Много повече румънци, отколкото българи, вярват, че гласът им в ЕС се чува

Много повече румънци, отколкото българи, вярват, че гласът им в ЕС се чува

© Reuters



Много повече румънци, отколкото българи, смятат, че гласът им се чува в Европейския съюз. Това показва проучване по повод десетгодишнината от членството на двете страни в блока.


Според анализ, направен от "Алфа Рисърч", 36% от българите имат усещането, че са чути в ЕС (подробните данни за България можете да намерите тук). Идентично проучване в Румъния показва доста по-висок процент – 55 на сто.


Наблюдава се и значително по-високо самочувствие на румънците като граждани на ЕС в сравнение с българите. Мнозинството румънци (57%), за разлика от българите (34%) се чувстват европейци.


Румънците имат по-критичен поглед на румънците към ЕС и го възприемат на първо място като бюрократичен и след това като демократичен. За разлика от тях, българите го възприемат предимно като демократичен.




Повечето граждани в двете страни са оптимисти, че ЕС ще се развива положително и трябва да се фокусира върху приоритети като заетост и икономически растеж, здравеопазване, миграция. Известна разлика в оценката за приоритетите проличава в по-силния акцент, който румънците поставят върху образование и опазване на околната среда, а българите-върху външна политика и сигурност, защита на гражданските прави и социална защита.


Жителите и на двете страни подкрепят сценариите за бъдещо развитие на ЕС, които залагат на по-силната интеграция, особено лансирания шести вариант, който призовава към по-бързо приемане на България и Румъния в Шенген и еврозоната.


Шенген и еврозоната


Влизането в Шенген е силно подкрепяна цел от гражданите и на двете страни. Нагласата към влизането в еврозоната обаче е поляризирано и в двете държави като в Румъния среща малко по-висока подкрепа, отколкото в България.


Откроява се и важна разлика в перцепцията за предимствата от членството. Докато в България възможността за по-чести пътувания е водещо предимство през целия десет годишен период, към което в последните години се добавя оценката за позитивно въздействие от еврофондовете, подобрения в инфраструктурата и населените места, в Румъния сред най- важните предимства се изтъкват възможността за намиране на работа в ЕС, достъпа до чужди стоки и пазари, подобрение в населените места и повишена сигурност.


Разбирането за степента на сигурност е един от пунктовете, в които се очертава съществен а разлика между двете страни –за българите сигурността определено е проблем, докато румънците се чувстват значително по-защитени.


Съществена разлика е налице и в разбирането за най-сериозните предизвикателства пред ЕС и всяка от двете страни. Общите притеснения се свеждат до емиграция и неравнопоставеност на пазара на труда. В Румъния обаче притесненията се свеждат предимно до социално-икономически проблеми, докато за българите по-актуални са потребителски теми (като двойните стандарти в качеството на храните) и въпроси на сигурността.


Еврооптимисти


По думите на Анджела Кристеа, ръководител на Представителството на Европейската комисия в Румъния, след влизането в ЕС "всички румънци очакваха, че от днес за утре нещата ще се променят драстично". В началото имаше голям ентусиазъм, но през тези години румънците научиха някои уроци, посочи Кристеа.

Има много очаквания в области, в които нямаме компетенции, например образованието, здравеопазването, социалните политики. Те се развиват и разгръщат на национално ниво и не се разработват от Комисията, каза Кристеа. Има много дейности, които не са точно разработване на европейски политики, но ние подкрепяме националните правителства в тези области, за да създадем по-голяма конвергенция, допълни тя.


По думите й според проучването румънците стават активни европейски граждани, а в дебата за бъдещето на Европа те застават на страната на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер.


За румънците ЕС остава една от институциите, в която по-голямата част от тях (57%) имат най-голямо доверие. За 51% от анкетираните румънското Председателство на Съвета на ЕС (януари-юни 2019 г.) ще е важен момент в живота им.


Според 46% от анкетираните еврочленството е донесло повече ползи на Румъния срещу 25% на обратното мнение. Общо 58% одобряват влизането на страната в Шенген, а 46% са за влизането в еврозоната. Отрицателно е мнението за Шенген на 24% от запитаните, а за еврозоната - на 40%.


Запазва се висока подкрепатаз а разширяването на ЕС. Прави впечатление, че много повече румънци (50%), отколкото българи (22.7%) одобряват влизането на Турция в ЕС.


И за нашата страна данните сочат, че българите остават едни от най-големите еврооптимисти, възприемат по-осъзнато произтичащите от членството ползи и ангажименти и имат по-рационално отношение към общоевропейските решения по актуални проблеми. Опитът отключва и някои евроскептични настроения, но към момента те остават в сянката на позитивните нагласи.


По думите на Геновева Петрова, изпълнителен директор на "Алфа Рисърч" 10 години не са достатъчни за пълната интеграция на България в ЕС, но предвид обществените нагласи, възможностите от еврочленството и факта, че все повече българи се идентифицират с общоевропейските проблеми, процес на интеграция има.


В България има обществен консенсус, че няма по-благоприятна алтернатива за нас освен ЕС и то на фона на сериозните центробежни тенденции в съюза през тези години, допълни Петрова.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK