Как от едно изгубено дело спечелиха европейските граждани

Как от едно изгубено дело спечелиха европейските граждани

© Reuters



Статията е част от проектa "На фокус - Основните права в ЕС", изпълняван от "Дневник" с експертната помощ на фондация "Български адвокати за праватa на човека" (БАПЧ) и с финансовата подкрепа на Посолството на Кралство Нидерландия.


За подготовката й допринесе адвокат София Разбойникова от БАПЧ.


Когато през 1991 г. Андреа Франкович и останалите му колеги от обявената в несъстоятелност компания CDN Elettronica SnC решават да съдят италианската държава, използвайки нечувани до този момент аргументи, те надали са предполагали, че ще предизвикат революция в европейския правен ред. И то с дело, което официално губят...




Обезщетения, бира, бонуси – държавата плаща!


След фалита на компанията на Франкович и колегите му биват изплатени само частични компенсации, както предвижда италианското трудово право. В същото време обаче, нова евродиректива, чийто краен срок за транспониране в италианското законодателство отдавна е изтекъл, регламентира друга, по-благоприятна схема за обезщетения на съкратени служители. Затова бившият персонал на CDN Elettronica SnC обвинява Италия, че не е осигурила ефективна защита на трудовите му права в съответствие с европейските норми, и започва дело пред италиански съд за обезщетяване на вреди. Поради необичайната ситуация, казусът е отнесен за тълкуване до Съда на ЕС в Люксембург ( по това време Съд на Европейските общности). Тогава СЕС илиза с революционно решение, което гласи, че "...пълното действие на общностните норми би било засегнато и защитата на правата, които те признават, би била отслабена, ако частноправните субекти нямат възможността да получат обезщетение в случаите, когато техните права са увредени от нарушение на общностното право, извършено от държава-член".


В крайна сметка Франкович и колегите му губят делото, но чрез своята практика Съдът създава принципа на държавна отговорност за вреди, причинени на гражданите заради нарушения на европейското законодателство. Той дава право на европейските граждани да съдят държавата си пред национален съд при няколко условия: трябва срокът за изпълнение на директивата да е изтекъл, условията по нея да са безусловни и достатъчно точни, както и да предоставят директни права на физическите и юридическите лица. Това означава, например, че българските граждани, които живеят близо до сметища, за които не са изпълнени изискванията на ЕС за управлението на отпадъците, могат винаги да повдигнат обвинение и да поискат компенсации от българската държава за понесени вреди.


Докато при делото Francovich Съдът на ЕС санкционира държава членка заради нейното незаконно бездействие, в случая отказът на Италия да изпълни задълженията си по директивата навреме, то в съединените дела Brasseriedu pêcheur и Factortame той стига дори по-далеч в заключенията си. В първият случай, който е един от знаковите в развитието на правото на ЕС, френската компания производител на бира Brasserie du pêcheur повдига обвинение за понесени вреди, тъй като от 1981 г. до 1987 г. Германия й налага забрана да внася продукта си, защото не отговаря на немските стандарти за чистота. Дори и да са били прави, че немската бира е по-добра от френската, властите в Германия грубо са нарушили действащите европейски норми за свободна търговия. Затова и Съдът се произнася в полза на френския износител, принуждавайки Германия да компенсира компанията за шестте години налагани ограничения, независимо от това кой държавен орган е взел противозаконното решение. Освен това той изяснява и предпоставките за започване на съдебна процедура за компенсация на вреди при преки нарушения от страна на държавата: нарушена правна норма, която предоставя права на частноправни субекти, достатъчно сериозно нарушение на правото на ЕС, както и пряка причинно следствена връзка между нарушението и вредите.


Въпреки разбирането, че страната членка е длъжна да изплати вредите на гражданите, без значение коя нейна структура ги е причинила, надали някой е предполагал, че това може да бъде и орган на съдебната система. Това обаче се случва през 2003 г., когато професор Коблер решава да съди Австрия за причинени вреди от решение на национално съдилище, което нарушава правата му. На Коблер, който преподава в университета в Инсбург, му е отказана със съдебно решение добавка за стаж към заплата на базата на нормите в Австрия, а не тези в ЕС. Независимо, че в случая нарушителят е съдебна инстанция, Съдът на ЕС се произнася, че именно националните съдилища са тези, които трябва да гарантират ефективна защита на европейските граждани, затова и държавата трябва да бъде подвеждана под отговорност за неправомерните им решения.


От извеждането в практиката на Съда на ЕС на принципа за извъндоговорна отговорност на държавата през 1991 г. хиляди европейски граждани са се възползвали от него, съдейки държавата си пред националните съдилища. И много от тях са били справедливо обезщетявани.


В България обаче подобно дело не е повдигано нито веднъж,


независимо, че страната е членка на ЕС от 2007 г., а подобни нарушения със сигурност се случват достатъчно често. Съществуват множество държавни практики, които нарушават европейското законодателство, от една страна, и основните ни права, от друга.


През 2008 г. Върховният административен съд (ВАС) отсъди скандално съдебно решение, което може да послужи като пример причинена от държавата вреда и незачитане на минималните норми за защита на човешките права. Гражданинът Камен Радев, който излежава присъда във Варненския окръжен затвор, е непушач, но е настанен в килия с пушачи, където е принуден да живее с цигарения дим. Той завежда дело за вреди срещу Министерството на правосъдието, като твърди, че в затвора не са осигурени необходимите условия за пушачи и непушачи, поставяйки живота и здравето му под риск. Варненският административен съд , който гледа делото на първа инстанция, се произнася в полза на ищеца, потвърждавайки, че той ''безспорно е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на дискомфорт, провокирано от цигарения дим и в засягане на здравето му’’.


На втора инстанция обаче ВАС отхвърля иска като неоснователен, с аргумента, че в исковата молба не е спомената думата дискомфорт. Нещо повече, съдът стига до заключението, че "Застрашаването на живота и здравето от цигарения дим, което по принцип е безспорен факт, не е конкретна вреда, подлежаща на обезвреда в това производство". Какво точно е имал предвид ВАС е трудно да се каже, тъй като не са представени никакви конкретни мотиви за решението или коментари за доказателствата.


За жалост, подобни случаи има навсякъде, не само в затворите или в социалните институции. Да вземем за пример задължението децата да бъдат подлагани на ваксини, някои от които са доказано вредни. При отказ от ваксина има санкция и за родителите, и за доктора във вид на парична глоба, но и за детето, което не може да постъпи в детска градина, нито в училище докато не му бъдат поставени всички ваксини. Така с една спорна норма държавата вероятно нарушава две от ключовите права на европейските граждани - правото на образование и правото на качествено здравеопазване, които са регламентирани в Европейската харта на основните права. И то по отношение на собствените си деца.


Друг спорен момент, който доскоро засягаше голяма част от българите, е заплащането на мито за закупена от ЕС кола при преминаването й през българската граница. Доскоро тази покупка се облагаше със стандартните мита на българската граница. След повдигнато преюдициално запитване от български съд Съдът на ЕС постанови, че тази мярка противоречи на принципа за свободно движение на стоки в съюза. В резултат спорната правна норма в България бе отменена. И сега, ако развитите в практиката на Съда на ЕС стандарти за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени в резултат на нарушаване на европейското законодателство от нейни институции бъдат пренесени у нас би следвало всеки българин, който е бил обложен с недължимата такса да може да заведе дело срещу държавата пред българските съдилища и да бъде обезщетен


Въпросът е:


Как става това?


Процедурата действително е доста неясна и сложна, особено при липсата на съдебна практика на съдилищата в България. На първо място, трябва да са налице предпоставките за причинена от държавата вреда, определени от Съда на ЕС в делата Francovich, Brasserie du Pêcheur и Kobler (виж карето)



Предпоставки за повдигане на обвинение за причинени вреди при бездействие на страната-членка (Francovich)


1. Изтичане на срока за за транспониране на европейската норма (най-често директива)


2. Условията по директивата да се безусловно ясни и точни


3. Условията да предоставят права на гражданите


Предпоставки за започване на дело срещу страна членка заради нарушение на европейска правна норма:
( Brasserie du Pêcheur)


1. Нарушаване на норма, която предоставя права на гражданите


2. Достатъчно сериозно нарушение


3. Пряка причинно-следствена връзка между нарушение и вреда

На второ място трябва да се знае, че приложимата процедура в едно такова дело е единствено и само националната, т.е. българският съд следва да приложи българския закон, който би приложил, ако не се търси обезщетение за нарушение на европейски норми. При липсата на изрична законова норма българският съд е изправен пред възможността или да приложи пряко Конституцията, чийто чл.7 гласи, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, или да приложи Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), който макар и многократно изменян е писан още през 1988г и ограниченото му приложно поле е многократно критикувано както от български, така и международни експерти.


И в двата случая предизвикателството пред съда и страните по спора ще е огромно и най-логичното би било държавата да изпълни ангажимента си като страна членка на ЕС и да приеме адекватна законова регламентация, която да гарантира ефективната защита на правата на гражданите й именно чрез възможността да търсят отговорността на държавата включително в лицето на законодателната, изпълнителната или съдебната власт.


За да се стигне до подобни промени обаче, единственият възможен път е гражданите да започнат да търсят отговорността на държавата пред съда при нарушаване на правата им, гарантирани от ЕС. В противен случай има риск процедурата да остане непозната в България, а прилагането й – изпълнено с всевъзможни пречки.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Бивш СинГлупак
    Бивш СинГлупак
    Рейтинг: 8 Весело

    Адвокатската гилдия е на ход!

  2. 2 Профил на Гневник
    Гневник
    Рейтинг: 675 Неутрално

    Старо, много старо Решение на Съда на ЕО от 19 ноември 1991 година-Невъвеждане на директива-Отговорност на държавата-членка
    Когато, както и в този случай, държава-членка не изпълни задължението си съгласно третата алинея на член 189 от Договора да предприеме всички мерки, необходими за постигане на предписания от директивата резултат, цялостната ефективност на тази норма на правото на Общността налага право на обезщетение, когато са изпълнени три условия.
    Първото от тези условия е, че резултатът, предписан от директивата, следва да съдържа предоставяне на права на физически лица. Второто условие е, че следва да бъде възможно установяването на съдържанието на тези права въз основа на разпоредбите на директивата. Накрая, третото условие е съществуването на причинна връзка между неизпълнението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от увредените лица.

  3. 3 Профил на Без коз
    Без коз
    Рейтинг: 862 Неутрално

    Струвами се безсмислено и дори наивно.Та това е българската съдебна система.За нея вицове се разказват в ЕС.

    Народ, който избира корумпирани, самозванци, крадци и предатели, не е жертва! Съучастник е !
  4. 4
    ****

    Този коментар беше изтрит в 10:48 на 26/09/2010 от неговия автор.

  5. 5 Профил на sandman
    sandman
    Рейтинг: 927 Неутрално

    Умишленото смачкване на средна класа и поддържането на стандарт на ръба на оцеляването,цели неосъзнаването на българина като личност.Държавата ни в същността си, продължава да бъде комунистическо репресивен апарат.От оскотял и уплашен народ какво да се очаква.Надеждата ми е в младежта,макар че, се опитват да я приспят с чалга и производните и,не всички растат безмозъчни./справка с нарасналия брой студенти на запад/

    You always pay for what you get. Sometimes you get what you pay for.
  6. 6 Профил на Гневник
    Гневник
    Рейтинг: 675 Неутрално

    ..Процедурата действително е доста неясна и сложна...за кого?

    Правото е мислене. Мислене в рамките на една система, а не в хаоса на някаква проста съвкупност от норми. При това- не чисто откривателско мислене. То е мислене въз основа на установени от законодателя норми. За да се стигне до истинския правов резултат, до волята на закона, е необходима както тази способност за съждение, така и познаване на онова, върху което се мисли. Дай ми фактите и ще ти дам правото. " Da mihi factum, dabo tibi ius". При това правото е особена наука. При нея гениалното обикновено не е просто, а простото най- често не е вярно. Както казват, то действа "non ratione imperii sed imperio rationis" (не с аргументите на властта, а с властта на аргументите)... и не заради властта на държавата, а по повелята на разума.

  7. 7 Профил на kapitalist
    kapitalist
    Рейтинг: 418 Неутрално

    До коментар [#6] от "latcho59":

    Много умни цитати и аргументи! 10Х!!!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK