
© Reuters
Много повече румънци, отколкото българи, смятат, че гласът им се чува в Европейския съюз. Това показва проучване по повод десетгодишнината от членството на двете страни в блока.
Според анализ, направен от "Алфа Рисърч", 36% от българите имат усещането, че са чути в ЕС (подробните данни за България можете да намерите тук). Идентично проучване в Румъния показва доста по-висок процент – 55 на сто.
Наблюдава се и значително по-високо самочувствие на румънците като граждани на ЕС в сравнение с българите. Мнозинството румънци (57%), за разлика от българите (34%) се чувстват европейци.
Румънците имат по-критичен поглед на румънците към ЕС и го възприемат на първо място като бюрократичен и след това като демократичен. За разлика от тях, българите го възприемат предимно като демократичен.
Повечето граждани в двете страни са оптимисти, че ЕС ще се развива положително и трябва да се фокусира върху приоритети като заетост и икономически растеж, здравеопазване, миграция. Известна разлика в оценката за приоритетите проличава в по-силния акцент, който румънците поставят върху образование и опазване на околната среда, а българите-върху външна политика и сигурност, защита на гражданските прави и социална защита.
Жителите и на двете страни подкрепят сценариите за бъдещо развитие на ЕС, които залагат на по-силната интеграция, особено лансирания шести вариант, който призовава към по-бързо приемане на България и Румъния в Шенген и еврозоната.
Шенген и еврозоната
Влизането в Шенген е силно подкрепяна цел от гражданите и на двете страни. Нагласата към влизането в еврозоната обаче е поляризирано и в двете държави като в Румъния среща малко по-висока подкрепа, отколкото в България.
Откроява се и важна разлика в перцепцията за предимствата от членството. Докато в България възможността за по-чести пътувания е водещо предимство през целия десет годишен период, към което в последните години се добавя оценката за позитивно въздействие от еврофондовете, подобрения в инфраструктурата и населените места, в Румъния сред най- важните предимства се изтъкват възможността за намиране на работа в ЕС, достъпа до чужди стоки и пазари, подобрение в населените места и повишена сигурност.
Разбирането за степента на сигурност е един от пунктовете, в които се очертава съществен а разлика между двете страни –за българите сигурността определено е проблем, докато румънците се чувстват значително по-защитени.
Съществена разлика е налице и в разбирането за най-сериозните предизвикателства пред ЕС и всяка от двете страни. Общите притеснения се свеждат до емиграция и неравнопоставеност на пазара на труда. В Румъния обаче притесненията се свеждат предимно до социално-икономически проблеми, докато за българите по-актуални са потребителски теми (като двойните стандарти в качеството на храните) и въпроси на сигурността.
Еврооптимисти
По думите на Анджела Кристеа, ръководител на Представителството на Европейската комисия в Румъния, след влизането в ЕС "всички румънци очакваха, че от днес за утре нещата ще се променят драстично". В началото имаше голям ентусиазъм, но през тези години румънците научиха някои уроци, посочи Кристеа.
По думите й според проучването румънците стават активни европейски граждани, а в дебата за бъдещето на Европа те застават на страната на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер.
За румънците ЕС остава една от институциите, в която по-голямата част от тях (57%) имат най-голямо доверие. За 51% от анкетираните румънското Председателство на Съвета на ЕС (януари-юни 2019 г.) ще е важен момент в живота им.
Според 46% от анкетираните еврочленството е донесло повече ползи на Румъния срещу 25% на обратното мнение. Общо 58% одобряват влизането на страната в Шенген, а 46% са за влизането в еврозоната. Отрицателно е мнението за Шенген на 24% от запитаните, а за еврозоната - на 40%.
Запазва се висока подкрепатаз а разширяването на ЕС. Прави впечатление, че много повече румънци (50%), отколкото българи (22.7%) одобряват влизането на Турция в ЕС.
И за нашата страна данните сочат, че българите остават едни от най-големите еврооптимисти, възприемат по-осъзнато произтичащите от членството ползи и ангажименти и имат по-рационално отношение към общоевропейските решения по актуални проблеми. Опитът отключва и някои евроскептични настроения, но към момента те остават в сянката на позитивните нагласи.
По думите на Геновева Петрова, изпълнителен директор на "Алфа Рисърч" 10 години не са достатъчни за пълната интеграция на България в ЕС, но предвид обществените нагласи, възможностите от еврочленството и факта, че все повече българи се идентифицират с общоевропейските проблеми, процес на интеграция има.
В България има обществен консенсус, че няма по-благоприятна алтернатива за нас освен ЕС и то на фона на сериозните центробежни тенденции в съюза през тези години, допълни Петрова.
Cara Mia
Рейтинг: 316 НеутралноНаистина румънците им се чува повече гласа.Та ние сме 3 пъпи по-малко от румънците като пазар и население!
12345
Рейтинг: 470 НеутралноОбяснимо е че румънците мислят така - те винаги са били по-глупави и заблудени от нас.
В ЕС се чуват само 2-3 гласа на 2-3 държави и сред тях няма такива от Централна и източна Европа. Това е една от причините за започващото разделение в ЕС, което най-вероятно ще доведе до неговия разпад.
Иво
Рейтинг: 4049 ЛюбопитноИ аз също съм еврооптимист и само наистина много заблудени или черногледи наши сънародници могат да отречат, че членството на България донеси повече ползи отколкото негативи.
"Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36Като цяло това (влизането ни в ЕС) беше най-доброто нещо, което се случи на България през последните 10 години.
karabastun
Рейтинг: 7984 ВеселоТова , че румънците вдигат гюрултия - изобщо не значи, че им '' се чува гласът'' !!! :)
[email protected]ostin22
Рейтинг: 632 НеутралноЛелеее..вече изкараха че за да се чувстваш европеец трябва да си сляпо влюбен в чиновниците в Брюксел.. Есср та дрънка..:-)
There is no way to happiness, happiness is the way!Един препатил
Рейтинг: 2862 Неутрално"Мнозинството румънци (57%), за разлика от българите (34%) се чувстват европейци."
"Прави впечатление, че много повече румънци (50%), отколкото българи (22.7%) одобряват влизането на Турция в ЕС."
Доста интересено. Там където повече хора се чувстват европейци повече са и тези, които одобряват влизането на Турция в ЕС. Наистина интересно.
philologist
Рейтинг: 470 НеутралноВероятно въпросът за европейската идентитчност е бил поставен в някакъв контекст, защото е абсурдно едва 1/3 от българите да се чувстват европейци. Не вярвам хич, ако някой запита 10 случайно срещнати хора на улицата "Вие европеец ли сте?", по-малко от 9 от тях да отговорят с "Да!". Защо не е забранена, за престъпленията си срещу българския народ, регистрираната на 5.IX.1945г. комунистическа партия, преименувана на БСП на 3.IV.1990г.?!
Петър Иванов
Рейтинг: 684 ЛюбопитноВъпросът изобщо не е до броя на населението.Със сигурност има страни с население по-малко от това на България, които вярват у че гласа им се чува, затова и го изявяват. Ние обратно , още се чудим дали не сме сбъркали напускайки руската зона. Румънците са вярват , че мястото им е в Европа, че са европейци. Там антиевропеската / и про руската , което е едно и също/ пропаганда не намира почва...
Един препатил
Рейтинг: 2862 НеутралноДо коментар [#7] от "philologist":
"Вероятно въпросът за европейската идентитчност е бил поставен в някакъв контекст, защото е абсурдно едва 1/3 от българите да се чувстват европейци."
Вижте сега как аз си обяснявам отговорите. Няма никакъв скрит контекст. И в Румъния, и в България е зададен един и същи въпрос: "Чувствате ли се европеец?". Румънците са отговорили с "да" защото се чувстват европейци по дух. Българите са отговорили с "не" защото не се чувстват европейци по заплати. Това си е мое обяснение. Не твърдя, че непременно е вярно. Но все пак има едно предимство - обяснява и много други неща.
Plamen Shopov
Рейтинг: 646 НеутралноДо коментар [#7] от "philologist":
С не ,ще отговорят русофилите!Те ще ти кажат че,за тях на първо и единствено място е Русия и се гордеят че са славяни!С това се различаваме от румънците.