, където корупцията е основна пречка пред инвестициите, а укриването на данъци и рушветчийството източват сериозни суми от публичните финанси.


Обвинението срещу премиера Виктор Понта във фалшифициране и пране на пари през септември беше на всички първи страници. В същото време обаче десетки кметове от всички политически партии също бяха изпратени в съда: от черноморското пристанище Контанса до Сигету Марматей – град, близо до украинската граница.


Министър-председателят на Румъния Виктор Понта отива на разпит с прокуратурата.

© Associated Press

Министър-председателят на Румъния Виктор Понта отива на разпит с прокуратурата.


Румънските кметове имат сериозна власт: двама бяха издигнати за президенти от 2004 г. насам. Настоящият президент Клаус Йоханис направи кампанията си успешна, след като успя да стегне живописния трансилвански град Сибиу, докато му беше кмет.


Влиянието на кметовете също така се дължи на контрола, който притежават, върху обществените финанси: местната власт и шестимата районни кмета в Букурещ управляват годишен бюджет от около 2 млн. евро. Друга полза за местната власт е работата им в силно политизирана публична администрация.


Освен това румънците имат повече доверие на кметовете, отколкото на централното правителство, а според социологически проучвания повече от половината от жителите на Букурещ биха гласували за Опреску отново, ако го оневинят.


"Корупцията със сигурност има влияние върху чуждестранните инвестиции както на национално, така и на местно ниво, и има отношение към слабото развитие", заявява Миха Хриберник, анализатор в компанията за оценка на риска Verisk Maplecroft.


Много от ръководителите на местната администрация "са способни да спрат инвеститорите, искайки подкупи и давайки предимство на местния бизнес в държавните поръчки. В това отношение корупцията на местно и национално ниво са близко свързани, а опитите да се елиминира корупцията на едното ниво със сигурност ще повлияят и на другото".


Изчистването на местната администрация е изискване на Европейската комисия, която все още държи съдебната система на страната под специален контрол. Брюксел никога не коментира отделни корупционни случаи, но призова Румъния да се справи с проблемите в местната администрация в годишния си доклад.


"До момента не сме забелязали забавяне на корупционните случаи, в които са намесени кметове на големи гардове или председатели на общински съвети", заяви председателят на антикорупционния орган на Румъния Лаура Кодруда Ковеси.


От 2013 г. насам прокурорите изпратиха в съда 92 кметове, 24 зам.-кметове, 22 председатели на общински съвети и други представители на местната власт. Разследванията показаха, че в някои от най-големите градове на Румъния корупцията е масова.


Кметът на Иаси беше обвинен, че е използвал полицията, за да шпионира любовницата си. Финансов министър беше арестуван за взети подкупи в размер на 1.5 млрд евро, докато е бил на кметски пост. С постъпленията си той е купил картини на Пикасо и Уорхол. Кметът на най-бедния район на Букурещ е обвинен в присвояване на 30 млн. евро подкупи.


Всички отрекоха да са замесени в подобни престъпления.


По-голямата част от разследвания разкриха, че договори са сключвани с фирми, плащали подкупи. Това обяснява защо инфраструктурата на Румъния е една от най-неразвитите в Европа. Голям брой села имат връзка със света единствено чрез черни пътища, а около 40% от румънците нямат вътрешен водопровод.


Европейският съюз задели 20 млрд. евро за развитие на Румъния: построяване на пътища, водоснабдителни системи, канализации и отопление през програмния период от 2007 до 2013 г. Много от парите отидоха в местната власт. Румъния усвои едва 60%.


Брюксел спря плащанията на няколко пъти заради установени нередности. Институтът за публични политики, местен тинк танк, оцени, че Румъния е изгубила около 1 млрд. евро фондове за седем години.


Не всички пари бяха загубени заради подкупи, но също и заради липса на административен капацитет и тромави закони за обществените поръчки, които не са прозрачни и са непоследователни.


"Законодателството за обществените поръчки е неясно нарочно. Има прекалено много изисквания, много "но" и "и", усложнени процедури, които оставят много отворени вратички за измама и корупция", заявява Моника Маковей, бивш министър на правосъдието.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK