Пътят към свободното движение минава през...Съда

Пътят към свободното движение минава през...Съда

© Георги Кожухаров



Статията е част от проектa "На фокус - Основните права в ЕС", изпълняван от "Дневник" с експертната помощ на фондация "Български адвокати за праватa на човека" (БАПЧ) и с финансовата подкрепа на посолството на Кралство Нидерландия.
---


Без сватбено пътешествие, със забрана да напуска страната, без задграничен паспорт...В такава ситуация се оказва български гражданин, пожелал да прекара медения си месец в чужбина, който обаче притежава фирма, натрупала задължения над 5000 лв. към данъчните. До края на 2009 г. такива ситуации възникват много често, независимо дали задлъжнелите българи искат да пътуват в страна членка на ЕС, или да преминат границата на трета страна. През декември миналата година, обаче, чрез решение на Върховния административен съд на България беше защитено едно от основните права на българите като граждани на ЕС – да пътуват и пребивават свободно на територията на други страни членки, независимо от кредитните им задължения.

Правото на движение е регламентирано в Договора от Лисабон, като чл. 20, т.''а'' гласи, че гражданите на Съюза имат ''правото да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки''. Впоследствие в чл. 21 се споменава, че това право подлежи на ограничения, които са нужни за спазване на европейското законодателство. С други думи, националните власти могат да прилагат някои мерки, с които да попречат на свободното придвижване на европейските граждани, но това не означава, че те имат пълна свобода да действат по своя преценка.


Това става ясно от чл. 27 на Директива 2004/38/ЕО за свободното движение на гражданите на ЕС и техните семейства, според който то може да бъде ограничено единствено поради съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве. Директивата напълно изключва икономическите цели или наличието на престъпно минало като смислени аргументи за забраната за свободно движение. Освен това, властите са задължени да се основават на личното поведение на лицето, което трябва да представлява реална достатъчно сериозна заплаха за обществото. Каквито и да е по-дребни провинения не могат да бъдат причина за забрана за напускане на дадена страна, или за принудително експулсиране.




Заложеното в тези мерки е в пълен синхрон с чл. 2 на Протокол 4 на Европейската конвенция за правата на човека, по която България е страна от 1992 г. Той разрешава свободното движение и пребиваване на територията на всички 47 страни от Съвета на Европа, ако разбира се не съществува риск за националната или обществена сигурност, или е необходимо поддържането на обществения ред, предотвратяване на престъпления, защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите.


Какво казва Съдът на ЕС за свободното движение


През 1976 г. французинът Пиер Бушеро, който от една година живее и работи във Великобритания, е осъден за незаконно притежание на наркотици. Тогава британският съд решава да препоръча на изпълнителните власти да експулсират французина от страната заради противозаконното му поведение, но преди това се допитва до Съда на ЕС дали има това право. Той се интересува също така дали изобщо съдебните препоръки към изпълнителните власти са в обхвата на националните мерки, за които европейската директива за свободата на движение поставя специални ограничения.


Според Съда в Люксембург, всички национални власти, включително и съдебната, са длъжни да спазват европейските норми и да не засягат свободата на движение на гражданите на ЕС. Освен това, съдът подчертава, че за да бъде експулсиран един гражданин заради криминалното му минало, то той трябва да е създал достатъчно сериозни заплахи за обществения ред. Очевидно, притежанието на наркотици не може да се счита за достатъчно силен аргумент, каквато например би могла да бъде терористичната дейност.


Също толкова толерантен в тълкуването си е европейският съд и по отношение на случая на Роланд Рутили, италианец, на когото е отказано разрешение за пребиваване във Франция. По принцип, според директивата за свободно движение и пребиваване, националните власти могат да изискват от гражданите на други страни членки да им представят подобно разрешително, ако пребивават в страната повече от 3 месеца. Във всички страни изискванията са различни, но обикновено документите се издават от местната администрация при представяне на адресна регистрация, договор за работа, документ от училище или университет и др.


На Рутили обаче му е отказано такова разрешително, защото има забрана за пребиваване в няколко френски области. Първоначално италианецът е трябвало да бъде депортиран, но впоследствие местните власти на 4 области, в една от които живее и семейството му, издават заповед за недопускането му на тяхната територията. По този начин държавата му отказва и разрешително за пребиваване на национално равнище, заради което той я съди. По повод на мерките, които Франция е предприела, Съдът в Люксембург е категоричен, че те са непропорционални и диксриминационни. На никой европейски гражданин не трябва да му бъде отказван свободен достъп нито на национално, нито на местно равнище, освен ако същите мерки не са предвидени и за собствените граждани на въпросната страна, подчертава съдът.


В България обаче разбирането за свободата на движение и пребиваване е малко по-различно


Най-традиционната законова мярка е забраната за напускане на страната за длъжници на парично задължение в големи размери (над 5000 лв.) към данъчните органи или към български физически, юридически или чуждестранни лица, регламенирана в Закона за българските лични документи.
Заради строгостта на тази забрана, хиляди български граждани не успяват да излязат извън границите на страната заради задълженията си. Ситуацията обаче започва да се променя, не и без заслугите на Съда в Страсбург, на европейските закони, а отскоро – и на ВАС.


За първи път срещу законовата забрана за напускане на България заради несъбрани вземания се произнесе Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото Ринер. Янка Ринер, българска гражданка, която от 1986 г. има и австрийско гражданство, била съсобственик във фирма, регистрирана в Австрия, а освен това се занимавала и с внос на кафе в България като физическо лице.


През 1992 г. започва сагата за г-жа Ринер, когато става ясно, че тя дължи на НАП еквивалента на над 1 млн. долара в "стари" български лева. До 1995 г. данъчните успяват да запорират част от имуществото на жената, но то не покрива и половината от дълга, поради което й е наложена забрана да напуска България и й е отнет австрийският паспорт. Дори и след периода 1996-1997 г., когато левът се обезцени рязко, дължимата сума остава над 160 000 долара, а Янка Ринер по никакъв начин не може да пътува при семейството си. Тя многократно обжалва решението пред българските съдилища, както и пред тогавашната Европейска комисия по правата на човека, но опитите й са неуспешни.


И така, до 2004 г., когато забраната за пътуване е вдигната, не за друго, а поради изтичане на абсолютната давност на събирането на данъчното задължение. Проблемът е отнесен към Съдът по правата на човека, като Ринер съди България за нарушение на членовете от конвенцията, гарантиращи свободата на придвижване, правото на ефективни правни средства за защита и правото на зачитане на личния и семейния живот. 


През 2006 г. Съдът се произнесе по делото и намери мярката за непропорционална, тъй като е приложена за дълъг период от време и не отговаря на преследваната цел - да осигури плащането на задължението. Факт е, че от 1993 г. данъчните не правят никакви опити да си върнат дълга. "В противоречие с твърденията на ответното правителство, периодичното потвърждаване на забраната за пътуване не се е основавало нито на анализ на поведението на жалбоподателката, нито на информация относно нейните средства, нито на някакви конкретни индикации, че ако й бъде позволено да напусне страната, ще намалеят шансовете за събиране на сумата. Не е бил обсъждан фактът, че жалбоподателката има семейство в чужбина", посочва съдът, присъждайки обезщетение в общ размер от 10 хил. Евро, което българската държава да плати на г-жа Ринер.


От присъединяването си към ЕС обаче българската държава е длъжна да прилага разпоредбите на европейското законодателство, което забранява ограниченията за движение с икономически доводи. А отказът от съобразяване със законите на ЕС води до по-сериозни последствия, включително осъждане на държавата от Съда в Страсбург.


Въпреки това, не са малко българските граждани, които не успяват да посетят други държави членки на ЕС, защото не са си платили кредита. Причината е, че България не е транспонирала директивата за свободното движение в срока до 1 януари 2007 г., нейно задължение при присъединяването.


Това обаче не означава, че българите не могат да се позовават на директивата


Транспонирана или не, тя има директен ефект, и държавните власти не могат да се оправдават с това, че не са си свършили работата да хармонизират законодателството, показва практиката на Съда на ЕС. Така на 14 декември 2009 г.ВАС се произнесе, че забраната за г-н Николай Паунов, длъжник към банка, да пътува в ЕС, е незаконна. Съдът се позовава на директния ефект на нетранспонираната директива, като това е прецедент в българската съдебна практика. В момента се очаква и отговорът на Съда в Люксембург по преюдициално запитване за подобен проблем, изпратено от български съд.


Затова, адвокати от фондация "Български адвокати за правата на човека" са оптимисти, че скоро забраната за движение на задлъжнели български граждани към страните от ЕС окончателно ще спре да бъде прилагана. Остава обаче въпросът дали и ограничението за пътуване към трети страни е ефективна мярка, която не е в нарушение на основно човешко право.


Защо ограничения и за децата?


Българското право налага пречки за свободното придвижване не само на гражданите, носители на финансови задължения. Според чл. 75 от закона за българските документи, наред с поставените под запрещение, както и с осъдените за престъпления, ограничения се налагат и на непълнолетните и малолетните. За да напусне едно дете страната, трябва и двамата му родители да са подписали нотариално заверена декларация, че са съгласни с това. Освен това и двамата трябва да присъстват при издаването на задграничния му паспорт.


На пръв поглед, това са административни формалности, но не малко се делата, възникнали именно заради тези изисквания. Често се случва единият родител да е извън страната, и да не може да бъде открит, за да представи своя подпис. Още по-типична е ситуацията, в която двамата родители са в обтегнати отношения, и единият отказва да подпише, независимо от нуждите и ползите за детето.


Липсващото съгласие на другия родител може да бъде заместено от влязло в сила съдебно решение по предявен иск с правно основание чл. 72 от семейния кодекс. Ясно е обаче, че това отнема и време, и средства, особено ако говорим за планувана екскурзия в чужбина. По-голям обаче е проблемът, когато детето се нуждае от спешно лечение в чужбина, и по една или друга причина, писмено съгласие от двамата родители не може да бъде осигурено. Тогава единственият изход е да се чака решението на съда, бавен и тромав процес, който, умишлено или не, се явява пречка пред необходимостта от свободно придвижване. Такива ограничения на правото на свободно придвижване на децата противоречи на Конвенцията за правата на детето, която изисква държавите да осигурят правото на детето да поддържа лични отношения и с двамата си родители, които живеят в различни държави, както и да зачитат правото на детето и на родителите му да напускат която и да е страна.



Читателски въпроси и отговорите на експерта от фондация Български адвокати за правата на човека, помогнал за подготовката на статията:


1. Читателски въпрос


"Когато влезем в Шенген ще отпаднат ли забраните за напускане на страната, примерно за неубслужвани кредити?


Експерт:


Както се разбира от статията и към настоящия момент забраната противоречи на европейското право и не следва да съществува. Ако се присъединим към шенгенското пространство няма да ни проверяват на границата и няма как да установят дали има забрана – така че фактически ще е трудно установимо.


2. Читателски въпрос:


Имах сдружение и то натрупа дългове към НАП и ми е наложена забрана за напускане на страната мога ли да ходя в ЕС и какво трябва да направя за това.


Експерт:


Трябва да обжалвате заповедта или да поискате от органа, който я е наложил, да я отмени.


3. Читателски въпрос


За кога се очертава да отпадне ограничението за напускане на страната за задължение към НАП?


Експерт:


Вероятно ще чакат решението по преюдициалното запитване до съда в Люксембург, отправено от ВАС. До половин година може ди да се появи решението.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на exit13
    exit13
    Рейтинг: 418 Любопитно

    Значи има пари за сватба и пътешествие а за данъци няма

  2. 2
    ****

    Този коментар беше изтрит в 10:49 на 20/12/2010 от неговия автор.

  3. 3 Профил на зограф
    зограф
    Рейтинг: 418 Неутрално

    България, трябва час по-скоро да прилага европейските закони, а не протака с години !

  4. 4 Профил на зограф
    зограф
    Рейтинг: 418 Неутрално

    България, трябва час по-скоро да прилага европейските закони, а не протака с години !

  5. 5 Профил на ras16377431
    ras16377431
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    Не разбрах защо трябва да жалим крадците, че не можели да ходят на екскурзи в чужбина. При това става въпрос за крупни суми, не за работници, спестили малко от осигуровки.

    gradinko.bg
  6. 6 Профил на хм
    хм
    Рейтинг: 1148 Неутрално

    бла-бла-бла

    защо бъркате свободата със слободията?

    не става въпрос просто за задължения, а за просрочени задължения и отговорното лице е уведомено и не желае да ги погаси.

    той не иска данъците да си плати, сватба тръгнал да прави.

  7. 7 Профил на beck
    beck
    Рейтинг: 0 Любопитно

    Как е в щатите?
    Няма проблем да си задлъжнял в един щат и да го напуснеш.
    Нали ЕС иска да е Америка?
    За какво й е тогава толкова бюрократично законодателството?

    Ярослав Мудрый
  8. 8 Профил на Гневник
    Гневник
    Рейтинг: 675 Неутрално

    Има категория данъчно задължени лица, на които може да бъде наложена забрана по реда на чл. 75, т. 5 от ЗБДС във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Смисълът на забраната за напускане на страната е да мотивира членовете на управителните и контролните органи на юридическото лице, което има данъчни и други публични задължения, да проведат стопанската политика на дружеството по начин, че то да погаси тези задължения. Предвидената в чл. 75, т. 5 от ЗБДС във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" от ДОПК ограничителна мярка не прехвърля отговорността за задължения на юридическото лице към органите на управление, но чрез нея законодателят ангажира отговорността на тези лица по погасяване на задълженията.

  9. 9 Профил на Гневник
    Гневник
    Рейтинг: 675 Неутрално

    Следователно на поставените въпроси следва да се отговори, че член 18 ЕО и член 27 от Директива 2004/38 допускат национална правна уредба, която позволява да се ограничи правото на гражданин на дадена държава-членка да пътува до друга държава-членка, при условие че, от една страна, личното поведение на този гражданин представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото, и от друга страна, предвидената ограничителна мярка може да гарантира осъществяването на преследваната с нея цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане. Държавите-членки са свободни да определят изискванията, свързани с обществения ред и обществената сигурност, според националните си нужди, които могат да се различават в отделните държави-членки и в различните периоди от време, така или иначе в общностния контекст, и по-специално като обосноваване на дерогацията от основния принцип за свободното движение на лицата. На последно място, е важно да се напомни, че правото на свободно движение на гражданите на Съюза не е безусловно, а може да бъде придружено с ограничения и условия, предвидени от Договора, както и от мерките, приети за неговото осъществяване.

  10. 10 Профил на Гневник
    Гневник
    Рейтинг: 675 Неутрално

    ..смущаването на обществения ред, ... представлява всяко нарушение на закона...
    Доколкото може да оправдае някои ограничения на свободното движение на хора подчинени на правото на Общността, прибягването, от един национален орган, до понятието публичен ред предполага, във всеки случай, съществуването, извън смущаването на обществения ред, което представлява всяко нарушение на закона, на реална и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен интерес на обществото.

  11. 11 Профил на Гневник
    Гневник
    Рейтинг: 675 Неутрално

    ДИРЕКТИВА 2004/58/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
    от 29 април 2004 година
    за правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства на свободно движение и пребиваване в рамките на територията на държавите-членки, в изменение и допълнение на регламент (ЕИО) 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО
    Злоупотреба с правата
    Държавите-членки могат да вземат необходимите мерки за отказ, прекратяване или оттегляне на правото, полагащо се по силата на настоящата директива, в случай на злоупотреба с правата или на измама





    (Текст от значение за ЕИП)

  12. 12 Профил на Гневник
    Гневник
    Рейтинг: 675 Неутрално

    За неизпълнение на публични задължения към държавата или общините, при които случаи се налага ограничителната мярка – забрана за напускане на пределите на страната е в голяма степен допустима и оправдана. При всички случаи поставеният въпрос заслужава по-задълбочено анализиране.

  13. 13 Профил на todoradev78
    todoradev78
    Рейтинг: 5 Неутрално

    "exit13" ,"градинко" и т.н. "Прависти" има сайт за правна помощ на който обстойно обсъждаме този въпрос вече почти година! ИСТИНАТА е ,че българина му дай да се заяжда и да гледа в канчето на съседа! Хората са се постарали да ви пасажират ясно и отчетливо съдебната практика в ЕС и не само (конкретно по темата) - Адмирации на редакцията отлична статия ...- за тези които въобще се интересуват какво е Правото и какъв е принципът му ! и че монетата винаги има две страни
    Става въпрос за това ,че подобни въпроси е недопустимо да стават причина за репресия - подчертавам репресия ...защото именно това се прави с тези "ПАМ" забрани ... и само отявлен евр*-ин може да реве така !
    Въпрос:
    - Защо е отпуснат кредит на видимо несъстоятелно лице? Нема покритие на кредита ..? Защо не е така с ипотеките? и гаранциите?
    Друг въпрос защо и къде е тази така наречена защита ...с капитала на дружествата фирмите и т.н.- с каква цел е този капитал - ами даже от една страна като гаранция за неплатени данъци примерно ... пак го няма..!!
    трети въпрос
    - банките - що за система позволява произвол в който ...всичко е "през куп за грош" -разни оферти с малки букви ...звездички .... скрити парафчета .. вътрешни правилници !Айде холом знаем много добре кой реве от това ! Мамите един куп хора и после некой ви е виновен ! И да се регистрира огромен ръст в кредитите - премии за определени хора!!! ... Колко банално-- Именно тези не им харесва ,че все пак човек има права и ре са неоспорими
    .. до правова държава имаме още доста път да повървим
    бъдете живи и здрави !





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK