Еврокомисар Вера Йоурова: Нито един европеец няма да остане без защита на неприкосновеността си

Вера Йоурова

© Associated Press

Вера Йоурова



Вера Йоурова е европейски комисар за правосъдието, защитата на потребителите и равенството между половете.


Тя е ангажирана с борбата с дискриминацията във всички сфери, в които ЕС има компетенции, и преговорите за защитата на данните на потребителите. Йоурова ръководи преговорите със Съединените щати за новото споразумение за защитата на данните, което трябва да пази неприкосновеността на европейските граждани, където и да се намират те.


Йоурова работи и по създаването на Европейска прокуратура, която да защитава европейския бюджет от злоупотреби, както и за гарантирането, че в Европа се спазват правилата, вградени в Хартата на основните права на Европейския съюз.




Как ще могат европейските граждани да защитят неприкосновеността си?


Дадохме всичко от себе си, за да не се налага европейските потребители да се принуждават да изпращат жалби и да създадем стриктна система за мониторинг за това дали фирмите спазват правилата за защита на личните данни. Ако обаче се стигне до жалба на европейски гражданин, който е разбрал, че с личните му данни е злоупотребено, този гражданин на първо място трябва да се обърне към компанията, която е извършеела нарушението.


Повече от 90% от жалбите се разрешават на този етап – с комуникация между команиите и потребителите. Самите фирми, не само най-големите, като например Google, но и другите, които разполагат с лични данни, са много зависими от доверието на хората. Затова те приемат все по-стриктни правила за защита на данните. В техен интерес е да се удовлетворяват жалбите.
Разбира се, не могат по този начин да се удовлетворят 100% от подадените жалби.


Останалите потребители трябва да се обърнат към отговорните органи за защита на личните данни или да се възползват алтернативна система за обжалван (alternative dispute system), която трябва да е безплатна. Другата опция е потребителят да се обърне към Европейския съд.


Какви са последиците, ако нарушението е извършено на територията са Съединените щати?


Тогава ситуацията е по-проблемна. Имаме споразумение с Федералната търговска комисия (Federal Trade Committee - правителствената агенция на САЩ за защита на личните данни). Тази комисия ще разглежда европейските жалби, обаче не всички от тях. При отказ оплакване да бъде разгледано, потребителят може да се обърне към арбитражна комисия (arbitration panel) – крайната възможна опция.


За обикновения нормален потребител, който не е адвокат и не е запознат с всички трудности и условия в този процес ще бъде трудно да се ориентира във всички институции. Затова Европейската комисия в сътрудничество в компаниите, които разбират логиката и мисленето на потребителите, ще подготвим конкретни и разбираеми насоки за всеки тип ситуация – какво да правят потребителите, ако нещо се случи.


Какво се случва ако органът в САЩ откаже да разгледа европейска жалба?


Заради такива ситуации със злоупотреби с лични данни на американска почва се наложи да създадем арбитражен панел като последна възможност. Направихме го, защото Съдът на ЕС категорично заяви, че не трябва да бъде оставено нито едно лице без възможност за защита.


В преговорите посвещаваме време и на случай на шпионаж, когато злоупотребата се извършва от от националното разузнаване и съответно когато някой подозира, че правилата му са нарушени по този начин.


За тази цел ще има специален представител, който да се занимае с жалбата. Заедно с американските партньори се споразумяхме за нова институция – омбудсман, който да се занимава с тези оплаквания. Въпреки това друг проблем остава нерешен – в ЕС трудно можеш да получиш информация за конкретните случаи на следене и да разбереш защо секретните служби са използвали личните ти данни.


Нашият дълг беше да се осигури еквивалентна защита за всички европейски граждани в САЩ. Но тук сме в обхвата на дейността на тайните служби и, както казах, в Европа не можем да получим 100% увереност, че ще имаме конкретна информация винаги.


Каква е тенденцията при броя на жалбите на европейски граждани – растат ли през последните години?


За последните 15 години нямаше много жалби (периодът, през който действаше предишното споразумение Safe Harbour). Имаше едва няколко оплаквания.


Всъщност мерките, които предприемаме сега, не са мотивирани от ръст в броя на жалбите на потребителите, а от разкритията на Едуард Сноудън за рисковете от обработването на лични данни на потребители в САЩ.


Европейската комисия възнамерява да оценява резултатите от тези мерки в годишни доклади. Какво ще се съдържа в тях?


Искаме докладите да бъдат конкретни. Те ще събират информация от различни източници. От американска страна имаме съгласието на няколко органа, които ще бъдат задължени да наблюдават новата система за защита на данните - всичките ще изпращат информация към нас.


Измежду тях са министерствата на търговията, правосъдието и транспорта на САЩ, Директор на националното разузнаване (DNI), Федералната търговска комисия и други. Ще ни докладват какви мерки са взети, какво е направено, колко компании са контролирани, колко са санкционирани за злоупотреби и т.н. Европейските органи на държавите членки, отговорни за защита на личните данни, също ще допринасят към годишните доклади.


Комисията ще оценява ситуацията и ще публикува мнението си впоследствие. Това е разликата между Safe Harbour и Privacy Shield (новият режим на защита на личните данни). Европейската комисия активно ще участва, преди не участваше до такава степен.


Вие сте един от отговорниците за създаване на Европейска прокуратура. Кога тази институция ще стана реалност?


Искам предложението за създаване на службата на европейския прокурор (European Public Prosecutor's Office) да бъде одобрено до края на годината от министрите на правосъдието на държавите членки на ЕС. Имаме много работа и времето ни притиска. Все още престои да завършим преговорите по въпроса за това какви точно ще бъдат компетенциите на европейската прокуратура и какъв ще е обхватът на престъпленията, които тази институция ще разследва. Европейската прокуратура ще е специализиран орган, преследващ сериозните престъпления от финансово естество в ЕС – злоупотребите със структурни фондове, в митниците и вероятно с данък добавена стойност.


Въпросът за това дали ДДС злоупотребите ще бъдат включени в обхвата на правомощията на европейската прокуратура все още подлежи на преговори.


Какви ще бъдат предимствата на европейския прокурор?


Целта е прокуратурата да бъде независим и ефективен специализиран орган. Не трябва да допускаме ситуация, в която едно дело да се гледа по десет години. Трябва за всеки да е ясно, че в работата му и в делата са замесени хора – и обвинените имат право на справедлив и бърз процес. Този орган много активно трябва да си сътрудничи с националните прокурори, идеята му е да подсили работата на националната съдебна власт, а не да я замени или отслаби. Конструкцията на националната правосъдна система ще бъде надградена с европейската прокуратура.


Европейският прокурор ще се заема със случаите, които касаят злоупотреба с над определена сума пари. В момента обмисляме границата да бъде 100 000 евро.


Освен това прокуратурата ще разследва случаите, които не могат да бъдат ефективно разследвани на национално ниво. На първо място – случаите, при които има международен елемент – измами, които са извършени на територията на повече от една държава.


Националното законодателство ще определя лицата, които ще имат право да подават жалби.


Каква степен на подкрепа получава този проект от държавите?


Някои държави са по-големи привърженици на идеята, а други са не чак толкова ентусиазирани. В България винаги намирам хора, готови да помогнат по много конструктивен начин за едно добро законодателно предложение. Великобритания и Дания и Ирландия са изключени от системата на обхват на бъдещата европейска прокуратура.


Всички други до определена степен казват: "Да, искаме го", но все още са под въпрос компетенциите. Някои държави се притесняват дали създаването на такава институция ще бъде съвместима с конституционните им изисквания. Примери са Словения и Португалия, които имат в конституциите си разпоредби, които забраняват разследващите им магистрати им да приемат инструкции от някой друг.


Като европейски комисар, отговорен за спазването на Хартата на основните права в ЕС, смятате ли, че Брюксел съумя да защити правата на бежанците и имигрантите?


Преди всичко в рамките на споразумението между ЕС и Турция се опитваме да създадем добри условия за хората на място и изпращаме отпуснатите пари не на турското правителство, а с тях плащаме за храна, здравни грижи и образование за бежанците на турска територия. Благодарение на европейските средства 300 000 деца ще могат да ходят на училище.


В момента Европейската комисия предлага хармонизирани процедури за предоставяне на убежище във всички държави членки. По този начин ще избегнем ситуацията, при която огромната част от бежанците ще се насочва към държавите, където е най-лесно да е сдобиеш със статут на бежанец и процедурите са най-опростени.


Що се отнася до настоящата схема за квотно разпределение на бежанците в ЕС, ще бъда изненадана, ако някои държави, например Вишеградската четворка, променят мнението си и се съгласят да приложат мерките. Ясно е, че тези държави предпочитат да покажат солидарността си по друг начин, а не като приемат бежанци да живеят на територията им – финансово например.


Какви промени можем да очакваме в сферата на сигурността за пътниците след атентатите в Брюксел?


Само осем процента от пътниците в Европейския съюз използват въздушния транспорт. Но си струва да се вземат мерки. Мисля, че новата директива за споделянето на регистрационните данни на пътниците (PNR) е необходима. Отне много време да стигнем до тук, а скорошните терористични нападения оказаха допълнителен натиск, за да се приеме новата политика. По-специално за Европейския парламент.


Има цяла серия от мерки срещу тероризма – например Директивата относно борбата с тероризма, която извежда на преден план доста мерки и широки възможности за полицията и прокуратурата – да действат активно срещу лица, които се готвят да пътуват до Сирия и да воюват за "Ислямска държава". Включени в антитерористичните мерки са и онези, които подпомагат, предоставят информация и пари на терористите – това е доста широка мрежа и държавите трябва да действат бързо. Опасни не са само хората, които пътуват до Сирия и се връщат, но и онези, които подкрепят тяхната дейност.


В момента се работи върху поправки в директивата за превенция на прането на пари. Те ще намалят възможността за осъществяване на анонимни плащания – много ценен инструмент за терористите, когато пътуват. Още не знаем какъв ще бъде обхватът на промените, в момента се обсъжда.


Има натиск и върху IT компаниите като Google и Facebook да дават достатъчно рано информация за сигнали за хора, които набират доброволци за джихад и за пътувания до Сирия и за всякакви симптоми за подготвяне на терористична дейност, опити да се радикализира обществото.


В България опасенията от радикализация на роми и мюсюлмани растат. Какъв е коментарът ви на европейски комисар, в чието портфолио е включена интеграцията на малцинствата?


Това трябва да спре в самото начало. Ситуацията трябва да се наблюдава и трябва да се вземат ефективни мерки срещу радикализацията. За мен новината за случаи на радикализиране на роми в България беше шокираща нова информация.


Щеше ли по-добрата интеграция на тези малцинства на по-ранен етап да предотврати настоящите рискове от радикализация?


Щом сме свидетели на влошаваща се ситуация, то това е и резултат на растяща нетолерантност и омраза в обществото. За съжаление това е тенденция за цяла Европа и трябва да се изправим срещу нея и да се преборим с причините за нея. Трябвало е нещо да се предприеме много по-рано – както в образованието или в социалните системи, обществото трябва да е способно да интегрира по-добре малцинствата, като им предоставя по-добри възможности. Интеграционната политика трябва да отговаря на две много важни условия: трябва всички институции да работят заедно, не можем да разчитаме само на една политика: ако имаме образование без социални грижи, тя няма да проработи; ако имаме само социални грижи без здравеопазване и образование, отново няма смисъл. Мисля, че България именно това прави – опитва да координира политиките. Второто условие обаче е ромите да искат тази промяна – да опитат сами. И това е и моето обръщение към тях – те трябва да бъдат мотивирани сами да приемат подадената им ръка.


А какво е обръщението Ви към жените в България, които се чувстват неравнопоставени?


Разговарях за правата на жените с премиера Бойко Борисов. Попитах го, ако получи обратно средствата, изгубени в организираната престъпност - защото България започна да разследва много интензивно и успешно организираната престъпност и данъчните престъпление, той каза, че ще се повишат заплатите на някои професии. Аз го помолих да помисли на първо място за медицинските сестри. Това е една типична сегрегирана женска професия: типичнo ниски са заплатите не само в България, но и навсякъде другаде. Където и да разговарям с хора, разбирам, че дори шофьорите в болниците са винаги по-добре платени от медицинските сестри.


В Европа разликата в заплатите на мъжете и жените е 16% в полза на мъжете. В България средно разликата е около 15%. Тези разлики имат три източника: откровена дискриминация, която е забранена със закон; липсата на увереност у жените – те просто искат по-малко пари, а работодателите се възползват от това. Основният проблем обаче са сегрегираните професии – учители, медицински сестри, чистачки, където повечето наети са жени и няма достатъчно натиск. В Европа все още царува стереотипът, че мъжът е този, който носи хляба в семейството. Но много жени отглеждат децата си сами.

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на V.Iliev
    V.Iliev
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Майка ни жална от тази защита...
    Как ще се търси баланс между сигурност и неприкосновеност!?

  2. 2 Профил на jackdaniels
    jackdaniels
    Рейтинг: 636 Неутрално

    Ама това важи ли за бели европейци, родени в Европа и с европейски корени?

  3. 3 Профил на jackdaniels
    jackdaniels
    Рейтинг: 636 Неутрално

    Щото европейския съд за правата на човека най вече се грижи да не депортират африкански и азиатски изнасилвачи и други такива престъпници за да не им се нарушат правата.

  4. 4 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3189 Неутрално

    Не ни се Верва, Верке....

    Еретик
  5. 5 Профил на 442
    442
    Рейтинг: 1273 Неутрално

    Достатъчно е да разрешат патроните 13/0 за защита на неприкосновеността ни и оръжието да не е в каса, а на стойка зад вратата.

  6. 6 Профил на polux
    polux
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Тези са царе на гръмкото ужасно глупаво празнословие.

    Като гледам целокупния състав на Комисията, все повече се отчайвам за бъдещето на ЕС...

  7. 7 Профил на it4
    it4
    Рейтинг: 268 Неутрално

    размърдаха се едва след големия наплив на нарушители на границите на европейските държави от разни тарикати лелеещи за социални благини от няколко държави, но пак за тях, пришълците , не за коренното население живеещо от векове по земите на Европа...

  8. 8 Профил на qwertqwert
    qwertqwert
    Рейтинг: 897 Неутрално

    Еврокомисар Вера Йоурова: Нито един европеец няма да остане без защита на неприкосновеността си----------->смятате ли, че Брюксел съумя да защити правата на бежанците и имигрантите?
    ---------------------------
    Браво , Дневник, продължавайте със старанието.
    Грантополучаването му е майката....

    След като мъж може да се жени за мъж, що пък двама братя да не се оженят?
  9. 9 Профил на pro_bono
    pro_bono
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Да се скриеш от Биг Брадър,а-а не ми се верва....

  10. 10 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1588 Любопитно

    О нима?! Ма що ли ми се чини, че тази само разтяга локуми?

  11. 11 Профил на blaueaugen
    blaueaugen
    Рейтинг: 479 Неутрално

    "За мен новината за случаи на радикализиране на роми в България беше шокираща нова информация."

    И на мен ми се вижда странно. Като им познавам манталитета, вероятно не са чак толкова радикализирани, ами имат финансова далавера от бурки и др.подобни.
    Съответно като секне далаверата, ще се върнат към обичайния дрескод.
    За медсестрите е права - да се вдигнат заплатите незабавно, че съвсем ще останем без сестри.

  12. 12 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3710 Любопитно

    МОЧА имени Лелина

    Кога ще започне това прекрасно нямане,
    др. Джурова?

    "Еврокомисар Вера Йоурова:
    Нито един европеец няма да остане
    без защита на неприкосновеността си"





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK