Взаимодействието между Европейския съд по правата на човека и Съда на ЕС

Взаимодействието между Европейския съд по правата на човека и Съда на ЕС

© Reuters



Статията е част от проектa "На фокус - Основните права в ЕС", изпълняван от "Дневник" с експертната помощ на Фондация Български адвокати за правата на човека и с финансовата подкрепа на Посолството на Кралство Нидерландия.



Амбицията на ЕС да надхвърли измеренията на чисто икономически съюз и да престане да бъде политическо джудже на световната сцена е пряко свързана както с постепенното изграждане на единна външна политика на Съюза, така и в превръщането му в съюз на общи политически и граждански ценности.


Лисабонският договор даде предпоставките за изграждането на единен глас на ЕС на световната сцена със създаването на постовете на постоянен председател на Европейския съвет и върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността, който трябва да изгради първата по рода си дипломатическа служба на ЕС.




Освен това договорът направи задължителна Хартата на основните права в ЕС и създаде предпоставка за присъединяването на ЕС към Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). По този начин ЕС се стреми да приобщи гражданите си към политиките и институциите на Съюза и да установи общност от ценности, споделяни от всички негови граждани.


Защитата на основните права обаче не винаги е била в центъра на ЕС, като при създаването на Европейските общности се гарантират само ограничени икономически права, колкото да помогнат за постигането на целите на Общностите.


Еволюцията в практиката на защита на основните права в ЕС


При самото създаване на Договора за Европейската икономическа общност през 1957 г. и договорите на ЕВРАТОМ и ЕОВС защитата на правата на човека не е изрично уредена като основен принцип. Причината от една страна е фактът, че целите на Общностите са свързани предимно с осъществяване на икономическа интеграция, а от друга страна – наскоро е създаден Съветът на Европа (през 1949 г.) и е приета ЕКПЧ (през 1950 г.), които се занимават конкретно със защитата на човешките права и демокрацията. Договорът гарантира на практика две основни права – на движение и на собственост, което е обяснимо с оглед на икономическите му цели.


Институцията, която следи за спазването и тълкуването на правото Европейските общности, което представлява нов и автономен правен ред, е Съдът на Европейските общности в Люксембург. Европейският съд по правата на човека, разположен в Страсбург, пък следи за спазването на правата, уредени в Европейската конвенция за правата на човека. След реформата от Лисабон от края на миналата година институцията се нарича Съд на Европейския съюз (СЕС)


С течение на времето обаче практиката на СЕС започва да засяга не само икономическа интеграция и функционирането на наднационалното обединение, но и проблеми, свързани с темата за основните права.


През 1969 г. съдия от Щутгарт поставя запитване пред СЕС за това дали даден акт на общностното право, а в конкретния случай на Европейската комисия (ЕК), е съвместим с общите принципи на общностното право. Въпросното решение на ЕК цели да стимулира продажбата на излишъци от масло в единния пазар и по тази причина държавите членки могат да го продават на по-ниски цени на някои потребители, например лица, които получават социални помощи. За да се осъществи преференциалната продажба се въвеждат индивидуализирани купони за тези лица, но на немски те са преведени като поименни купони, т.е. трябва да посочват имената на ползващите ги. Така в Германия заради определени схеми за социално подпомагане на разпространителите на дребно се разкриват имената на хората, които имат право да се възползват от купоните. Именно това става повод за делото и е обект на запитване от страна на съда в Щутгарт – дали разкриването на имената не противоречи на основните принципи на общностното право.


СЕС излиза с решение по въпросното дело Stauder, като според него решението на ЕК всъщност не изисква, но не и не забранява посочване на имената на ползващите купоните. По-важен обаче е фактът, че в решението се посочва също, че основните права на личността се съдържат в общите принципи на общностното право, чието спазване Съдът осигурява. С други думи, Съдът постановява, че може да се произнася за това дали акт на общностното право отговаря на основните права.


На следващата година СЕС развива принципа на утвърждаването на съдебната защита на основните права в решението по делото Internationale handelsgesellschaft. То резултат от преюдициално запитване на Франкфуртския административен съд, според когото някои принципи в общата селскостопанска политика противоречат на принципи, заложени в Основния закон на Германия. Немският съд смята, че върховенството на общностното право в тези случаи трябва да отстъпи в полза на националните конституционни принципи.


В решението си, от една страна, СЕС потвърждава върховенството на общностното право. От друга страна, той отива дори по-далеч от конкретния въпрос, поставен от немския съд, и приема, че спазването на основните права е неделима част от зачитане на основните принципи на правото, чието спазване Съдът трябва да осигурява.


В практиката си СЕС засяга също правото на собственост, на свободно упражняване на търговска, трудова или друга професионална дейност, религиозната свобода, синдикалната свобода, свободата на изразяване, забраната за дискриминация на основа на пол, правото на личен и семеен живот, правото на лекарска тайна и справедлив съдебен процес.


Постепенно СЕС започва да използва и ЕКПЧ като допълнителен източник на общностното право. Според СЕС, ЕКПЧ е израз на конституционните традиции на държавите членки, които могат да се смятат за източник на общностното право.


Така се стига до Договора от Маастрихт, в сила от 1993 г. Освен че създава ЕС, той изрично посочва, че ЕС се основава принципите на свободата, демокрацията, зачитането на правата на човека и основните свободи и на принципа на правовата държава, които са общи за държавите членки. В чл. 6 на договора се посочва още, че ЕС зачита основните права, така както са гарантирани от ЕКПЧ.


С последващите изменения на учредителните договори от Амстердам и Ница се добавят и още права, които се гарантират на ниво ЕС – забрана за дискриминация на основата на пол, раса, религия, физически увреждания и сексуална ориентация, а също и се гарантира достъп до документи на институциите на ЕС, защита на личните данни и право на личен живот.


Хартата на основните права


Хартата на основните права на ЕС е първият правнобвързващ документ, който съдържа "каталог" на основните права в рамките на Съюза. В определена степен тя кодифицира досегашната практика на СЕС.


През 1999 г. държавните и правителствени глави на държавите членки решиха различните права от практиката на СЕС да бъдат обединени в Харта на основните права. С изработването на хартата се заема конвент, съставен от представители на националните парламенти, на държавните и правителствени ръководители на държавите-членки, на Европейската комисия и съда.


Целта на хартата е ЕС да има собствен каталог на основните права, с който от една страна да се приобщят гражданите на ЕС, така и хартата да бъде основа за изграждането на общност от ценности, следващо стъпало в развитието на ЕС като политически съюз, а не само икономически. Освен това хартата ще може да послужи за включване в търговски договори с трети страни, например Китай, на клауза за спазване на правата на човека, което може да стане само, ако ЕС разполага със собствен каталог на тези права.


Хартата групира правата в шест глави – "Достойнство", "Свобода", "Солидарност", "Равенство", "Гражданство", "Справедливост".


Освен това тя е първият международен акт, в който няма разделение между социални и политически права. Хартата разглежда всякакви въпроси, свързани с правата на гражданите – от социалните права на работниците до биотехнологиите и защитата на личните данни.


Прибавени са и по-модерни формулировки на някои от правата – за разлика от ЕКПЧ, където е посочено, че мъжът и жената имат право да създават семейство, в хартата пише, че всеки има право да сключи брак.


Първоначално хартата е приета като междуинституционен договор между Европейския парламент, Съвета и ЕК, които се ангажират в своите действия да зачитат постановените в нея права. Тя стана правнообвързваща за всички страни членки с влизането в сила на Договора от Лисабон.


Взаимодействие между СЕС и ЕСПЧ


Съдът на ЕС винаги е поддържал разбирането, че основните права, които са гарантирани в рамките на ЕС, следва да бъдат тълкувани по същия начин, както ги тълкува ЕСПЧ. Евентуални разминавания в практиката на двете съдилища се дължат на обстоятелството, че в определени случаи Съдут в Страсбург все още не се е сблъсквал с въпрос, пред който е изправен СЕС. Сега изрично Хартата на основните права предвижда, че правата, които са уредени в нея и които съвпадат с правата, закрепени в ЕКПЧ, имат един и същ смисъл и следва да се прилагат така както ги е тълкувал Съдът в Страсбург.


Така например, що се отнася до правото на неприкосновеност на личното жилище, ЕСПЧ приема в решението си по делото Niemetz срещу Германия,


че не може да се прави обиск в жилището на даден адвокат, защото то е неприкосновено, въпреки че срещу него се води разследване и част от документите му се намират в жилището. Според ЕСПЧ неприкосновеността на жилището се отнася и до офиса.


Според СЕС в рамките на гарантираната свобода на конкуренцията в европейските общности Еврокомисията има право да прави проверки на място и на документацията на фирмите и в този смисъл служебните помещения не са неприкосновени. СЕС постановява обаче това решение при изричната уговорка, че към момента няма постановено тълкуване на Съда в Страсбург.


Друг важен въпрос е свързан с поставянето под въпрос на актове на общностното право пред ЕСПЧ. Пример за такъв случай е дело от 1999 г., когато г-жа Матюс от Гибралтар, който е под юрисдикцията на Великобритания, завежда дело срещу Великобритания за това, че е нарушено нейното право да участва в избори. Съгласно ЕКПЧ държавите са задължени да провеждат редовно избори с всеобщо, реално и пряко гласуване и с таен вот. Съгласно разпоредбите на общностното право за избор на евродепутати в Гибралтар не се провеждат избори за членове на Европарламента.


Матюс не може да заведе дело срещу ЕС, въпреки че става дума за акт на общностното право, защото той не е страна по ЕКПЧ, но пък решава да подаде жалба срещу Великобритания. ЕСПЧ приема жалбата за допустима, защото разглежда актът за избори за Европарламента като договор, по който Обединеното кралство е страна.


Съдът осъжда Великобритания на две основания. От една страна, защото актът за изборите на евродепутати се е приел по процедура, за която е било необходимо съгласието на всички страни членки, т.е. Лондон е можел да се противопостави на него. Освен това, според Съда в Страсбург, това, че държавите членки са прехвърлили своята компетентност на Европейските общности в определени сфери не ги освобождава от отговорност за общностните мерки. С други думи, еврочленките носят отговорност за нарушаване на правата на човека, ако то произлиза от акт на евроинституциите или общностното право.


От друга страна, актът за избори на евродепутати е част от първичното право и не подлежи на контрол от Съда в Люксембург, т.е. гражданите не разполагат с инструмент да защитят своите права.


Делото "Матюс" е пример за това как в Съда в Страсбург може да се разгледа дело за разпоредби от общностното право на основание, че държавите членки носят отговорност за тях.


Решението – ЕС да стане страна по ЕКПЧ


За да се избегнат различия в тълкуването на съдържанието на различните права, решението е ЕС да стане страна по ЕКПЧ. Освен това, ако стане страна по конвенцията, ЕС ще има свой съдия в Страсбург и ще може да бъде страна по дела, засягащи общностното право и да представя своята гледна точка. Пречка за това преди Договора от Лисабон беше фактът, че ЕС все още не беше юридическо лице. Вариант обаче беше Европейската общност, която беше със статут на юридическо лице, да стане страна по конвенцията. СЕС отхвърли тази възможност през 1994 г., като в свое становище посочи, че няма основание в Договора на създаване на Европейската общност тя да се присъедини към ЕКПЧ. Една от причините за тази позицияе желанието на СЕС да запази автономността на правото на общността, както и своята независимост.


Изискването за присъединяването на ЕС към ЕКПЧ обаче е посочено в член 6 от Договора от Лисабон. На 4 юни министрите на ЕС по правосъдието предоставиха мандат на Еврокомисията за водене на преговори от тяхно име. На 26 май Комитетът на министрите на Съвета на Европа предостави ad-hoc мандат на Управителния комитет по правата на човека за изготвянето заедно с ЕС на необходимия правен инструмент за присъединяването на ЕС към ЕКПЧ. На 7 юли започнаха официални разговори за присъединяването на Европейския съюз към ЕКПЧ.


В края на преговорите споразумението за присъединяване ще бъде сключено между 47-те договарящи се страни по ЕКПЧ и ЕС (с единодушно решение на Съвета на ЕС, като Европейският парламент трябва също да предостави съгласието си).


Решението за сключване трябва да бъде ратифицирано от държавите-членки на ЕС. Споразумението за присъединяване ще бъде ратифицирано също от всички 47 договарящи се страни по ЕКПЧ в съответствие с техните конституционни изисквания, включително и от страна на тези страни, които са държави-членки на ЕС.


Според еврокомисаря по правосъдието, основните права и гражданството Вивиан Рединг с присъединяването си към ЕКПЧ ЕС създава липсващия свързващ елемент в европейската система за защита на основните права, като гарантира съгласуване между подходите на Съвета на Европа и на Европейския съюз.


Присъединяването на ЕС към ЕКПЧ ще постави ЕС на същото ниво като неговите държави-членки по отношение на системата за защита на основните права, чието спазване се съблюдава от ЕСПЧ. Това ще позволи да бъде чут гласът на ЕС в рамките на дела, които съдът в Страсбург разглежда. С присъединяването ЕС ще стане 48-та договаряща се страна по ЕКПЧ и ЕС ще има свой съдия в ЕСПЧ.


Позицията на СЕС


Във връзка присъединяването СЕС публикува документ, който съдържа позицията му за определени аспекти от присъединяването на ЕС към ЕКПЧ. Съдът подчертава, че само той може да обяви за невалиден акт на институциите, както и че трябва да запази правото си на тълкуване на общностното право като последна инстанция съгласно чл. 267 от Договора от Лисабон. "За да се запазят характеристиките на системата на ЕС за съдебна защита, трябва да се избегне възможността ЕСПЧ да бъде призован да решава за съответствието на акт на ЕС с конвенцията, без СЕС първи да има възможността да даде окончателно мнение по въпроса".


*Статията е създадена с консултация на Фондация Български адвокати за правата на човека.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на екс_перт
    екс_перт
    Рейтинг: 8 Гневно

    Ама чакайте бе...

    ЧИЯ Е ТАЯ АМБИЦИЯ?

    КОЙ Е ТОЗИ ЕС?!

    СА ЛИ ТОВА ГРАЖДАНИТЕ НА СТРАНИТЕ-ЧЛЕНКИ ИЛИ НАДНАЦИОНАЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ / БРЮКСЕЛСКИТЕ БЮРОКРАТИ?!!?!

    Европейският съюз (като наследник на Европейската общност) бе легализиран чрез измама:
    http://spapostolov.blogactiv.eu/2009/09/07/the-member-states-all-equal-but-some-are-more-equal-than-others/

    http://spapostolov.blogactiv.eu/2009/10/07/all-hail-crook-democracy/

    http://spapostolov.blogactiv.eu/2009/10/01/ussr-reloaded/


    Европейската общност е създадена като обединение на чисто икономическа основа след волеизявление на гражданите (референдум) на съответните основаващи страни-членки... При първите последващи разширявания отново са били провеждани референдуми - както в страните-членки, така и в кандидатсващите страни: в първите - дали хората са съгласни още една страна да се присъедини към тяхната общност, а във вторите - дали населението иска държавата им да стане част от тази общност с произтичащите от това ограничения.

    Нещо не помня напоследък да е имало допитване до гражданите на страните членки (с изключениеединствено на Ирландия) по какъвто и да било повод, свързан с развитието на общността, камо ли пък за някакво надхвърляне "измеренията на чисто икономически съюз" и за "превръщането [на Европейската общност] в съюз на общи политически и граждански ценности."

    От друга страна, само преди 5 години, когато европейците все още бяха питани за мнението им по въпроса за бъдещето на общността, ще видим, че хората всъщност са ПРОТИВ надхвърляне "измеренията на чисто икономически съюз" и "превръщането [на Европейската общност] в съюз на общи политически и граждански ценности."

    Кой решава вместо гражданите, какво бъдеще искат те за своята общност?

    Кой определя, кои "политически и граждански ценности" на един народ да останат, а кои да отпаднат в името на Европейския съюз?!

    “Only the educated are free.” Epictetus http://thinkexist.com/quotation/naturally_the_common_people_don-t_want_war/339098.html
  2. 2 Профил на екс_перт
    екс_перт
    Рейтинг: 8 Гневно

    Пак бъг на форума!

    Ето и останалата част от коментара ми:

    Европейската общност е създадена като обединение на чисто икономическа основа след волеизявление на гражданите (референдум) на съответните основаващи страни-членки... При първите последващи разширявания отново са били провеждани референдуми - както в страните-членки, така и в кандидатсващите страни: в първите - дали хората са съгласни още една страна да се присъедини към тяхната общност, а във вторите - дали населението иска държавата им да стане част от тази общност с произтичащите от това ограничения.

    Нещо не помня напоследък да е имало допитване до гражданите на страните членки (с изключение единствено на Ирландия) по какъвто и да било повод, свързан с развитието на общността, камо ли пък за някакво надхвърляне "измеренията на чисто икономически съюз" и за "превръщането [на Европейската общност] в съюз на общи политически и граждански ценности."

    От друга страна, само преди 5 години, когато европейците все още бяха питани за мнението им по въпроса за бъдещето на общността, ще видим, че хората всъщност са ПРОТИВ надхвърляне "измеренията на чисто икономически съюз" и "превръщането [на Европейската общност] в съюз на общи политически и граждански ценности."

    Кой решава вместо гражданите, какво бъдеще искат те за своята общност?

    Кой определя, кои "политически и граждански ценности" на един народ да останат, а кои да отпаднат в името на Европейския съюз?!

    “Only the educated are free.” Epictetus http://thinkexist.com/quotation/naturally_the_common_people_don-t_want_war/339098.html
  3. 3 Профил на екс_перт
    екс_перт
    Рейтинг: 8 Гневно

    О... ОТНОВО?!

    Хайде поне от третия път да стане!


    От друга страна, само преди 5 години, когато европейците все още бяха питани за мнението им по въпроса за бъдещето на общността, ще видим, че хората всъщност са ПРОТИВ надхвърляне "измеренията на чисто икономически съюз" и "превръщането [на Европейската общност] в съюз на общи политически и граждански ценности."

    Кой решава вместо гражданите, какво бъдеще искат те за своята общност?

    Кой определя, кои "политически и граждански ценности" на един народ да останат, а кои да отпаднат в името на Европейския съюз?!

    “Only the educated are free.” Epictetus http://thinkexist.com/quotation/naturally_the_common_people_don-t_want_war/339098.html




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK