След 40 години в ЕС британският бизнес вече не е толкова проевропейски

След 40 години в ЕС британският бизнес вече не е толкова проевропейски

© Reuters



Тогава терминът Брекзит не е съществувал, но преди 41 години британският бизнес не е имал съмнения за мястото на Великобритания в Европейския съюз (ЕС). Частният сектор ентуасиазирано агитира за влизането на страната в Европейската икономическа общност (ЕИО) и участието в общия пазар през 1973 г.


Две години след това частният сектор отново подкрепя каузата на членството на референдум през 1975 г. Въвлечени са мениджърите, работниците и потребителите в мобилизацията да се гласува за оставане в ЕС.


За последните четири десетилетия обаче бизнесът, неговите лидери и служители, както и цялата Великобритания, се промениха.




Все пак 1975 г. и 2016 г. си приличат много в някои аспекти.


И тогава лидерът на Лейбъристката партия Харолд Уилсън обеща в предизборната си програма да предоговори условията на членството на страната в ЕИО и да подложи резултата на референдум.


Уилсън печели изборите през октомври 1974 г., преговаря с Брюксел и представя сделката пред британския парламент. Последващият референдум се провежда на втори юни 1975 г., а кабинетът, както и сега, е дълбоко разделен в отношението си към резултата от преговорите.


Според експерти излизането от ЕС ще има отрицателни последствия за британския паунд.

© Associated Press

Според експерти излизането от ЕС ще има отрицателни последствия за британския паунд.


Тогавашният министър на здравеопазването Барбара Касъл изказва разочарованието си от решението на предходното правителство Великобритания да се присъедини към общия пазар с думите: "Те ни изкушиха да се присъединим към общия пазар, създавайки миража, че ще се случи пазарно чудо".


Бизнесът обаче има коренно различна гледна точка. Конфедерацията на британската индустрия (CBI) анкетира своите 12 000 служители. Оказва се, че едва 8 от членовете ѝ искат да Великобритания да напусне ЕС.


След това се създава и кампанията "Великобритания в Европа" - инициатива с неудържима проевропейска инерция.


Търговски гиганти като IBM, ICI, Форд, Ролс Рос, Барклис, Империал Тобако и други активно агитират за членството на Великобритания в ЕС. Агитацията обхваща не само работниците, но и акционерите, клиентите, семействата на работниците и пенсионерите на съответните компании. Проевропейската кампания получава подкрепа и от потребителските организации, профсъюзите и фермерите.


През 2016 г. обаче бизнесът подхожда по-внимателно към проевропейската агитация.


36-има от ръководителите на 100-те компании с най-голяма пазарна капитализация, търгувани на борсата на Лондон, обявиха в съвместна публикация в Times подкрепата си за оставането в ЕС. По-любопитно беше, че останалите 64 замълчаха.


Донорството за кампанията на проевропейците също е далеч по-скромно, отколкото през 70-те.


Въпреки че някои големи банки подкрепят оставането в ЕС (Голдман Сакс, Джей Пи Морган, Морган Стенли и Банк ъф Америка), други, основно измежду хедж фондовете, подкрепиха излизането от общността.


От 80-те насам предприемачите и малките и средни предприятия обърнаха баланса на властта в британския бизнес. През 71 г. статистиката ражда подозрения, че малкият бизнес, където работят около 4.4 млн. работници или 18% от националната работна сила се намира в дългосрочен упадък.


Оказва се, че всъщност това не е вярно.


До 2014 г. малките и средни предприятия наемат около 12.1 млн. работници или 40% от работната сила и това би могло да определи развръзката на референдума на 23-и юни.


Въпреки че някои големи банки подкрепят оставането в ЕС, други, основно измежду хедж фондовете, подкрепиха излизането от общността.

© Reuters

Въпреки че някои големи банки подкрепят оставането в ЕС, други, основно измежду хедж фондовете, подкрепиха излизането от общността.


"Малкият бизнес демонстрира много по-малка подкрепа за ЕС. Той обичайно не се възползва от предимствата, които предоставя свободният износ към ЕС, но въпреки това е задължен да се съобразява с всички европейски правила и регулации", обяснява проф. Джон Къртис от Стратклайдския университет.


"Има и образователен аспект. Има силна връзка между степента на образование и симпатизантите в лагера, борещ се за оставане в ЕС. Големите бизнеси обичайно наемат кадри с висше образование, докато местните предприемачи по-рядко имат висше образование", добавя още Къртис, потвърждавайки статистиката, че образованите британци са привърженици на ЕС.


Официалната позиция Конфедерацията на британската индустрия (CBI) е много по-различна от заетата през 1975 г. твърдо проевропейска такава. Генералният директор Каролин Феърбеърн заявява:


"Не е наша работа да казваме на хората как да гласуват. Нашата роля в CBI е да им помогнем да направят информиран избор."


Феърбеърн обаче добавя: "Значителните 80% от членовете ни обаче смятат, че оставането в ЕС е най-добро за техните бизнес".


Изследванията, които публикува конфедерацията в голямата си част подкрепя оставането в ЕС. Последният му доклад сочи, че излизане от общността ще причини "сериозен икономически шок" и потенциално ще струва на Великобритания около 100 милиарда паунда и около един милион работни места.


Британската търговска камара, която се радва на сериозен брой членове, включително малки и средни предприятия, заема също по-скоро неутрална позиция. Нейният ръководител Джон Лонгуърт си подаде оставката, след като правомощията му бяха суспендирани заради изказване, според което дългосрочните перспективи на Великобритания ще бъдат "по-светли" извън Европейския съюз.


Бизнесът освен това сега е много по-предпазлив в решенията си и публичните си изказвания, след ситуациите, които се създадоха на предходния референдум, както и на общественото допитване за независимостта на Шотландия.


"Всяка намеса от бизнеса преди беше критикувана в социалните мрежи като нелегитимна и недемократична. На тези прояви се гледаше като на опит да се заплашват гласоподавателите от "лондонския елит"", коментира историкът Робърт Саундърс.


Днес обаче според Саундърс ситуацията е различна:


"По-силно е усещането, че частният сектор има правото да говори по европейския въпрос, щом се има предвид колко силно свързан е той с търговията".


За да се вслушат обаче избирателите в бизнеса, трябва да се елиминира усещането, че само мултинационалните компании държат страната да остане в ЕС.


Същото впечатление е било познато на електората и пред 1975 г.


"Мобилизирането на бизнес сектора рискува да изправи един срещу друг профсъюзите, а от това ще спечелят твърденията на левицата, че Европа е "клуб на богатите". Нищо не може да мобилизира така профъюзите така, както кампания, от която могат да спечелят шефовете им", добавя още историкът.


Проблемът е разрешен, като в основна точка на дебата се превръща създаването на работни места. Само тогава ръководството и работниците започват да защитават една и съща кауза рамо до рамо.


Когато производителят на коли British Leyland заявява, че ще трябва да съкрати бизнеса си с 25%, ако гласоподавателите изберат Великобритания да напусне ЕС, за профсъюзите това се оказва достатъчно силен аргумент, за да подкрепят оставането.


Днес обаче няколко профсъюза агитират за напускане на ЕС, като твърдят, че блокът е именно "клуб на богатите" и проповядва икономически съкращения и антисоциални политики.


Заключението е, че за последните 41 години старите социални и класови разделения са си отишли. На този фон позициите на бизнеса и профсъюзите са много по-фрагментирани.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK