Да живееш в талян

Варна, Innovator, Таляна, стар гръцки квартал

Талянът е мрежа, закотвена неподвижно на морското дъно. Той има вход, но не и изход. Така рибните пасажи попадат в клопката му, докато плуват свободно край морския бряг, и остават заплетени. Докато ги изтеглят рибарите.

"Таляна" е името, с което преди няколко години неофициално беше наречен най-романтичният варненски квартал. Той е заключен в триъгълника между гаровия площад, улиците "Преслав" и "Цар Симеон" - някогашното сърце на града. Там са се намирали банките, канторите на големите търговци, модерните магазини, Търговско-индустриалната камара и стоковата борса, синагоги, църкви, най-скъпите градски хотели "Париж" и "Лондон".

Сега "Таляна" е смела идея за връщането на бизнеса в квартала, но и за превръщането му в място за култура, общуване и забавление. За градско сърце, което отново да започне да бие.

Но тази история, типично по варненски, звучи и тъжно. Като пророчество за един град с все по-отдалечаващо се славно минало, пленено настояще и красиво бъдеще, което би могъл да има, ако успее да да се измъкне от собствените си мрежи.

За разликата между "Таляна" и "Капана"

"Бащинството" на идеята за превръщането на "Таляна" във варненска реплика на пловдивския "Капан" приписват на сегашния главен архитект на града Виктор Бузев. Така както "Капана" беше съществена част от подготовката на Пловдив за столица на културата, още през 2015 г. варненската идея влиза в обръщение като елемент от програмата, с която две години по-късно градът поема титлата "Европейска младежка столица".

"Основната разлика между "Капана" в Пловдив и "Таляна" е в подхода на обособяване на мястото", казва Биляна Раева, която е председател на управителния съвет на сдружението "Варна - Европейска младежка столица". В Пловдив общината инвестира освен в инфраструктурната рехабилитация на квартала и в директна финансова помощ към артисти за ползване на помещения в зоната в рамките на две години. Във Варна няма такова заплащане на наеми за галерии или други пространства, но пък желаещите да се включат в развиването на квартала участваха със свои проекти в конкурсите през 2017 г.". Благодарение на тях през 2018 г. се създаде общност от архитекти, урбанисти, дизайнери, IT специалисти, историци, артисти, активни граждани, които основаха сдружение "Таляна".

Според Раева през 2017 г. в "Таляна" са били организирани повече от 40 проекта, свързани с домакинството на Варна. След това с възраждането на зоната са продължили да се занимават експерти, архитекти и граждани, организирани в сдружението.

Чий е този квартал

Две години по-късно обаче в местната администрация се държат сякаш идеята не е тяхна и вече не ги вълнува. Главният архитект Виктор Бузев и заместник-кметът на града Пламена Маринова дори не желаят да влизат в разговора за напредъка й. Въпросите, изпратени до тях, останаха без отговор. Идеи за бъдещето на квартала се появяват непрекъснато, но все още малко от тях стигат бързо до реализация. А средства, отделени директно за "Таляна", така и не са предвидени в бюджета на общината.

Така излиза, че след 2015 г. варненският "Таляна" се движи паралелно на, а не точно съвместно с общинската власт.

"Рецептата за създаване на градски зони като "Капана" в Пловдив е в обединението на силите, казва Иво Дернев, съсобственик на малкия бар "Котка и мишка" - първият в пловдивския "Капана". Най-напред трябват хора, които да застанат зад идеята на такъв проект. Нужни са администрация, която да запретне ръкави и да започне промяната, предприемачи, които да инвестират в нея, но е нужно и разбиране от страна на гражданите. Всички трябва заедно да осъзнаят потенциала на проекта, за да скочат в него. Иначе няма да стане."

Мартен Демирев, председател на движението "Таляна", казва, че общината все пак прави неща: "Без нея нямаше как да стане възможно извеждането на автомобилното движение от зоната и превръщането ѝ до голяма степен в пешеходна – пример е ул. "Цар Симеон", която води от централния площад на Варна до гарата." Има обаче доста още, което да се направи, казва Мартен и дава за пример проекта City Walk за пешеходна достъпност на градската среда. "Надяваме се той да залегне по-сериозно в плановете на местната власт."

Според него трудностите идват най-вече от това, че има твърде много идеи и знания, които хората от движението искат да приложат, но друг взема решенията. "Става дума и за частните проекти в района, които са единствено в ръцете на собствениците им, и във всичко свързано с архитектурата и градското планиране, които често са в ръцете на няколко напълно различни институции на местната власт", казва още Мартен. Очевидната липса тук е на някой, който да вземе решение за квартала и да покаже правилната посока. Сега "Таляна" изглежда сякаш се носи по течението.

Стара, забравена, без палми

Това нежелание за работа с граждански креативните структури във Варна е странно. Състоянието, в което се намира градът, очевидно доказва, че отговорните за него все по-осезаемо страдат от липса на въображение. И компенсират това по странен начин.

По време на втория от трите мандата и половина, през които потопи града, бившият кмет Крил Йорданов измисли гениалното решение да купи близо 100 финикови палми, с които беше решил "да върне облика на Варна от началото на миналия век".

Идеите на сегашната управа пък са да възродят мегапроекта за градска магистрала от зрелия соц и да налеят пари в една огромна дупка, която да стане... паркинг с паметник.

Дори една десета от 43-те млн. лв., които Варна изля за дупката на Георги Гергов, биха направили чудеса с малкия квартал в центъра на града. Само за пример - първоначалната инвестиция, с която Пловдив "обнови" "Капана" и му даде импулс за развитие, беше едва 5 млн. лв. А Варна, подобно на втория град в държавата, разполага с достатъчно пари.

Сегашната идея за реанимиране на някогашния делови квартал като място за търговия и забавление също не е нова. Тя, оказва се, е на близо 40 години. Някъде там, в последното десетилетие на "зрелия социализъм", започва изпълнението на проект, който да превърне старите каменни сгради край стръмната уличка "Дръзки" в ресторанти и кафенета. Наричат я на шега "Напий се сам" заради съседната - "Цариброд", която в същия проект оживява с двадесетина малки магазина под общото име "Направи си сам". С началото на 90-те години тази идея приключва живота си. Както и много други идеи за бъдещето на Варна.

В "Таляна" се намира и Социалната чайна на Мая Донева и Стояна Стоева.

Така граждани, местна власт и бизнесът във Варна продължават да се държат като хванати в талян - плуват хаотично и в различни посоки, търсейки изход всеки сам за себе си. Ако това не се промени, резултатът ще е предизвестен. А ако има добра новина, тя е, че никой освен тях самите не може да изтегли мрежите.

"Между 13 и 16 юни т.г. във Варна трябва да се състои национален форум в който за участие са поканени експерти от Пловдив и други градове, където е в ход реализирането на идеи, сходни с тази за създаването на "Таляна". Става дума за хора с опит в обособяването на арт квартали или други форми на оползотворяване и опазване на културно-историческото и архитектурно наследство. Резултатите, които очакваме от този форум, са два. Първо да съберем на едно място всички тези хора, всеки със собствените му битки и експертиза, да създадем общност. Втората ни цел е този форум да продължи и да прерасне в неформална, а по-късно защо не и във формална общност."

Бюджетът на Варна

Щедростта, с която местната администрация на кмета Иван Портних харчи публичния ресурс, намира оправдание в обемите на общинският бюджет, който традиционно е вторият по големина в страната след този на столицата. Но на глава от населението във Варна се падат средно по 1417 лева, докато в София при бюджет от 1.5 млрд. лв. тази сума е 1236 лв. Едва след това се подреждат Бургас с 1247 лв. на човек и Пловдив с под 1100 лв.

През м.г. бюджетът на Варна беше в размер на близо 400 млн. лв., като само от делегирани държавни дейности постъпленията в него бяха близо 126 млн. лв.

Тази година Варна ще разполага с бюджет от 475 млн. лева. От тях близо 81 млн. лв. ще дойдат от европейски програми, а постъпленията от дейности, делегирани от държавата, ще са 145 млн. лв.

В сравнение с миналата година най-голямо е увеличението на сумата за образование - от 118.6 млн. лв. на 139.5 млн. лв. Те трябва да бъдат вложени в подобряване на образователната инфраструктура, ремонти и ново строителство.

За здравеопазване в бюджета на Варна са предвидени 20 млн. лв., за рехабилитация на улици - 4 млн. лв., за чистотата - малко над 30 млн. лв., и за поддръжка на зелените площи и Морската градина - 7.3 млн. лв.

След всички премеждия, които преживя през последните две години, ще продължи и изграждането на бул. "Васил Левски". За завършването му общината възнамерява да похарчи още 37.6 млн. лв.

Повече четете на сайта на "Капитал" - тук.

Специалното издание "Капитал Градове: Варна" може да намерите в библиотеката на "Капитал" - тук. Изданието е по проект на "Икономедиа" за информиране относно политиката за сближаване на Европейския съюз (Кохезионна политика), съфинансиран от ЕС.