С бъдещите еврофондове България ще развива потенциала на малките населени места

© Велко Ангелов

Трябва да се опитаме в следващия програмен период чрез възможностите и на европейските средства, но и чрез националната ни политика за регионално развитие да търсим възможностите и на по-малките и периферните населени места да развиват своя потенциал. Това заяви Деница Николова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, преди конференция, посветена на териториалното бъдеще на ЕС. Изказването й дойде, след като вчера Европейската комисия обяви предложенията си за кохезионната политика за периода 2021 - 2027 г.

По думите на Николова трябва да се намери кой е този специфичен потенциал и той да бъде подкрепен, така че да доведе до позитиви в икономическите резултати и до подобрение на живота на хората.

Тя отбеляза, че индикаторите за следващия програмен период трябва да следват малко по-интегрирана логика. "В настоящия програмен период са формирани основно фокусирано върху секторите. Когато развиваме една територия глобално и интегрирано с мерки, които са от различен тип, трябва да имаме и един интегриран индикатор от различен тип, който да показва наистина какво е развитието на територията вследствие на тези мерки и тези инвестиции, които правим", каза тя. По думите й с интегрираните индикатори в следващия програмен период ще може по-добре, от една страна, да се отчитат резултатите, а от друга, ще има възможност за по-голяма гъвкавост в инвестициите. Когато са фокусирани секторно индикаторите има ограничения по отношения на самия тип инвестиции, например трябва да бъдат само в околна среда или само в транспортна свързаност и други, обясни още Николова.

От една година насам говорим много често за концентрацията на ресурса в големите градове, която води до негативни тенденции, свързани с миграцията към големите населени места, оттам идва и проблемът с демографията и включително с обезлюдяване на цели територии, допълни зам.-министърът. Трябва да търсим възможността за подкрепа на всички територии в зависимост от нуждите и спецификата, каза още тя.

По думите й се появяват и нови предизвикателства в големите градове, например нужда от нови жилища там. Северозападна България, Северна и Централна България са с много лоша демографска тенденция, Родопите, Странджа, Сакар, това са региони, в които трябва да търсим какви са им потенциалите, какво точно можем да развием там, така че хората да останат и да имат възможности за развитие. Цялата политика за този програмен период доведе до концентрация на ресурси основно в големите градове, което се вижда и по икономическите им показатели и по миграционните процеси, отбеляза Николова.

Според нея една бъдеща регионална програма има по-добра перспектива да постигне по-добри резултати, ако се финансира от всички фондове от Европейската комисия, за да има по-гъвкав модел на финансиране на ниво регион.

Признание за България

Тя припомни, че България получава повече средства в сравнение с предходния програмен период, което според нея "е едно признание, че сме натрупали капацитета, за да можем да постигаме резултати. Те са видими за Европа и се търси възможност за подкрепа, за да постигнем по-бързо сближаването с по-развитите държави".

Николова обясни, че сега предстои политическият дебат на национално ниво и стратегическите решения, за да се възползва България най-добре от този ресурс. България може да разчита на над 1 млрд. евро увеличаване на подкрепата, но трябва да се изчака, за да се видят финалните преговори, допълни зам.-министърът.

По думите й се търси вариант за интегрирано въздействие, което би означавало, че на регионално ниво ще има много по-голяма възможност да се селектират най-приоритетните проекти за финансиране по програма "Регионално развитие".

В отговор на въпрос Николова обясни, че се търси и международен подход. Една от темите, които се дебатират, е принципът на сътрудничеството. Това означава, че в следващия програмен период междурегиналното въздействие все повече ще бъде в посока на цел на Европейската комисия. Това би означавало, че България ще може да партнира с други държави, за да изпълняват заедно съвместен проект със стратегическо значение за ЕС. Територията на България, ако има един Дунавски регион, ще може да се търси и взаимодействие с други държави, които да оформят проекти с дадена цел, каза още тя.

По думите й сега още на етапа на програмиране твърде много се ограничават някои възможности, което не позволява да се търсят различни решения при специфичните нужди.

Неравенства

Професор Фабрицио Барка, който е бивш италиански министър, изрази съжаление, че неравенствата в отделните държави са се увеличили. Има разделения например между хората от центъра и тези от перифериите, между градовете и селските райони, между бедните и богатите градове. Това създава усещането за изоставеност. Притеснявате се за образованието, здравеопазването, бъдещето на децата, това създава напрежение и поставя в риск съществуването на Европа, подчерта Барка.

Според него причината да се стигне до тази ситуация е, че забравихме за териториите и допуснахме грешката, която може да се обобщи с израза "един размер не пасва на всички". Добра политика за образование, за здравеопазване, за околна среда не може да се изготви и да се приложи еднакво. Направихме политика, която изглеждаше добре, но когато я приложихме, тя не беше добра за много други, каза още той.

По думите му решението на проблема е териториален подход. Нуждаете се от центъра, но трябва да го свържете, така че познанията от него да са полезни за хората, каза още професорът.

Според него много хора чувстват, че бъдещето им се е изплъзнало, но проблемите могат да се решат на местно ниво, ако хората бъдат овластени и това може да се постигне именно с кохезионната политика.

Той обясни, че в Италия съществува т.нар. отворената кохезия и всеки гражданин може да разгледа проектите – къде са направени, колко са средствата, кога трябва да завършат. Тази прозрачност за това, което носи кохезионната политика, е фантастична, посочи Барка.

Според него е необходим и по-модерен начин за управление, повече модерност в публичната администрация, което значи да не се използват тежки политики.