Кой и колко учи чужд език в Европа

През последните години обучението по чужд език в училищата в Европа започва все по-отрано и продължава все по-дълго. В някои страни дори децата задължително учат чужд език от първи клас, в други пък в училище трябва да се учат и по три езика. В повечето държави от Централна и Източна Европа това става на фона на растящ брой на учениците в началното училище, които учат чужд език.

Това са само някои от изводите в най-новото изследване за чуждоезиковото обучение, което е изготвено от на "Юридайс юръпиън юнит" (Eurydice European Unit) и е по поръчка на Европейската комисия. То покрива 25-те членки на ЕС плюс България, Румъния и Исландия.


Докладът беше публикуван наскоро в интернет и изследва преподаването на чуждите езици в училищата в над 30 държави, а данните са актуални към периода 2000 - 2003 г. Те са изготвени на базата на няколко мащабни международни изследвания за нивото на образование и образователните процеси като PIRLS 2001, PISA 2000 и информация на Eurostat. Като цяло България не изостава от общата тенденция в Европейския съюз, макар да има някои специфики в обучението, които са характерни за страните от региона.

Основните изводи в изследването са групирани в четири теми - езиковото разнообразие в училищата, мястото на чуждите езици в учебните планове, нивото на изучаване на различните чужди езици и квалификацията на преподавателите по чужд език.

Съвсем малка част от изследваните ученици на девет и десет години в домашна атмосфера говорят на език, различен от официалния в училище. Прави впечатление, че България е сред страните, в които тези деца са най-много - 2.2 на сто от всички четвъртокласници. Според изследването тези ученици

никога не говорят на български вкъщи

Останалите държави с подобна тенденция са Холандия, Словакия и Румъния. Сравнително висок е процентът на учениците в България, които вкъщи само понякога не говорят на български - 13.6 на сто. Пред нас е само Кипър с 15.6 на сто. Рязко се променя ситуацията при децата на 15 години. Едва 1.2 на сто от българските ученици на тази възраст в домашна обстановка не говорят на български и 3.8 на сто говорят на два езика вкъщи.

Друг извод от изследването е, че в малките населени места в Европа има сравнително повече двуезични деца, отколкото в големите. Също така в столиците на някои страни броят на двуезичните ученици е голям и това се среща в Лондон, Атина, Виена и Копенхаген. И обратното - в големите населени места живеят главно деца, които говорят единствено на езика на техните учители. Изключение обаче са Испания, Италия и България.

През 2002 - 2003 г. във всички страни без района на Шотландия учениците задължително са учили чужд език. В повечето европейски държави задължителното изучаване на чужд език започва още от началното училище. България пак е сред държавите, които са изключение от този извод, заедно със Словакия и Обединеното кралство. След провеждането на значителни реформи обаче през 2003-2004 г. чуждоезиковото обучение в началните класове (втори клас) в България вече е задължително, показва още изследването.

С изключение на Италия и Великобритания във всички останали страни учениците на всяка цена трябва да изучат поне един чужд език до края на задължителното си обучение. Като цяло в повечето страни учебните планове в средното училище (след 4 клас) включват по два чужди езика. Това се наблюдава във всички страни от Централна и Източна Европа, както и в десет от старите членки на ЕС. Децата в Естония, Люксембург, Швеция и Исландия учат по два езика още от началното (от 1 до 4 клас) училище.

През учебната 2002-2003 г. задължителното чуждоезиково обучение в българските училища започва сравнително късно за разлика от останалите страни. У нас първият език тогава започва да се учи на 11 години, а вторият - на 14. Във Франция двата етапа започват съответно на 8 и 13 години, в Люксембург - на 6 и 7 години, Унгария - 9 и 14 години, Норвегия - 6 и 16 години.

След 1984 г. в Европа започва процес на реформа на чуждоезиковото обучение, в резултат на което

то става по-дълго и началото му е отрано

В периода 1994 - 2003 г. първият чужд език се учи средно между осем и девет години. След 2002 г. в Европа се налага и още една тенденция, към която страните трябва да се стремят. Целта е обучението и по втория чужд език да започва от ранните класове. Това е и в синхрон с Лисабонската стратегия от 2000 г.

В повече от половината от старите страни -членки на ЕС, учениците задължително учат някой чужд език, който се говори от много хора. В тези случаи децата не могат да избират свободно друг език като първи чужд. В повечето страни, разбира се, това е английски. В голяма част от страните френският е често срещан като втори чужд език. В други държави пък се държи на ученето на "непопулярни" езици като последица от историческите и политическите приоритети. Така например е в немски говорещата част на Белгия, в Люксембург, Финландия и Исландия.

В ЕС-15 има случаи, когато чуждите езици се използват при писането на документи и затова се учат активно в училище. Официалните документи в други държави пък се пишат дори на руски. Има случаи, когато учебните планове включват и изучаването на древните езици (старогръцки, латински). На базата на тези специфики страните от Източна Европа се отличават с две характеристики. Първо - почти навсякъде все още

руският е включен в учебните планове

и, второ - древните езици в тези страни почти не се изучават. Извън тези генерални тенденции някои страни предлагат широк набор от възможности за изучаване на чужди езици. В някои страни се учат езиците на съседните държави. Такива са случаите с чешкия в Австрия и Германия, холандския във Франция, хърватския в Словения, финландския в Норвегия и др. Езикът на емигрантите понякога също се използва в официалните документи, например арабски във френската част на Белгия, Франция и Холандия, турски в Германия и т.н. В повечето страни няма специални предписания към втория чужд език. В Унгария, Полша, Финландия и България пък в официалните документи не се използва друг език, различен от официалния.

В глава "Участие" изследването представя броят на децата, които учат чужд език в различните образователни степени.

Според документа в голяма част от страните около 50 на сто от учениците в началните училища (1-4 клас) учат най-малко един чужд език. Има, разбира се, и крайности като Люксембург, където това се отнася за 80 на сто от децата, или Естония, Финландия и Швеция, където около 10 на сто от учениците в началните училища учат чужд език. През учебната 2000-2001 г. 40 на сто от учениците в България от началния курс не са учили чужд език, а останалите 60 на сто са учили един чужд език.

В началното училище (1-4 клас) се учи най-много английски език, сочи още изследването. Това се отнася за всички страни с изключение на Белгия и Люксембург. В десет от държавите английски учат повече от половината деца в основното училище. В Люксембург пък в този образователен етап най-много се учи немски. В други четири източноевропейски страни - Чехия, Унгария, Полша и Словакия, повече от 10 на сто от децата учат немски. В Белгия и Ирландия пък се учи предимно френски. През 2000-2001 г. в България по-малко от 5 на сто от децата в началното училище са учили немски, малко над 30 на сто - английски, и малко над 25 на сто - френски. У нас се забелязва бърз растеж на учениците по английски език в тази степен и от 1998 г. до 2002 г. техният брой се е удвоил.

Според доклада в прогимназиалното образование (5-8 клас) няма деца, които да не учат поне един език. Изключение правят само Ирландия и Великобритания. В този етап около половината от децата в Литва, Латвия, Естония и скандинавските страни учат вече по два езика. В Естония, Люксембург, Малта, Холандия и Финландия

Петнадесет процента от децата в 5-8 клас учат и по три чужди езика

Като цяло много повече от децата учат два езика в средното образование (след 8 клас), отколкото в прогимназиалното. Това се отнася и за учениците с три езика.

Както в началното училище, така и в по-горните класове най-много се учи английски. Изключение правят само Белгия, Люксембург и Румъния. След 1998 г. се забелязва значителен ръст на децата в средните училища в Източна Европа, които учат английския. Най-забележимо това е в Словения и Румъния. В България от 1889 до 2002 г. те са се увеличили от 58.6 на 64.8 на сто.

Най-често изучаваните втори езици в Европа пък са френски и немски, като немският е популярен в северните, а френският в южните страни и Германия. През 2001-2002 г. в прибалтийските страни и

в България на второ място е руският

Испанският и италианският заемат трето или четвърто място в Европа. Руският също заема място в тази група. В много малка част от изследваните страни се учат други езици, различни от гореспоменатите. Средно в Европа 7.4 на сто от децата след 5 клас учат друг език освен английския - немски, френски, испански или руски. В България това са 3.2 на сто от учениците.

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ina
    *****

    Promenite koito stavat v momenta sa mnogo bolezneni kakto za stroto pokolenie taka i za novoto.Horata vse oche ne mogat da razberat kakav che rezultata i stenata- ......!Sega e momenta da ostenime tova koeto sme imali a sme podstenili.Obrazovanieto v BG beshe na mnogo visoko nivo,no go razbirame sas zakasnenie zachoto kogato uchish necho a ne go izpolzvash za teb e nicho.Sega sled tolkova godini mi se nalaga ot jivota i obstoiatelstvata da govoria ruski,ispanski,english,da ipalzvam tova koeto mi se e struvalo nenujno v uchilishe i sega saznavam kolko e bilo vajno vsichko na koeto sa ni uchili.Sajaliavam mladoto pokolenie -to ignoria vsichko,podigrava se,ne uvajava.Politicite ni rushat obrazovatelnata ni sistema i ni postaviat v situastiata -estestven podbor...koeto she prizemi mnogo hora.Ezikovata kultura e nesho mnogo cenno i az lichno do niacade se radvam za efecta na vsichko koeto stava sega i za badeche

  2. 2 Профил на хаха
    *****
    Гневно
  3. 3 Профил на роси
    *****
    Неутрално

    Преподавам български на деца, които вкъщи не го говорят, а говорят турски,а в училище-испански. Куриозното е, че и повечето от родителите им не го говорят добре, направо много зле го говорят. Аз съм от София и се оказа, че не знам колко зле е стоял въпросът с образованието в провинцията. Става въпрос най-вече за Силистренско. Сащо така помагам на преподаватели-испанци, които преподават на възрастни испански език. Интересувам се от мнението на хора с опит,кои са най-типичните първоначални трудности при изучаването на испански или друг романо-германски език. Ще се радвам да споделите опита, който имате и мнениети ви за ситуацията,която ви описах.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK