Какво означава сделката между ЕС и Лондон за българските емигранти

Министър-председателят на Великобритания Дейвид Камерън и българският премиер Бойко Борисов по време на посещението на Камерън в София.

© Associated Press

Министър-председателят на Великобритания Дейвид Камерън и българският премиер Бойко Борисов по време на посещението на Камерън в София.



След като споразумението между Великобритания и Брюксел е вече факт, възможността работниците в ЕС да бъдат лишени от социални добавки в определени случаи е реална. 


Решенията ще засегнат по-бедните държави членки, чиито граждани емигрират в други европейски страни заради по-високите стандарт на живот и заплати. За да успокоят държавите от Източна Европа, чиито граждани са особено чувствителни към правото си да работят в чужбина, и за да запазят ненакърнено правото на свободно движение, върху което се крепи целият процес на европейската интеграция, лидерите в Брюксел се постараха да предвидят необходимите условия и гаранции.  


На първо място те запазиха правото гражданите на ЕС да могат свободно да работят на територията на други държави членки. Договореното на снощната среща на Европейския съвет не може по никакъв начин да позволи ограничаване на работниците да приемат предложения за работа в целия Съюз.




В официалните заключения след срещата, която приключи късно в петък, 28-те лидери отбелязаха обаче, че неминуемо свободният пазар на ЕС и нехармонизираните социални системи водят до различия в стандарта на живот и възнагражденията. Това прави някои държави по-привлекателни от други.


В този параграф е отразен основният дебат от вчерашната среща – по-бедните държави от Източна Европа бяха най-силно противопоставящите се на исканията на Великобритания, защото техните граждани, емигрирали в други европейски държави най-сериозно ще пострадат от всяко ограничение на социалните плащания за работници. България е измежду тези държави.



В заключенията е вписано, че, както поиска Лондон, при миграция на работници в големи мащаби, държавите ще могат да предвиждат рестриктивни мерки, за да защитят социалните си системи:


"Обосновано е това положение да се вземе предвид както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, като без да се поражда неоправдана пряка и непряка дискриминация се предвидят мерки за ограничаване на потоци от работници, които са в такъв мащаб, че имат отрицателни последици както за държавите членки на произход, така и за държавите членки по местоназначение".


За да не се наруши принципът на свободно движение, европейските лидери са избрали да обосноват създаването на този механизъм като посочат, че огромен поток от работници към определена членка може да доведе до риск за "обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве" – сфери, в които имат право да действат самите национални правителства, а не съюзното право.


Въпреки това ограниченията могат да бъдат налагани само в случай, че са пропорционални на поставена легитимна цел (напр. стимулиране на заетостта, намаляване на безработицата, защита на уязвими работници и предотвратяване на сериозни щети върху социалните системи на приемащата държава членка).


Многократно е потвърдено обаче, че ограниченията на социалните добавки не могат да се налагат дискриминативно – например срещу гражданите на само някоя определена държава член.


Изрично се напомня, че свободата на движение и на свободно пребиваване на европейските граждани, които не работят, съществуват, ако те разполагат с "достатъчно средства за себе си и за членовете на семейството си, с цел да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка" и ако са здравно осигурени.


"Държавите членки имат възможност да отказват социални обезщетения на граждани, които упражняват свободата си на движение само с цел да получават социално подпомагане от друга държава членка, при условие че не разполагат с достатъчно средства, за да получат право на пребиваване", пише в заключенията.


Както и до момента беше ситуацията в ЕС, на граждани, които в момента си търсят работа в държава членка и затова пребивават на територията ѝ, могат да се отказват социални добавки – това зависи изцяло от решението на самата държава и отказ на социална помощ от този тип не може да доведе до санкция от ЕС.


Какви ще са новите правила в ЕС след срещата?


Ако децата на българи, работещи в Германия например, живеят в България, а на родителите им се плащат детски добавки от германската социална система, то размерът на тези добавки ще бъде съобразен с държавата, в която пребивава детето – т.е. ще бъде равен на детските добавки в България, а не в Германия, където са значително по-високи. Разбира се, това индексиране на размера на детските добавки няма да е задължение за държавите членки, те ще го използват по своя преценка, ако искат да спестят тежест на социалните си системи.


От 1 януари 2020 г. това индексиране ще може да се прилага в заварено положение, т.е. ще може да се промени размерът на детските добавки, които са били започнати да бъдат изплащани, преди да се предвиди този механизъм.


Системата за индексиране ще се използва само за този тип социални плащания и няма да се отнася за друг тип подпомагане, което може да се прехвърля в държава, различна от тази, в която работи съответното лице – напр. пенсиите за старост няма да се индексират.


Т.нар. "предупредителен и предпазен механизъм" (emergency break), в който се предвижда спиране на социални плащания, ще се активира, когато за дълъг период много голям брой хора поискат да работят в определена държава членка и тази държава се бои от сериозно натоварване на социалната си система.


Това ще се случва при доказан риск за "основни аспекти на системата за социална сигурност" на държавата, при сериозни затруднения на трудовия ѝ пазар или невъзможност нейните публични служби да функционират ефективно. Ограниченията ще засягат обезщетенията за работещи лица с ниски доходи.


За да се задейства такова ограничение, държавата членка трябва:


1. да осведоми еврокомисията за трудностите си;
2. да бъдат разгледани от ЕК нейните съображения;
3. да ѝ бъде разрешено от Съвета на ЕС да ограничи плащанията на социални помощи.


Това отново не е безусловно: то трябва да се случи "в необходимата степен" и да засяга само социалните плащания, които не са обвързани със собствени вноски на работниците в социалните системи.


Тогава държавата членка ще може да ограничи достъпа на новопристигналите работници с ниски доходи до обезщетения за срок то четири години. Срокът започва да тече от момента, когато лицето започне да работи в държавата. Първоначално работникът няма да получава никакви обезщетения, като след  това постепенно ще му бъде позволяван достъп до определен вид плащания.


"Разрешението ще бъде за ограничен срок и ще се прилага за новопристигнали работници от ЕС през период от 7 години", гласи окончателното решение.


Предвидените нови механизми не се отнасят само за Великобритания, въпреки че исканията на Лондон бяха именно двигателят на тези промени. Всяка една държава членка на ЕС ще може да се възползва от тези мерки.


Дали ще станат окончателен факт обаче зависи изключително от това дали Великобритания ще остане в Европейския съюз. Ако на предстоящия референдум на Острова гражданите решат да останат част от общността, от този момент нататък решеното на Европейския съвет ще влезе в сила и ще започне работа по съответните законодателни промени.


Ако изходът от референдума е отказ на британците да останат в Европейския съюз, то цялата сделка между Лондон и Брюксел ще пропадне и промените няма да се реализират. 


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK