© Reuters
Най-обсъжданият религиозен конфликт в Европа е въпросът за мюсюлманската идентичност.
Изправени пред многообразие от религии и техните символи, повечето държави избират да ги забранят. По този начин обаче те се озовават в задънена улица, твърди германският седмичник "Ди Цайт", цитиран от електронното издание Presseurope.
Армения, България, Гърция, Кипър Литва, Малта, Монако, Русия и Сан Марино се присъединиха към Италия в дело пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Италия оспорва решение на съда за забрана на християнските кръстове и разпятия в класните стаи в Италия.
Страните, които се чувстват директно засегнати от проблема, се присъединиха към подсъдимата Италия. Те са представлявани от авторитетния професор по европейско право Йозеф Вейлер, който е евреин.
Това е пример за това колко разнообразни и парадоксални са станали европейските възгледи за света, пише германският вестник. Религиите невинаги се конкурират – понякога те могат да се обединят: евреин подкрепя символа на християнската вяра, а православните българи и руснаци подкрепят италианците, които са католици.
Глобализацията и отворените граници изваждат наяве редица конфликти там, където се срещат религиите. Най-обсъжданият от тези конфликти в Европа е въпросът за мюсюлманската идентичност. Въпросът е каква е ролята на религията и каква трябва да е връзката й с държавата в Европа на ХХІ век, пита вестникът.
Религиозна необразованост
Дебатът за исляма не е само за религията. Антимюсюлманските настроения са най-забележимата форма на ксенофобия в модерна Европа, форма на расизъм, която явно се приема, а вероятно дори поощрява, защото е противопоставена на фанатизма и на "тъмното Средновековие".
И все пак в центъра стои религията, но европейците на 2010 г. не са готови да отговорят на предизвикателството, което представлява тя. Европа е най-нерелигиозната зона в света – място, на което се възприема секуларизмът, въпреки че останалата част от света "гори в религиозни пламъци", посочва "Ди Цайт".
Християнството, което е доминиращата религия в Европа, в момента се намира в ролята на аутсайдер. Примерите за това са достатъчно показателни – от това, че "Бритиш еъруейс" уволниха стюардеса, отказала да свали кръст от врата си, до провалилата се европейска конституция, където Бог никъде не е споменат. В такива случаи може да се говори и за религиозна необразованост, за невъзможността да се разпознае религиозната вяра като реална сила в днешния живот.
От тази гледна точка всъщност би могъл да се разбере страхът, който ислямът предизвиква у европейците. Това е двоен страх, защото ислямът е чужда религия и с интензитет, какъвто Европа вече не познава.
От всички възможни отношения към вярата, изглежда, че политическата враждебност е най-предпочитаното такова. Пример е секуларизмът във Франция, където мюсюлманските забрадки могат да бъдат забранени с чиста съвест, защото същото ще се случи и с кръстовете. Законът е еднакъв за всички, което в случая означава еднакви подозрения, еднакъв контрол и еднакви ограничения.
Това обаче не е правилният път, това е акт на отчаяние, който няма изгледи да успее, твърди седмичникът. Европейската цел не трябва да е премахването на религиозните символи, а напротив – религиозното разнообразие.
Западът вече няма монопол върху политическата идеология, така както в сферите на икономиката и технологиите. Той не може просто да наложи идеите си върху останалата част от човечеството, заявявайки, че вярата е мъртва или твърде старомодна и съответно трябва да бъде изключена от земните дела.
Църквите и държавата в партньорство
Секуларизмът обаче не е единствената държавна философия. Германия има дългосрочно партньорство с църквата, а това, че британците са равнодушни по въпроса за нечия вяра – за тях не е странно полицай да носи сикхски тюрбан – е до някаква степен иронично от гледна точка на това, че начело на църквата е кралицата. В Италия религиозните дела все още се управляват под влиянието на Ватикана. Резултатът от това е културното спокойствие – мюсюлманска забрадка едва ли би изненадала някого, свикнал да вижда свещеници с религиозно облекло или монахините с техните одеяния.
Тези модели имат ресурси за религиозната толерантност, от която Европа се нуждае за многообразното си религиозно бъдеще. Забулените мюсюлмански жени, които нямат достъп до обществени училища, могат да се образоват в частни католически училища, където носенето на дрехи, свързани с религията, не е проблем. Това е алтернатива на секуларизма и пример за това, че различни религии се обединяват срещу религиозната омраза. Примерът също така може да се приеме за край на идеята за християнски Запад, на която държат някои консерватори.
Религията като съпротива
Фактът, че мнозинството турци са мюсюлмани, не е оправдание за отхвърляне на кандидатурата на Турция за еврочленство. Проблем обаче би била държава, в която властва държавна идеология или религиозна ограниченост. Държава, в която би било невъзможно да се построи църква без преминаването през редица трудности, би нарушила европейската традиция. Това важи и за забраната за строежа на минарета.
"Ди Цайт" пише, че религията наистина е опасна, като се има предвид колко кръв е пролята заради нея. Но тя би могла също да бъде начин да се удържат неясни опити за доминация и натиск на държавата и обществото. В мюсюлманските държави позоваването на исляма е средство за справяне с диктаторските режими като този в Египет.
Една разумна политика трябва да вземе предвид факта, че вярващите представляват полезно предизвикателство, аргумент в полза на религиозното присъствие в публичното пространство. Всеки кръст на върха на църквите в европейските градове е там, за да напомня, че има и друг начин за живот. Това е също толкова вярно и за полумесеца на джамиите, заключва "Ди Цайт".
