© © European Parliament - Audiovisual Unit]
Проучването е изготвено по поръчка на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов.
На въпроса кои балкански държави трябва да станат членки на Европейския съюз близо 63% от българите посочват Сърбия, а на второ място е Македония (57%). Най-малка подкрепа българите изразяват за присъединяването на Турция - едва 27%, а против са 46%.
Това се посочва в изследването на агенция "Афис" "Мнения и нагласи на българските граждани по въпроса за присъединяването на Република Македония към Европейския съюз", изготвено по поръчка на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов. Проучването на агенция "Афис", чийто шеф е Юрий Асланов - член на Националния съвет на БСП, е проведено между 22 и 26 ноември ноември 2013 г.
Повече от половината запитани (52.1%) са на мнение, че ЕС трябва да продължи да се разширява. На противното мнение са 24.5%, а без отговор - 23.5%. На въпроса в каква посока трябва да продължи разширяването 15% са отговорили "Балканите". Други 10% посочват държавите, намиращи се на изток или североизток от България - Украйна, Молдова, Беларус, Грузия. Най-голяма е групата (близо 50.9%) на интервюираните, които считат че ЕС трябва да продължи разширяването си и в двете направления.
По-голямата част от запитаните (34.7%) смятат, че някои държави на Балканите не бива да се присъединяват. Според 31% всички балкански страни рано или късно трябва да станат част от ЕС. Сравнително малък процент (13.5%) са на мнение, че ЕС не трябва в бъдеще да приема балкански държави.
Конкретно за Македония общо 12% са на мнение, че присъединяването й към ЕС ще окаже силно положително влияние върху добросъседството и мира на Балканите. Други 31% са отговорили, че "ще се отрази по-скоро добре". Песимистите са едва около 7%. Близо половината от запитаните или нямат мнение или по-скоро смятат, че присъединяването няма да окаже влияние в тази посока, което според агенцията означава, че все още няма ясно оформено обществено мнение за този аспект от евроинтеграцията на полуострова.
Сравнително голям процент (36%) оценяват политиката на Македония към съседите й като цяло негативно, а позитивна оценка дават едва 10%. По-голямата част от запитаните (41%) нямат мнение за всички двустранни отношения на Македония.
По отношение на спорните въпроси между България и Македония повечето българи (61%) смятат, че те трябва да се решат преди да са започнали преговорите между Македония и ЕС за приемане. Само 12% допускат, че по-подходящо е това да се случи по време на преговорния процес, а почти 2% - приемането на страната в ЕС. Едва 4% смятат спорните въпроси за маловажни.
Според голям процент от запитаните (42.5%), ако двустранните проблеми не бъдат решени навреме, е възможно те да внесат раздор вътре в ЕС. Само 12.3% казват, че това е изключено. За 28.4% е трудно да се прецени, което според агенцията се обяснява с факта, че тя рядко се обсъжда в българските медии.
Според данните няма еднозначна оценка по въпроса за преките отношения между България и Македония. За 16% от запитаните отношенията са малко или много "топли", а за двойно повече съграждани преобладават "хладните" отношения. Най-голяма е групата (52.4%), за която отношенията между двете държави не могат да бъдат определени нито като топли, нито като хладни, отделно или нямат мнение по този въпрос.
Забелязват се различия в отношенията на българите към македонските граждани и към властите в Македония. Отношението към македонците е значително по-положително (сумарно 61%), докато спрямо властите на страната одобрението е едва 13%. Неодобрението е съсредоточено преди всичко върху тях (сумарно близо 30%), а не върху гражданите на Македония (едва 10%). Според агенцията "тези данни не са изненадващи, като се имат предвид някои аспекти на вътрешната и външна политика на Република Македония".
На въпроса "Като цяло Вие лично доколко близък или чужд се чувствате до македонския народ?" 14% заявяват, че чувстват македонския народ като "много близък", а 30% - като по-скоро близък. За около 15%които македонците са или изцяло (9%), или донякъде чужди (6.4%). Около 40% не могат да изкажат активно мнение по въпроса.
От изследването се вижда, че 66.5% (или две трети от българите) са съгласни изцяло, че "най-големите споровете между двете страни са за историческото наследство". Други 17% са съгласни отчасти. Остава и впечатлението, че в медиите в двете страни има изграден негативен образ на съседа. Това е изцяло вярно за всеки четвърти българин (25.3%) и донякъде основателно за всеки трети (32.6%).
Силна подкрепа (31%) и частично съгласие (31%) среща мнението, че няма достатъчно контакти, между държавните ръководители на двете страни. Близо половината от запитаните са изцяло или отчасти съгласни с твърдението, че се срещат нарушения на правата на малцинствата.
Не среща значителна подкрепа твърдението, че "между двете страни няма териториални спорове" и др. Делът на оспорващите това мнение е учудващо висок (33% не са съгласни, че няма претенции), като се има предвид, че официално подобни претенции не са заявявани нито от страна на България, нито от страна на Македония от много десетилетия насам, отбелязва агенцията.
Една трета от запитаните смятат, че населението в Македония е от български произход, но че то самото се възприема и осъзнава като небългарско. Според други 28% македонците са етнически българи. За 6% македонското население е с небългарски етнически произход.
В същото време за 61% от българите населението на Пиринска Македония е българско, а само за 4% - македонско. Един от двадесет запитани смята, че живеещите в този край не са нито българи, нито македонци. Среща се и относително популярно мнение, че всички македонци, независимо къде живеят, са всъщност българи (12%). Обратният вариант – че всички българи са македонци – е избран само от 1%.
Само 21% смятат, че официалната политика на София по отношение на приемането на Македония в ЕС е добре балансирана, докато 14% я виждат като прекалено отстъпчива. 15% не вярват, че държавата изобщо отстоява националните интереси по този въпрос. Едва 1% я определят като прекалено напориста. 75% са съгласни с идеята за сключване на договор за добросъседски отношения между двете страни преди започване на преговорите на Р. Македония за приемане в ЕС. изцяло или отчасти, докато само 7% са несъгласни изцяло или отчасти.
Според Евгени Кирилов властите в Македония все още се влияят от старите анекси, а остатъците от миналото остават. По повод изследването академик Георги Марков отбеляза, че няма как историята да бъде разделена, нито пък да се правят компромиси с нея.
Проф. Петър-Емил Митев обобщи резултатите в четири ключови думи - добронамереност, емоционално отдалечаване, обърканост и подкрепа. По думите му добронамереността личи ясно, докато по-малко личи емоционалната отдалеченост. Според него това, че българите искат да видят на първо място Сърбия в ЕС е преобръщане, а за едно поколение назад от днешните млади хора този резултат звучи парадоксално. Сравнени с проучвания от 90-те години, когато Македония е била втората най-близка страна за българите, след Русия, сега тя отива чак на седмо-осмо място, посочи професорът, което показва отчуждение. По думите му това се дължи на факта, че в медиите има малко и негативна информация за това, което се случва в Македония.
