"Не хапи ръката, която те храни": Мрачно ли е бъдещето на кохезионната политика

"Не хапи ръката, която те храни": Мрачно ли е бъдещето на кохезионната политика

© Надежда Чипева, Капитал



Медиите са пълни с истории как пари от ЕС се харчат за абсурдни проекти от Испания до България, от Полша до Великобритания – железопътни линии и мостове, водещи до никъде, нови галерии за изкуство, стоящи празни, летища, отдалечени на десетки километри. Някои от тези преувеличени заглавия дори са верни. И по-хладнокръвни критици също задават релевантни въпроси, пише Якуб Вишнйевски, директор на Globsec Policy Institute в Братислава, в статия за EUobserver.


Ами откраднатите пари от гангстери и олигарси в Словакия и Чехия? Да, някои разходи далеч не са ефикасни, някои разходи са свързани с измами. А Еврокомисията изтъква заслугите на политиката за регионално развитие.


Солидарността е една от целите на ЕС, както се казва в договорите. За 2014 - 2020 г. кохезионната политика представлява около една трета от бюджета на съюза. Над един милион подпомогнати стартъпи, превенция на пожари и наводнения, стотици хиляди нови работни места. Някои от тези числа са впечатляващи.




Регионалната политика на ЕС си струва и основанието за това е много по-дълбоко от прагматичните аргументи на официални лица на ЕС. Защо?


Преди всичко кохезионната политика действително помага да се намали поляризацията между и в страните от икономическа и социална гледна точка. Ролята на ЕС е още по-необходима във времена на


"география на недоволство",


чийто символ е движението на "жълтите жилетки" във Франция – столица срещу провинция, глобални градове срещу традиционни селски общности. Вътрешният пазар има неизменно центростремителен ефект заради агломерационните сили, които облагодетелстват Германия и тези, които са много тясно свързани чрез вериги на стойността. Това ощетява периферните региони. Регионалната политика може да противодейства на тези сили, като благоприятства задържането на хора, развитието на добро образование и изследователски институции и на предприятия около тях.


На второ място, кохезията може да се възприеме като дългосрочен инструмент за изграждане на общо европейско съзнание - да се подсигури привлекателността на Европа чрез осезаеми мерки, усещани от обикновените хора (разбира се, парите не са достатъчно, но са ключово условие).


И в днешния свят, и в историята на човечеството е безпрецедентно страни да преразпределят всяка година до 1% от брутния вътрешен продукт за други страни чрез международна институция, без целта да е завоевание, доминация и други.


На трето място, кохезията може да бъде част от други големи интеграционни проекти, особено свързани с еврозоната, чиято инфраструктура остава незавършена.


Над регионалната политика обаче облаците се сгъстяват и днес има по-слабо желание за преразпределение в Европа. Основният проблем на европейския проект от самото му начало е


въпросът за сходството на интереси.


Дали ние като нации на Европа сме в него за добро? Дали добруването на, да кажем, едно румънско семейство буди тревога за един шотландски данъкоплатец? Когато правителството на САЩ изгради изследователски център някъде в периферията, да кажем, в Лос Аламос, Тексас, богатите хора в Ню Йорк се радват и знаят, че това е в техен интерес – за да се разпредели богатството навсякъде в един огромен пазар.


В Европа всички усилия за преразпределяне от центровете към периферията винаги ще бъдат половинчати. Кохезията се роди като част от голямата континентална сделка – пазари за западняците в замяна на трансфери за южняците и хората от Източна Европа. Политически некоректен възглед е, че сделката е приключила, защото перифериите не изпълняват своята част, ставайки евроскептични и некооперативни. Политически некоректно разбиране в западни столици е – не трябва да хапеш ръката, която те храни.


В същото време кохезионната политика може да служи като "побутване", което да накара правителствата на държавите членки бенефициенти да спазват върховенството на закона. Предстоящите преговори за следващата седемгодишна бюджетна рамка на съюза ще бъдат много трудни. Кохезионната политика ще бъде критикувана, че е остарял вид разход, нещо, принадлежащо на миналото. Но ако ЕС иска да оцелее, една смислена кохезионна политика е от ключово значение.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK