Училище за скандали: Корупцията обезценява образованието на Балканите

Студенти в Босна и Сърбия са изправени пред труден избор – да търсят път през спънатата образователна система у дома или да търсят късмета си в чужбина.

© Дино Яхич

Студенти в Босна и Сърбия са изправени пред труден избор – да търсят път през спънатата образователна система у дома или да търсят късмета си в чужбина.



Предложението за назначаване в данъчното пристигна с ясно предписание: първо завърши колеж. Само най-умните, изглежда, могат да намерят работа в обществения сектор на Босна.


Когато се насочих обратно към университета, очаквах здраво учене. Но не очаквах, че ще мога да завърша една година от образованието си за един единствен летен следобед.


Постигнах това изключително академично постижение без каквито и да е предварителни познания в областта, която си бях избрал да изучавам - мениджмънт. То ми струваше само две неофициални срещи, уговорени по телефона, и устно направено предложение да платя няколко хиляди евро.





Дино Яхич е журналист в Босна и Херцеговина. Тази статия е редактирана от Нейл Арун. Тя е изработена в рамките на журналистическо проучване за Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, инициатива на фондация "Робърт Бош" и фондация ЕРСТЕ в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN).
"Дневник" е медията в България, която публикува изследванията на журналисти от Балканите, участвали в тазгодишната програма.

Бях намерил идеалното място да получа нужния ценз за мечтаната работа – шикозен частен колеж в Република Сръбска, доминираната от сърби част от Босна.


Собственикът на университета ми предложи пряк път до бъдещата ми кариера, като даде идея да започна образователната програма по мениджмънт направо от втората година, без да съм завършил първата.


"Ще направим така, че към октомври да отговаряш на условията за втората година", каза той на срещата ни в едно спокойно, усамотено кафене в Баня Лука през юни.


Уверих го, че имам достатъчно щедри средства за образование, и нямам много време. Той ми отговори кратко и убедително. Като барабанеше с пръсти по масата, ми каза да подам документи за записване. Като се разделяхме, поясни предложението си: "Ако наистина бързаш, можем да сложим задна дата на документите ти за прием, така че ти ще си бил вече студент през тази учебна година", каза той и си тръгна – готов да наруши правилата заради мен само след два кратки телефонни разговора и едно бързо кафе.


"Без защита"


Разбира се, нямах намерение да се захващам в действителност с учене. Нито пък имах намерение да работя в данъчното. Всъщност вече работех – като журналист, и събирах доказателства за съмнителни практики в образователната система.


Заради разследването си за Балканската мрежа за разследващи репортажи (БМРР) трябваше да се представя за кандидат-студент и да направя интервюта със студенти и преподаватели на различни места в Босна и Сърбия. Установих, че измамите и плагиатството минават в много институции – както частни, така и държавни. Дневниците за присъствие лесно се фалшифицират и студентите често подкупват учителите, за да си осигурят добри оценки.


Много от източниците ми разговаряха с мен при условие да не съобщавам имената им - те се страхуваха да не навредят на собствената си репутация с критиките си към образователните институции, с които са били свързани. Тяхната предпазливост е симптом на един проблем, който се простира отвъд академичната общност и навлиза в съдебната система.


Корупцията е вездесъща в Босна и Сърбия според повечето международни оценки. Много малко от случаите, за които се съобщава, водят до съдебно преследване, и още по-малко – до присъди. Повечето хора смятат, че официалните корупционни дела само доказват уязвимостта на обвинителя и недосегаемостта на обвиняемия.


В Република Сръбска няма закон, който да пази или насърчава хората, които подават сигнали. Босненско-хърватската част от страната одобри такъв едва през септември и още е рано да се каже дали той ще работи. Нито Босна на държавно ниво, нито Сърбия са одобрили законодателство в защита на правата на информаторите.


Според Стеван Мили, бивш председател на основния съюз на работещите в сферата на образованието в Република Сръбска, всеки, който съобщи за съществуващи корупционни практики, рискува много повече неприятности от посочения виновник.


Слабото законодателство позволява корупцията да процъфтява в академичната общност, казва Ивана Коралич, говорител на босненския офис на "Трансперънси Интернешънъл" – световна организация, която подпомага доброто управление. "Работещите в университетите не искат да говорят за това. Те не са склонни да се изправят срещу колегите си, защото се страхуват от последствията, които могат да ги застигнат на работното им място," каза тя пред БМРР. "А студентите, на свой ред, се страхуват, че преподавателите ще ги тормозят на изпитите."


Корупцията във висшето образование води до "изтичане на мозъци", като лишава слабите икономики в района от най-интелигентните им потенциални работници. Според Иван Сиякович, преподавател по социология в университета в Баня Лука, последствията са катастрофални. "Образованието е най-голямата надежда за малките, недоразвити страни, а ние пропуснахме възможността", казва той. "Не мисля, че бъдещето ни изглежда особено добро. Стандартите ще продължат да падат и младите хора ще продължат да напускат страната".


Фалшифицирани регистри


Талантливите студенти, отчаяни от девалвацията на балканските дипломи, са привличани в Европейския съюз със стипендии. Тези, които успеят да се прехвърлят да учат в чужбина, обикновено са изкушени да останат там.


В собствената им страна чуждестранните им дипломи трябва да бъдат признати от местни университети, за да бъдат приети и от обществения сектор, който засега остава най-големият и надежден работодател на Балканите. Процесът е бавен, объркан, и често ускоряван единствено с неформални, лични контакти. Той е една от причините много от завършилите в чужбина студенти да не искат да се завръщат.


"Това е ултимативният абсурд," казва Мария Петрович, която е трябвало да се разправя повече от осем месеца, за да бъде докторатът и от Университета в Оксфорд признат от Белградския университет, от където е предходната ѝ  диплома. "Моята белградска диплома беше повече от достатъчна за Оксфорд," каза тя пред БМРР с доловимо възмущение в гласа. "Но квалификацията ми от Оксфорд, изглежда, не е достатъчна за Белград."


В същото време студенти, които прескачат година от обучението си в балкански университети, разполагат с формалното изискване за ценз. Ако бях завършил образователната програма по мениджмънт в Република Сръбска, дипломата ми щеше да е автоматично призната в съседна Сърбия – благодарение на топлите отношения между Белград и Баня Лука.


Виена е любима дестинация за студентите от Балканите.

© Дино Яхич

Виена е любима дестинация за студентите от Балканите.


В частния университет в онази юнска вечер собственикът ми беше организирал среща със служител, който отговаря за връзките със студентите. Чиновникът ми съобщи, че мога да се запиша в университета, ако внеса авансово две годишни вноски за обучение – сума, която възлиза на около 2500 евро. Повечето частни образователни институции не искат авансово повече от една годишна такса. Служителят ми каза да попълня и формуляр за вписване, като ми напомни да не пиша нищо в полето на датата на приемане.


За да се инсценира моят по-ранен прием в университета, както собственикът ми беше предложил в кафенето, на формуляра трябваше да пише, че съм се зачислил през предходната академична година. На него трябваше да има дата, по-ранна от 30 октомври 2012 г. – крайния срок, до който учебните заведения е трябвало да съобщят на Министерството на образованието на Република Сръбска имената на студентите си за учебната година. Празното поле дава на университета – и на всеки друг – възможност да сложи произволна дата на моя прием.


БМРР потърси юридически съвет дали да разкрие идентичността на собственика на частния университет, който ми предложи да ми спести една учебна година. Решихме да премълчим името му, за да може случаят, ако стигне до съда, да бъде разгледан обективно.


БМРР се свърза с инспектората по образованието в Република Сръбска по повод практиката да се фалшифицират дати на постъпване на студенти. Инспекторатът ни отговори с имейл, че знае за случаи, в които записванията на студенти не са извършени правомерно. Имена на институции не бяха назовани. В имейла се казваше още, че инспекторатът може само да проверява документите, изпращани от институциите, и не е в позиция да забелязва фалшификации.


И Велимир Тмушич, който оглавява инспектората по образованието на Сърбия, потвърди за установени от агенцията му случаи на вписвания на студенти със задни дати. И той каза, че е трудно да се разкрият фалшификации, защото някои училища поддържат два регистъра за студенти – един с истинските дати, и един – с подправени за пред инспекторите.


Проправяне на път чрез заплащане


Частните университети процъфтяха из бивша Югославия през последното десетилетие и запълниха сектора, който през комунистическата ера беше монопол за финансирани от държавата учебни заведения. Таксите в частните институции варират между 700 и 5000 евро на година в зависимост от престижа и програмата за обучение.


Студентите в обществените, финансирани от държавата университети плащат по-малко. Годишната такса за обучение обикновено не надхвърля 200 евро. Но онези, които имат пари, могат да ги използват, за да си купят лесно преминаване през курса на обучение.


"Няма никакъв риск," казва "Амел", бивш студент, който е подкупил своя преподавател в босненско-хърватската част от страната. При условие името му да се запази в тайна той разказва, че е дал подкуп, защото не е успял да се подготви за един от ключовите си изпити. Явил се е в уречения ден и час, но е знаел, че резултатите няма да се отразят в крайната му оценка.


"Полагаш писмената част от изпита, и пишеш каквото си искаш," обясни той за БМРР. По-късно той е повторил същата част от изпита сам, ненаблюдаван от никого, в удобната обстановка на собствения си дом.


Сградата на министерството на образованието в Баня Лука, което носи крайната отговорност да поддържа стандартите в Република Сръбска.

© Дино Яхич

Сградата на министерството на образованието в Баня Лука, което носи крайната отговорност да поддържа стандартите в Република Сръбска.


Той е предал вторите си отговори на посредник, заедно с 1200 евро в брой. Изписаните листове и парите, от които посредникът си е удържал малка такса, са предадени на преподавателя.


Този метод на измама е много трудно да бъде заловен, тъй като едни по-добри отговори на зададените на изпита въпроси просто подменят по-слабите. Ако някой провери резултатите от изпитите, високата оценка за платилия подкупа студент ще му се стори напълно оправдана.


Честото използване на тази техника се потвърждава и от "Аида", друга студентка при същия преподавател, която също говори при условие, че самоличността ѝ няма да бъде разкрита. "Аида" каза пред БМРР, че е платила 800 евро на преподавателя, за да си осигури "втори опит" да си вземе изпита. След няколко поредни провала, тя е трябвало да го вземе на всяка цена. "Съжалявам, че трябваше да направя това," казва тя.



Висящи съдебни дела


Персоналът в образователните институции на Босна и Херцеговина рядко е санкциониран във връзка с обвинения в корупция – дори в случаите, когато те са стигнали до съда и медиите.


В сръбския град Крагуйевац 89 души бяха обвинени за незаконно уреждане на изпитни резултати. Обвиненията бяха повдигнати в периода 2007-2008 г. Много от обвиняемите бяха преподаватели по право. Те бяха обвинени, че са продавали добри оценки на изпитите сруще услуги, пари и скъпи подаръци от типа на парфюми и уиски. Сумите, назовани в обвиненията, варираха между 300 до няколко хиляди евро, в зависимост от броя на изпитите.


Досега по тези дела не се е стигнало до присъда, нито до лишаване от преподавателски права. Много от обвиняемите продължават да работят в университета.


В босненския град Тузла през 2008 г шофьор беше обвинен в уреждането на сексуални контакти между преподаватели по право и техни студенти. Въпреки че сред твърденията имаше и такова за "даване" на изпити в замяна за сексуални услуги, трябваше да минат четири години, преди през 2012 г и двама преподаватели да бъдат подведени под отговорност по случая. До тогава те бяха викани в съда само в качеството си на свидетели срещу шофьора.


По тези дела съдът не е произнесъл още нито една присъда.

Нито "Аида", нито "Амел" са склонни да повторят твърденията си пред съда. Преподавателят, за когото става дума, не отговори на обажданията на Балканската мрежа за коментар.


Деканът на същия факултет потвърди, че е чувал подобни обвинения, но каза, че никога не се е натъквал на някакви доказателства в тяхна подкрепа. "Студентите си измислят какво ли не," каза той пред БМРР.


Бързата експанзия на висшето образование е придружена от рязък спад на неговия престиж. Свободната икономика в някои случаи е отворила място за същински пазар за квалификация, където дипломи и степени се търгуват срещу пари в брой.


Студентите в частните университети често смятат, че им се полага да минат изпитите си по силата на това, че плащат по-високи такси за образование в сравнение с техните колеги в държавните университети, казва говорителката на "Трансперънси Интернешънъл" Корайлич. През 2012 г организацията ѝ е установила, че един от всеки четири сред 2000 студенти, анкетирани за проучване за висшето образование, са имали личен допир до корупция –или са плащали, или са им искали плащания, за да вземат изпити.


Финансираните от държавата университети също са критикувани за девалвацията на стандартите при надпреварата за студенти с частния сектор. "Вместо да се конкурират здравословно, те се състезават едни с други в корупционните практики," казва Милош Солая, член на държавния Съвет за развитие на висшето образование на Република Сръбска.


"Лош имидж"


На територията на Босна от 2000 г. насам са изникнали 18 частни университета, успоредно с осемте, финансирани от държавата. Освен това в страната има около 15 учебни заведения за "приложни науки", също частни, които обикновено извършват професионално обучение.


В босненско-сръбската част статистика на образователното министерство сочи, че около половината от всички студенти завършват частни университети. Много от бизнеса за частните учебни заведения идва от хора, работещи в обществения сектор, които искат да получат допълнителни квалификации.


За чиновниците допълнителните дипломи означават повишения на заплати и позиции. Много от тях избират задочното или дистанционното образование, за да могат да запазят и дневната си работа. Квалификациите им служат повече като формалност – по-скоро бюрократично украшение, отколкото свидетелство за познания и способности.


Вероятността някой на работното им място да ги провери какво са научили е нищожна – те дължат позициите си по-скоро на политическа лоялност, отколкото на талант. По този начин корупцията, вкоренила се в заетостта в обществения сектор, корумпира и образователната система.


"Безобразие е хора с такива дипломи да управляват," казва Зоран Стоилкович, преподавател по политически науки в Белградския университет и член на борда на сръбската антикорупционна агенция. "Това изразява тоталната загуба на доверие в образователната система и идеята, че всичко може да бъде купено с пари."


"Дарко" работи в обществения сектор и говори пред БМРР анонимно. Той казва, че е учуден колко малко е научил по време на образователната програма за приложни науки в Република Сръбска. Записал се е на курса, защото е получил уверение, че получената накрая диплома ще увеличи месечната му заплата със 170 евро.


В гимназията "трябваше да учиш, четеш, работиш много," казва той. "Тук не трябваше да правя нищо".


"Дарко" каза за БМРР, че изпитите му са изисквали минимална подготовка. Преподавателите са се правели, че не забелязват измамите и понякога дори са додавали бал при препитването на студентите си. Свалени от Интернет текстове спокойно са били представяни за собствена работа.


"Това не е нещо, което човек разгласява, ако е прагматичен," казва той. "Това е просто нещо, което се опитваш да завършиш – в моя случай, за да получиш повишение."


Според "Душан", който е завършил икономика в същото учебно заведение и също говори при условие да не разкриваме самоличността му, академичните способности нямат много връзка с крайния резултат. След като е работил усилено през първата година, той е решил да го кара по-леко след това – след като е видял, че и много по-нехайни студенти получават същите оценки.


"Не научих кой знае какво по време на ученето," пояснява той.


Сградата на Белградския университет е в процес на обновяване. Но тя сякаш има нужда и от някои подобрения отвътре – особено в процедурите за признаване на чуждестранни дипломи.

© Дино Яхич

Сградата на Белградския университет е в процес на обновяване. Но тя сякаш има нужда и от някои подобрения отвътре – особено в процедурите за признаване на чуждестранни дипломи.

"Дарко" и "Душан" казват, че са се записали да учат едва в средата на ноември миналата година, въпреки че обявеният краен срок за записване е през октомври. "Дарко" твърди, че университетът е подправил датата му на септемврийска. Всичко, което е трябвало да направи, е да плати таксата за обучение предварително.


Преподавател в университета за приложни науки в Баня Лука казва анонимно, че повечето студенти просто искат да получат диплома, а не да научат нещо ново. Негова бивша колега, която също отказва да бъде назована твърди, че за частните учебни заведения събираните такси са по-важни от каквото и да е знание, което те би трябвало да предадат на студентите. "Те трябва да плащат заплати и сметки, а и да произведат печалба за собствениците," казва тя.


Въпреки многото обвинения срещу частните университети в Босна и Сърбия, общият упадък в стандартите едва ли се дължи само на тях. Ясно е, че и системата за мониторинг на университетите не функционира както трябва.


БМРР се свърза с образователното министерство на Република Сръбска по събраните в това разследване случаи, но то отказа коментар.


Алдин Медиедович, съветник на министъра на образованието в Босненско-хърватската федерация казва, че частният сектор има своя принос в образованието, но стандартите варират от едно до друго място.


Оглавяващият инспектората по образованието на Сърбия Тмушич казва, че някои институции в сектора са набедени заради другите. "Има сериозни частни университети с качествени преподаватели, но има и такива, които петнят останалите с лошия си имидж".


Ограничени възможности


Във Виена, популярна дестинация за експатриати (бел.ред. - хора, които са напуснали родината си и временно или постоянно работят в страна, различна от родната) от бивша Югославия, студенти от Босна и Сърбия казват пред БМРР как са напуснали родната си страна от отчаяние. Те не искат да мислят за завръщане на трудовия пазар, който изглежда също така корумпиран, както системата, която го захранва с хора.


Мира Граховац, родена в Баня Лука, учи за магистър в Техническия университет във Виена и мисълта да се върне в Босна я ужасява. "Инвестираш много в образованието си и не получаваш нищо в замяна," казва тя. "Животът ти, по някакъв начин, няма стойност."


За студенти като нея перспективата да се върнат на Балканите изглежда слабо привлекателна и заради големите неприятности, през които трябва да преминат, за да им се признаят чуждестранните дипломи на местния трудов пазар.


В Босна и Сърбия има разлика между написаното в наредбите и реалната процедура за признаване на чужди дипломи. Чиновниците често си противоречат, като правят различни предположения какви документи и колко време ще са необходими.


Няколко завърнали се твърдят, че е трябвало да задействат неофициални канали, за да ускорят процеса.


Анел Алишич е учил бизнес администрация в американския университет в Спалдинг през 2000 г. Девет години по-късно той се опитва да легализира дипломата си в Сърбия. Подал е документи пред съответната комисия, свързана с образователното министерство, но шест месеца по-късно тя му връща молбата с обяснението, че не е приложил всички необходими документи.


В отчаянието си, Алишич търси лични връзки. Молбата му бързо е одобрена. "Нямах избор," казва той.


Секретарят на комисията на Република Сръбска Йелена Старчевич обаче казва, че нейната канцелария никога не се е поддавала на натиск.


Петрович, която е придобила своята докторска степен в Оксфорд, се връща в Белград през октомври 2012 г. Специалист по балканска история, тя бързо намира работа в Белградския университет, където е получила и предходната си диплома. Историческият факултет, обаче, не може да ѝ плати заплатата, защото чуждестранните ѝ дипломи не са напълно признати в страната. Проектът, по който работи, е финансиран от сръбското министерство на образованието, и то не може да отпусне парите, докато нейната квалификация не бъде легализирана.


Белградският университет одобрява най-после дипломата ѝ през ноември – осем месеца, след като е подадена.


Нада Ковачевич, ректор по академичните въпроси в Белградския университет казва, че процесът за одобрение на чуждестранно придобити квалификации отнема между четири и осем месеца.


Петрович казва, че заради цялото това неприятно преживяване обмисля, дали да не си потърси работа в чужбина. "Чувствам се като глупачка дори само че се опитах да се върна," казва тя. "Не умея да се оправям в тази така-наречена система."

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на zidane
    zidane
    Рейтинг: 670 Неутрално

    мдаааа...
    остава ми горчив вкус, защото не си спомням български журналист да е направил такова разследване за нашиту вишу...
    ако греша, моля да бъда извинен.

  2. 2 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 1615 Неутрално

    "Безобразие е хора с такива дипломи да управляват," казва Зоран Стоилкович, преподавател по политически науки в Белградския университет и член на борда на сръбската антикорупционна агенция. "Това изразява тоталната загуба на доверие в образователната система и идеята, че всичко може да бъде купено с пари."

    Точно тук е заровено кучето! Тук, там и навсякъде на Балканите. Не знам къде се е дипломирал Дино Яхич, но едно голямо БРАВО за това разследване!

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  3. 3 Профил на kipe
    kipe
    Рейтинг: 448 Неутрално

    За съжаление и у нас е така, ако не и по-зле...виждам го всеки ден с очите си...

  4. 4 Профил на ban
    ban
    Рейтинг: 890 Неутрално

    До коментар [#1] от "zidane":
    едва ли ще може, има регистър на студентите, и непрекъснати проверки от сметната палата!

  5. 5 Профил на br Tuck
    br Tuck
    Рейтинг: 434 Гневно

    До коментар [#1] от "zidane":

    Няма и да видиш подобно разследване в България след като повечето медии принадлежат към групировката Кръстева -Пеевски за когото съществуват известни съмнения относно "тежестта" на дипломата му. Пък и не случайно заглавието на статията е "Училище за скандали: Корупцията обезценява образованието на Балканите", като посочените материали са просто отправна точка за аналогии към образователните системи на съседните страни

    jolly monck
  6. 6 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3075 Неутрално

    Половината от политиците и депутатите у нас са с подобни дипломи. Калинки.

  7. 7 Профил на matera
    matera
    Рейтинг: 690 Неутрално

    До коментар [#6] от "hodounski":

    то затова от научен комунизъм някои направо преминаха в материален капитализъм!

  8. 8 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3075 Неутрално

    До коментар [#7] от "matera":

    Това не е проблем.Тогава само това се учеше,а който имаше интерес си намираше начини да се добере до истината.

  9. 9 Профил на Дразнител
    Дразнител
    Рейтинг: 653 Неутрално

    Мдааа... Машината за масово производство на "Калинки" работи с пълна пара. Ако знаете само каква некомпетентност се вихри сред служителите в държавни институции, направо ще се учудите как изобщо е в състояние да работи държавата като цяло (доколкото изобщо работи де).

    Защо "Титаник", а не "Аврора" ?!
  10. 10 Профил на bat_plamen
    bat_plamen
    Рейтинг: 4056 Разстроено

    За съжаление у нас това е от доста време факт,т.е. тоталното обезценяване на висшето образование!Логично е и в другите балкански държави да има този проблем/всички сме близки по манталитет/!

  11. 11 Профил на SStan
    SStan
    Рейтинг: 434 Гневно

    С пари всичко се купува! За съжаление и в БГ е така!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK