Какво е да си студент в чужбина: Висше училище по архитектура "Белвил" в Париж

Какво е да си студент в чужбина: Висше училище по архитектура "Белвил" в Париж

© Константина Петрова



Когато отивате да учите в чужбина, искате да знаете за здравните застраховки, какви възможности за намиране на допълнителна работа има; как се намира квартира и какви са отношенията с хазяите; какви възможности за кариерно развитие или адаптиране към новата обстановка предлага избраният университет...


"Европа. Дневник" започва да търси отговори на тези въпроси за университетите в Европа в рамките на проекта "Разкажи ми за "там" към рубрика "Образование". Идеята и реализацията на проекта е на студентката от университета в Бирмингам Теодора Бързакова. Тя ще събира информация от първа ръка сред българите, учещи в чужбина, за да направи удобен справочник за всички, които са решили да продължат образованието си извън България.

Всички статии от поредицата "Какво е да си студент в чужбина"
---


В този материал четете за Константина Петрова, която е на 22 години и е учила архитектура един семестър по програма "Еразъм" във Висшето училище по архитектура "Белвил" в Париж.

Къде учиш? Харесва ли ти?

Учих във Висшето училище по архитектура "Белвил", Париж - ENSA Paris-Belleville. Образованието според мен много прилича на френския манталитет - много приказки и не толкова действия. Но в крайна сметка в комбинация с българското - много действия и малко мислене, е добре.




Самият град хубав ли е? Разкажи ми нещо типично за него.


Самият град е прекрасен. Нещо типично за него е, че в рамките на 40-50 минути разходка пеш можеш да започнеш с арабския квартал, да минеш през азиатския и да стигнеш до Операта и Лувъра - върха на лукса. Тази смяна на обстановката за толкова кратко време за мен е удивителна.


Кои бяха най-трудните ти моменти през първата година?


Нямах такива. Изпитвах несигурност от факта, че съм сама в чужда държава и че трябва да се занимавам с френска администрация, да свърша работата в определени срокове, различни от техните, но нищо повече.


Можеш ли да дадеш полезна информация относно застраховки, транспорт, работа?


Работа трудно се намира, но не е невъзможно, разбира се, трябва да се владее езикът. Може да се работи като детегледачка, а аз късах билетчета в един театър например.


Транспортът е скъп - 50 евро на месец минимум е картата за пътуване с метро и автобус. Имат и велосипеди, които се взимат от една спирка и се оставят в рамките на 30 минути на някоя друга спирка. Това струва 29 евро за цяла година със 150 евро гаранция, ако не се възстанови колелото. А транспортът пеш е най-приятен.


Трябва да се направи застраховка за "Гражданска отговорност", което ще рече, че ако бутнеш някого на улицата и той си счупи ръката или нещо подобно, трябва да имаш с какво да му платиш - струва около 10 евро.


Всички, които са здравно осигурени в България, могат да си издадат безплатно европейска здравна карта, която също се изисква от университета, за да могат да не носят никаква отговорност.


Университетът помага ли ти? Има ли кариерни центрове, ориентировъчни клубове?


Университетът не помага много. Малко са хората във Франция, които говорят английски, а в международния отдел на университета са още по-малко.


Хората как сe отнасят към чужденци?


Зависи дали владееш добре френския. Ако не - си принуден да си говориш само с еразмусци. Отделно трябва да се има предвид, че французи и парижани са две различни понятия. В Париж хората са по-големи сноби. Но при добър език и комуникативност може навсякъде да се намерят приятели.


Има ли много българи? Помагате ли си?


Няма много българи, но ги има навсякъде. Не сме си помагали кой знае колко. Но не съм имала и конкретна нужда.


Ученето ли е повече или купонът? Излизате ли много?


Аз специално не бях отишла с академични цели, така че ученето не беше много, но съвсем достатъчно, за да завърша семестъра. (Константина е била в Париж по програмата за студентска мобилност "Еразъм", бел. ред.)


Какво мислиш да правиш, като завършиш?


Да си намеря работа в България засега. Много бих искала да е свързана с френския език, но...



В този материал четете за Константина Петрова, която е на 22 години и е учила архитектура един семестър по програма "Еразъм" във Висшето училище по архитектура "Белвил" в Париж.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на иво
    *****
    Неутрално

    Абсолютно безсмислено интервю.

  2. 2 Профил на IK
    *****
    Неутрално

    Най-голямото затруднение за бъдещите студенти в Париж е квартирата, в Интернет може да видите наемите. Не се лъжете с български осигуровки, а поискайте да си платите здравното осигуряване Sécurité sociale étudiante; 198 евро за 2009/10. Учебните такси са малко на 200 евро. Ако доходите ви са под дадена граница, нещо от рода на 700 евро на месец, имате право на помощ за квартирата от CAF и здравното ви осигуряване става 100%. Така не плащате и за лекарства. В крайна сметка обаче трябва да имате минимум 800 евро на месец. Облекло си купувайте на място, има за всеки бюджет; например има ризи от 5 до 300 евро.

    В университетите приемат по документи, но повечето нямат добро име. Учебно заведение като горното не е университет, а Grande Ecole. Там приемат след две години обучение (все едно да сте завършили втори курс у нас) и се учи още три. Има приемен изпит, така, че трябва да знаете френски; не кой знае колко добре, разбира се. Иначе там приемат и за мастер; те са без изпит и нямате проблем. Според мен мастер в Grande Ecole за българи е едно добро решение, освен това после може да работите без разрешение и без каквото и да е ограничение.

    Трябва да се проверява от началото годината за условията за прием. Не кандидатствайте в един университет по много специалности и си направете добро мотивационно писмо. На българските студенти според мен се гледа добре. Сигурно ще ви приемат, но си мислите за квартира от август, както и това да разполагате с пари. Задължително ви трябва постоянен адрес и местна банкова сметка!

    В Grande Ecole се иска да се научат повече практически неща, което рязко контрастира с българско зазубряне на формули и факти. Горната госпожица не е единствената българка, която смята, че френското образование не е кой знае какво. У нас се смята, че ако няма формули, работата не е сериозна. Но от уравненията в нашите учебници обикновено нищо не може да се сметне, дори доста са с грешки. Фактите в крайна сметка говорят сами: вижте какво правят френските инженери: Airbus, TGV, Ariane. За строителство вижте например виадукта Мийо с най-високия пилон в света - 343м.

    P.S Българските студенти във Франция имат сайт: www.assobg.org


  3. 3 Профил на Демиург
    *****
    Неутрално

    Интервюто е малко извън темата. Да си студент в чужбина съвсем не е като да си студент по програма Еразъм - 6 до 9 месеца, със стипендия и хайде обратно. Еразъм е супер - един голям туристически купон, но ако не си прекарал две-три години на едно място, особено Франция, не можеш да вникнеш в ежедневието и мисленето на хората. Оттам идва и трудността в общуването с местните - не е защото не владееш перфектно езика, а защото не познаваеш тяхното битие. То е като да се сприятелиш с туристи - приятно, но без да навлизаш в пордробностите от живота на другия.

  4. 4 Профил на пепи
    *****
    Неутрално

    Във Франция има доста български студенти и повече информация за тази държава би била полезна за тези, които искат да учат там. Препоръчвам на девойката, която избира интервюираните, да потърси инсайдери, особено ако има студенти в някой Grande Ecole. Това е най-качественото висше образование, предлагано във Франция.
    За всички, които искат да учат в друга държава или само да изкарат един семестър или стаж по Еразмус, знаенето на езика на много прилично ниво е абсолютно задължително. За съжаление българските езикови гимназии и всякакви други институции за езиково обучение не предлагат подготовка по комуникационни способности, знания за чуждата култура и развиване на разговорни навици, с които нашите студенти да се чувстват комфортно от първия ден на обучението си в чужбина. Младежите от Френската гимназия в София говорят френски от средата на 50-те години на миналия век, когато пристигнат в Париж, при това със силен български акцент. Същото важи за възпитаниците на немските гимназии, американския колеж и т.н. Знанията им за културата и културните различия са почти нулевил Това ги прави аутсайдери и вероятно затова въпросът за общуването с другите българи е много съществен за социалния им комфорт.

  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  6. 6 Профил на Палауанец
    *****
    Неутрално

    а за народа на лилипутите в БГ задайте следващо питане!
    това е един непознат за другите народи феномен!
    Да се пише!
    на бай Ганьо му е писано да спаси света...! след като направи България-Швейцария на Балканите!
    Ура,бай Ганьо,.,ура, Българийо!

  7. 7 Профил на Мария Петрова
    *****
    Неутрално

    Поради интереса към стипендиите, които предлагат университетите в чужбина, през септември Европа.Дневник стартира нова рубрика, посветена на темата.

  8. 8 Профил на от Франция
    *****
    Неутрално

    Жалко, че стипендията Еразмус е била пропиляна. Госпожицата не е отишла с академична цел, но също не е разбрала много от Франция и французите. Париж и Франция могат да бъде образец за архитектура, строителство и градоустройство, особено за страна като България и българските студенти в тази област.
    Наистина е добре да се подбират интервюираните, с оглед стойността на информацията, все пак това е целта на рубриката.

  9. 9 Профил на gospojicata
    *****
    Неутрално

    госпожицата въобще не отрича всички предимства които представя пребиваването в париж от архитектурна и от всякаква гледна точка-меко казано тъпо е да се интерпретира така. просто казва,че студентите,които отиват там трябва да са подготвени за културни различия.

  10. 10 Профил на hm
    *****
    Неутрално

    Глупаво интервю.
    И аз не мога да разбера защо се интервюират студенти по Еразъм?

  11. 11 Профил на =\/=
    *****
    Неутрално

    Нямате представа колко искам да се махна от тая страна, нашата татковина! И нищо не може да ме спре, нито здравни застраховки от 200 евро, нито надути франсета!
    Мразя всичко тук.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK