А сега накъде - към Страсбург или Люксембург

Съдиите на Съда на Европейския съюз в Люксембург

© Пресслужба на Европейската комисия

Съдиите на Съда на Европейския съюз в Люксембург




Накърненото чувство за правосъдие у гражданите, които са загубили дело пред всички български съдебни инстанции, ги кара да се надяват, че могат да получат по-справедливо разрешение с помощта на европейските съдилища. До 2007 г. беше по-лесно -  единствената възможност беше да се потърси защита пред Европейския съд по правата на човека. След присъединяването на България към Европейския съюз се появи алтернатива - общностните съдилища в Люксембург. В следващите редове ще се опитам да изясня разликата в компетентността на двете съдилища и да проследя възможностите за взаимодействие между тях в областта на защитата на основните права.


Европейският съд по правата на човека в Страсбург




След ратифицирането на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи през 1992 г. българските граждани могат да искат и да получават защита от Европейския съд по правата на човека. Сферата на компетентност на този съд е сравнително ограничена. Той може да се произнася само относно нарушаване на правата, предвидени в конвенцията и допълнителните протоколи към нея, от страна на някоя от 47-те държави, включително България, които са страни по конвенцията. Жалбите за нарушени права могат да се подават както от държавите членки, така и от физически или юридически лица, чиито права са нарушени.


Съдът на Европейския съюз


който се помещава в двете нови кули на площад "Киршберг" в Люксембург, има доста по-различни (и може би по-широки) правомощия. Всъщност институцията Съд на ЕС се състои от три отделни съдилища – Съдът, Общият съд и Съдът на публичната служба. Тяхната обща функция е да осигуряват законността при прилагането и тълкуването на правото на ЕС.


Тази основна задача се осъществява посредством изрично предвидени в договорите за ЕС съдебни производства, чрез които съдилищата на ЕС осъществяват контрол върху дейността на институциите (производството за отмяна, производството за установяване на бездействие, производството за обезщетяване на вреди, причинени от ЕС, и др.) или върху държавите членки (производството за установяване на нарушения на държавите членки).


Своеобразно място в компетентността на Съда на ЕС заема производството за преюдициални заключения, в рамките на което се осъществява взаимодействието между Съда на ЕС и националните съдилища. Решенията на Съда по преюдициални запитвания играят основна роля за изграждането на правния ред на ЕС.


И тук откриваме първата прилика между юрисдикциите в Страсбург и Люксембург: делата, които са им подсъдни, са изчерпателно уредени в международните договори, които ги създават, и те не могат да излизат извън тази предоставена компетентност.


На следващо място, и двете съдилища не се явяват "следваща" инстанция по вътрешноправния спор. Така, ако държавата ми е отнела неправомерно недвижимия имот, без да ме обезщети, единствената възможност е да поискам установяване на нарушението на правото ми на собственост и справедливо обезщетение от Европейския съд по правата на човека.


Той може да ми го присъди, но не може да отмени решението на българския съд. По същия начин, ако националният съд не е отправил преюдициално запитване, когато е бил длъжен да го направи, неговото решение, макар и евентуално неправилно, влиза в сила и не подлежи на отмяна от съдилищата на ЕС.

Една "споделена" област – защитата на основните права


Видяхме, че сферите на компетентност на съдилищата в Страсбург и Люксембург не съвпадат. Не е едно и също и правото, което те прилагат. В областта на защитата на основните права обаче и двете съдилища имат съответните правомощия. Европейският съд за правата на човека следи за спазването на конвенцията, а Съдът на ЕС предоставя защита на основните права, когато те са нарушени в рамките на ЕС.


Това той може да направи пряко, ако нарушението е извършено от институции или органи на ЕС, или косвено чрез производството за преюдициални запитвания от националните съдилища, ако нарушението е извършено от държавите членки при прилагането на правото на ЕС. В досегашната си практика Съдът на ЕС винаги се е позовавал на конвенцията и се е съобразявал с тълкувателната практика на Съда в Страсбург. Тази обвързаност продължава и след превръщането на Хартата на основните права в ЕС в задължителен документ.


Конкуренцията между двете съдилища


Договорът от Лисабон възложи на ЕС задължението да се присъедини към Европейската конвенция. Конкретните условия за присъединяването все още са предмет на преговори, а актът за присъединяване трябва да бъдат ратифициран от държавите членки. Какво ще бъде тогава съотношението между съдилищата в Страсбург и Люксембург?


Съдът в Страсбург няма да има каквото и да било надмощно положение над Съда на ЕС, а ще осъществява външен контрол за спазването на основните права, тоест той ще има същото положение, което има по отношение на националните конституционни или върховни съдилища. За да не се засегне функционирането на ЕС, Съдът на ЕС трябва да остане единственият орган, който да се произнася по валидността на актовете на институциите, и това ще бъде най-голямото предизвикателство пред екипа, който готви конкретните текстове от акта за присъединяване.


Целта е да се постигне ефективна защита на основните права, без да се минира взаимодействието между съдилищата. Така, ако комисията адресира до гражданин на ЕС акт, с който се нарушава негово основно право, предвидено в хартата, той може да поиска неговата отмяна от Общия съд, да обжалва решението на Общия съд пред Съда, с което защитата в рамките на ЕС се изчерпва, а ако и след това се чувства неудовлетворен – да сезира Съда в Страсбург с жалба, с която да поиска установяване на нарушение на конвенцията и справедливо обезщетение.


Станислав Костов, Адвокат, преподавател по право на ЕС в СУ "Св. Климент Охридски"


"Дневник" публикува специална поредица "На фокус - основните права в ЕС", в рамките на проект, изпълняван с подкрепата на посолството на Кралство Нидерландия


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Dimov
    Dimov
    Рейтинг: 445 Неутрално

    Чудесна статия и висш пилотаж. Завиждам благородно за тези знания и опит на адв. Костов.

    VD
  2. 2
    ****

    Този коментар беше изтрит в 14:37 на 30/09/2010 от неговия автор.

  3. 3 Профил на gavrilov
    gavrilov
    Рейтинг: 512 Неутрално

    Много "хубава" и безполезна статия. Не става ясно каква е компетенцията на съда в Люксембург, още по-малко на съда в Страсбург (човешки права ... дрън, дрън). Кои по-точно човешки права ?

    Конкретно, ако България не спазва български закон, какво става ?
    Ако България не спазва европейски закон, какво става ? Можем ли да се обърнем към европейски съд, към кой съд, с адвокат или без адвокат и т.н. Все въпроси без отговор. Може ли автора на статията да отговори накратко тук, дори под формата на коментар ?

  4. 4 Профил на Mai Tai
    Mai Tai
    Рейтинг: 1346 Неутрално

    Би трябвало статията да завършва с конкретни препоръки къде е най-добре да съдим държавата. А не да четем между редовете. Може и да нямам време да вниквам в текста с вещината на професионалист и 'лъзгавостта' на адвокат.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK