Какво е да си студент в чужбина: Свободният университет в Берлин

© Илиян Любомиров

"Европа.Дневник" продължава поредицата интервюта "Какво е да си студент в чужбина" с българи, учещи в различни европейски университети. Целта й е да дава практична информация, свързана с ежедневните въпроси, с които се сблъсква всеки, който иска да продължи образованието си извън страната.

Разкажете ни какво е да си студент в чужбина.

---

Уча в Свободния Университет Берлин (Freie Universität Berlin) и съм изключително доволен от нивото на образование, подготовката и мотивацията както на лекторите, така и на състудентите ми (защото в Германия не всеки записва да учи висше образование), материалната база и възможностите, които открива това да учиш в университет в топ 100 на света.

Трудностите през първата година

Основните трудности според мен се коренят в липсата на плавен преход между българското средно и западноевропейското висше образование. Макар да съм завършил едно от най-добрите училища в София, не мога да кажа, че имах реална представа как да работя пълноценно и самостоятелно с информация.

Езиковите пречки са другото нещо, защото да имаш лекции на чужд език е много по-различно от това да имаш часове по съответния език в училище, но тук е въпрос на психика и мотивация да преодолееш бариерите през първия месец. Битово не мога да се оплача от нищо, от доста млад се оправям самостоятелно с проблемите си от такова естество и в държава като Германия е необходимо просто да си находчив.

Застраховки и транспорт

Европейската здравна карта върши работа за "неотложна" медицинска помощ, но терминът "неотложна" има различни трактовки и в случай на нещо по-сериозно лечението излиза скъпо. Доста хора си правят допълнителни застраховки, които струват около 60 евро на месец, въпрос на избор е. Аз лично предпочитам да се преглеждам профилактично на всеки 3 месеца, когато съм в България.

Относно транспорта - макар да няма директни полети на нискотарифни компании, бих препоръчал поне първата година да се лети, защото тогава и тръпката от прибирането е по-голяма, а и разликата в сравнение с автобусните билети е незначителна. Аз лично харесвам пътуването на стоп, но не е за всеки, въпреки че с компания определено ражда много положителни емоции.

Работата

Ако няма да получаваш стипендия или пари от родителите си за целия период на обучение, аз препоръчвам избора на по-голям град, защото това увеличава възможностите за намиране по-бързо и на по-добра работа с по-високо заплащане.

Оптималният вариант е да си намериш работа чрез познат човек, който да ти обясни за полезни сайтове, какви документи ти трябват, какво си заслужава и какво не. В противен случай следва дълга върволица от пращане на CV-та, ходене по интервюта и чакане на отговори. Работил съм доста интересни неща, от година работя в един от най-добрите клубове на Берлин, като работата намерих отново чрез приятел. Заплащането е 8 евро на час, но има добри бакшиши, а и работата доставя удоволствие. Въпрос на мотивация и приоритети е да съвместяваш ученето с работата.

Като студент имаш право да работиш 90 дни в годината, или около 20 часа на седмица, като с парите можеш чудесно да покриваш всичките си нужди (наем, храна, транспорт, образование, социален живот). Отново всичко е много индивидуално, но според мен при наличие на желание не е проблем да работиш и да учиш едновременно.

Kариерни центрове

Има, да - към студентската организация, която се грижи за общежитията и мензите, както и към отделните факултети. Информация има в изобилие, просто трябва да си отворен към нея.

Библиотека на университета, литература

Всеки факултет има собствена библиотека, където може да се намери почти цялата литература, която ти трябва по време на следването. Има и много центрове, които предлагат книги по специалността ми безплатно или на символични цени, а за по-специфичните изследвания използвам книги от градската библиотека, както и от някои музеи.

Спорт

Берлин е осеян с множество паркове, спортни площадки (безплатни естествено), отделно към университета има дълъг списък със спортове, а и в повечето общежития има фитнес зали. Мога да кажа, че хората тук имат висока спортна култура, има много спортни непрофесионални сдружения и да се практикува спорт е доста достъпно.

По-икономичен живот в града

Берлин е много евтин като цяло, може би най-евтината западноевропейска столица, така че излизанията са по-скоро въпрос на култура, отколкото на финансови възможности. Относно яденето -  мензите предлагат страхотно разнообразие от пресни и вкусни ястия, но най-евтино е да си готвиш сам, така че бих посъветвал всички, преди да заминат някъде в чужбина, да научат няколко прости и ефикасни рецепти.

В Берлин поради наличието на много турски магазини нищо, на което съм свикнал в България, не ми липсва (от кори за баница до туршии, сирена, луканки). Хубавото на този град е, че има много голямо разнообразие на международни ресторанти и опознах доста различни кухни.

За мебелите - с малко повече находчивост директно от улицата, защото за германците е по-изгодно да изхвърлят мебелите си, когато се местят и да си купуват нови, вследствие на което можеш да попаднеш на истински находки. Аз лично харесвам и сайта за малки обяви към eBay - http://kleinanzeigen.ebay.de/anzeigen/stadt/berlin/.

Свободното време

Тук има ВСИЧКО! Ако умееш да търсиш, наистина няма нещо, което да не можеш да намериш. Неповторим нощен и културен живот, много богата палитра от мероприятия, провеждащи се в града, много пъстри и различни хора. Аз лично не съм скучал в Берлин.

Професионални перспективи

В момента съм четвърти семестър политология и смятам, след като завърша, да направя магистратура журналистика или публицистика, защото искам да се занимавам с писане. Специалността ми е доста широка и общообразователна и реално не дава "занаят", въпрос е повече на лична подготовка и самоусъвършенстване. Самодисциплина и самоконтрол - това е водещото, защото тук човек получава страшно много свобода и в началото наистина не бях готов сам да определям какво, кога и как да уча.

Ако нямаш проблеми с езика и умееш да боравиш с информация, няма да имаш сериозни трудности нито в университета, нито в по-нататъшното си развитие. Избрах да уча политология, защото нямах представа какво искам да уча, не съм добър по математика (и затова не записах икономика като всички българи) и си търсех възможно най-безболезнен начин да продължа обучението си и да замина в чужбина. И все пак не за училището, а за живота учим... а когато живееш в град като Берлин - и от него.