Защита от изтезания – какво показва съдебната практика в ЕС

Фоторепортери през 2007 г. протестираха пред МВР  срещу насилието и отношението на полицията към журналисти.

© Асен Тонев

Фоторепортери през 2007 г. протестираха пред МВР срещу насилието и отношението на полицията към журналисти.



Статията е част от проектa "На фокус - Основните права в ЕС", изпълняван от "Дневник" с експертната помощ на фондация "Български адвокати за праватa на човека" (БАПЧ) и с финансовата подкрепа на посолството на Кралство Нидерландия.


Никой не може да бъде подложен на изтезания, на нечовешко или унизително отношение или наказание, се казва в чл. 4 от Европейската харта на основните права. Въпреки че подобни термини звучат зловещо и донякъде непонятно в 21 век, особено за страните членки на ЕС, забраната бива нарушавана, и то системно. Ако говорим за България, то много често нарушенията идват от страна на тези, които са задължени на гарантират спазването на човешките права – органите на реда.


До днес Европейският съд по правата на човека в Страсбург е установил незачитане на забраната за изтезания, нечовешко и унизително отнасяне в сравнително висок брой дела срещу България – приблизително 40. Те са свързани най-вече с прекомерна употреба на сила или с малтретиране от страна на полицията,в някои случаи приключили със смърт на задържаните, и с условията в местата за лишаване от свобода.

От делата срещу България става ясно и че много често насилниците остават безнаказани и разследванията страдат от множество недостатъци. Това представлява отделно от самото малтретиране нарушение на забраната за изтезания, нечовешко и унизително отнасяне. Провеждането на ефективно разследване, способно да открие и накаже отговорните – независимо дали са длъжностни или частни лица – е процедурният аспект на тази забрана. То е и едно от задълженията на властите за предприемане на действия – т.нар. "позитивни" задължения, които забраната включва наред с "негативното" им задължение да се въздържат от действия, представляващи изтезания, нечовешко и унизително отнасяне.




Съвсем скорошно решение на ЕСПЧ е пример за това и първото срещу страната, по което Съдът окачествява констатираното малтретиране като най-тежката от трите забранени форми – "изтезание".


Делото е по жалба на близките на Христо Бекирски, които твърдят, че смъртта му е причинена от многобройните наранявания, получени от него на 30 август 1996 г. при опит за бягство от следствения арест, от малтретиране след това и от липсата на адекватна медицинска помощ.


Бекирски е възпрян от опита за бягство с употреба на сила, по отношение на която Съдът не намира нарушение. След това обаче е бил подложен на системно малтретиране в периода до 6 септември. На 8 септември той издъхва в болница, след като една седмица в ареста не са му осигурени адекватни медицински грижи. За изтезанията, на които е бил подлаган, свидетелстват както показанията на други задържани, така и медицинските данни, че освен нараняванията, получени на 30 август, са му били нанесени и нови, в течение на по-дълъг период, с разнообразни предмети.


Интересното в случая е, че извършителят или извършителите са останали неидентифицирани, въпреки че жертвата е била през цялото време под контрола на служителите в ареста. Съдът отбелязва, че няма данни да са направени справки с книгата за посещения, нито дежурните служители да са били разпитани, за да се установи дали външни лица не са подлагали жертвата на малтретиране.


Куриозна е и позицията на българския съд, според който "след инцидента на 30 август и до прехвърлянето на Бекирски в болница на 6 септември е възможно неидентифицирани лица да са му нанесли ред допълнителни наранявания, но липсват недвусмислени доказателства за това".


За изводите на Съда е изиграл роля и фактът, че въпреки изричните му искания българската държава не му е изпратила следственото дело, без никакъв логичен мотив за това.


"Такава липса на съдействие от ответната държава при предоставяне на доказателства от жизнено значение за надлежното разглеждане на оплакването е достатъчна за Съда, за да заключи, че властите не са доказали изпълнението на задължението си да проведат ефективно и безпристрастно разследване на смъртта на г-н Бекирски", посочва ЕСПЧ в заключенията си по делото.


Делото Бекирски е илюстрация и за това, че лишените от свободата си са в уязвимо положение и властите имат задължение да опазят живота и здравето им и да дадат обяснение за всяко едно нараняване, което те са претърпели. Съдът констатира, че в случая властите на са го изпълнили и затова държавата носи отговорност. Чл. 3 е бил нарушен и поради липсата на адекватни медицински грижи, тъй като след инцидента на Бекирски не са осигурени нито лечение в ареста, нито отвеждане в специализирано лечебно заведение.


Само два примера за констатирани нарушения на забраната за изтезания, нечовешко и унизително отнасяне поради ненужна употреба на сила при арест – и отново липса на ефикасно разследване – са делата Кръстанов (без да е оказал каквато и да било физическа съпротива, получил втора степен инвалидност в резултат на побой от представители на специализирани служби на МВР с маскирани лица при акция за арест в кафене, посещавано от търсените заподозрени, с някой от които бил объркан) и Цеков, което е илюстрация и за още едно неизпълнено позитивно задължение на държавата – да създаде уредба на употребата на сила и огнестрелно оръжие от служителите на реда, осигуряваща адекватна защита на физическата цялост на лицата. Наистина, както и Бекирски, тези случаи са от преди повече от 10 години, но и правната уредба на използването на огнестрелно оръжие от полицията остава непроменена години


Защитата, която забраната за изтезания дава на гражданите, не се изчерпва само с възпирането и разследването на полицейското насилие


В практиката си Съдът в Страсбург постановява, че сред позитивните задължения на властите е и да приемат и прилагат законови мерки, ограничаващи опасността от упражняване на насилие от страна на частни лица в случаи като изнасилване или домашен тормоз. Такъв е случаят с делото М.Ч. срещу България, която се е оплакала, че българското законодателство и съдебна практика не осигуряват ефективна защита срещу изнасилване и сексуална злоупотреба.


Жалбоподателката твърди, че е била изнасилена от двама мъже, останали ненаказани, тъй като не било установено тя да е принудена към полов акт – нямало достатъчно доказателства за демонстрирано нежелание от нейна страна и за отправени заплахи или упражнено насилие от страна на мъжете. Както отбелязва и Съдът по правата на човека, това противоречи на стабилната тенденция в последните десетилетия в Европа като определящ фактор за наличието на изнасилване да се приема липсата на съгласие, а не употребата на сила. Психологически доказан факт е, че под влияние на страх и други фактори жертвите на изнасилване често не оказват съпротива. В тази светлина Съдът приема, че позитивните задължения на държавите-членки по членове 3 и 8 от Конвенцията трябва да се разглеждат като изискващи криминализирането и ефективното наказателно преследване на всеки полов акт при липса на съгласие, включително и при отсъствието на физическа съпротива от страна на жертвата.


Нарушение на чл. 8 (личен и семеен живот) Съдът е намерил и по делото Бевакуа и С. с/у България, тъй като действащото към момента на събитията българско право не им е осигурило адекватна защита срещу домашно насилие и разбирането на властите, че в подобни случаи се касае за "лични въпроси", е несъвместимо с позитивните им задължения да осигурят упражняването на правата на жалбоподателките. Близки са заключенията на Съда и по делото Опуз срещу Турция,в което обаче той разглежда домашното насилие вече в светлината на забраната за изтезания, нечовешко и унизително отнасяне. Жалбоподателката по делото и майка й били жертва на постоянно и сериозно насилие от страна на съпруга й, което в крайна сметка довело до смъртта на майката. Те многократно подавали жалби за деянията му, но в много случаи впоследствие ги оттегляли, както жертвите на домашно насилие правят много често - поради страх от по-нататъшно насилие, в интерес на децата и др. подобни съображения. Независимо, че жалбите са били оттегляни, според Съда държавата е знаела за наличието на сериозно престъпление от страна на насилника, но не е предприела действия, поради което е нарушила позитивните си задължения по чл. 3 от Конвенцията.


Трафикът на хора – робството на XXI век


За разлика от забраната за принудителен труд и държане в робство, които са регламентирани още с Европейската конвенция за правата на човека, забраната за трафик на хора намира изрично място в Хартата на основните права в ЕС. С разширяването на Сьюза, както и с постоянното еволюиране на организираната престъпност, трафикът на хора с цел сексуална или друга експлоатация става все по-сериозен и често срещан проблем.


По думите на бившия комисар по правосъдието г-н Жак Баро, "когато говорим за трафик на хора, говорим за жени и момичета, превърнати в жертви на съвременно робство, говорим за бити и малтретирани деца, принудени да просят и да крадат, за млади хора, заставени да работят при ужасяващи условия при мизерно заплащане".


Но в практиката си Съдът в Страсбург е извел защитата срещу трафик и от Конвенцията, която винаги е тълкувал в светлината на съвременните условия и други актове на европейското и международно право. По делото Ранцев срещу Кипър и Русия той разглежда експлоатацията и смъртта на дъщерята на жалбоподателя - рускиня, работила в кипърско кабаре с предоставена й от Кипър виза за кабаретна актриса. Осъзнавайки необходимостта от създаване на съдебна практика в областта на експлоатацията и трафика на хора, Съдът не приема искането на кипърското правителство делото да бъде заличено от списъка въз основа на направена от него едностранна декларация, с която признава, че Кипър е нарушил Конвенцията, и се съгласява да заплати обезщетение.


Установява нарушения от страна на Кипър заради липса на адекватни правни и административни механизми за борба с трафика и заради бездействие на полицията за защита на момичето, и от страна на Русия, тъй като не е провела разследване за това как и от кого е била наета за работата .


Факт е обаче, че по-добри решения на проблема с трафика на хора тепърва предстои да се търсят и на политическо, и на законово равнище. Той е болезнен за България, която, според последния доклад на Държавния департамент на САЩ за трафика на хора, е източник и, макар и в по-малка степен, транзитна страна и дестинация на жени и деца, обект на трафик с цел принудителна проституция, както и на мъже, жени и деца, подложени на принудителен труд. Решението на ЕСПЧ очаква и жалба, свързана с твърдяното отвличане на българско ромско момиче в Италия: Миланова и други срещу Италия и България.


В отговор на нарастващата опасност, европейското законодателство еволюира постоянно, като скоро се очаква и влизането в сила на директива срещу трафика на хора. Не трябва да се подценява обаче и постоянното развитие на практиките на организираната престъпност, които пряко застрашават живота и достойнството на хиляди потенциални жертви на трафик.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Athanatos
    Athanatos
    Рейтинг: 1370 Неутрално

    И ко викате - полицията в България вече не бие, а?
    Само който не е бил арестуван (като мен), не знае как бие.

    Преди години ми се случи да попадна в дежурната стая на местното РПУ поради пътен инцидент (дежурния полицай, който дойде на мястото на ПТП му беше много "тъмно" за да напише акта на място, взе ни документите, запали си патрулката и каза, че ни чака в РПУ-то, като ни остави да вървим пеш до там в студа (беше зимата, около километър разстояние)).
    Малко след като влязохме в дежурната стая, в нея влезе и ЦИВИЛЕН, очевидно полицай, с гумена палка, и попита дежурния - "крадци ли, а? Ще ви трябвам ли?" (като същевременно недвусмислено се удряше по дланта с палката). Дежурния му каза "няма да ми трябваш, ПТП"... "-И все пак, ако потрябвам.." - и продължаваше да си удря дланта с палката...
    Та ко вика министърът - не бият вече... Хм.

    Adam-е zendeh, zendegi mikhad / Живият човек се нуждае от живот .
  2. 2 Профил на nikolov1905
    nikolov1905
    Рейтинг: 374 Неутрално

    ТЯ ДНЕШНАТА ПОЛИЦИЯ НЕ БИЕ АМА СНОЩНАТА........





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK