Съдебните битки в името на потребителите

Преди две години Европейската комисия взе на мушка опасните коледни лапички и предпуреди потребителите, че една на всеки  3 светещи гирлянди е неизправна. <br />

© Георги Кожухаров

Преди две години Европейската комисия взе на мушка опасните коледни лапички и предпуреди потребителите, че една на всеки 3 светещи гирлянди е неизправна.



Статията е част от проектa "На фокус - Основните права в ЕС", изпълняван от "Дневник" с експертната помощ на фондация "Български адвокати за праватa на човека" (БАПЧ) и с финансовата подкрепа на посолството на Кралство Нидерландия.
---


"В политиките на Съюза се осигурява високо равнище на защита на потребителите." Това гласи член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Той съвсем общо определя правото на потребителите да бъдат защитавани.


Европейските потребители обаче могат да срещнат проблеми при различни стоки и услуги, затова и конкретни защити са осигурени в различни директиви на ЕС – Директива за някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции, за защита на потребителя по отношение на договорите от разстояние, за обозначаването на цените на продуктите, предлагани на потребителите и др.




В момента една от целите на Брюксел е да хармонизира законите за правата на потребителите в ЕС. От лятото на тази година комисията за вътрешния пазар и защита на потребителя към Европейския парламент работи по директива, която да постигне това. Хармонизацията на законите би помогнала на националните съдилища по-бързо и лесно да тълкуват европейското законодателство, което ще помогне за по-ефективната защита на потребителите.


Един от начините, по който ЕС пряко се опитва да защити европейските потребители, е като осигури достъпа им до разнообразни стоки. Това е една от причините Брюксел да се бори упорито срещу картелите, които не просто ограничават избора на определена стока или услуга, а регулират цените им така, както решат.


Потребители срещу картели


Въпреки че тази борба звучи неравностойно като битка между Давид и Голиат, едни от най-големите глоби Европейската комисия е налагала имено на картели.


През 2008 г. глоба от 1,3 милиарда евро е наложена на четири компании – производители на стъкла за коли - Сейнт Гобейн (с глоба 896 млн. евро – една от най-големите глоби за отделно търговско дружество), Асахи, Пайлкингтън и Соливър.


Обвиненията са за незаконно разпределение на пазара, разкриване на строго търговска информация, контролиране на цените и разпределение на потребителите в нарушение в Европейското законодателство в областта на конкуренцията. Четирите компании притежават 90% от пазара на стъкла за автомобили в еврозоната, като пазарния им дял в евро е 2 милиарда за 2003 г. - последната година на нарушението.


Основанието за налагането на такива високи глоби е фактът, че тези компании са мамили автомобилната индустрия и купувачите на коли в рамките на пет години (за периода 1998-2003 г.), като са действали на един доста широк пазар, при наличие на предходни нарушения за някои от производителите.


Няколко години по-рано - през 2001г. - Европейската комисия налага санкция на най-големите световни производители на витамини (BASF, La Roche, Aventis) в размер общо на повече от 855 милиона евро за участие в осем отделни тайни картела, с които се разпределя пазара и се определят по-високи цени на продукти, съдържащи витамини.


В този случай Комисията действа толкова строго не само заради манипулирането на пазара и ощетяването на милиони потребители. Въпросът се отнася и за съставки, които са основен, жизненоважен елемент за храненето и са крайно необходими за нормалното израстване и поддържане на живота.


Кога бирата може да бъде наричана бира, а шоколадът шоколад


Темата за здравето и безопасността на потребителите е една от най-важните за Европейската комисия и Съда на ЕС. Тя може да доведе дори до ограничаване на свободното движение на стоки между страните-членки чрез разпоредба.


Някой държави използват този аргумент за вредните продукти, за да ограничат вноса на определена стока в страната си. Съдът на ЕС обаче следи внимателно за това колко основателни са такива ограничения, за да не бъде нарушен без причинна свободния пазар.
Пример за тясната граница между тези два въпроса е казусът, известен като "Касис де Дижон".


На немския производител на храни Rewe – Zentral AG е наложена забрана да внася в Германия френски ликьор от касис, чието алкохолно съдържание е между 15 - 20%. Основанието е изискване на германското право минималното количество алкохол за такива напитки да бъде 32%


В случая Германия аргументира забраната за продажба на ликьора с името "Касис де Дижон" с доводите, че продажбата на напитки с ниско съдържание на алкохол ще доведе до по-голямата им консумация от потребителите и с това до повече случаи на алкохолизъм.


Съдът на ЕС обаче не приема тези доводи. Според него наложената забрана в случая е несъвместима с преследвания резултат, който може да бъде постигнат и с ясно означаване на етикета на продукта на страната производител и алкохолното съдържание.


Още един важен случай, свързан с продажбата на напитки, е разгледан от Съда на ЕС. Той се отнася за забрана, съгласно разпоредбите на немското законодателство, наименованието "Бира" да бъде ползвано за напитки, които съдържат и други вещества освен вода, хмел и мая.


И по това дело Германия се опитва да аргументира наложената забрана със защита на потребителите и здравето на обществото.


Европейският съд обаче отново заявява, че взетите от тази държава-членка мерки са прекомерни. Според Съда защита на потребителите може да бъде постигната с поставянето на етикет на продуктите, в чието съдържание да бъдат вписани съставките на съответните продукти. За да вземе това решение, Съдът взема предвид и направените научни проучвания, които показват, че използваните в бирата, внасяна в Германия допълнителни вещества, не застрашават здравето на обществото.


Аналогично е и едно от скорошните решения на Съда на ЕС, свързан с един от най-разпространените хранителни продукти, а именно с шоколада. Делото е във връзка с разпоредби в италианското и испанското законодателство. Според тях продукти, съдържащи растителна мазнина, друга освен какаово масло, трябва да се наричат заместители на шоколад, а не шоколад.


Италия и Испания поддържат тезата, че поставянето на такова изискване е необходимо с оглед защитата на потребителите, които иначе ще бъдат заблудени относно естеството на продукта, който са закупили.


С решението по този казус Съдът на ЕС поставя съществено разграничение между два вида продукти. Едните са такива, които са претърпели толкова съществена промяна, че са станали различни от другите продукти със същото наименование. Другият вид са продукти, чиято промяната е минимална и поставянето на съответстващо етикиране е достатъчно потребителите да бъдат защитени като получат необходимата им информация, с помощта на която да направят своя избор.


Във връзка с това разграничение Съдът постановява, че наличието на растителна мазнина, друга освен каково масло, не променя съществено този продукт и не го прави различен от продуктите с наименованието "шоколад". Според Съда е достатъчно потребителите да бъдат информирани относно наличието на друга мазнина в шоколада чрез етикет, за да получат необходимата им защита.


Потребители, търсещи правата си


Защитата на потребителите в европейската съдебна практика не се ограничава само с тези казуси. Нарушенията, които могат да се наблюдават са в много широки граници и обикновено са свързани с ежедневните потребности на европейците.

Важно е обаче да се знае, че Европейската комисия няма правомощията да контролира нарушенията в кварталния магазин или на туроператора. Това е задължение на националните правителства, които първо трябва да прилагат правомерно европейското законодателство, а след това да следят за изпълнението му.


Това, което може да направи Комисията и тя се стреми да го прави, е организацията на информационни кампании. Чрез тях Брюксел запознава европейците с правата им на потребители. Посочва им и действията, които могат да предприемат, ако се почувстват измамени.


В България потребителите с нарушени права, които не искат да се обръщат към съд, могат да се обръщат към Комисията за защита на потребителите. Съществува и Европейски потребителски център, чиято цел е да помогне на потребителите при проблеми с продукти, купени в друга държава на ЕС. Независими потребителски асоциации с опит и познания по потребителски проблеми също биха могли да помогнат със съвет в случай на злоупотреба.



Читателски въпрос:


Какви правомощия има комисията за защита на потребителите по жалби на граждани срещу електроразпределителните дружества и снабдителите с ел. енергия, както и срещу топлофикация. Събират ли се такси за разглеждане на тези жалби, каква е субординацията с ДКЕВР. В статията се говори за европейски център, който да осъществява защитата на потребителите относно стоки внесени от ЕС. Какво може да направи тази организация при жалби на клиенти (на едро и дребно) срещу доставчици на ел.ток от ЕС?


Отговор на експертите от Фондация "Български адвокати за права на човека":


Комисията за защита на потребителите е длъжна да приеме всеки сигнал или жалба, подадени до нея, включително и тези срещу електроразпределителните и топлофикационни дружества. Основно правомощията на КЗП са по отношение на това дали дадена клауза в индивидуалните договори между потребителите и тези дружества, както и в общите условия на тези дружествата са неравнопоставени. Изрично е казано в Закона за защита на потребителите, коя клауза е неравнопоставена. Най-общо това е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца /доставчика/ и потребителя. В изпълнение на това свое правомощие Комисията за защита на потребителите е завела колективни искове срещу две електроразпределителни дружества, мобилни оператори и други. Всяко заинтересовано лице може в рамките на посочените от съда срокове да се присъедини към тези искове или съответно да заведе индивидуални такива. По отношение на други въпроси, които касаят услугите, предоставяни от електроразпределителните и топлофикационни дружества, компетентността е на ДКЕВР /Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/. Дори и жалбата, респ. сигналът, които са от компентността на ДКЕВР, да са подадени до КЗП, последната е длъжна в седмодневен срок да я препрати по компетентност на ДКЕВР. Съгласно данните предоставени от ДКЕВР постъпилите жалби за първото шестмесечие на 2010 година са 1206 броя.


Разпределението по сектори на постъпилите в ДКЕВР жалби, за отчетния


период и регистрирани в деловодната система "Архимед" е следното:


-за сектор "Електроенергетика" – 782 броя (65%);


-за сектор "Топлоенергетика" – 212 броя(18%);


-за сектор "Газоснабдяване" – 11 броя(1%);


-за сектор "Водоснабдителни и канализационни услуги" –198 броя(16%).


Добре е да се знае, че ако се касае за нарушаване правилата на конкуренцията ДКЕВР трябва да изпрати жалбата /сигналът/ на Комисията за защита на конкуренцията. Тази правна възможност е предоставена и на всяко заинтересовано лице, което може да подаде сигнал директно в Комисията за защита на потребителите ако смята, че комунално дружество злоупотребява с господстващо /монополно/ положение. Въпреки, че пред КЗК се заплаща такса в размер на 100 лева за разглеждане на така подадения сигнал досега от тази възможност са се възползвали, както отделни физически лица, така и търговски дружества и асоциации. Така пред потребителите са налице три отделни възможности да подадът жалба срещу комуналните дружества, за да защитат своите права и интереси.


Колкото до втората част на въпроса Европейският потребителски център – България /ЕПЦ/ е на разположение на потребителите за съвети, информация и съдействие при придвижване на жалби и оплаквания. Този център не разглежда жалби на български граждани срещу търговци/доставчици/, регистрирани в България, а съдейства на потребителите във връзка с проблеми, свързани с транс-гранична покупка на територията на Европейския съюз, Норвегия и Исландия. Така ЕПЦ ще е в услуга на български граждани, които са придобили стоки или ползват услуги в друга държава-членка на ЕС, както и на граждани на държава-членка на ЕС, придобили стоки или използвали услуги в България.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на TheBelia
    TheBelia
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Интересни факти има в статията, но помислете колко далеч е България от подобен род мерки, и изобщо от подобен род мислене.
    Тук мисленето на потребителя се свежда основно до цената, е добре де, на 99,9% от потребителите.

    I'm not angry. They just suck. It's that simple.
  2. 2 Профил на ivanvulchev
    ivanvulchev
    Рейтинг: 226 Весело

    За съжаление, у нас примерът сочи обратното - наскоро имаше едно загубено делце за картелиране при банките във вреда на клиентите им. Ровейки се из детайлите по преписката, беше намерен достатъчно материал да се обоснове подобно виждане. Накратко, делото е за следното: получаване на е-мейл от една търговска банка до Асоциация на Банките в България с посочване на уж "свободно-определяните&quot; от банката условия по модел на банкова сделка, в това число лихвен процент. Така и не смогнах да разбера защо един независим търговец, т.е. търговска банка, би уведомил организация, където членуват неговите конкуренти на същия пазар, за условията, с които ще се бори за техните клиенти? Смешничко... И после защо хората губят човешкото у себе си и идват дни като онези след 9ти септември, когато масово биват клани други хора, без оглед на персоналните им грехове, а само заради принадлежност към някаква група





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK