Памплона - бягане на бикове, много алкохол и миризми от задния двор на Запада

Памплона - бягане на бикове, много алкохол и миризми от задния двор на Запада

© Емил Дечев



И така, бях твърдо решил да отида в Памплона заради прочутото бягане на бикове по улиците на града "Encierro" и го направих. Преди това обаче с влака от Страсбург трябваше да отида до Париж, където имах 2.30 часа престой преди да взема друг влак за Испания.


В Париж пристигнах в петък 7 юли около 21.30 ч., тъкмо за началото на нощния живот. Веднага тръгнах към едно от любимите ми места – Латинския квартал. По пътя от гарата до там минах по кейовете на Сена. По целия бряг имаше много весели компании, които си правеха пикник, хапваха, пийваха и се веселяха.


По реката плаваха кораби с туристи, на които екскурзоводите разкриваха прелестите и потайностите на нощния Париж. В един момент, при преминаването на едно от поредните туристически корабчета, една от купонясващите компании (7-8 мъже на около 25-30 години) реши да покаже една от прелестите на града. Всичките се обърнаха с гръб към кораба, надупиха се и едновременно си свалиха гащите. Ленивият покой на туристите секна, размърдаха се, оживиха се. Облените от лунна светлина парижки задни части явно ги бяха извадили от хипнозата, в която вероятно екскурзовода ги беше вкарал с монотонния си, отрениран глас характерен за хората с такава професия. Е, все пак до ръкопляскания и махане с кърпички не се стигна. Неудобно е някак си, (както беше казал Иван Григоров по друг повод-предложеното във ВСС повишение на Воденичаров син).




От ж.п. гара Аустерлитц с нощния влак отпътувах за Испания. В Памплона пристигнах на обяд в събота 8 юли (фиестата е от 6 до 14 юли) и навсякаде из парковете се търкаляха уморени герои от първите две нощи. Западът си има свои миризми беше казал политолога Евгени Дайнов. И е прав. Много често на различните места, където съм бил, както си вървиш и носа ти надушва мирис на ванилия, прясно опечени кроасони и хляб, сладкиши и шоколад. Дори в метрото. Когато си на улицата е много приятно да попаднеш на въздушната диря оставена от женски парфюм и да я следваш, докато се разсее или смеси с тази от друг парфюм.


В Памплона обаче в носа ме удари миризмата от задния двор на Запада. Още с влизането в стария град, където се провежда бягането с, покрай или пред бикове, наричано от местните " Encierro", веднага те лъхва тежкия остър мирис на урина. Не от биковете, а човешка.


В стария град улиците са тесни и пълни със заведения, като всички по време на фиестата работят 24 часа без прекъсване. Пие се масово бира, сангрия (студен коктейл от червено вино, сода, късчета ябълка, портокал, лимон, канела и бучки лед) или тинто (студен коктейл от червено вино и кока кола и бучки лед). Пие се масово и се пикае масово, като доста туристи го правят направо на улицата и то не срещу стена, кьоше или дърво, а смело срещу портите на къщи и кооперации, докато в гърба и раменете им се отърква туристическия поток. Денем и нощем. Напоително.


Всички по време на фиестата се обличат в специални дрехи – бял памучен панталон и бяла тениска, на врата червена вратовръзка (като пионерските) и на кръста червен шал. С такова облекло се тича пред биковете. От едни китайци за 17 евро се облякох и аз така. Тъй пременен се влях във фиестата. А какво се прави по време на фиестата в Памплона освен, че много се пикае? В барове и бирарии се пуска испанска и англосаксонска музика и всички танцуват. От време на време като им стане задушно излизат на улицата и там танцуват. По улиците обикалят различни духови оркестри, всеки от тях с оригинално облекло, и свирят традиционни фестивални мелодии. Зад тях танцувайки вървят празнуващи хора.


Сменяйки така заведение след заведение, реших да вляза в поредното, за да превключа от испанската бира "San Miguel" на сангрия. Докато чаках на опашката да поръчам едно момиче почна да ми прави някакви знаци с ръце и да ми говори на испански, но не я разбрах. Тя се приближи и ми дръпна надолу червения шал под кръста и после със знаци ми показа, че неправилно съм го увил около корема си. После я видях на улицата, пред същото заведение, заедно с нейния приятел. Отивам при тях. "Наздраве!". Запознаваме се. Тя се казва Мари-Кармен, а той Ксави. И двамата са от Кордова. Предлагат ми да обикаляме заедно. Приемам веднага.
Така обикаляйки заедно, покрай тях се запознах в едно заведение с трима баски, две момчета и момиче. Ксави ми обяснява, че макар да сме формално в Кралство Испания, тук в Памплона, столицата на провинция Навара (една от трите баски провинции в Испания) той не се чувства в свои води. Каза ми, че е желателно да не се спори с баските по национални и политически въпроси.


Езикът на баските няма нищо общо с нито един европейски език и не е индоевропейски език. Пълна мистерия е откъде идват и той и народа. На баски език (наричан от баските Euskera) Памплона се казва Ируна, други баски градове като Сан Себастиян и Витория са съответно Доностиа и Газтеиш. В цяла Euskadi (името на Баския на баски език) испанското знаме се вее само над официалните административни сгради.


По балконите на частните домове обаче много често може да се види баското национално знаме, което има същите символи като британското само, че вместо син, червен и бял цвят, баското знаме е със зелен, червен и бял цвят. Всички улици в града имат имена на испански и баски език и на всички официални административни сгради има табели с обяснения на двата езика. По улиците на града навсякаде имаше разлепени снимки на затворници-членове на нелегалната организация ЕТА (Euskadi Ta Askatasuna = "Basque Homeland and Freedom") с искания за тяхното освобождаване, изрисувани със спрей най-различни лозунги на баски, както и символа на ЕТА – змия (символизираща потайност, финес и интелигентност) увита около дръжката на брадва (изразяваща силата). Абе почти като познатия ни символ за аптека.
От създаването си (1959г.) досега ЕТА е извършила над 800 убийства. Във Франция със закон е забранено на всички френски граждани (в това число и френските баски) във френски съд да говорят на диалект или чужд език различен от литературен френски. Ако си испански баск обаче във френски съд може да говориш на баски и ти се осигурява преводач.


Като разбра, че съм българин веднага единият от баските се сети и извика "Ристо!", "Стойков!" (испанците и баските не могат да казват Стоичков). После почна да прави странни движения с единия крак все едно е жилав шоп удрящ напористо крак в земята, когато играе хоро. В първия момент не разбрах какво иска да ми покаже. После се сетих. Още първата година, когато Стоичков играл в Барселона, освен със сърцатата си игра и многото голове станал популярен и с това, че когато в един мач съдията му показал жълт картон, той зверски му скочил с единия крак и го настъпил с бутоните. За този баск аз вече бях "Ристо" и докато обикалях заведенията с тази испано-баска компания от време на време се провикваше към мен "Ей Ристо" и ми показваше как "Стойков" настъпва съдията по краката.


Докато обикаляхме заведенията на една улица се омесихме в една мъжка компания. Един от мъжете заговори Мари-Кармен, след това почна да я убеждава нещо, после да я прегръща и накрая се разцелуваха. Продължително. Без пауза. С Ксави стояхме настрана. Той се правеше, че не я вижда. Всички се правим, че не я виждаме. Явно Ксави се надяваше сама да спре. Е да де, ама тя не дава никакви признаци, че ще спре скоро. Накрая отиде и си я прибра. С голям зор. Нищо не й каза. Продължихме заедно с баските.


В един момент ми писна. Бях се изморил. Това мотане беше започнало от 13.00ч., а беше вече 21.00ч. Казах на другите, че мисля да се просна в някой парк, за да почина. Баските не искаха. Ксави и Мари-Кармен се навиха. Разделихме се като приятели и продължих с испанците. Но грешка. Минахме през същата уличка, където Кармен кривна за първи път. И пак попадаме на същата мъжка компания. И пак целувки. Ние с Ксави пак стоим настрана. Тоя път обаче целуването е по-дълго. Ксави пак си я прибира. Пак със зор. Но тоя път сядат на тротоара и почват нещо да си говорят. Дълго. На мен съвсем ми писна. Продължих сам.


В Памплона няма много хотели и 90% от туристите по време на фиестата, ако въобще спят, го правят в парковете. Отидох в парка, в който се намира арената за корида. Легнах на тревата. Отстрани на една педя от мен сложих малката си раничка. За кратко време леко се унесох. След това ставам. Раницата ми я няма. За щастие документите, жп билет и парите ми са в мен. Вече е вечер. Парка е пълен с налягали хора. Никой нищо не знае. Почвам да я търся… и невероятно, но е истина, първо откривам на 30 метра раничката, а на още 10 метра по-настрана и вещите ми до една стена. Всичките обилно опикани


В една от градинките, на които полежах до мен лежаха двама французи, момче и момиче, около 20 годишни, момичето мъртво пияно. По едно време дойдоха при тях техни приятели, друга френска двойка на същата възраст. И при нея момичето беше много пияно. Белият й карнавален костюм беше целия в кал. Тези две двойки устроиха безплатно шоу за всички налягали туристи. В един момент двете двойки решиха да ходят нанякъде. Момичетата се увесиха с ръка на вратовете на приятелите си. Те ги хванаха през кръст и се затътриха, залитайки във всички посоки. Гледах ги как бавно се влачат и неволно се сетих за руските филми показващи обратния път на Наполеоновата армия след войната в Русия.


Около 20.00 часа на централния площад в града и на един по-отдалечен от центъра площад започнаха рок концерти с различни групи свирещи на живо. В 06.00ч. сутринта, да, няма грешка, не съм се объркал, в 06.00ч. сутринта на по-отдалечения от центъра площад рок концерта продължаваше с бясна сила. Някаква група забиваше здраво испански рок, Дзукеро и моя любимец Мано Чао. Че даже и три оскъдно облечени танцьорки имаше на сцената и се кълчеха в ритъм. Ами то и без това си е сутрин, тъй че може да мине и за утринна гимнастика. От време на време певеца изреваваше на испански и баски "Как си Памплона?" и около 3000 гърла му отвръщаха, че са много добре.


Много от дошлите на фиестата така и не успяват да участват или поне видят бягането на биковете заради количеството алкохол, което са поели.


Около 07.15 ч. тръгнах към квартала, където всяка сутрин от 08.00ч. по време на фиестата се провежда "Encierro" - бягането пред бикове и в 07.30 ч. бях готов да участвам. Като традиция Encierro е описвано за първи път през 13-14 век и преди Хемингуей да разкаже за него в романа си "И слънце изгрява" ("Фиеста") не е било много известно извън Испания. Маршрута, по който тичат биковете започва от улица "Санто Доминго" в стария град, дълъг е общо 825 метра и завършва на "Plaza de toros" - градската арена, където се организират по принцип коридите. Биковете и бягащите пред или покрай тях преминават през доста тесни улици. Всички собственици на магазини и кръчми на тези улици предварително заключват здраво всички врати и спускат дървени кепенца върху прозорците, за да не може някой паникьосан бегач и увлякал се след него бик да влязат вътре и "напазаруват". Същото правят и живеещите в къщите разположени от двете страни на улицата. Със специални високи огради направени от дебели греди обковани с метал се прегражда и изхода към пресечните улици.


Най-важното правило, което трябва да спазва всеки участник в Encierro е ако паднеш, докато тичаш пред животните, не ставай!!! Точно обратното направил един американец през 1995г. И биковете го убили.


Полицията не пуска пияни и дрогирани да участват, но всеки, който влезе вътре в тясната улица не е лошо да се огледа и да види сред какви хора се намира, за да не бъде неприятно изненадан. Понякога, дали от паника или нарочно някои хора блъскат други към тичащите бикове.


Друго важно правило е да знаеш къде точно да застанеш на улицата. Маршрута на Encierro не е прав, а напротив има завои, един от които е много остър – започва след като се премине през Plaza Consistorial и се навлезе в улица "Estafeta". Той е десен завой и ако си застанал от лявата страна на улицата, при влизането на стадото в завоя с голяма скорост, над половин тон тежките бикове ще се ударят право в теб. Счупените ребра или крайник са сигурни. Може да се случи и най-лошото.


Всеки ден има специално телевизионно предаване, в което представят поотделно биковете, които ще тичат на следващия ден. Всяко Encierro се предава директно по испанския тв канал ТVЕ, който много българи могат да гледат, ако имат кабелна. След края на всяко Encierro красива говорителка застанала с гръб към арената докладва пред телевизионните оператори, колко човека са ранени и дали има убит. От 1920 досега са загинали 23 души. Последните двама през 1995г. и 2003г. Преди да пуснат биковете със специален сигнал всички местни участници се молят Свети Фермин да ги закриля. Накрая биковете влизат в арената заедно с тичащите хора. Веднага прибират животните на специално място, след което ги пускат едно по едно на арената срещу хората, които са с голи ръце или стискат в ръка навит на руло вестник или червена кърпа, с които да дразнят биковете. Докато вървях към стария квартал, където трябваше да започне Encierro-то, видях двама англичани със сериозни лица да загряват за него правейки бодро кросче. Ааах колко английско! Бяха противно свежи.


Както вече казах в 07.30 сутринта отидох до улицата и бях готов да участвам в Encierro. То трябваше да започне в 08.00 ч. Мислех, че 30 мин. преди началото са достатъчни, за да бъда сигурен участник. Обаче се бях излъгал. Полицаите вече не пускаха никой. Не се бях сетил за нещо много просто – улицата и арената не могат да поберат неограничен брой желаещи, защото тогава биковете няма да имат пространство да тичат и жертвите ще бъдат неизбежни.


Бях бесен. Опитах се да намеря място, откъдето поне да наблюдавам бягането по улицата, но навсякъде беше заето. Не можех да намеря и два пръста пролука между хората, за да гледам. Накрая отидох до арената и се наредих на опашка за билет. Имаше минимум 20 хиляди души. Долу на самата арена с диаметър около 70 метра имаше към 200-300 човека. След малко част от хората налягаха на земята пред входа, откъдето трябваше да излезе първия бик. Секунди след това той излезе като ги прескочи. Това се повтаряше всеки път, когато пускаха бик на арената. Честно казано всичките 6-7 бика бяха смутени и уплашени.


Най-големи овации и викове "Олеее!" обаче събраха двама. Те хванаха бика за рогата и задържаха тази поза за около 5-10 секунди. Гледката е невероятна. Страхотна. Компенсира пътя, мириса на клоака, безсънната нощ и напиканите ми вещи. За съжаление не успях да ги заснема. Един от биковете имаше отскок като на Стефка Костадинова и успя да прескочи оградата, която опасваше манежа. За ужас на всички обикновени зрители гледащи правостоящи зад оградата. За щастие ранени нямаше и бика успяха да го приберат бързо в клетката.


На няколко пъти биковете успяха да вдигнат с рогата си нагоре над главите няколко човека, след което ги удряха в земята и ги мушкаха с рогата. Обикновено след това тия се хващат за кръст, задник или крак и понакуцват. Важно пояснение – рогата на всички бикове са изпилени и притъпени, но са около 50-60 см. Когато някой бъде подбран от бика и се види, че е загазил и не може да се оправи сам, другите му помагат като почват да дразнят бика, за да отвлекат вниманието му от него.


След края слязох долу на арената и се снимах с мобилния телефон. Излязох навън. Лъхна ме познатата гнусна миризма. По улици и площади всичко беше покрито от пластмасови бутилки и чаши. Ручейчета от разлята бира и урина, които течаха по улиците, се вливаха в локви от същите съставки. На централния площад ме гледаше строго статуята на някакъв Алфонсо или Карлос, V-ти или VI-ти – крал на Навара от 17 век. До него, прегърнала го през врата, ми се хилеше с големите си ярко червени перверзни устни надуваема секскукла с човешки размери поставена от незнаен турист. Нямах търпение да дойда в този град, сега нямах търпение да го напусна. По пътя за гарата минавайки покрай едно заведение ме сграби някаква ръка. Обръщам се. Ксави. "Къде е Кармен бе ?". "В тоалетната.". "Ей, събрахме се войводо!".


---


Ако живеете или сте били в държава от ЕС, разкажете ни какво ви е озадъчило и впечатлило там. Ако имате и снимки на европейски чудесии, споделете ги с нас.
Нали знаете: "Ако си в Рим, прави като римляните." :)

Evropa.Dnevnik.bg ще публикува всички странностти и чудатости, които ни изптратите вие като нашите "очи в Европа", за да се запознаем по-отблизо с евро-хомо сапиенса.
Изпращайте вашите впечатления на
online@dnevnik.bg.

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 3 Профил на Murera
    *****
    Неутрално

    Емил е попаднал сред хипари и пияници поради лоша организация и липса на идея. Аз не бих тръгнала на фиеста сама, без да зная езика, без приятели, без идея къде ще спя, но с мераци да бягам пред биковете... Голям смях. От приятели испанци знам, че всички, които тичат пред биковете са от занаята. Израснали са сред стада от бикове, хранили са ги, отглеждали са ги, продавали са ги, купували са ги... Пускат по няколко чужденци за цвят и те обикновено са намушканите и стъпканите. Иначе касапницата ще е ужасна. Не това е целта, а да се съхрани традицията, да се запази духа на фиестата, да се качи адреналина. Всичко това е превърнало автора на статията в един наблюдател, а не в участник. А тези фиести имат и религиозен смисъл- изнасят светии, пеят, молят се... Редуват се голям екшън с мека успокоителна почивка. Никой уважаващ себе си и самата фиеста испанец няма да допусне да продължи празника без почивка от поне 3-4 часа на денонощието и добра храна за подкрепа..
    Затова му се е сторило миризливо, опикано и не е имал търпение да си тръгне. От цялата статия разбирам, че Испания е в задния двор на Европа и едва ли не, че не си струва подобно пиянско и миризливо преживяване. Аз съм на противоположното мнение.Всяка от фиестите на Испания си заслужава.

  2. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  3. 5 Профил на afroditta@email.bg
    *****
    Неутрално

    Емс, поздравявам те! Много се забавлявах и смях когато четох приключенията ти по Испания. Познавам те в друга светлина. Я, какъв купонджия си бил! Справил си се чудесно, защото не на всеки му стиска да "танцува" с бикове и да спи по паркове, където не е ясно кой, кого и какво. Пък и така открито да го разказва...абе трябва си смелост.Ще ми е интересно да прочета и за други твои приключения.Можеш и да ми пишеш на посочения по- горе адрес.

  4. 6 Профил на Милена
    *****
    Весело

    Много яко. И аз бих участвала.

  5. 7 Профил на Вили
    *****
    Весело

    супер, звучи невероятно.

  6. 8 Профил на cecka
    *****
    Неутрално
  7. 9 Профил на Младен
    *****
    Весело

    Здравейте
    Аз живея в Памплона от близо месец вече и затова с толкова голям интерес прочетох статията и се забавлявах с приключенията на автора . Приятелио ти си имал възможноста да видиш най -голямата чудатост на Памплона иначе е един тих и спокоен грат (толкова е тихо спокойно и ЧИСТО че ме хваща носталгията все пак съм от София )

  8. 10 Профил на сиси
    *****
    Разстроено
  9. 11 Профил на мяъъъъъъъъъъъъъъъъъъ
    *****
    Гневно
  10. 12 Профил на ........
    *****
    Неутрално

    Биковете също не виждат червено. Това с което ги дразни тореадора е движението на плаща ("мулета" и, очевидно, позьорството си. Как да не го боднеш тоя лигльо със смешните дрехи.

  11. 13 Профил на стейси
    *****
    Разстроено

    баща ми живее в памплона,ходила съм няколко пъти,но за съжаление до сега не съм уцелвала този празник винаги пристигам или един ден след края или много дни след края.хахахахаха





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK