© Reuters
Имигранти чакат да преминат австрийско-германската граница.
Държавите - членки на ЕС, ще могат да ограничават местата за пребиваване на чужденци, получили право на международна защита, ако това помага на тяхната интеграция, отсъди Съдът на Европейския съюз.
Решението на съда беше публикувано, след като двама сирийци, живеещи в Германия, оспориха ограниченията си по местоживеене пред местен съд, който от своя страна поиска тълкуване от Съда на ЕС.
Делото е заведено от двама сирийци, живеещи в Германия съответно от 1998 и 2001 година. Германия им е предоставила субсидиарна закрила* (който се дава на хора, физически застрашени в своите собствени държави) и им е изплащала социални добавки.
Разрешителното им за пребиваване обаче е било валидно само за определена географска територия в Германия - наложено им е задължение за установяване на местожителството, което те оспорват пред германските юрисдикции.
Според Берлин практиката да се разрешава на бежанци да пребивават само на определени места в страната приемник помага тежестта на разходите за социални добавки да бъде равномерно разпределена между местните власти на Германия, което от своя страна улеснява интеграцията им в обществото.
Решението на Съда на Европейския съюз сочи, че според европейското законодателство е нелегално да се налагат условия за пребиваване заради разпределяне на социалните разходи, но е обосновано, ако по този начин се улеснява интеграцията на засегнатите лица.
Според европейското законодателство държавите членки трябва да позволяват на лицата, на които са предоставили статут, да се движат свободно на територията им.
Германското законодателство обаче предвижда лицата, които получават социални помощи, да бъдат обвързани със задължение да установят местожителството си в определено населено място.
"Съдът подчертава, че спрямо лицата, на които е предоставена субсидиарна закрила, по принцип не може да се прилага по-ограничителен режим от приложимия към лицата, които не са граждани на ЕС и пребивават законно в съответната държава членка, що се отнася до избора на местожителство, и от приложимия към гражданите на тази държава, що се отнася до достъпа до социални помощи", пише институцията.
Действията на германските власти могат да са обосновани само ако лицата, получили субсидиарна защита, "са изправени в по-голяма степен пред затруднения с интеграцията в сравнение с другите лица, които не са граждани на ЕС, пребивават законно в Германия и получават социални помощи".
Решението означава, че германските власти трябва да установят дали ограничението се отразява на степента на интеграция на двамата сирийци и на базата на заключенията си да се каже дали ограничението е обосновано.
*Субсидиарна защита е допълнителна защита, която се предоставя на лица, които ще се намират под сериозна заплаха, ако се върнат в държавата си на произход, но не покриват стриктната дефиниция за получаване на статут на бежанец. (Директива на ЕС 2004/83)
