София ще настоява за връщане на имигранти от България и Черно море в Турция

Данием Митов, министър на външните работи на България

© Conceil de l'Europe

Данием Митов, министър на външните работи на България



Споразумението между Европейския съвет и Турция трябва да покрива всички външни граници на ЕС – както морските, така и сухопътните. За това ще настоява България на срещата на Европейския съвет с турския премиер Ахмет Давутоглу днес и утре в Брюксел. Това заяви министърът на външните работи Даниел Митов по време на дискусия, организирана от Европейския съвет за външна политика.


Това означава, че премиерът Бойко Борисов в Брюксел ще поиска всички имигранти и бежанци да бъдат връщани на територията на Турция не само от Гърция, но и от България. Ще настояваме освен това нелегално пристигащите по вода в Черно море също да бъдат връщани, добави Митов.
"Не можем да си позволим степента на защита на границите на ЕС да варира", категоричен беше министърът.



България ще иска максимално бързо да заработи реадмисионното споразумение между Турция и ЕС, както и двустранното реадмисионно споразумение между Гърция и ЕС.


Кога ще започне да работи споразумението за реадмисия на ЕС с Турция и дали ще бъде подписано ново двустранно споразумение между София и Анкара ще стане ясно на Европейския съвет в Брюксел днес, "ако изобщо се стигне до споразумение", заяви Митов.


За да може България да връща законно нелегални имигранти и бежанци в Турция, страната е определила Турция като "сигурна страна", за да може с действията си да не нарушава международното право за защита на бежанците, заяви още външният министър.*


"В споразумението трябва да бъдат споменати сухопътните граници между Турция и Гърция, България и Турция и Черно море", заяви Митов и добави, че турската страна трябва да поеме ангажимента да помогне да не се създават алтернативни маршрути на имигрантите.


Турция няма да бъде привилегирована, трябва да си свърши работата


Що се отнася до исканията от Анкара за отваряне на преговорни глави и ускоряване на процеса за либерализация на визовия режим, Митов беше категоричен, че действията на ЕС по изпълняването на тези условия няма да поставят Турция в привилегировано положение или да ѝ даде специален статут.

Условията са абсолютно еднакви за всички страни както при воденето на преговори за присъединяване, така и при визовата либерализация – изискванията и стандартите на ЕС трябва да бъдат покрити от всички държави, добави Митов. Той обясни още, че единственият начин да се ускори процесът е чрез скъсявана на периодите, през които третите държави (в случая Турция) докладват на Брюксел за постигнатия прогрес по исканията на Брюксел, но не и да се затворят очите за неизпълнение на ангажименти.

"Скоростта на вземането на решения в Европейския съюз не съвпада с динамиката, с която бежанската криза се развива", заяви още Митов, ни приветства оформянето на политики и конкретни мерки за справянето с кризата.


Кипърският и имигрантския въпрос трябва да останат разделени


На въпрос каква страна ще заеме България по конфликта, възникнал между Турция и Кипър, външният министър заяви, че мирните преговори между Анкара и Никозия и споразумението за намаляване на имигрантския поток между Турция и Европейския съюз не трябва да бъдат свързвани


Въпреки това Кипър, все още непризната от турската страна, вече обяви, че няма да изпълни едно от исканията на Турция в рамките на сделката – да бъдат отворени пет преговорни глави, замразени от самата Никозия през 2009 г., след като Анкара остави пристанищата си затворени с кипърските кораби.


Разширяването трябва да остане в дневния ред


Даниел Митов потвърди подкрепата на България за продължаването на процеса на разширяването на Европейския съюз, като предупреди, че бавната европейска интеграция на държавите от Западните Балкани ще доведе до задълбочаване на скептицизма към европейското единство в региона. На фона на тази ситуация ще бъде трудно държавите да се борят с разпространявано на ефектите от бежанската криза, като например финансови проблеми и институционална нестабилност.


Имиграционната криза трябва да напомни на европейските държави, че е необходимо бързо да се стигне до "логическото заключение", а именно – бързото интегриране на държавите, заяви още Митов и добави, че "разширяването на ЕС трябва да бъде в дневния ред при всяка възможност".


Икономиката, транспортът, енергетиката и гражданските общества на държавите от Балканите са факторите, които трябва да засилят връзките между тях, добави министърът.


*Европейското право предвижда опция хора да бъдат връщани в "трета безопасна страна" (third safe country), само в случай, че държавата е способна да гарантира убежище и адекватна защита на бежанците.


–––
Какви са основните елементи, за които ще преговарят Европейският съюз и Турция днес?


- Турция да приеме всички имигранти и бежанци нелегално напуснали територията ѝ, за да стъпят на европейска територия (гръцките острови), гарантирайки функциониращи реадмисионни споразумения с ЕС;
- За всеки депортиран сирийски имигрант, който нелегално е пътувал към ЕС, блокът да заселва по легален и безопасен начин по един сириец от директно от Турция в държавите членки на квотен принцип;
- Ускоряване на визовата либерализация за турските граждани, като тя стане факт от края на юни 2016 г.
- Отваряне на нови преговорни глави за членството на Турция в ЕС;
- Удвояване на финансирането за сирийските бежанци в Турция до 6 млрд. евро


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK