Границите на свободата в образованието

Границите на свободата в образованието

© Надежда Чипева



Статията е част от проектa "На фокус - Основните права в ЕС", изпълняван от "Дневник" с експертната помощ на фондация "Български адвокати за праватa на човека" (БАПЧ) и с финансовата подкрепа на посолството на Кралство Нидерландия.
---


"Всеки има право на образование, както и на достъп до професионално и продължаващо обучение", се казва в чл. 14 на Хартата на основните права в ЕС, който регламентира и задължителното безплатно обучение. Безспорно свободният достъп до образование поне засега е един от основните позитиви от еврочленството на България, като поне 70% от българите посочват, че виждат в Евросъюза основно възможност да се учат в европейски университети (данните са на Алфа Рисърч). Еволюцията на правото на образование в европейските страни до сегашното равнище на свобода, равни възможности и толерантност обаче е дълъг процес, принос за който имат и Европейския съд по правата на човека и съда на ЕС в Люксембург.


Преди Хартата на основните права на ЕС да стане стане основен правнообвързващ документ за страните членки, свободата на образование е защитена основно в Европейската конвенция за правата на човека. В чл. 2 от Протокол 1 на конвенцията се посочва, че ''Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения''.




До каква степен държавата трябва да зачита убежденията на родителите?
 
Това се пита и Съда в Страсбург в делото Шелдсен, Буск Мадсен и Педерсен срещу Кралство Дания от 1971 г., в рамките на което три двойки родители се възпротивяват срещу въвеждането на часове по сексуално образование в общия учебен процес в Дания. Фактът, че сексуалното образование става част от учебния процес го прави напълно задължително в държавните основни училища, а родителите са твърдо против децата им да изучават подобна тематика. Някои от тях предпочитали да ограмотят сексуално децата си лично, а други не одобряват съдържанието на учебниците.


Така, след няколко неуспешни опита да осводободят децата от предмета сексуално обучение, на семействата Шелдсен, Буск Мадсен и Педерсен им се налага да ги отпишат от общинските училища и да ги запишат в частни или да прибягнат до домашно обучение. Трябва да се отбележи обаче, че по това време в Дания държавата субсидира до 85% от обучението в частните училища, както и поема значителна част от разходите за транспорт на учениците и в този смисъл частното обучение се явява реална алтернатива на държавното.


Според родителите, обаче, правата им, гарантирани от втората част на член 2, са били нарушени. В жалбата си до Европейския съд по правата на човека те се позовават и на първата част от разпоредбата, посочвайки, че на децата им е бил отказан достъп до образование. В случая ЕСПЧ не се съгласява, посочвайки, че държавата трябва да положи грижи информацията, която е включена в учения план, да бъде предавана по ''обективен, критичен и плуралистичен начин''. Затова тя не бива да се стреми към никаква форма на индоктриниране, което може да се приеме за незачитане на религиозните и философски убеждения на родителите''. Но в случая сексуалното образование по никакъв начин не засяга тези убежденияи и не вменява определено сексуално поведение, напротив, то цели да даде на учениците по-добра информация, смята съдът. Нещо повече, той посочва, че държавата е предоставила на родителите достатъчно алтернативи за избор на метод и място на обучение, и в този смисъл на децата не е бил забранен достъп до образование.


Съвсем противоположно е мнението на Съда в Страсбург по делото Кембъл и Козънс срещу Обединеното кралство от 1982 г. Тогава родителите на Гордън Кембъл и Джефри Козънс подават жалба срещу държавата, че отказва свободен достъп до образование на децата, тъй като в шотландските училища им се налагат телесни наказания. Същевременно, според майките на учениците, правото на родителя по втората част на член 2 също е нарушено, тъй като те не са съгласни децата им да понясят подобен тип наказания.


И в двата случая децата не са били бити, тъй като родителите им отказват да се приемат наказанието, което в случая на Хенри Козънс завършва с близо година отстраняване от училище. В крайна сметка директорът на училището уведомява майката на Джефри, че той може да се върне в клас, тъй като дългото му остраняване е достатъчно наказание за провинението на детето. Това обаче може да стане, при условие, че "Джефри ще спазва правилата, разпоредбите и дисциплинарните изисквания на училището". По това време момчето вече е навършило 16 години – задължителната възраст за обучение – и никога повече не се връща в училище.


Тогава ЕСПЧ отказва да приеме аргумента на държавата, че телесните наказания са политика на училищата и в този смисъл тя не носи отговорност за нарушената свободна на образование. "Може и да е вярно, че ежедневното поддържане на дисциплината във въпросните училища е грижа на отделния учител. (…) Въпреки това, по отношение на образованието в Шотландия държавата е поела отговорност за формирането на общата политика, а училищата, посещавани от децата на жалбоподателките, са държавни", посочва съдът. Той подчертава, че Обединеното кралство има отговорност по регулиране на правото на образование, и че в случая тя не си е свършила работата, нито пък е гарантирала спазване на родителските убеждения.

За образованието и дискриминациятa
 
Едно oт първите и най-основни дела в сферата на образованието от далечната 1962 г. засяга именно проблема с дискриминацията. То е следствие от 6 подадени до Съда в Страсбург жалби срещу Белгия от френскоговорящи граждани на няколко фламандски общини, които настояват на децата им да бъде осигурено адекватно обучение на френски език. Към този момент броят на децата, чиито родители се борят за отварянето на френско училище, надхвърля 800. Затова жалбоподателите твърдят, че белгийската държава, на първо място е нарушила чл. 2 от протокол 1 на Конвенцията, който регламентира правото на образование, и на второ място е действала в разрес с чл. 14 на Конвенцията, забраняващ всички форми на дискриминация.


ЕСПЧ обаче е категоричен – Белгия нито е нарушила правото на образование, нито е дискриминирала децата. В чл. 2 по никакъв начин не е споменато, че държавата е длъжна да се съобразява с езиковите предпочитания на родителите на учениците, за разлика от религиозните и философските им виждания, смята съдът. Той подчертава още, че проблемът е назрял в едноезичен регион на Белгия, където конституционно за официален е признат фламандският език. Съвсем различна би била ситуцията в Брюксел, столицата на двуезична държава, където по закон трябва да има както фламандски, така и френски училища. Освен това съдът изтъква и позитивите за въпросните деца, тъй като посещаването на местните училища им дава възможността да владеят свободно не един, а два езика.


Задължението на държавата обаче далеч не се изчерпва с това да осигури безплатен и свободен достъп до образование. Тя трябва да гарантира равен достъп до учебните заведения за всички – включително да създаде подходящи условия за децата за увреждания и тези от малцинствените групи. Необходимо е да им бъде осигурено качествено образование, което да засили конкурентоспособността им и да ги защити от социална изолация.


Именно заради неизпълнението на тези си фундаментално задължения България е подлагана най-често на критики от страна на правозащитните организации, независимо, че до момента срещу страната няма повдигнати в Страсбург дела за дискриминация в образователната система. През 2008 г. обаче Европейският комитет по социални права излезе с решение срещу България заради неосигуряване на образование на деца с умствени увреждания. През ноември 2009 г. и  Комисията за защита от дискриминация постанови, че Министрството на образованието упражнява дискриминация спрямо децата с увреждания, ограничавайки правото им на избор що се отнася до образованието и изолирайки ги в специализирани институции.


Данните потвърждават тези критики – според доклад на Българския хелзински комитет за 2009 г., между 17 и 23% от децата от домове с умствени увреждания получават образование. Само 9.9% от тях посещават общообразователни училища, независимо, че съществува наредба, която налага обучението на деца в неравностойно положение да става в специализирани училища само "след изчерпване на всички възможости за интегрирано обучение". В наредбата обаче никъде не се посочва какво точно представляват възможностите за интегрирано обучение. Реалността е, че те не са много – дори и родителите да искат да запишат дете с увреждане в общообразователно училище, твърде малко са сградите, които са приспособени за подобни нужди. Така се получава един порочен кръг, който неизбежно води до сегрегация и липса на равен старт за децата в неравностойно положение.


Доклад на Американското посолство в България изтъква като проблем, че българската държава не прилага ефективно изискванията за посещаемост на училищата и задължава семействата сами да закупуват учебниците за ученици след 4 клас. Това води до изпадане на голям брой деца от образователната система най-вече по социални и семейни причини. Броят на отпадналите деца е най-висок в регионите, гъсто населени с роми, където също все още е налице явна сегрегация.


Къде мога да уча и работя
 
Докато Съдът по правата на човека се занимава с тълкуването на правото на образование, както е формулрано то в Конвенцията, практиката на Съда в Люксембург е свързана най-вече с тълкуването на директиви в образователната област. Най-често проблемите са свързани с дипломирани специалисти от една страна членка, на които им е отказано упражняването на придобитата професия в друга страна членка. Така например, Испания два пъти е осъждана от СЕС заради неизпълнение на задълженията си да създаде система за признаване на чужди дипломи, в единия случай в областта на авиацията, а в другия – на фармацевтиката.


Тези решения са следствие от Директива 89/48/ЕИО и Директива 92/51/ЕИО, според които, дори ако даден човек не притежава необходимата диплома, издадена в страната на пребиваване, властите във въпросната страна трябва да позволят упражняването на професията, стига този човек да притежава съответната диплома от държавата си по произход. Практиката обаче показва, че рядко дипломите реално са считани за еквивалентни, особено за нерегулираните професии, изискванията за които се поставят изцяло от националното трудово законодателство на съответната европейска страна.
.
Съществуват обаче и професии, които са включени в една втора група, наричана "автоматично признавани" и това са лекар, зъболекар, сестра, ветеринар, фармацевт, акушер и архитект. Стига да отговарят на минималните изисквания, установени от европейското право, тези професии получават автоматично признаване във всички страни членки. Незачитането им е равносилно на дискриминация.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Василена Доткова
    Василена Доткова
    Рейтинг: 1316 Любопитно

    Интересно как би се произнесъл ЕСПЧ относно широко обсъжданата неотдавна идея за задължително религиозно обучение в българските училища, което да се води от свещеници от БПЦ.

  2. 2 Профил на polpeli
    polpeli
    Рейтинг: Неутрално

    може да се добави, че телесните наказания са вече забранени в цяла Великобритания, както в частните, така и в държавните училища, но са били валидни на някои места дори до 2003 г. В други държави тези наказания са забранени още през 18-19 в.

  3. 3 Профил на email
    email
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Странни хора!? От личен опит мога да заявя, че колкото по-рано децата започнат да бъдат запознавани с материята толкова по-добре. Толкова ли е трудно за разбиране? Ако едно дете израства с тези познания то и интересът му към материята е съвсем различен. Това не трябва да е тема табу и да казваме "малък си още като му дойде времето ще разбереш". Обикновено когато му дойде времето вече е късно да обясняваме и да се правим на учители. На децата трябва да се обяснява всичко което искат да знаят и да не го разбират в момента те ще го проумяват с времето което е и естествения процес на познанието.

  4. 4 Профил на Едно_Българче
    Едно_Българче
    Рейтинг: 583 Неутрално

    хубаво е да си защитен от закона срещу дискриминация, но на практика това по никъкъв начин не промения неприазъмът на разни чиновници,които ясно ти давата да разбереш, че си нежелан... трябва да можеш да живееш с това отношение иначе никакъв закон не може да ти помогне....

    Fortuna favet fortibus!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK