Томислав Дончев: Не може да има общо бъдеще в ЕС, ако разликата между бедни и богати райони расте

Томислав Дончев: Не може да има общо бъдеще в ЕС, ако разликата между бедни и богати райони расте

© eu2018bg.bg



Няма как да очакваме, че ще имаме общо и споделено бъдеще, ако разликата между бедните и богатите райони расте. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев по време на конференция на високо ниво за политиката по сближаване в следващия програмен период, която се провежда в НДК, предаде БТА.


Говорейки за кохезионната политика, по никакъв начин не можем да игнорираме проблеми като бежански натиск, младежка безработица, евроскептицизъм, необходимостта от това да реагираме на неочаквани кризи, за факта, че трябва да заделяме повече средства за сигурност, за отбрана. В същото време трябва да продължим да мислим за основния фокус и приоритет на кохезионната политика, свързан със сближаване, икономическо възстановяване, повишаване на конкурентоспособността на ЕС и основно - за намаляване на различията, посочи вицепремиерът.


"Въпреки великите достижения на съюза като такъв и ролята на кохезионната политика все още имаме над 10 пъти разлика между най-бедните и най-богатите райони. Всичко това, както и различните визии на държавите, членки на ЕС, за кохезионната политика и мястото й в бюджета на ЕС правят бъдещите преговори изключително трудни", подчерта Томислав Дончев. Той посочи още, че има въпроси, по които постигането на споразумение по Многогодишната финансова рамка (МФР) е почти невъзможно.




Само преди 10 години мислехме, че общият ни проект - съюзът, ни гарантира благоденствие, спокойствие и ни очакват безоблачно бъдеще и времена на растеж, но се оказа, че това не е така. Кризите обаче ни карат да бъдем по-силни, каза вицепремиерът.


По думите му дебатът за кохезионната политика трябва да започне с ясна диагностика на проблемите. Общият пазар - едно от най-големите достижения на интеграционния процес, все още е несъвършен и с дефекти. Постигнахме много за свързаността, но все още има райони в Европа, които са транспортно изолирани и буквално транспортни анклави, каза Томислав Дончев.


Той подчерта още необходимостта да се направи повече за околната среда с убедеността, че не трябва да товарим бъдещите поколения да плащат за днешните инвестиции. Започнахме да се справяме с младежката безработица, но въпреки това сме на път да генерираме едно цяло поколение, което е гневно на политиците. Кохезионната политика трябва да адресира всички тези предизвикателства, посочи вицепремиерът. Томислав Дончев посочи още, че за последните 10 години благодарение на членството в ЕС стокооборотът на България заедно с този на останалите страни членки е нараснал близо два пъти.


За да бъдем успешни, трябва да се реформираме както на национално, така и на европейско ниво. За това обаче трябва финансов ресурс, ноу-хау и политическа воля и трябва да сме наясно какво от това не ни достига. Ако обществото не припознава тези мерки, имаме ли морално право да му ги наложим, коментира вицепремиерът. Според него, ако не успеем да убедим обществото в това, което правим, няма да можем да постигнем целите.


Томислав Дончев подчерта също, че няма как да постигнем по-висока добавена стойност на инвестициите, без да опростим радикално пътя на парите до бенефициента. По думите му магическата формула на тази многогодишната финансова рамка е да се прави повече с по-малко.


В заключение вицепремиерът посочи, че ако елитът не успее да убеди гражданите в това, което прави, и достиженията до момента, и реформите, които се планират, ще бъдат неустойчиви. Няма как да очакваме, че ще имаме общо и споделено бъдеще, ако разликата между бедните и богатите райони расте, няма как да се борим с нашите глобални конкуренти, ако нашите предприятия не са достатъчно иновативни и конкурентоспособни, няма как да успеем, ако нашите младежи не са образовани и не им се даде необходимият старт на пазара на труда. Има различия, но да дадем отговора на всички тези въпроси е наша обща задача, подчерта Томислав Дончев. Той призова в духа на българското председателство за един честен дебат и баланс по темата, което ще бъде задача за всички през следващата една година.


Инструмент за налагане на политики


Министърът на финансите Владислав Горанов коментира, че темповете, с които увеличаваме общите политики на фона на ресурса, който сме склонни да отделим, са относително бавни. Според него дебатът между финансовите министри няма да е лесен, защото се иска да се запази ролята на преразпределение сравнително ниска, а същевременно се осъзнава в конкуриращия се глобален свят колко повече политики трябва в ЕС да се правят централно.


Горанов смята също така, че опитът кохезионната политика да се превърне освен в инструмент за инвестиции и в инструмент за налагане на политики в отделните държави по принцип е добър, но трябва много внимателно да се използва, за да не се остане с впечатлението, че еврокомисията се опитва да налага политики в държавите членки извън писаните правила.


Томислав Дончев: Не може да има общо бъдеще в ЕС, ако разликата между бедни и богати райони расте

© eu2018bg.bg


Според Горанов е твърде оптимистична амбицията в рамките на сегашния мандат да се постигне разбиране по кохезионната политика и общата финансова рамка. Това обаче не значи, че не трябва да опитваме, допълни той. Министърът посочи като добра новина това, че се е запазил достъпът на всички региони до кохезионната политика, защото противното е криело много рискове.


Много държави членки, особено донорите, не са щастливи от така предложения проект, аз го намирам за балансиран и се надявам преди началото на програмния период да постигнем този компромис, при който всички ще са еднакво недоволни, както при всяка успешна сделка, отбеляза Горанов.


Брюксел ще разговаря с всяка страна


По време на конференцията генералният директор на Генерална дирекция "Регионална и селищна политика" каза, че Европейската комисия е готова да разговаря поотделно с всяка държава членка по приоритетите и съдържанието на кохезионната политика до пролетта на следващата година, предаде БТА.


По думите на Марк Льометр ще се разполага с почти две години до края на 2020 г. за да има споразумение по бъдещите приоритети и съдържанието на кохезионната политика и нейното изражение в различните държави членки и региони. Според него така няма да има каквито и да било причини за отлагания и забавяния на следващия програмен период.


Смятаме, че 27-те държави членки заслужават ранно споразумение по многогодишната финансова рамка, каза още той. Според еврокомисията трябва да се направи междинна проверка на четвъртата-пета година, за да се види дали първоначално заложените приоритети все още са правилните.


Комисията е убедена в добавената стойност на Европа. Макар и това да стане в труден бюджетен контекст, ние предлагаме политика за всички региони със съществени средства, която е повече от всякога концентрирана върху най-бедните, каза още Льометр. По думите му тя трябва да остане ключовата политика за инвестиции и солидарност в рамките на инструментариума в ЕС.


Без съмнение има място за допълнителни усъвършенствания и за повишаване на добавената й стойност, допълни той и поясни, че при изготвянето й са водени от четири ключови представи - да я модернизират, да я направят по-динамична, по-гъвкава и да я опростят. Искаме по-интелигентна, по-зелена, по-добре свързана, по-социална Европа, каза Льометр и допълни, че трябва да накарат Европа да стане по-близка до гражданите си.


Еврокомисията предлага нов инструмент, който ще стимулира сътрудничеството между европейските региони по конкретни иновационни проекти, като ще се работи между по-силни и по-слабо икономически справящи се региони. Предлага се още твърдо да се заложи подкрепа в дългосрочен план на мигрантите в рамките на кохезионната политика и основно в частта за социална Европа, каза още той.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK