Избирателна памет

Възпоменателната церемония при Омарска протича без постоянен мемориал на мястото

© Катарина Панич

Възпоменателната церемония при Омарска протича без постоянен мемориал на мястото



Конвоят от автомобили се насочва към крайната си цел през облак прах. Регистрационните номера са от всички краища на Европа – Норвегия, Швейцария, Германия и Словения. Пътуването до мината при Омарска като че е продължило безкрайно.


Посетителите са предимно босненски бежанци и техните наследници – те се връщат да почетат деня, в който е закрит затворническият лагер тук. През 1992 г. в него са държани между 3000 и 6000 души.



Катарина Панич е журналист от Приедор. Тази статия е редактирана от Нейл Арун. Тя е изработена в рамките на журналистическо проучване за Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, инициатива на фондация "Робърт Бош" и фондация ЕРСТЕ в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN).
"Дневник" е медията в България, която публикува изследванията на журналисти от Балканите, участвали в тазгодишната програма.



Тогава лагерът е под контрола на босненските сръбски сили, които са превзели властта в района. Пленниците им са най-вече местни бошняци и хървати, приемани за различни от сърбите заради етническия им произход и вярата им.


Стотици затворници, преминали през Омарска, загиват или остават в неизвестност. Години по-късно оцелелите говорят за военни престъпления пред съда в Хага - описват мъчения, изнасилвания, осакатявания, гладна смърт и безразборни побои като част от затворническия живот.


Тези жестокости датират от началото на разпада на Югославия, който остава в историята като най-кървавия конфликт на европейска земя след Втората световна война. Бивши затворници и активисти говорят за Омарска като за съвременен концентрационен лагер. Задържаните там са били предимно цивилни – жертви на кампании за етническо прочистване, а не заловени бойци.


Омарска обаче рядко си спомня мрачното си минало. Посетителите на официалното възпоменание на 6 август 2013 г. не биха могли да проникнат до това място през повечето дни от годината. А дори и да дойдат, те няма да намерят тук следи от ужасите от 1992 г. В Омарска не съществува мемориал за хората, страдали тук.


"Обидно е до болка", казва Един Оканович, чийто баща е бил убит в лагера. "Само сърбите имат възпоменателни паметници в родния ми град. Срещу нас, босненците, има дискриминация. Изглежда, сякаш никога нищо не ни се е случило."


Оцелелите от лагера в Омарска са подели кампания за построяването на постоянен мемориал при мината. Но местното правителство, което е под контрола на босненските сърби, отхвърля исканията им.


Спорът предизвика критиката на представителите на европейските институции, които съвместно със Съединените щати наблюдават прилагането на мирния договор в Босна. Противоречията възмутиха и международния гигант в производството на стомана ArcelorMittal, който в момента експлоатира мината при Омарска.


И компанията, и чуждестранните представители настояват въпросът да намери решение. Според тях отговорността да се постигне съгласие в крайна сметка е на бошняците.


Резултатът от всичко това е един нерешим спор за паметниците, който отразява и наследените от войната разделения.


Конфликтът в Босна завърши с практическото разделение на страната на две области с висока степен на автономия – босненско-сръбската и босненско-хърватската. И двете са издигнали паметници в памет на своите жертви на територията, която контролират, и отхвърлят исканията на своите врагове в отминалата война за такива – обикновено на местата на някогашни затвори.


Балони и речи


Мината "Омарска" се намира на около 20 километра от Приедор - административният център на региона, в който преди е живеела процъфтяваща босненско-мюсюлманска общност.


При възпоменанието през август роми просяци се събират при портите на мината така, както някога са се събирали около джамиите на града.


Според оценки на полицията тази година на церемонията присъстват около 500 души. Посетителите оставят колите си и изминават пеша постланата с чакъл пътека към мястото. Основната гледка е на ръждива на цвят барака, известна като "хангара". През 1992 г. тук са държани хиляди затворници, наблъскани в лятната горещина.


Първата спирка на посетителите е до бяла, подобна на хамбар постройка. Охраната на лагера я е използвала за провеждане на мъчения. Според описанията, които оцелели правят по-късно пред трибунала в Хага, пред т.нар. бял дом са се издигали планини от трупове.


По случай днешното възпоменание стаята е пълна с бели балони, надути с хелий. На техните връвчици са окачени хартиени листчета с имената на жертвите от Омарска.


Останки на убити в Омарска затворници продължават да бъдат откривани в масови гробове.

© Катарина Панич

Останки на убити в Омарска затворници продължават да бъдат откривани в масови гробове.


Посетителите се движат през помещението, като че стъпват по яйчни черупки. Те внимателно оглеждат листчетата, от време на време забелязват познато име и се викат един друг.


Извън "белия дом" слънцето пече немилостиво. Тълпата се придържа близо до сянката на сградата. Някои носят слънчеви чадъри, за да се предпазят от лятната горещина, други си веят с каквото имат под ръка. По-младите посетители правят снимки със смартфони и таблети. По-възрастните жени плачат в забрадките си.


През 1992 г. затворниците са били разпитвани на горния етаж на столовата, където сега работниците в мината се хранят. Днес водещите натам стълби се охраняват от пазач. Сама в коридора зад него стои жена и неутешимо ридае.


В 11 часа сутринта тълпата се събира в двора за официалната част на възпоменанието. От високоговорителите се разнася мъжки глас, който произнася имената на някогашните затворници.


Един от тях, който разговаря с друг мъж, млъква в средата на разговора. "Казаха името на брат ми", обяснява.


Дипломати от ЕС и САЩ правят обръщение към събралите се хора. "Не можем да поправим злините от миналото, но можем да направим координирани усилия, за да осигурим помирението и приключването на тази част от историята", казва Николас Хил, заместник управляващ мисията на американското посолство в Сараево.


Белите балони, напълнени с хелий, са пуснати във въздуха и тълпата започва да се разпръсва. Журналисти наобикалят американския дипломат. Мъж ме стиска за ръката и казва: "Попитай го защо не ни помогнат да построим мемориал тук! Кажи му, че сме загубили доверие в тях. Не само ние – бившите затворници, но и обикновените хора вече не ги харесват."


Въпросът е преведен на г-н Хил. "Абсолютно разбирам чувствата им, отговаря той. Ще обсъдим въпроса."


Международният натиск


Хората, които искат да издигнат мемориал при Омарска, са се опитвали да привлекат за подкрепа ArcelorMittal и "международната общност" – представители на европейски страни и на Съединените щати, които често са били посредници в следвоенна Босна. Отговорът им обаче е бил разочароващ.


"И международната общност, и ArcelorMittal, изглежда, пазят неутралитет", казва Мирсат Дуратович, бивш затворник в Омарска, чиито брат и баща са убити от босненските сръбски сили. "В случая с Омарска да си неутрален означава… да взимаш страна. Страната на военните престъпления."


Международните служители твърдят, че правят всичко по силите си да намерят решение на въпроса. Мери Ан Хенеси, която оглавява офиса на Съвета на Европа в Босна, казва, че влиянието на нейната институция е ограничено – тя не може да "наложи нищо" с принуда.


Валентин Инжко, върховен представител за Босна и най-старшия чуждестранен служител в страната, каза на Балканската мрежа за разследващи репортажи (БМРР), че ще продължи да подканя местния кмет в Приегор да търси решение на спора.


"Отговорността за помиряването на хората в тази страна с миналото е на политиците", казва той. Той критикува и босненските сръбски лидери: "Ролята на кмета да посредничи за намиране на решение се затруднява от провокативната реторика, която вече от години се упражнява на най-високо ниво в Република Сръбска (босненско-сръбската общност)."


Представители на ArcelorMittal казват, че подкрепят каквото и да е решение на спора, стига с него да са съгласни всички страни. Компанията обаче обяснява, че не може еднолично да разреши строителството на паметник при Омарска. "Такова разрешение може да се дава само от местните власти и въпросът опира единствено до това те да вземат решение", казва компанията в отговор, изпратен по имейла до БМРР.


Кметът на Приедор Марко Павич не откликна на молбата на Балканската мрежа за коментар.


Сградата Виктор Бубань в Сараево по време на войната е затвор, а сега в нея се провеждат процеси срещу обвиняеми във военни престъпления

© Катарина Панич

Сградата Виктор Бубань в Сараево по време на войната е затвор, а сега в нея се провеждат процеси срещу обвиняеми във военни престъпления


Бивши босненско-сръбски пленници пък посочват, че мемориал при Омарска не може да бъде издигнат, докато не бъде разрешено издигането на аналогичен паметник за техните жертви при сградата "Виктор Бубань" в Сараево, където бошняците са държали своите затворници.


Сега постройката е предоставена на съда и от време на време става сцена на дела за военни престъпления. Мъжете, държани тук в претъпкания, лишен от хигиенни стандарти затвор, смятат, че и тяхното задържане е било престъпление. Пазачите са обвинявани, че са нанасяли побой на затворниците и са ги използвали насилствено за работна ръка.


Сградата е на кратко разстояние с кола от центъра на града, с розово-оранжева фасада и е подходяща по-скоро за студентско общежитие, отколкото за седалище на държавна институция. Из нея не може да се открие никаква следа, че някога тя е била място на страдания.


Душан Шеховач, председател на асоциацията на сараевските сърби, казва, че исканията да се издигне на това място мемориал неизменно са контрирани с твърдения за извършени от сърбите военни престъпления.


Бившият полицай Небойша Савич, който също е бил затворник в сградата, казва, че и двете страни трябва да имат правото да оставят спомен за своите страдания. "Никой не може да построи мемориал в Омарска, ако аз нямам право да направя същото в Сараево, казва той. Да, звучи като едно време, но някаква реципрочност все пак е нужна."


Загубени в лабиринта


Босненските кампании за мемориали на затворници може да изглеждат като пореден елемент от следвоенното уреждане на отношенията, което запечата разделенията от войната. Но вероятността те да сполучат – дори там, където политическата система е в малко по-добра форма - не е голяма.


В Северна Ирландия един добил голяма публичност проект за преправяне на злополучния затвор Maze (в превод – "Лабиринт") също се провали. Той е строен от британското правителство през 1971 г., когато недоволството сред католическото малцинство ескалира до кръвопролитен бунт, поведен от Ирландската републиканска армия. През следващите три десетилетия "Лабиринт" е затвор както за активисти на ИРА, така и за членове на поредица лоялистки паравоенни групировки от протестантското мнозинство.


Лоялисти и републиканци са на различно мнение за плановете да се преправи бившият затвор Maze край Белфаст

© Катарина Панич

Лоялисти и републиканци са на различно мнение за плановете да се преправи бившият затвор Maze край Белфаст


Затворът спира да действа през 2000 г. след сключването на примирие и мирен договор, които доведоха до участието на политическото крило на ИРА във властта.


Отначало кампанията мястото да се превърне в "център на мира и помирението" беше подкрепяна от политици и от двете страни – и от протестантските лоялисти, и от католическите републиканци. Адвокатите на това преправяне сочеха, че то ще помогне на местната икономика да се съвземе след десетилетия, преживени в конфликт.


През февруари 2012 идеята дори си осигури одобрението на ЕС, който пое ангажимент да допринесе с 21 милиона евро в общия бюджет, възлизащ на 350 милиона евро.


През август тази година обаче водещи лоялистки политици оттеглиха подкрепата си за проекта. Скоро след това ги последва и ЕС. Засега планът за център на мира в бившия затвор изглежда да е в задънена улица.


Противоречията около проекта отразяват разделението, което е останало в обществото въпреки договора за подялба на властта.


Хардлайнери сред протестантите се опасяват, че новият център ще бъде третиран от католиците като мемориал на бивши членове на ИРА, лежали в затвора тук. Най-легендарната фигура сред тях е Боби Санс - лидер на група мъже, които загиват в "Лабиринт", след като обявяват гладна стачка. Сандс и неговите другари са считани за мъченици от републиканците.


Ноел Лардж, бивш боец на лоялистите, казва, че новият проект не случайно е позициониран на мястото, където Боби Сандс е намерил смъртта си. "И вие, и ние знаем, че това ще е мемориал на стачкуващите", каза той за Балканската мрежа, когато се срещнахме в Белфаст по-рано тази година.


Лардж също е бил затворник в "Лабиринт", прекарал е тук 16 години. "Бях лошо момче", казва той в отговор на въпросите за миналото му. Според него никоя страна не би трябвало да получи правото да обяви затвора за свое наследство.


Бившият републикански затворник Падрайк Макотър, изглежда, потвърждава страховете на Лардж. Той отхвърля идеята за център на помирението и казва, че каквото и да се прави с "Лабиринт", той трябва да е възпоменание за хората, които са лежали в него.


"Ако хората искат да построят център на помирение, има много други изоставени сгради в Белфаст, които могат да използват", казва той.


"Отличие за понесена жертва"


Близо до Омарска е Кератерм – още едно място, където босненските сръбски войски създават затворнически лагер.


Най-малко 1000 души са държани в ужасяващи условия тук. Подобно на Омарска, и тук повечето затворници са били бошняци, както и известен брой етнически хървати.


В една-единствена нощ през юли 1992 г в лагера са разстреляни над 100 затворници – събитие, което в трибунала в Хага е наричано "Клането в стая три".


Преди войната затворническият лагер е бил фабрика за керамика. Когато го посетих в края на юли, фабриката вече я нямаше, но мястото още се използваше. То беше разделено на по-малки помещения, заети от частни фирми в бизнеса с подовите настилки и обкова за врати и прозорци.


На края на тревната площ, обърнат към пътя, се издигаше скромен паметник - бял камък с надпис, който съобщаваше, че "невинни граждани" на Приедор са били затворници на това място.


Чуваше се лай на куче. Вятърът подухваше. Звукът на поялник се разнасяше от някоя от работилниците. Жена без зъби се приближи към нас с цигара в ръка. Попита имаме ли разрешение да снимаме. Казахме й, че сме журналисти. Тя ни снима с телефона си.


Ноел Лардж подозира, че "Лабиринтът" може да се превърне в храм за републиканците, загинали в гладна стачка

© Катарина Панич

Ноел Лардж подозира, че "Лабиринтът" може да се превърне в храм за републиканците, загинали в гладна стачка


В покрайнините на Приедор се намира село Търнополье. През 1992 г импровизираният затвор тук побира между четири и седем хиляди затворници – най-вече бошняци мюсюлмани, изкарани от домовете им.


Затворниците са хранени зле и подлагани на чести побои. Съществуването на лагера е разкрито от екип британски журналисти. Репортажите им, подкрепени от телевизионни кадри на болезнено слаби затворници, предизвикаха възмущение по света. Лагерът беше затворен през ноември 1992 г.


Бившия селски салон, където се намираше затворът, сега е изоставен. В средата му стои стара игрална маса. Името на комунистическия диктатор на Югославия Йосип Броз Тито още може да бъде разчетено на стената в полуизтрит лозунг.


Бившите затворници от Търнополье са искали от местните власти да издигнат паметник на мястото, но желанието им е отхвърлено. Единственият мемориал в града е на босненските сръбски войници, убити във войната.


Селският салон гледа към гол терен, част от който днес е приспособена за футболно игрище. В следобеда, в който се озовавам там, местният отбор ФК "Търнополье" се подготвя за игра. Костюмите на тима са в синьо и жълто – цветовете на босненския флаг след войната.


Ервин Блазевич е прекарал два месеца като тийнейджър затворник в Търнополье. След като е освободен, той е служил като войник в бошняшката армия и дори е надзиравал пленници.


Каменна плоча отбелязва мястото на затвора при Кератем, сега превърнат в индустриален имот

© Катарина Панич

Каменна плоча отбелязва мястото на затвора при Кератем, сега превърнат в индустриален имот


Ако можеше да изживее живота си отново, той казва, че при всички случаи би избрал по-скоро да е затворник, отколкото надзирател – защото сега щеше да има по-чиста съвест.


Въпреки това той не иска да бъде описван като "бивш затворник", което според него е нещо като отличие за понесена жертва. Вместо това предпочита да го наричат активист за мир – заради работата му в малка благотворителна институция до Приедор.


Блазевич критикува някои от усилията за строене на възпоменателни паметници като хаотични, но не одобрява и първосигналното противене срещу издигането им.


"Не очаквам от сръбските ми съседи да строят паметници заедно с мен. Не ги моля да са на моя страна, казва той. Но очаквам да не пречат на строенето на мемориали."


Най-критичен е Блазевич към лидерите на всички страни в спора, които според него използват въпроса за политическа изгода. Неодобрението му, изглежда, е споделяно и от Савич - боснески сръбски полицай, който е държан в бараките "Виктор Бубань". Въпреки че се ядосва на отсъствието на паметник около сградата, той казва, че така или иначе никога не би се върнал там: "Нямам намерение да полагам цветя там. Каквото съм преживял, го нося в душата си. Не съм склонен да политизирам този въпрос. Не искам някой да злоупотребява с мен."


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на matera
    matera
    Рейтинг: 648 Неутрално

    нагледно описание на това,какво правят политиците-фанатици с чувствата и въжделенията на хората от различен етнос.Всички сме от плът и кръв и сме човеци,не ни насъсквайте един срещу друг,Земята е една за всички, а живота е твърде кратък!

  2. 2 Профил на simeonov_
    simeonov_
    Рейтинг: 488 Неутрално

    Колко години минаха вече от войната в Босна и сякаш никой не си е извлякъл никакви поуки от това което се случи.Раните от войната никога няма да зараснат,но е крайно време бошняци,хървати и сърби взаимно да си простят и да продължат напред да живеят заедно,иначе не виждам как може Босна и Херцеговина да продължи да съществува.А ние трябва да сме щастливи,че се разминахме с подобен сценарий,защото само една искра може да запали такъв огромен пожар,както се случи в бивша Югославия.

  3. 3 Профил на .......
    .......
    Рейтинг: 434 Неутрално

    [quote#0:"Дн"]Избирателна памет [/quote]

    всяка памет е избирателна.....

    както и всяка История -

    пише се по целесъобразност

    всеки държи на онова което го устройва

    След КТБ Накъде Ли.....ДАНО е само КТБ !!!
  4. 4 Профил на focusnik
    focusnik
    Рейтинг: 648 Неутрално

    [quote#3:"Съспенс"]всяка памет е избирателна.....
    както и всяка История -
    пише се по целесъобразност
    всеки държи на онова което го устройва [/quote]
    +++

  5. 5 Профил на .......
    .......
    Рейтинг: 434 Неутрално

    [quote#2:"simeonov_"].А ние трябва да сме щастливи,че се разминахме с подобен сценарий,защото само една искра може да запали такъв огромен пожар,както се случи в бивша Югославия.[/quote]

    подобни заключения са опасни........

    Съспенсират и провокират агресия или покорство

    не всичко , което ти е Внушено е истина

    След КТБ Накъде Ли.....ДАНО е само КТБ !!!
  6. 6 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1402 Неутрално

    До коментар [#1] от "matera":

    Бих искал да допълня, че това не са политици-фанатици. Имало е и ще има фанатици, но такива организации обичайно са водени не от фанатици, а от политици, работещи за нечий и за свой интерес, така както го разбират или както им изнася. За пример само, как мислите, хора като Расате, Сидеров, Каракачанов, какви са - фанатици, прагматици или просто кукли на конци, имащи разбира се и лични (най-вече парични) интереси от ролите които играят. Тук е мястото да се каже, че за да са имали успех националистите в бивша Югославия или нашите доморасли националисти да имат политическо влияние и в момента, причината са достатъчно големите маси от хора ( не само у нас), с много нисък културен и образователен ценз и които стават питателна среда за създаването и действията на подобни "водачи".
    За да имат малко или защо не никакво влияние у нас е достатъчно, да не се правим на хора надраснали ситуацията и стоящи над нещата, а да ходим (поне) да гласуваме. Достатъчни са 70-75% активност и дори ДПС губи своята роля, да не говорим за Атака и други подобни организации, които няма и да влязат. За съжаление ние, а не някой друг даваме зелника на лудия и после се чудим(?) защо той я яде.

  7. 7 Профил на matera
    matera
    Рейтинг: 648 Неутрално

    До коментар [#6] от "tsvetko_51":

    за у нас съм съгласна с всичко ,което пишете.Става въпрос за
    бившата Югославия,където по време на война избуява национализма и ,ненависта към другите етноси,повече от всякога,особено подклаждани от политика и политици граничещи с лудостта на Хитлер и фанатизма на някои религии.
    За негласуването у нас,съм писала много и нямам думи и аргументи за онези 50%,които не излизат да гласуват.Аз дори и да гласувам за грешните или предалите ме,няма да спра да упражнявам това си право,защото искам да живея в страна с ,която да се гордея и да не ме е срам,като ме питат от къде съм!

  8. 8 Профил на Patsis
    Patsis
    Рейтинг: 4020 Весело

    До коментар [#2] от "simeonov_":Раните от войната никога няма да зараснат
    Сериозно? Кой днес помни за кланетата изжърсхени от древните асирийци, например? Или потомците на викингите днес не се разбират с потомците на народите, които са клали?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK