"Марката на общността" и защитата й в България

Неправилното тълкуване на европейското законодателство в областта на интелектуалната собственост, може да навреди на имиджа на страната като инвестиционна дестинация. <br />

© Ройтерс

Неправилното тълкуване на европейското законодателство в областта на интелектуалната собственост, може да навреди на имиджа на страната като инвестиционна дестинация.



Правото на интелектуалната собственост намира място в Хартата на основните права в ЕС, чийто чл. 17, т. 2 гласи, че интелектуалната собственост е защитена. Кратката формулировка автоматично подсказва, че защитата трябва да се осъществява посредством европейското право, което, поради нуждите на вътрешния пазар, е добре развито в тази сфера.
---


Статията е част от проектa "На фокус - Основните права в ЕС", изпълняван от "Дневник" с експертната помощ на фондация "Български адвокати за праватa на човека" (БАПЧ) и с финансовата подкрепа на посолството на Кралство Нидерландия.

Ако искате да регистрирате като търговска марка вика на култовия филмов актьор Тарзан, ще ви се наложи да се сблъскате с неочаквани трудности, колкото и добре да сте подготвени. Например, през 2004 г. сонограма, която графично представя честотите на световноизвестния вик, е отхвърлена от Европейската служба за хармонизация на вътрешния пазар с аргумента, че не е достатъчно ясна, леснодостъпна и отличителна. Ревящият Тарзан, представен в ноти, обаче, успява да задоволи европейските изисквания, за да стане носител на званието "марка на общността" (регистриран е от Еdgar Rice Burroughs, Inc, компанията на създателя на Тарзан).


По принцип интелектуалната собственост, която обхваща търговски марки, патенти, авторски права, породи животни, а както се вижда от примера с Тарзан, дори и звуци, намира законово изражение най-вече в европейски регламенти и директиви. Чрез тях е създадена и "марката на общността", инструмент, който гарантира защита на регистрираните марки на територията на целия ЕС. Разбира се, тя не изключва и съществуването на национална марка, която в съдебната практика на европейския съд е разглеждана с предимство.




Поради важността си обаче защитата на интелектуалната собственост намира място и в Договора от Лисабон, регламентиращ създаването на европейски права за интелектуална собственост. Целта е да се гарантира единната защита на правата върху интелектуалната собственост в Съюза, и да се въведе на централизиран режим за издаване на разрешения и осъществяване на контрол. Централизираната защита и контрол са оставени в ръцете на Европейската служба за хармонизация на вътрешния пазар, автономен орган, базиран в Аликанте, Испания. За да регистрирате "марка на общността", задължително трябва да се обърнете с молба към това звено, което към края на 2009 г. отпразнува признаването на 500-хилядната марка на съюза.


Отделно от това функционират и националните марки, които са защитени според изискванията на страните членки. Европейското законодателство не изключва и законови правила, които засилват защитата на интелектуалната собственост на национално равнище, стига да не противоречат на правилата в Съюза.

Практиката в България


Като цяло, тълкуването на казуси във връзка с търговските марки и останалите аспекти на интелектуалната собственост е оставено на националните съдилища, което в България поражда парадоксални ситуации.


Наскоро японският производител на електроника Канон повдигна дело срещу българската фирма Ай Пи Ен България ООД. Причината е, че компанията е внесла пратка с тонер касети на Канон без съгласието на притежателя на марката, която е регистрирана и като ''марка на общността''. От Ай Пи ЕН оспорват наличето на внос с аргумента, че касетите са поръчани от клиент, установен в Сърбия, и в този смисъл, престоят на пратката на българска територия представлява външен транзит. Конкретно доказателство за това обаче няма, следователно съществува риска стоките свободно да бъдат пуснати на европейския пазар.


Поради немалкия обем на такива казуси в България, месеци по-рано адвокати отправят питане към Върховния касационен съд за това дали вноса на оригинални стоки от трета държава без съгласието на притежателя на марката не представлява нарушение на изключителните права, предоставени от марката. Според съдебния състав на ВКС  вносът на стоки при споменатите спорни условия не е незаконен.


Тълкуването на ВКС е свързано с т.нар. изчерпване на правата, предоставени от марка. Според Директива 89/104/ЕИО, ''марката не дава право на притежателя да забрани използването й във връзка със стоки, които са пуснати на пазара в Общността с тази марка от самия притежател или с негово съгласие''. Впоследствие условието се разтяга и до страните от Европейското икономическо пространство (ЕИП), т.е., ЕС и страните от ЕАСТ (Исландия, Норвегия и Лихтенщайн). Казано с други думи, щом веднъж стоката вече излезе на пазара на ЕИП, и ако тя е оригинална (за фалшификатите не съществуват такива регулации), притежателят на правото върху марката не може да я изтегли от продажба.


Какво обаче може да се каже за стоки, които са внесени на територията на ЕС и стоят на склад, без още да са пуснати в продажба? Подобни случаи възникват много често в България, тъй като страната е външна граница на ЕС и транзитна зона, което изисква ясни и ефективни процедури за защита. А такива отдавна има – в делото Class International BV Съдът на ЕС изрично подчертава, че притежателят на търговската марка не може да предявява претенции, ако стоката е складирана за транзит във вече определена трета страна, или ако продуктът вече е излязъл на пазара. Ако обаче пратката стои на склад, без да има сключена сделка за вноса й в друга държава, или ако съществува опасност тя да бъде пусната за продажба в ЕИП, то притежателят на правото върху бранда има пълното основание да поиска забрана за предлагането на стоките. Така реално се цели предотвратяване на паралелният внос, който е доста доходоносна, но спорно легална икономическа дейност.
 
В този смисъл, решението на ВКС е в противоречие с установената от Съда на ЕС практика и може да има негативни последствия за българската икономика.


Нещо повече, българският върховен съд няма право да тълкува разпоредби на европейското право – това влиза в компетенциите единствено на Съда на ЕС. Обнадеждаващото в случая е, че Софийският градски съд решава да отнесе въпроса към Люксембург, а не да прилага автоматично незаконното тълкуване на ВКС.


На 28 откомври 2010 г. Съдът на ЕС излиза с категорично решение. Той споменава, че по подобни казуси има ''недвусмислена съдебна практика'' и признава пълното право на Канон да се противопостави на пускането на пазара на спорната пратка с касети.


Случаят е съвсем скорошен и предстои да се разбере дали ВКС ще изтегли тълкуването си. В противен случай сигурността, която европейското законодателство дава на притежателите на търговски марки, би била поставена под въпрос. А това според юристи би навредило на имиджа на България като международен търговски партньор и инвестиционна дестинация, поради липсата на ефективна правна защита за легалния бизнес.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на trademarkovs
    trademarkovs
    Рейтинг: Неутрално

    Уважаема Г. Черешева,
    Между Тълкувателно решение 1/2008 г. на ВКС и решението по дело С-449/09 на СЕС има слаба връзка.
    ВКС:
    "1.Осъществяваният без съгласието на притежателя на марката внос на оригинални стоки, знакът на марката върху които е поставен със съгласие на притежателя й, не представлява нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл.73, ал.1 във вр. с чл.13, ал.2, т.3 от Закона за марките и географските означения."
    СЕС:
    "Член 5 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка може да се противопостави на първото пускане на пазара в Европейското икономическо пространство, без негово съгласие, на оригинални стоки, носещи тази марка."

    Това противопоставяне съвсем не значи отговорност за нарушение на марката по чл.73, ал.1 във вр. с чл.13, ал.2, т.3 ЗМГО, в какъвто смисъл са и досегашните решения на СЕС.
    Как да се противопостави? - на това би трябвало да ви отговори вашия адвокат.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK