Какво е да си студент в чужбина: университетът в Дюселдорф, Германия

Какво е да си студент в чужбина: университетът в Дюселдорф, Германия

© Неда Генова



Когато отивате да учите в чужбина, искате да знаете: за здравните застраховки, какви възможности за намиране на допълнителна работа има; как се намира квартира и какви са отношенията с хазаите; какви възможности за кариерно развитие или адаптиране към новата обстановка предлага избраният университет...


Европа. "Дневник" започва да търси отговори на тези въпроси за университетите в Европа в рамките на проекта "Разкажи ми за "там" към рубрика "Образование". Идеята и реализацията на проекта са на студентката от университета в Бирмингам Теодора Бързакова. Тя ще събира информация от първа ръка сред българите, учещи в чужбина, за да направи удобен справочник за всички, които са решили да продължат образованието си извън България.


Всички статии от поредицата "Какво е да си студент в чужбина"
---


В този материал четете за университета в Дюселдорф, Германия, представен от Неда Генова, която следва там медия и културология.



Къде учиш? Харесва ли ти?


- Уча в Heinrich-Heine, университета в Дюселдорф, Германия. Както следването, така и градът и университетът ми харесват много.


Самият град хубав ли е? Разкажи ми нещо типично за него.


- Градът е столица на провинция Северна Вестфалия, макар и не най-големият в нея. Харесват ми атмосферата, малките павирани улички на стария град, реката Рейн, която го дели на две неравни части. Обичам и множеството програмни кина, разхвърляни навсякъде. По течението на реката има закътани плажове и поляни, което прави някои летни вечери особено интересни.


Другото, което обичам в Дюселдорф, е огромното разнообразие от изложби и театри, както и малко по-алтернативната програма на някои от тях.


От друга страна, както старият град, така и сега процъфтяващите бивши underground квартали на Дюселдорф гъмжат от барове и заведения.


Кои бяха най-трудните ти моменти през първата година?


- Тъй като по време на първия семестър живях в Кьолн, който е на разстояние 30-40 км от Дюселдорф, трябваше да пътувам всеки ден около час-час и половина в едната посока. Може би имаше някои моменти в часовете около 8 сутринта, когато пътуванията към някоя ранна лекция или според случая след някой купон към вкъщи бяха по-трудни за преглъщане без определена доза кафе. От друга страна, не бих казала, че съм имала тежки периоди. Единствено първата седмица след коледната ваканция, която прекарах в България, беше по-особена и малко странна.


Би ли ми дала полезна информация относно застраховки, работа, общежития?


- Хубаво е, ако си търсиш общежитие, да кандидатстваш възможно най-рано, защото списъците с чакащите за стая са дълги и може да трае повече от семестър, докато дойде твоят ред. Все пак дори ако първоначално получиш отказ, е най-добре да отидеш на място и да говориш с отговарящите за общежитията хора. Обикновено се намира някакво решение. Друг вариант е така нареченото WG (Wohngemeinschaft), или апартамент, който се дели от няколко души едновременно, които си разпределят разходите за наем, вода, ток и др. Отново е най-добре да бъдеш на място, когато започнеш да си търсиш жилище, защото посещението на бъдещата ти стая и срещата с хората, с които ще живееш, са от особено значение.


В Германия, както и в останалите страни от ЕС за застраховка при спешни случаи можеш да ползваш ЕЗОК (Европейска здравноосигурителна карта), при нея обаче е трудно да получиш обезщетение при нужда, защото се ползва единствено при определени спешни ситуации. Ако искаш да имаш по-сигурна застраховка, която да покрива разходите ти при лекарски прегледи, е добре да си направиш застраховка при някоя от немските здравни каси.


Работа най-лесно се намира чрез специализирани интернет портали, университетът също предлага работни места, но, разбира се, винаги можеш да отидеш на място в някое кафене и да се самопредложиш за работа.


Едно от най-големите предимства на следването в Северна Вестфалия е т.нар. Semesterticket, който ти дава възможност да пътуваш безплатно не само в градския транспорт на дадения град, но и в цялата провинция, включваща градове като Кьолн, Бон, Аахен, Дортмунд и др.


Университетът помага ли ти? Има ли кариерни центрове, ориентировъчни клубове?


- Университетът предлага всякакви ориентировъчни събития, които да направят първите месеци за първокурсника възможно най-безпроблемни и приятни. За чужденци има допълнителни мероприятия и срещи с други чуждестранни студенти. Обикновено има общи събития, които са организирани от университета и които са ориентирани към по-големи групи студенти, както и такива, подкрепяни от конкретната специалност.


Така например в рамките на нашата програма имахме в продължение на един семестър два различни туториума (ориентировъчни клубове): един, целящ да ни помогне с ориентирането в ежедневието и бюрокрацията на университета и втори, задължителен, който придружаваше въвеждащите ни семинари и се фокусираше върху учебния материал. И двата бяха водени от съкурсници от по-висок семестър.


Освен това по време на цялото следване има отделен туториум само за чуждестранни студенти, в рамките на който всеки от нас може да получи помощ от всякакъв вид – както организационна, така и такава, свързана със съдържанието на учебния материал. Съществува и специален информационен център, отново насочен към чужденци, който оказва помощ и организира консултации от всякакъв вид.


Хората как сe отнасят към чужденци?


- Бих казала, че отношението е приятелско, с интерес. От друга страна, както в целия университет, така и конкретно в моята специалност има толкова много чужденци, че присъствието и интеграцията им в студентския живот е напълно нормална и естествена. Хората, с които следвам, са отворени и толерантни и обръщат внимание на личността, а не на акцента или националността на приятелите си.


Има ли много българи? Помагате ли си?


- В Дюселдорф, както и въобще във всички университети в Германия, има огромно количество българи, но лично за мен това не означава, че непременно трябва да излизам с тях и да се присъединявам към хомогенни български компании. В най-близкия ми кръг има още едно момиче от България, но всичките ми останали приятели са немци, полунемци и чужденци. От друга страна, имам много приятели, които познавам още от България и които също следват в Германия. С тях се опитвам да се виждам и да поддържам връзка и там.


Ученето ли е повече или купонът? Излизате ли много?


- По време на първия семестър определено купонът беше повече от ученето - излизахме почти всяка вечер и често сме ходили на лекции директно след излизане. Сега нещата са малко по-спокойни, но все пак се опитваме да не се оставяме на учебната програма да ни погълне и да поддържаме форма.


Какво мислиш да правиш, като завършиш?


- Бих искала да продължа с магистратура, която вече да е с по-конкретна насоченост и по-скоро практически ориентирана. Не изключвам възможността да отида в друга страна като Италия или Англия и там да продължа със следването си.



В този материал четете за университета в Дюселдорф, Германия, представен от Неда Генова, която следва там медия и културология.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на зограф
    зограф
    Рейтинг: 442 Неутрално

    От спечелването на конкурса за УНИ - Дюселдорф ( комплекс зали и аула , отделни корписи ) до изграждането му, са участвали двама българи - архитект - проектант и инженер по проверка на статиката.
    Впоследствие също в строителството на библиотеката към университета, в архитектурния екип спечелил конкурса участва същият архитект.

  2. 2 Профил на Дърваря
    *****
    Неутрално

    За съжаление, нещата изглеждат по друг начин в детайл. Масовият български студент в Германия представлява според пола скрит гастарбайтер или търсачка на жених. Само 1 от 50 завършват, а 1 от 1000 успяват да се доберат с дипломата си до някаква смислена работа.

  3. 3 Профил на златаря
    *****
    Неутрално

    ами дървар преди 8-9 години беше както го описваш, но през последните 3-4 г. нещата се промениха драстично. сега завършват много хора и работят здраво. и си разбират от работата.

  4. 4 Профил на .
    *****
    Неутрално

    От тези дето завършват една група се прибира към БГ. 4-5-6 години живот при не много пари и с немската гостоприемност не карат определен процент от хора да останат.

  5. 5 Профил на а??
    *****
    Любопитно

    айде ,айде..само луди биха се върнали в БГ! И не ми говориете глупости-немското гостоприемство ала-бала-бай Ганьо винаги ще намери нещо уж!(ако са разкарали някой или са гледали с недобро око щото е мързелив и недисциплиниран-НОРМАЛНо,само така към такива..това е Германия,уйчо- а не България наакана!Наакани хора там не им трябват-и затова без такива са номер едно или номер 3 ако щете!)!
    А ако има такива които се връщат -то това показва колко чинат и що за студенти са били! Но...студенти с пари са били!
    Обаче пак липсва инфо за парите! КОЛКО? това не е 1,не са два месеца...! КОЛКО струва и откъде пари?? От иманярство ли ..или??

  6. 6 Профил на БИБЛИОТЕКА
    *****
    Неутрално

    Като гледам библиотеката.. и си представям библиотеките на "ВУЗ" в Разград.. дори и във Варна.. горките студенти..

  7. 7 Профил на Kamen
    *****
    Неутрално

    Колкото и да е хубав университета (в което не се съмнявам) това момиче, което си е избрало за специалност "медия и културология" наистина, че освен да ожени за някой загубен немец (ако е по-хубавичко, може и за по-богат и свестен) други варианти едва ли има. Не виждам за немското общество каква полза би имало, ако то остане там да работи. То не че и в БГ ще има полза от него, с тази специалност.

  8. 8 Профил на Неда
    *****
    Неутрално

    Таксата за един семестър на обучение е 500 евро, като тя отпада за първокурсниците. Към нея се прибавят и около 200 евро на семестър "социална" такса. Що се отнася до разходите по самия престой там - наемите за общежитие/ВГ/квартира започват от около 200 евро месечно и достигат до 300-400. За живот са нужни около 300-400 евро на месец.

    Що се отнася до останалите мнения - не виждам причина да коментирам. Само се радвам, че щастието ми не зависи от това дали съм от полза на индивиди тип "Камен-БГ" и, че не прекарвам времето си в библиотеките на ВУЗ-а в Разград.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK