Експулсирането на чужденци - правомощие с ограничения

Домът за временно настаняване на чужденци в Бусманци

© Анелия Николова

Домът за временно настаняване на чужденци в Бусманци



Статията е част от проектa "На фокус - Основните права в ЕС", изпълняван от "Дневник" с експертната помощ на фондация "Български адвокати за праватa на човека" (БАПЧ) и с финансовата подкрепа на посолството на Кралство Нидерландия.



Преди година Съдът на Европейския съюз се произнесе по едно от първите български дела, по които български съд отправи преюдициално запитване до съда как да тълкува и прилага нормите на съюза. Делото "Кадзоев" засягаше режима на експулсиране на чужденци извън територията на държава членка.


Г-н Кадзоев бе задържан през 2006 г. от българските власти, за да бъде експулсиран, но тъй като властите не успяха да установят самоличността и националността му, както и да постигнат споразумение в коя държава да бъде изпратен, г-н Кадзоев остана под задържане до 2009 г. Не успяха и опитите на адвоката му да замени задържането с по-леки мерки.




В своето решение Съдът на ЕС обърна внимание на българския съд, че ако задържането на чужденец от държава членка продължава повече от максималния срок, определен от правото на съюза – 18 месеца, той трябва незабавно да бъде освободен.


Никакви основания като това, че лицето не притежавало валидни документи за самоличност, поведението му било агресивно и нямал средства за издръжка, каквито са били изтъквани от българските власти, не могат да послужат за продължаване на задържането му. Освен това, ако задържането е все още в рамките на срока, но не съществува реална перспектива експулсирането да се осъществи и то изглежда малко вероятно, задържането следва да се прекрати.


Това дело е само един пример, илюстриращ как развитието на международното право, правото на ЕС и практиката на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека в тази област са превърнали едно исторически суверенно право на държавите да отвеждат чужденци извън територията си в правомощие със сериозни ограничения за държавата.

Екпулсирането – суверенно право на държавата, но с ограничения


Експулсирането на чужденци от територията на държавите в миналото е било въпрос на изключителната компетентност и дискреция на държавите. Държавата е тази, която осъществява суверенитета си чрез контрол на собствените си граници и следователно и контролира влизането и пребиваването на чужденци на територията й.


С приемането обаче на различни обвързващи международни договори държавите постепенно са започнали да поемат различни ангажименти, включително и ограничения на това си суверенно право. В рамките на Европейския съюз тези ограничения са се наложили във връзка с осигуряването на свободите на движение на работници и на предоставяне на услуги, а в рамките на Съвета на Европа – във връзка с гарантирането на правовата държава и правата на човека.


С приемането на Хартата на основните права на ЕС и превръщането й в задължителен документ правото на защита в случай на експулсиране на чужденци, изрично уредено в нея – член 19, стана част от първичното право на съюза. Това означава, че всички актове, приемани от институциите на ЕС и от държавите в изпълнение и прилагане на правото на съюза, трябва да съответстват на тази защита.


Забранява се на държавите членки да експулсират лице към държава, в която то може да бъде осъдено на смърт, да бъде подложено на изтезание или на нечовешко третиране. Режимът на експулсиране на чужденци, както и гаранциите за техните права на териториите на държавите - членки на ЕС, е уреден допълнително в Директива 2008/115/ЕС от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки, за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Тази директива беше транспонирана от България с измененията през 2009 г. на Закона за чужденците в Република България, с което бяха направени съществени позитивни промени.


Режимът в България


С промените в закона се предвиди за пръв път възможност чужденците, задържани в Бусманци или други домове за временно настаняване, да обжалват задържането си пред съд (преди това не беше възможно и България беше осъдена пред Съда в Страсбург в тази връзка). Предвиди се максимален срок на задържането от 6 месеца, който по изключение може да се удължи до максимум 18 месеца (преди нямаше никакви ограничения в срока на задържане).


Предвиди се и задължение на властите служебно на всеки 6 месеца да правят преглед на задържанията. Определено беше и задължение на властите да прибягват до по-леки мерки за ограничение на чужденците – вместо задържане да задължават чужденците да се явяват всеки ден в полицейските управления.


Въпреки тези положителни промени обаче законът продължава да не предоставя достатъчно гаранции срещу произвол. Няма например изискване заплахата за националната сигурност, на която властите се основават, за да искат експулсирането на един чужденец, да бъде реална; освен това понятието за национална сигурност в българското законодателство е толкова общо и всеобхватно, че дава широка възможност на властите да го "разтягат" отвъд нормалния му смисъл. Не са предвидени и достатъчно процесуални гаранции за чужденците, когато обжалват заповедта за експулсирането им пред съда.


Формализъм, произволност, непрозрачност


Тези недостатъци на закона доведоха и до практика по прилагането му в противоречие с международните правозащитни стандарти. Тази практика е дала повод Съдът в Страсбург да осъди България вече по 7 отделни дела от 2002 г. насам относно експулсиране на чужденци. Така по последното дело от септември 2010 г. – "Каушал и други срещу България", на жалбоподателя било наредено да напусне страната, защото представлявал заплаха за националната сигурност, без обаче да му бъдат посочени никакви факти за това.


Съдът в Страсбург отбеляза, че заповедта за експулсиране не е съдържала дори някакво бегло позоваване на факти, което е попречило на жалбоподателя да се защитава ефективно пред българския съд. Съдът разкритикува и чисто формалния преглед на българския съд върху заповедта за експулсирането – не е проверил фактическите обстоятелства по нея, а вместо това е възприел направо становището на властите, нито пък е преценявал дали намесата в семейния живот на жалбоподателя не е била прекомерно тежка.


Българският съд въобще не е направил преценка дали с оглед на това, че г-н Каушал пребивава от години в България, женен е за българка и има от брака си две деца, експулсирането му няма да създаде сериозни непреодолими пречки да води семейния си живот.


По друго скорошно дело - "Раза срещу България", съдът разкритикува още пълната липса на прозрачност и публичност на съдебните процеси по заповеди за експулсиране, където целият текст на съдебното решение е бил класифициран и никой не е получил достъп до копия от него, включително жалбоподателят и Съдът в Страсбург. Такова пълно ограничение до текст на съдебно решение, казва съдът, дори и по съображения за национална сигурност е неприемливо и подронва основните гаранции срещу произвол на правосъдието.


Държавата е длъжна да се съобрази с тези решения, като приеме мерки в своя вътрешен правов ред, за да преустанови нарушенията и предотврати бъдещи подобни нарушения. Явно това обаче не се случва и по две от делата, по които България е осъдена, са заведени вече нови жалби заради неизпълнение на решенията - след решенията на Съда в Страсбург в новообразуваните съдебни производства срещу заповедите за експулсиране Върховният административен съд отново е приложил изключително формалистичен подход и е отказал да осигури справeдлив и ефективен съдебен контрол.


*Полина Русинова, юрист към фондация "Български адвокати за правата на човека", работещ в областта на защитата на правата на човека


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на naso
    naso
    Рейтинг: 458 Гневно

    Повечето чужденци трява да бъдат изметени от страната,а тези които остават при никакви условия да не им се дава гражданство.Видяхме какво става със запада-стана ясно че емигрантите не искат да се интегрират,да се разтворят в основната маса и се превръщат в спирачка и противник на прогреса.Вместо да са доволни ,че им е даден хляб и добри условия за да опъват каиша и да си мълчат те искат да се качат на главите на основното население.

  2. 2 Профил на marsena
    marsena
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    При толкова много международни конвенции, човешки права, ограничения за експулсиране на чужденци, правото на чужденец да съди държавата, която не го е приела...и прочие параграфи, алинеи, НПО-та , ЕС стана разграден двор с широко отворени врати за всякакъв боклук.
    Само се чудя кой дърпа конците и ушите на европейците за да приемат тази перверзия...?

  3. 3 Профил на Чингиз Хан
    Чингиз Хан
    Рейтинг: 458 Неутрално

    За престоя в Бусманци издръжката на един чужденец на месец е 1000 лева плащани от джоба на данъкоплатеца. Същите тези хора, с легални документи за престой в България биха могли да носят ползи на страната като си плащат данъците, работят, регистрират фирми и създават работни места. В случая, полицията, прокуратурата и съда нанася сериозни щети, нарушавайки законите на общността. Глобите които плащаме като обезщетения отново се плащат от джоба на данъкоплатците. Подобно непрозрачност и законов вакуум по отношение на чужденците генерира изключително високи нива на корупция особено в средите на полицията. Необоснованите задържания прикрити под кухата фраза "национална сигурност" всъщност е зле прикрит полицейски рекет, чиято сметка се покрива от всички граждани на страната. Кухата риторика на първите 2 мнения е просто резултат от неосведоменост и ксенофобия. България има интерес от приток на квалифицирани имигранти, от работници и от повече данъкоплатци. България няма нужда от полицейщина, корумпирани съдии и раздута администрация.

  4. 4 Профил на naso
    naso
    Рейтинг: 458 Весело

    Към № 3
    Какъвто ти ника,такива ти са и разсъжденията.Страната ни има нужда от бачкачи,от хора които млатят с големия чук или са прегърбени над нивите.Само че тези които идват не искат да хванат чука или мотиката що то са "квалифицирани" чантажии каквито в България с лопата да ги ритеш и от които няма никаква полза. Затова въннннннннннннннннннн..

  5. 5 Профил на Чингиз Хан
    Чингиз Хан
    Рейтинг: 458 Неутрално

    До коментар [#4] от "naso":

    воленчо ти ли си бе душице - защо така анонимно тук?

  6. 6 Профил на Thomas Anderson
    Thomas Anderson
    Рейтинг: 337 Неутрално

    От много защита на всякви права, накрая аз като нормален данъкоплатец несъздаващ никакви проблеми нямам право на никаква защита и грижа. Аз съм последна грижа на държавата, макар че всеки месец плащам пряко над 1000 лева под всякакви удръжки, данъци, осигуровки и т.н. и с акцизи още толкова сигурно... Виж ако спра да плащам веднага ставам по-черен и от най-черния престъпник. До кога???

    Sugar - The Bitter Truth http://www.uctv.tv/search-details.aspx?showID=16717
  7. 7 Профил на 111
    111
    Рейтинг: 515 Неутрално

    А защо това Европейско законодателство не важи в Германия и Франция? И стига ми сте прибирали всякаква Измет от Всякаде,прав е #4, тези не искат да работят, искат Държавата да ги храни, и те идват научени какво да казват, как да се държът и какви са законите в дадена страна - Тарикати .





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK