Колко е важно да бъдеш модерен

Колко е важно да бъдеш модерен

© Ройтерс



Модерните технологии ни заобикалят, но рядко се раждат близо до нас. Това се превръща във все по-голям проблем за Европа, някогашната люлка на индустриалната революция и Просвещението. И въпреки че отдавна осъзнава изоставането си в науката, изследванията и иновациите, едва наскоро Старият континент започна сериозно да мисли как да го реши.


Повечето индикатори не дават причини за оптимизъм. Патентите в Европейския съюз са много по-малко, отколкото в развитите държави извън него - през 2007г. например (последната, за която Евростат има данни) в ЕС за патент са кандидатствали 58 627 проекта - колкото в САЩ в началото на 70-те. Инвестициите в научни изследвания и иновации също са много по-хилави в ЕС - през миналата година за това са отделени 1.8% от БВП (почти същият процент, похарчен за иновации през 1995 г.) За сравнение, през 2009 г. Япония е похарчила за същото 3.4%, а САЩ - 2.6% от БВП.


Това е проблем не само защото все по-малко от джаджите, които ползваме утре, ще са с етикет "Произведено в Европа". Липсата на иновации е пряк удар по продуктивността на икономиката. В ЕС този показател растеше стабилно в последното десетилетие, с поне 1.5% на година. Но от 2007 г. насам продуктивността на икономиката спада - до 0.2% през 2008 г. и отрицателна стойност през 2009 г. Недостигът на иновации означава и недостиг на износа от ЕС и съответно задълбочаване на търговския дефицит и загуба на конкурентоспособност за сметка на икономическите гиганти в Азия и Америка. "Това поставя под въпрос основите на нашия социален модел и европейския стил на живот", предупреди през януари председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой. На същото мнение е и шефът на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу, който през септември започна втория си мандат с предупреждението: "Изправени сме пред избор - или заедно ще построим новия глобален ред, или ще сме периферията му."




За да избегнат втория сценарий, през март лидерите на ЕС прегърнаха нова цел - "модерна и зелена икономика, където нашият просперитет ще е резултат от иновациите и където двигател ще е знанието". За да постигне тази цел ЕС вече има и стратегия - "Европа 2020", според която в следващото десетилетие страните членки трябва общо да увеличат разходите си за иновации до 3% от БВП.


Тепърва ще се уточнява как точно ще стане това - но разговорите ще започнат скоро предвид намерението на европейските лидери да приемат стратегията на срещата си на 17 и 18 юни. През септември пък Еврокомисията ще представи подробен план за частта от "Европа 2020", която ще развива новите технологии - "Стратегия за изследвания и иновации".  В нея ще бъдат направени предложения за "по-динамична Европа, където иновативните фирми искат да развиват бизнес, и където талантливите хора искат да работят", каза Мойра Гейгън-Куин, еврокомисар по изследванията и иновациите, на 13 май.


Според визията на Гейгън-Куин Европа ще насочи изследователския си потенциал към областите, които й поставят най-големи предизвикателства - климатичните промени, енергийната ефективност, застаряването на населението. Иновациите пък ще се търсят навсякъде - от мерките за "чиста" енергия през въвеждането на нови бизнес модели до преосмисляне на структурите в публичния сектор.


Обещаващи са намеренията на ЕС да навакса изоставането си от САЩ, Китай и Япония в тази модерна област, но изпълнението на целите вече изглежда под въпрос. Редица страни членки вече дават сигнали, че не могат да отделят много повече средства за иновации. През април например румънският президент Траян Басеску изрази съмнение, че до 2020 г. страната му ще може да даде за това 3% от своя БВП. В момента Румъния инвестира в нови технологии и научни изследвания едва 0.5% от БВП.


Ситуацията не изглежда розова и в България, където за тези цели се харчат 0.15% от БВП. Страната очевидно ще е изправена пред тежко предизвикателство да увеличи инвестициите си и да ги насочи към позитивен икономически ефект.


Според предварителните изчисления на Европейската комисия България ще трябва да отделя поне по 1.4% от своя БВП за иновации и изследвания до 2020 г. - тоест над девет пъти повече, отколкото дава в момента.


"Ние не виждаме как до 2020 г. парите за наука могат да нараснат на повече от 0.6 на сто," каза Сергей Игнатов, министър на образованието, на заседанието на Министерския съвет на 5 май. Тогава кабинетът обсъди позицията си за предстоящите двустранни консултации с Еврокомисията за националните цели по стратегията "Европа 2020". От дискусията в правителството там става ясно, че намирането на пари ще е сериозен проблем и че в предстоящите си преговори с Брюксел София ще търси начин да постигне две неща - да намали общата европейска цел под 3% или поне да намали собствения си принос към нея.


"Европейската цел 2020 е 3 на сто. Ние смятаме,че трябва да е между 1.4 на сто и 2 на сто. Също така смятаме, че трябва да бъде заложено като минимална цел", посочи министърът на икономиката Трайчо Трайков на заседанието на 5 май. Предложението му беше прието като национално становище за предстоящия Европейски съвет. Там България ще преговаря от позицията на последна в ЕС по инвестиции в иновации и конкурентоспособност.


Известна помощ може да предостави европейският бюджет, който планира да насочи по-голяма част от структурните и Кохезионния фонд за инвестиции в иновации и развитие. В България 39 милиона евро са достъпни за тези цели по оперативните програми "Конкурентоспособност" и "Развитие на човешките ресурси". Донякъде показателно, усвояемостта у нас е особено слаба по точно тези две програми.


От няколко години в страната действа национален иновационен фонд, който да подкрепя предприятия за научни изследвания в областта на иновациите. Проекти по него може да се подават във всякакви области, с изключение на селското стопанство. Субсидията е в зависимост от големината на фирмата и фактът дали става въпрос за промишлени изследвания или експериментално развитие. Последното набиране на проекти по фонда беше през 2008 г., а в момента се довършват част от започнатите. През 2009 и 2010 г. не са обявявани процедури за прием на нови предложения от бизнеса.


Друго предизвикателство пред българските власти е създаването на стимули за по-засилено участие на бизнеса в развитието на новите технологии. В страните, където иновациите се развиват най-активно, това се дължи не на държавни, а на частни инвестиции - модел, който ЕС засега не прилага особено успешно, сочи стратегията "Европа 2020".
Българското правителство също тепърва ще търси начини да убеждава бизнеса да инвестира в тази област. "Това означава при нас да очакваме да навлезе нова култура, но не виждам как за тези десет години ще има такава драстична промяна, която ще доведе до това," посочи министър Игнатов на заседанието на Министерския съвет в началото на месеца.


Как точно държавата ще стимулира бизнеса не е ясно, но е почти сигурно, че той ще има нужда от много увещания. Според данни, обявени през март от Европейската комисия на Европейския иновационен форум, частните инвестиции в иновациите идват предимно от рисков капитал, a заради рецесията в ЕС той се е сринал с почти 40% в последната година. Перспективите за подобряване не са непосредствени, което обаче не значи, че не трябва да се мислят стратегии - например намаляване на бюрокрацията, която лесно може да задуши и най-добрите идеи.

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Тъпата майна
    Тъпата майна
    Рейтинг: 1370 Неутрално

    Ще продължаваме да сме последни докато "бизнес" в България означава далавераджийство. Повече от убеден съм, че онези с червените куфарчета вече доволно и с ехидна усмивка мислят схеми как да докопат част от парите за иновации. От горе на всичкото хората с капитали или не ги инвестират, или в по-голямата си част ги инвестират в пълни глупости. Масово мозъците на държавата изтичат зад граница - тук просто няма политика за запазването им и ползването на техния капацитет. И няма как да е иначе, след като нивото на заплащането тук е убийствено ниско (1500лв. заплата на специалист се смята за някакъв връх на сладоледа) и масово се наемат некомпетентни хора само и само да се пести от човешки ресурс с надеждата, че работата все пак ще бъде свършена някак и то за по-малко пари. Не се прави така икономика. Ма'тряла бяга и си лее семето съвсем другаде. Трябва много мощна промяна в тази насока. А не виждам как ще стане тя - това не е нещо, което се регулира от държавата.

    Това мнение е дело на една тъпа майна
  2. 2 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 1396 Неутрално

    Мин. Трайков говори за 1,4 - 2,0 % от БВП (при това минимални нива) за иновации през 2020, мин. Игнатов не вижда откъде ще се намерят средства за повече от 0,6 % - сякаш различни данни четат тези хора.

    Фактите, които на глобално ниво са известни, тук още не стоят на дневен ред (в национален мащаб) - че без иновации няма конкурентоспособност, от което следва по-скъп износ, загуба на пазари и постепенно обедняване на страната, докато иновиращите икономики дърпат напред - без значение от региона. В момента правителството трябва много внимателно да обмисли реформата в образованието и културата, начините за финансирането на тези сектори, защото те ще бъдат двигател - интелектуален - в бъдещето. Здравеопазването, земеделието и пенсионната системи са не по-маломажни, но те са допълващи. Ако го няма човешкия потенциал, за кого ще се грижат въпросните три сектора?

    Спрямо Централна и Западна Европа на ниво правила и спазването им, приоритети в бъдещето сме доста назад, да не говорим за САЩ. И, ако искаме да сме горди граждани на България след години, при съвременния конкурентен и неспящ свят, трябва да се вземат мерки овреме. След немного години ще има само отчитане на свършени факти, при ново разделение на световните сили - или положителни, или не. Според волята на управляващите. Това, че сме малки, не е оправдание. Както не е за Кипър, Малта, Люксембург и прочие.

  3. 3 Профил на gmm
    gmm
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Защо не кажат причините да не вървят посочените оперативни програми. Развитие на човешките ресурси 3 години пускаха проекти, които бяха отвратителни като условия и кандидатстване и никой не подаваше предложения. Сега има някаква малка светлина в тунела, че тръгват във вярната посока. Конкурентноспособност пък от далавери не можа да пусне повече от една-две схеми за цяла година. За кое от това е виновен и бизнеса и научния потенциал на страната.
    Пловдивски е ужасно прав за съжаление.

  4. 4 Профил на werginija
    werginija
    Рейтинг: 514 Весело

    Плевенски-за Северна България ръченица по Берлински.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK