Как влияят европейските фондове на местните икономики

Как влияят европейските фондове на местните икономики

© Reuters



Сред основните и най-често цитирани положителен ефекти от членството на България в Европейския съюз е достъпът до средства от европейските фондове и възможностите за целенасочени инвестиции в приоритетни икономически дейности, които те създават. Усвояването на еврофинансирането обаче далеч не е равномерно разпределено в отделните области и общини на страната, а влиянието им върху местните икономики не е еднозначно и само положително.


Тук ще се спрем на основните ефекти от европейските средства с фокус върху някои от по-слабо икономически развитите региони на страната.


Колко и къде са усвоените европари?


За разлика от други държавни разходи, чието проследяване е по-трудно, порталът "Структурни фондове на ЕС" и ИСУН 2020 позволяват детайлната разбивка и анализ на данните за обемите и разпределението на европейското финансиране. Според информацията на портала за периода от 1 януари 2007 г., когато България се присъедини към ЕС, и 1 май 2018 г. изплатените средства са 18.7 милиарда лева (15.6 милиарда от фондовете на ЕС, останалото е местно съфинансиране). Средно на година това са 1.2 милиарда лева, или по около 2% от брутния вътрешен продукт.




За да сравним регионалното разпределение на европейското финансиране, е необходимо данните за тях да бъдат претеглени, тъй като размерите на областните и общинските икономики далеч не са равни. Тук ще се спрем на най-простото претегляне - спрямо населението (проблемите при изчислението на областен и липсата на общински БВП настрана, трудно можем да отчетем и значителните разлики в структурата на местните икономики).


Докато номинално София-столица надхвърля в пъти всички останали области, то на глава от населението Габрово успява да привлече повече инвестиции – 2703 лева на глава от населението, спрямо 2696 за столицата. От другата страна са Сливен (702 лева на глава от населението) и Кюстендил (753 лева), където влиянието на европейските инвестиции е далеч по-малко.


Областите по южната граница на страната се разполагат в долния край на подредбата по относителни европейски средства – най-слабо се представя Кърджали (1032 лева), а най-добрият пример е Благоевград (1486 лева). Причина за това обаче е най-вече строежът на магистрала "Струма", която е и вторият най-скъп проект с европейско финансиране в страната след столичния метрополитен. В южните области е и по-различен профилът на крупните проекти – докато на повечето места те най-често са за подобряване на инфраструктурата и градската среда, то в Кърджали най-големият проект е за осигуряване на социална помощ, а в Смолян – за подобряване на образователната инфраструктура.


Разпределението между общините също далеч не е равномерно – в област Кърджали те са съсредоточени предимно в общините Кърджали и Момчилград, а в област Смолян – в общините Смолян и Рудозем. Тук трябва да отбележим обаче, че това разпределение далеч не е характерно само за областите по южната граница – София-област и Пловдив настрана, в почти всички останали области на страната има 2-3 общини, в които се съсредоточава повечето европейско финансиране.


Видимите ефекти


На пръв поглед няма причина да смятаме, че отпускането на целеви средства отвън би могло да има отрицателни ефекти. И наистина – много проекти водят до реално развитие на инфраструктурата, което от своя страна е сред най-ключовите фактори за подобряването на икономическата среда и привличането на нови инвестиции. Ефектът на инфраструктурата е особено видим при пътищата – изграждането на магистрала "Тракия" например е сред най-важните фактори зад оформянето на пояса от силна икономическа активност, който свързва София и Бургас, преминавайки през Пловдив и Стара Загора. Други проекти водят до подобряване на градската среда, което от своя страна повишава така трудно измеримото качество на живот. Като цяло благодарение на европейските средства местните власти получават достъп до по-голям ресурс.


Анализите на Министерство на финансите сочат и че европейските програми имат и известен благоприятен макроикономически ефект, като според МФ фондовете кумулативно към 2017 г. са допринесли с 1.7% по-висок БВП, 3.3% по-висок внос и са намалили безработицата с 1.3 процентни пункта спрямо базов сценарий, в който страната не получава европейски средства.


Трябва да се имат предвид и няколко обстоятелства, които поставят европейските средства в не-толкова-розова светлина.


1. На много места, особено в по-малки общини, европейското финансиране се превръща в заместител на частните инвестиции. Причината за това е най-вече ограниченият административен капацитет – администрацията може да си позволи да се съсредоточи или върху оптимизирането на приходите си от европейски фондове, или върху подобряването на бизнес средата и привличането на повече частни инвестиции. Тъй като шансът за придобиване на средства от ЕС е по-голям, а резултатите често са по-бързи и видими за избирателите. Обратно, частните инвестиции обикновено имат по-бавен ефект, а благодарение на голямата зависимост на общините от трансферите от централния бюджет постъпленията в общинските бюджети са доста по-малки. Оттук фокусът върху еврофондовете изглежда почти предопределен от настоящата институционална структура. Поради това на много места се наблюдава ефект на заместване на частните инвестиции с европейско финансиране. Има основания да се твърди дори, че част от отлива на преките чуждестранни инвестиции през последните няколко години е продукт именно на това заместване.


2. Основното предназначение на структурните и кохезионните фондове е сближаването на равнищата на икономическо развитие в отделните региони на Европейския съюз, а крайната им цел е тяхното относително хармонизиране. Този тип конвергенция най-често се измерва с отстоянието на брутния вътрешен продукт на глава от населението спрямо средноевропейското равнище. Последното проучване на ИПИ сравнява отстоянието на областите от средноевропейското ниво, сравнява позициите им между 2006 и 2014 г. и установява, че такова е налице в почти всички области освен Перник, Бургас, Кърджали и Пазарджик. Въпреки това обаче статистически значимата връзка между усвояването на европейски средства и темпа на сближаване е нищожна; с други думи, приближаване на равнището на благосъстояние има, но то се дължи не толкова на европейските средства, а причините му следва да бъдат търсени другаде. Може да се твърди дори обратното – тъй като икономически най-развитите области и общини съсредоточават в себе си най-много средства от фондовете, то те помагат за раздалечаването на равнищата на благосъстояние вътре в страната.


3. Европейското финансиране създава няколко равнища на зависимости. Най-видимата и особено релевантна в български контекст зависимост е корупционната; достъпът до фондовете значително увеличава способността за разпределяне на средства на бенефициенти, приближени на властта. От значение е и "пристрастяването" на местните икономики към евросредствата, което ги поставя в дори по-голяма значимост от централната власт, вече предопределена от модела на формиране на местните бюджети. Последната зависимост е у самите бенефициенти – също както при общините, за някои фирми се оказва по-лесно и достъпно да усвояват европари, отколкото да произвеждат и продават стоки или да предоставят услуги, и съответно да преживяват благодарение на съобразяването си с административни изисквания вместо с условията на пазара.


Нужно е решение на проблемите, които създават еврофондовете


В никакъв случай не може да се твърди, че европейските фондове имат строго положително или строго отрицателно влияние върху местните икономики. Често те се ползват за изграждане на необходима инфраструктура или за подобряване на качеството на живот и работа, но едновременно с това не успяват да постигнат целите си, обемат значителна част от административния капацитет на местните власти и създават нежелани зависимости.


Това обаче далеч не значи, че европейско финансиране не трябва да има; необходимо е да се потърси решение на проблемите, които създава. Голяма част от тях биха били облекчени с помощта на фискална децентрализация и увеличаване на правото на вземане на решения на местните власти, съчетано със затягане на контрола на кандидатстването и отпускането на европейско финансиране.


Останалите обаче са неизлечим ефект на "безплатните пари", с който ще трябва да живеем, докато се провеждат настоящите политики на сближаване на ЕС.


Авторът е изследовател в Института за пазарна икономика

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на danvan
    danvan
    Рейтинг: 2825 Неутрално

    Ползата от еврофондовете би била много по голяма и видима, ако не се крадеше толкова на всички нива ... от усвоени 100 евро надали и 25 се ползват по предназначение ...

    Ние сме малък, но изключително прост народ. Sapienti Sat
  2. 2 Профил на Explorer
    Explorer
    Рейтинг: 522 Неутрално

    Това е замислено като плана Маршал, да помогне, но тук се изроди и се превърна в комунистическата практика да се дават държавни пари на хора и предприятия, които ги похабяват. Трябва да има лимит на възможността все едни и същи да получават фондове и обществени поръчки. Един път си получил, нека някой друг участвува след това и да се дават звезди за качество от гражданите, и то анонимно за свършена работа, като тези звезди след време да са основание да имаш право втори път да участвуваш за обществена поръчка. Планът Маршал възроди Европа след 2та световна война, а нас ни направи най-бедната и корумпирана страна, защото всичко се е вперило в тези пари и как да ги чопне, и не ги интересува друго.

    Всеки ден стават чудеса! Коледа не е толкова далеч.
  3. 3 Профил на gozambo
    gozambo
    Рейтинг: 2738 Неутрално

    Еврофондовете се използват от европейските глобалисти изключително за корумпиране на политическите класи и местните елити.

  4. 4 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 674 Неутрално

    "На пръв поглед няма причина да смятаме, че отпускането на целеви средства отвън би могло да има отрицателни ефекти...
    ... На много места, особено в по-малки общини, европейското финансиране се превръща в заместител на частните инвестиции."

    Не знам откъде го вадите тоя пръв поглед, след като тази зависимост изкривяваща пазара е известна отдавна. Например "Капитал" писа за нея още пред 5-6 години.
    https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/09/21/1911274_izmamniiat_ujut_na_evropeiskite_pari/

  5. 5 Профил на ujy38481154
    ujy38481154
    Рейтинг: 10 Неутрално

    Да, дават се с ясното съзнание че тези пари отиват в джобовете на политиците и техните приближени. За съжаление ако спрат парите, други ще започнат да дават. Порочен кръг се получава.

  6. 6 Профил на kazushi
    kazushi
    Рейтинг: 581 Неутрално

    Прекалената централизация на България е проблем, но само за гражданите. За политиците е по-лесно да крадат така.

  7. 7 Профил на DS
    DS
    Рейтинг: 823 Неутрално

    Картата с областите е от 1989 година, май....

    Както „Дневник” се бори с БСП, така „Работническо дело” не се е борило с капитализма"




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK