Нов комисар, нова агенция, нова Харта...ще защитят ли те по-добре правата ни?

Вивиан Рединг, еврокомисар по правосъдието, основните права и гражданството<br />

© Associated Press

Вивиан Рединг, еврокомисар по правосъдието, основните права и гражданството



Статията е част от проектa "На фокус - Основните права в ЕС", изпълняван от "Дневник" с експертната помощ на Фондация Български адвокати за правата на човека и с финансовата подкрепа на Посолството на Кралство Нидерландия.


''Европа не е само общ пазар, тя е Общност на ценности и фундаментални права'', заявява европейският комисар по правосъдието, основните права и гражданството Вивиан Рединг при стъпването си в длъжност. Действително, правата на европейските граждани са основен стълб както на законите, така и на политиките и инициативите на ЕС. Огромна част от интересните случаи, превърнали се в прецеденти в съдебната практика на Съда на ЕС, са базирани именно на случаи на дискриминация и неравностойно третиране.


В същото време обаче, докато тези случаи могат да бъдат намерени в академичните текстове, един скандал разтърси едновременно политическото, медийното общественото пространство не само на територията на ЕС, но и на световно равнище. Експулсирането  от страна на френските власти на румънски и български роми, пребиваващи в незаконни катуни на територията на Франция, повдигна множество въпроси, сред които най-вече не е ли решението на президента Саркози в разрез с правото на свободно движение и установяване на европейски граждани на територията на ЕС и забраната за дискриминация по признак раса и етническа принадлежност, както и какво прави Съюзът, за гарантира, че тези фундаментални права са спазени. Закъснели ли са реакциите на институциите на ЕС, на чийто дневен ред е защитата на основните права, и кои всъщност са тези институции?


Еврокомисарят по правосъдие, основни права и гражданство – пазителят на Хартата на основните права на ЕС




Така описа бъдещата си работа новият комисар Вивиан Рединг, която в предишните си мандати отговаряше за информационното общество. Трябва да се отбележи, че именно влизането в сила на Хартата като задължителен и правнообвързващ документ с Договора от Лисабон наложи ново название и допълнителни задължения на еврокомисарския пост, който преди беше посветен на правосъдие и вътрешен ред.


Още през първите месеци от мандата на новата Еврокомисия обаче стана ясно, че защитата на основните права на европейските граждани никак не е лесна задача, особено за позиция с чисто политически функции. Въпреки че и в рамките на предходните си задължения Рединг винаги се е стремяла да бъде близо до хората, към нея гражданите не могат да се обръщат с директни жалби или оплаквания, засягащи нарушения на основните им права. Това, което може да си позволи еврокомисарят, е да предприема политически мерки и да работи в активно сътрудничество със Съда на ЕС за повдигане на обвинения срещу страни членки, които не зачитат правата и свободите на европейските граждани.


В последните дни стана ясно, че Рединг, която беше критикувана за не достатъчно твърдата си позиция по ромския въпрос, всъщност е готова да започне процедура за установяване на нарушения на правото на ЕС от страна на Франция. Еврокомисарят не спести и резкия си коментар за случващото се, с което си навлече яда на Париж: ''Лично аз съм ужасена от ситуацията, която създава впечатление, че хората биват връщани от страна - членка на ЕС, само защото принадлежат към определено етническо малцинство. Това е нещо, на което не вярвах, че Европа отново ще стане свидетел след Втората световна война.", заяви Рединг и изрази увереността си, че Франция ще бъде санкционирана заради грубото нарушаване на европейското законодателство.


Освен защитата на правата на етническите малцинства в ЕС, както и на равенството между половете, еврокомисарят по правосъдието стартира някои доста полезни и иновативни инициативи. На първо място, в рамките на нейния мандат ЕК предложи въвеждането на т.нар. Списък с права (Letter of rigths), който ще бъде достъпен във всички полицейски участъци в страните членки и на всички официални езици на ЕС. Полицаите ще бъдат задължени да предоставят на всеки задържан официалния документ, който изрежда правата, с които се ползват заподозрените в извършване на престъпление: право на адвокат, право на преводач, на справедлив процес и др. Засега инициативата е официално предложена от Комисията, като се очаква одобрението на ЕП и Съвета.


В рамките на мандата на Рединг влезе в действие и друг интересен проект на ЕК – порталът E-Justice, който ще помага на граждани, адвокати, предприемачи и съдии да си отговарят лесно и бързо на ключови правни въпроси. Интернет страницата значително улеснява гражданите, тъй като на нея е публикуван регистър на адвокатите в страните членки, информация за търговския и имотен регистър в страните членки, както и справочник за прилагането на европейското право в различните юрисдикции в ЕС.


Кой консултира институциите за нарушаването на основните права?


Постът на еврокомисар по правосъдие, основни права и гражданство не е единственото нововъведение на европейската политическа сцена, свързано със издигането на човешките права като приоритет на ЕС. През 2007 г. във Виена отваря врати Агенцията за основните права в ЕС. Органът, който има консултативни функции, е наследник на Европейския център за мониторинг на расизма и ксенофобията, създаден с решение на Съвета от 1995 г.


Агенцията за основните права в ЕС има чисто консултативен характер и до нея не могат да се изпращат индивидуални жалби и сигнали за нарушения, но въпреки това тя спомага съществено за защитата на основните права на европейските граждани.  В тази си мисия тя изпълнява няколко основни задачи: предоставя официални становища във връзка със спазването на основните права в решенията на Съюза и неговите членки при прилагането на европейското законодателство; събира и анализира информация за състоянието и спазването на основните права в ЕС; издава годишен доклад  за зачитането на основните права в ЕС; публикува и популяризира тематични доклади на теми, свързани с расизма и всякакви други форми на дискриминация; и предприема мерки за повишаване чувствителността на обществото в областта на правата.


Безспорно най-голяма тежест от инициативите на Агенцията има годишният доклад, посветен на зачитането на човешките права, който е и важен източник за информация на останалите институции в ЕС. В публикувания през 2010 г. последен доклад, България е споменавана неведнъж като нарушител на основните права и поддръжник на лоши практики.


Очаквано, на първо място, страната е критикувана заради лошите условия за живот и жилищно настаняване на ромите, които, според документа, са подложени на ''продължаваща социална маргинализация и дискриминация''. По отношение на ромите в България, като належащи проблеми са посочени и лошото качество на образование за децата от малцинствените групи, принудени да посещават изцяло сегрегирани ромски училища, където нивото на преподаване е доста занижено. Също така, според Агенцията, през 2009 г. страната грубо е нарушила европейското законодателство, неосигурявайки на ромите равен достъп до здравеопазване. В доклада са изредени няколко фрапиращи случая на пряка дискриминация, при които бременни жени от ромски произход са били настанявани в родилни отделения с по-лоши условия от етническите български или линейки са отказвали да влизат в ромски махали. И не на последно място, Агенцията критикува ниското ниво на защита на личните данни, както и слабата информираност на българските граждани за основните им права. В същото време, в  доклада се посочва, че в страната има нарастване на броя на жалбите срещу случаи на дискриминация, най-вече по етнически признак.


И все пак, Комисията решава!


Напоследък срещу България бяха стартирани няколко - процедури от страна на Европейската комисия за установяване на нарушение на европейското законодателство, най-вече в областта на околната среда. Малко от нас знаят обаче, че защитата на околната среда намира място в Хартата на основните права на ЕС, което означава, че неспазването на директивите с екологична насоченост е нарушаване и на фундаментален принцип на ЕС. Също така, интересно, е че огромен процент от процедурите на ЕК срещу държави членки са започнали именно благодарение на индивидуален сигнал от страна на европейски граждани. Става ясно, че независимо, че европейците не могат да се обърнат директно към Съда на ЕС с оплакване от държавни нарушения, те упражняват правото си да станат двигател на процедурата за установяване на нарушения.


Трябва да се знае обаче, че решението да започне разследване срещу дадена страна членка или да сезира Съда на ЕС е в ръцете единствено на Комисията. Също така, гражданите, подали индивидуалния сигнал, не са страна по съдебния процес пред Съда и често дори не биват уведомявани за хода на наказателната процедура. Все пак, ако се стигне до процес, което всъщност се случва много рядко, гражданите могат да използват решението на Съда, което установява нарушение на правото на ЕС, като мотив след това да предявят иск за обезщетение за вреди срещу държавата-нарушител. Такова дело се води пред националните съдилища. Например, преди няколко месеца България стартира процедура срещу Гърция заради системното затваряне на границата от стачкуващите срещу гръцкото правителство, което нарушава правото на свободно придвижване на територията на ЕС. Независимо че българските и румънските превозвачи, които са понесли значителни материални загуби заради престоя си по граничните пунктове, няма да получат компенсации по тази процедура, те могат да се позоват на нея, за да съдят гръцката държава пред националния съд за причинени вреди, и евентуално да бъдат обезщетени.


И ако това не стига…


...има и други инструменти за защита на основните права в ЕС. Европейските граждани могат да подават петиции до Европарламента, които да изразяват индивидуално или колективно  искане или жалба относно прилагането на правото на ЕС от страна на държава-членка, местни власти или други институции. Тези оплаквания се разглеждат от Комисията по петициите на Европарламента, която съставя доклад за случая. На базата на този доклад Европейската комисия може да предприеме действия за санкциониране на националните органи. Подобна ситуация се разигра и в България, след като по сигнал на български екоорганизации през 2008 г. Комисията по петициите посети страната и остана възмутена от случаите с Рила, Натура 2000, Иракли, Поибрене, Челопеч, Джерман, ТЕЦ "Марица Изток 2" и автомагистрала Люлин, които са явен пример за нарушаване на европейското законодателство. Тогава евродепутатите се заканиха да направят всичко възможно ЕК да започне наказателни процедури срещу България.


Разбира се, не само властите в страните членки, но и институциите на ЕС могат да бъдат обвинявани в нарушение на основните права на европейските граждани. Отказ на достъп на информация, недостатъчна защита на личните данни, дискриминация в конкурсите за подбор на персонал – това са все провинения на институциите на ЕС, или примери за т.нар. ‘’лоша администрация’’. В такива случаи, станалите жертва на подобни практики от страна институциите, могат да се обърнат към европейския омбудсман, който е независим и безпристрастен орган, избиран от ЕП с петгодишен мандат. От 2003 г. омбудсман на ЕС е Никофорос Диамандурос. Той има подобни на националните омбудсмани правомощия, като може да проверява всички европейски институции при подозрения за лоша администрация, с изключение на съдебните институции на ЕС, които са напълно независими.


Факт е обаче, че дори и да установи нарушения от страна на институциите, омбудсманът има право единствено да състави проектопрепоръка, която няма задължителен характер. В същото време, практиката показва, че той действително може да повлияе за по-доброто функциониране на европейската администрация. След десетки разследвания на омбудсмана, свързани с дискриминация и липса на прозрачност при провеждането на изпити за чиновници в ЕС, Европейската служба за подбор на персонал (ЕПСО) подема инициатива за по-честно и прозрачно наемане на нови служители. Въпреки това, от хронологията на жалбите става ясно, че дискриминацията при подбор на персонал и липсата на свободен достъп до информация, които са и основни права на европейските граждани, си остават най-честите поводи за оплаквания от "лоша администрация".



Читателски въпрос:
Защо Европейската комисия прекрати процедурата си срещу Франция след масовото депортиране на роми от България и Румъния?
Отговор на експерта:
Наказателната процедура, която беше започната срещу Франция, като всяка такава процедура, протича през няколко етапа, като Европейската комисия заема много активна роля в т.нар. извънсъдебна фаза на тази процедура – т.е. преди да внесе жалба пред Съда на ЕС за обявяване, че някоя държава членка на ЕС е нарушила правото на ЕС. Обикновено в тази фаза на процедурата Комисията изисква много информация и мерки от държавата, включително ясни и конкретни уверения, че ще промени състоянието, като по този начин Комисията упражнява и политическото си въздействие, за да не се стигне до наказателна процедура. Ако държавата представи достатъчно уверения, че правото на ЕС няма да продължава да бъде нарушавано, Комисията може да реши да прекрати процедурата. Тя разбира се на по-късен етап може отново да реши да я поднови, ако държавата не изпълнява това, което е обещала. Така в казуса с ромите и Франция, френското правителство е дало достатъчно уверения на Комисията, че ще прилага европейското право по отношение на свободното движение на хора, включително законодателни мерки и мерки по прилагането им с цел пълно транспониране на Директивата за свободно движение в националното си законодателство, така че тези права да са напълно ефективни и прозрачни. Това даде повод на Комисията да прекрати започналата наказателна процедура.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK