Какво е да си студент в чужбина: Университетът в Тюбинген, Германия

Какво е да си студент в чужбина: Университетът в Тюбинген, Германия

© Симеон Тютюнджиев



Когато отивате да учите в чужбина, искате да знаете за здравните застраховки, какви възможности за намиране на допълнителна работа има; как се намира квартира и какви са отношенията с хазяите; какви възможности за кариерно развитие или адаптиране към новата обстановка предлага избраният университет...


"Европа. Дневник" започва да търси отговори на тези въпроси за университетите в Европа в рамките на проекта "Разкажи ми за "там" към рубрика "Образование". Идеята и реализацията на проекта са на студентката от университета в Бирмингам Теодора Бързакова. Тя ще събира информация от първа ръка сред българите, учещи в чужбина, за да направи удобен справочник за всички, които са решили да продължат образованието си извън България.

Всички статии от поредицата "Какво е да си студент в чужбина"
---



В тази статия четете за Симеон Тютюнджиев, който е на 21 години и учи икономика и бизнес администрация в университета в Тюбинген, Германия.



Къде учиш? Харесва ли ти? 


Уча в университета в Тюбинген (Uni Tübingen). Специалността ми е BWL (Betriebswirtschaftslehre) - икономика и бизнес администрация.


Самият град хубав ли е? Разкажи ми нещо типично за него.


Uni Tübingen е в малък университетски град (около 100 000), намиращ се на около 40 км южно от Щутгарт. Градът е хубав, много зелен и пълен със студенти, като 40% са чужденци. Има около 500 българи.


Води се един от най-скъпите градове за живеене, наемите са с около 50 евро по-скъпи от тези в големите градове, например в Щутгарт. Няма тежка индустрия, а повечето работещи хора просто "нощуват" в Тюбинген.


Кои бяха най-трудните ти моменти през първата година?


Най-трудни за мен бяха интеграцията и начинът на учене, тъй като в училище се преподава и се оценява по различна система, докато в университета никой не те кара да учиш или да присъстваш. Накрая обаче ти поставят изпит, който обхваща целия материал, и не е достатъчно да си разгледал няколко теми, за да го вземеш.


Лично за мен през първата година понятието студентски живот беше предимно учене. От сутрин до вечер учех и накрая успях да взема 1 изпит от 3. Впоследствие свикнах с начина на преподаване на професорите и това как трябва да се подготвя за определен изпит. Вече нямам проблем, но който си мисли, че в Германия се учи две седмици преди изпит, има грешна представа.


Можеш ли да дадеш полезна информация относно застраховки, транспорт, работа?


Транспортът в нашия град е предимно с автобуси, като за семестър плащаме билет на цената на 50 евро, с който можем да използваме автобусите и влаковете в околността, но за по-дълги растояния не е много удобно. Друга вариант е придвижването с колело. Голяма част от студентите предпочитат този превоз, тъй като градът в по-голямата си част е равен и има алеи за велосипеди.


Пътуването с влак в Германия е скъпо, но има и други алтернативи, например да се използва сайтът Mitfahrgelegenheit. В него шофьори търсят хора, с които да пътуват, за да намалят разходите си. Цената в повечето случаи е около 5-6 евро на 100 км, което излиза доста по-евтино от билетите за влак или автобус.


Пътувал съм много пъти и досега не съм имал проблеми. Повечето шофьори са коректни и отговорни. Единственият недостатък е, че могат да ти откажат в последния момент или да закъснеят за срещата.


Използвам европейската здравна осигуровка и съм доволен. Заплащането е като при личен лекар в България, като таксата е 10 евро за тримесечие. Единственото нещо, което човек трябва да знае, ако използва европейската здравна осигуровка, е, че повечето частни клиники и заведения не са достатъчно запознати с нея. Нужно е на място да се обясни какво представлява, след което се попълва един формуляр и те вкарват в системата без никакви проблеми.


Университетът помага ли ти? Има ли кариерни центрове, ориентировъчни клубове?


Университетът на мен лично не ми помага много, всичко разбирам от студенти в по-горните курсове. Има клубове и най-различни центрове, но там работещите те затрупват с ненужна информация и в един момент се объркваш, докато студентите знаят всички "тънкости" и "преки пътища".


Частните клубове ми допадат повече, а и има най-различни – за дебати, политика, спорт, танци и прочее. Там студентите са сплотени, имат общи интереси, докато в тези към университета членуват повече зубъри, за да имат "социална дейност" в CV-то.


Хората как сe отнасят към чужденци?


Досега не съм имам проблем с немците. Мили са на пръв поглед, но за мен са студена нация. Предпочитам контактите с чужденци, без значение откъде са.


Има ли много българи? Помагате ли си?


Българите в Германия сме много. Веднъж на месец организираме българско парти, като се събират около 200 души. Партитата се провеждат в Щутгарт, тъй като градът е по-голям и има повече места, където може да се организира подобно събитие.


Тюбинген е малък град и се познавам с повечето българи тук. Лично аз нямам проблем и мога да общувам с повечето, но има такива, които избягват контакт или се срамуват да ме поздравят на български по улицата.


Ученето ли е повече или купонът? Излизате ли много?


Ученето заема около 80% от свободното ми време. Ставам, отивам на лекции, после в библиотеката, а в останалото време се заминавам със спорт. Обичам да готвя и да купонясвам. Въпреки че в нашия град няма много заведения, пак успяваме да спретнем някой купон. Дори най-хубавите ми спомени са от кухня в общежитие, в което един крещи на български наздраве, друг на испански - salute.


Какво мислиш да правиш, като завършиш?


Мисля да се върна в България. Не ми харесва начинът на живот в чужбина. Ходил съм и на други места освен Германия, но в сърцето ми винаги е България, хубавите българки, шкембе чорбата, Черно море, Рила и Пирин. Освен това мисля, че човек, стига да иска, може да се реализира и в България и да живее по европейските стандарти.


Доста студенти отиват в чужбина с нагласата да останат там, след като завършат, но за мен нещата стоят по друг начин. Отидох в чужбина, за да видя какво няма в България, какво бих могъл да взема от Западна Европа и да го пренеса на българска почва, да го направя още по-добре, но в полза на българите.



В тази статия четете за Симеон Тютюнджиев, който е на 21 години и учи икономика и бизнес администрация в университета в Тюбинген, Германия.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK