Науката идва... в "Тракия"

Науката идва... в "Тракия"

© Велко Ангелов



Когато преди 14 години доц. д-р Милен Георгиев от Института по микробиология към Българската академия на науките (БАН) заминава на първата си специализация в чужбина, апаратите в Германия му изглеждат като от космически кораб. Днес той, както и още няколко колеги от Центъра по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ) са си поставили за цел следващото поколение български учени да не се чувстват така, разказва "Капитал".


Ако всичко върви по план, до 2022 г. тази цел може да се изпълни на едно доста необичайно за това място - в пловдивския жилищен район "Тракия". Там ще заработи цял нов кампус на биотехнолгичния център, оборудван с модерна апаратура, с която да се провеждат както фундаментална, така и приложна наука на световно ниво. Очаква се 50 учени от България и чужбина да работят в най-съвременни условия както по проекти, насочени към бизнеса и индустрията, така и по такива, борещи се с предизвикателствата на една засушаваща се планета.


"Ние не искаме хората да бягат в Германия заради скъпия апарат и по-високата заплата, а да имат същите заплата и апарат тук и тогава да започне едно съревнование на идеи. Защото трябва да стане ясно, че дори един апарат да струва 2 млн. лв., той няма да произведе една стотинка сам, ако не бъде захранен с идеи, които да бъдат проверени", разказва доц. Георгиев в офиса си. Току-що е излязъл от среща на борда на ЦРСББ. На нея се координира кандидатстването за съфинансиране на новия кампус от страна на Министерството на образованието и науката (МОН).




Това ще е последната стъпка, която да осигури 15 млн. евро за строежа му. Проектът на ЦРСББ вече е успял да премине жестоката селекция на европейско ниво и се е преборил за финансиране от Европейската комисия сред 170 научни консорциума от целия ЕС.


Възкръсващи растения и други биомагии


Центърът, ръководен от доц. д-р Цанко Гечев, ще има общо десет отдела, осем от които – изследователски. Те вече извършват изследвания в области като стресова молекулярна физиология, растителна метабомолика, синтетична биология и биоинформатика.


Един от обектите на изследователския интерес например са широкият спектър молекули с полезни за човека действия, които растенията синтезират. "Експертни оценки показват, че познаваме само един процент от потенциала на растенията за лечение на различни заболявания. В един от департаментите ни ще изследваме растенията освен като източник на белтъци, въглехидрати и мазнини, така и като източници на тази малка порция вторични метаболити, които биха могли да имат положително действие за човешкото здраве", казва доц. Георгиев. Той дава пример с постдокторант, която търси молекули за противодействие на затлъстяването. Освен това могат да бъдат изследвани подобни молекули, помагащи при лечението на онкологични болести и сърдечно-съдови състояния.


"Те имат един такъв механизъм, който ние се надяваме да разкрием - да оцеляват в екстремни условия на околната среда", разказва доц. Георгиев и уточнява, че не става дума за библейско възкръсване. "Идеята е, че едно такова растение като Цветето на Орфей (Haberlearhodopensis), или Родопски силивряк, покафенява изцяло при липсата на влага. То изглежда като напълно загубено растение, докато не усети отново наличието на влага и тогава става отново зелено и започва да цъфти. За нас този механизъм е изключително интересен, защото, ако разберем как работи, можем да го прехвърлим в стопанско значими култури като доматите и пипера", разказва ученият.


Но водещият интерес на учените от ЦРСББ е изучаването на свойствата на една рядка група растения, които се наричат "възкръсващи".


Науката идва... в "Тракия"

© Велко Ангелов


В среда на влошаващи се климатични условия и засушаване, съпътствани от увеличаващо се население, адаптирането на значими стопански култури към новите по-тежки условия е ключово за предотвратяването на хранителни кризи. Но за да се стигне до създаването на по-устойчиви сортове домати, трябва да се извърви много дълъг път.


"Това, което знаем за механизма на възкръсване, е, че нищо не знаем. Той не е толкова елементарен, а и в науката ниско растящите плодове са вече обрани и човек трябва да се пресегне по-нагоре, ако иска да достигне до някакъв плод", казва доц. Георгиев. По думите му с плануваната за закупуване мощна апаратура в центъра ще могат да изследват механизма, по който тези растения регенерират след суша, ще опитат да го пренесат чрез насочен мутагенез и селекция на устойчивите видове. Този метод е стандартен за култивиране на нови сортове и не включва генна модификация, която е забранена в ЕС.


Достойно заплащане и нов имидж


И понеже в България познатите "възкръсващи" растения като Родопския силивряк са малко, учените вече са се заели да изследват и сравняват механизмите на оцеляване на подобни растения от Африка, за което печелят още един проект по "Хоризонт 2020", наречен RESIST. По този проект ЦРСББ привличат южноафрикански биоинформатик изследовател, когото избират сред 90 кандидати за позицията от България и целия свят. В института освен европейски учени има и двама американски сътрудници – прецедент, като се има предвид, че стандартната посока на движение на кадрите в биотехнологиите е от Европа към САЩ. И съвсем не към "Тракия".


"Ние се опитваме да обърнем тенденцията наобратно, опитваме се и да задържим читавите хора в нашия център. Трудно е, защото нямаме традициите на западните институции, но се опитваме да поддържаме европейски нива на заплащане, сега ще създадем кампус, който да се съревновава с всеки западен такъв, а и Пловдив се разпознава като все по-привлекателно място за живеене и един от най-старите градове в Европа", смята доц. Георгиев.


Науката идва... в "Тракия"

© Велко Ангелов


Създаването на адекватна среда – както като визия, така и като заплащане и научна база – е водещата мисия на центъра. Заради финансирането от ЕК ръководството на центъра може да си позволи да дава средноевропейски заплати, с което се премахва един от препъникамъните пред развитието на сериозна развойна дейност у нас. "При мен са идвали млади хора, които са казвали, ама чакайте сега, тези пари, които ще взимам при вас като докторант, ще взимам двойно като продавачка в магазин. Това е трагичното", разказва доц. Георгиев. Според него в последните години по този въпрос има подобрение с разпределението на сериозни средства от страна на МОН по оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" за финансирането на три центъра за върхови постижения. Но това не е единствено и достатъчно условие да се привлекат качествени специалисти.


"Финансирането създаде един устрем, а сега е задача на гилдията да привлекат младите умове. Преди години бе значително по-лесно, защото се работеше в затворена система, където има определен брой докторанти, които могат да бъдат привлечени. Но сега една трета, ако не и повече, отиват да учат на Запад и ние губим тези хора, а колегата в Мюнхен или Лондон например може да си избере от тях", казва доц. Георгиев. "Тази тенденция си зависи от научната гилдия. Наша е задачата да обясним на младите хора какъв е смисълът от това да се занимават с наука", обобщава той.


Дългият път до средата


Учените от ЦРСББ изминават дълъг път в последните близо пет години. Започва се с рядко срещаното у нас единомислие на учени от трите български партньорски организации, които създават изцяло нова структура – центърът – която има свой управленски борд, ръководен от доц. Гечев. Това прави взимането на решения много по-лесно, отколкото ако те трябваше да бъдат правени със съгласието на отделните бордове на петте института. Следва изготвянето на комплексен бизнес план, който преминава успешно през двата селекционни кръга на кандидатстване и печели 15 млн. евро от ЕК.


Междувременно екипът успява да реновира сграда в Института по зеленчукови култури в покрайнините на Пловдив, където се помещава в момента, и заработва активно по редица проекти с европейско и частно финансиране. "Много често ни питат защо не избрахме София. Знаете, там е концентрирана по-голяма част от научния и експертен потенциал. Но нашата идея бе, че Пловдив е един аграрен център и има база от подходящи университети", казва доц. Георгиев и добавя, че както университетите, така и местната администрация посрещат много добре идеята за създаването на центъра на територията на града.


В края на 2018 г. Общинският съвет дори отдава безвъзмездно и с пълно съгласие 24 декара в квартал "Тракия", за да бъде изграден новият кампус на по-комуникативно и удобно за учените място.


Как ще изглежда и как ще работи


Самият кампус, за който ще се изразходят около 2/3 от получените средства, ще има модерен, дори футуристичен дизайн и ще притежава административна сграда, конферентна зала с 300 места, крило за обучение, където ще се тренират следващото поколение растителни биотехнолози, както и научноизследователски компллекс, където ще се помещават лабораториите с изследователската апаратура. "Някои от апаратите, които смятаме да закупим, нямат еквивалент в България и струват около 2 млн. лв.", разказва доц. Георгиев и добавя: "Освен това сме предвидили две големи оранжерии, за да можем да провеждаме експериментите не само в инвитро условия, но и в реални."


И докато европейското финансиране и националното съфинансиране ще са достатъчни за изграждането на кампуса и осигуряването на работата на центъра в рамките на следващите две и половина години, учените не разчитат само на него. Затова в одобрения от ЕК бизнес план те залагат друг стълб на финансиране – със собствени средства. Планирано е в рамките на десет години той да доведе до постъпления от 20 млн. евро от собствена научна дейност, било то чрез кандидатстването за нови научни проекти или през колаборацията с бизнеса и трансфер на технологии. По проект апаратурата в 20% от времето може да бъде натоварвана със сервизни анализи.


"Ние си изградихме една сравнително иновативна за българската среда стратегия и вместо да чакаме бизнеса да дойде при нас и да ни даде една торба с пари, отиваме директно при биотехнологичните компании, фармацевтичния сектор, зеленчукопроизводството, представяме им върху какво работим, каква апаратура бихме купили в следващите шест месеца и какво планираме да правим с нея, като така намираме пресечните точки на интересите ни", разказва доц. Георгиев.


Центърът вече има договори с над десет компании, включително големите биотехнологични и фармацевтични компании в страната, както и с ирландска фирма и работи по конкретни проекти с някои от тях. "За щастие се оказа, че мантрата как бизнесът няма интерес от съвместна работа с научните среди или не инвестира в нови продукти е погрешна."


Идеята на ЦРСББ е откритията на учените да не бъдат просто публикувани, а да се патентоват и при интерес да се продават на частни компании. А защо не и да се създават самостоятелни стартъпи, които да развият идеи, които големи компании не могат да направят сами.


"В биотехнологиите има стъпка, при която нещо е доказано на лабораторно ниво, но между него и индустриализацията на продукт има едно мащабиране, от което биотехнологичните компании не се интересуват. Нашата идея е, ако нещо има потенциал, да го развиваме през тези компании и тогава да го предлагаме като иновативен продукт или технология", казва доц. Георгиев.


Проект: PlantaSYST
Цел: Създаването на нов Център по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ) в гр. Пловдив
Получено до момента финансиране: 15 млн. лв. по програма Widening на "Хоризонт 2020"
Европейско финансиране
– 15 млн. лв. (50% от планираната инвестиция, 50% планирано национално участие, отдаване на безплатен терен от страна на община Пловдив)


За проекта: PlantaSIST, както се нарича проектът, е единственият български такъв в първия конкурс по инструмента "Тийминг" на рамковата програма "Хоризонт 2020", която цели да свърже научните среди в страни с по-ниско ниво на иновации с тези от по-развитите страни. Нещо повече – ЦРСББ е водещ партньор по проекта, в който от германска страна партньори са университетът в Потсдам и институтът "Макс Планк" по молекулярна растителна физиология. От българска страна пък освен Института по микробиология към БАН в проекта участват още Институтът по зеленчукови култури "Марица" и Институтът по молекулярна биология и биотехнология.


На 26 септември г. в Пловдив ще се проведе Среща на бизнеса в Пловдив и региона. Дискусията е част от проект на "Икономедиа" за информиране в областта на политиката на сближаване на ЕС (т.нар. Кохезионна политика). Целта на срещата е разкаже за проектите, успехите, предизвикателствата и възможностите за развитие в областта, както и да създаде предпоставки за ефективен диалог между активните компании в региона и местната власт. Повече информация за лекторите, темите и мястото на провеждане може да намерите на страницата на събитието - тук.


Специалното издание "Капитал Градове: Пловдив" може да намерите в библиотеката на "Капитал" - тук. Изданието е по проект на "Икономедиа" за информиране относно политиката за сближаване на Европейския съюз (Кохезионна политика), съфинансиран от ЕС.

Ключови думи към статията:

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Платон  Фъшкиев
    Платон Фъшкиев
    Рейтинг: 1892 Любопитно

    Науката дойде в Тракия, а радикалния ислям дойде в Столипиново!
    Всичко се променя към по-добро!

    Група млади затоплисти чисти океан от глисти,вдъхновени либерали пляскат в езеро педали. BACHO LUD
  2. 2 Профил на SS
    SS
    Рейтинг: 2718 Весело

    Супер , Домузя вече ще има кадри за новия завод ...

  3. 3 Профил на Маршалов
    Маршалов
    Рейтинг: 1878 Любопитно

    Не можах да разбера. Просветете ме. ГМО ли ще произвеждат в Пловдив?

    мурзилка
  4. 4 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 3629 Неутрално

    Браво! Крачка по крачка.

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  5. 5 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 1980 Неутрално

    Не можах да разбера. Просветете ме. ГМО ли ще произвеждат в Пловдив?
    —цитат от коментар 3 на Маршалов


    Прочети статията пак! То си пише дали предвиждат генна модификация.
    Другото, което пише - че била забранена в ЕС не е вярно. Не е забранена, а има регулации за използването, като се дава право на отделните държави да въведат собствени по-строги ограничения.
    Накратко с линкове към нормативната уредба.
    https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=LEGISSUM :l28130

  6. 6 Профил на Petko Boukov
    Petko Boukov
    Рейтинг: 739 Неутрално

    Не можах да разбера. Просветете ме. ГМО ли ще произвеждат в Пловдив?
    —цитат от коментар 3 на Маршалов


    Науката не е само ГМО, нито пък търсенията в Европа са в посока на ГМО.

    Благодарение на науката и най-добрия селскостопански университет във Вагенинген страната без почва, без слънце и с най-гъсто население на квадратен километър, тоест без свободни обработваеми площи, е вторият в света износител на селскостопанска продукция.

    Необходима е не волята да вярваш, а волята да откриваш, което е точно обратното. - Бертранд Ръсел
  7. 7 Профил на izt21595181
    izt21595181
    Рейтинг: 726 Неутрално

    До коментар [#6] от "Petko Boukov":

    А ти опитвал ли си от тая "продукция"? Айде нема нужда ...

  8. 8 Профил на Vassil Stoychev
    Vassil Stoychev
    Рейтинг: 511 Неутрално

    ГМО е стара технология , по-новата е на базата на генетично проследяване на измененията в поколението на растението и да се подберат тези хибриди, кото са най-близки до търсено ново растение. Така селекция за която са нужни хиляда години, може да се извърши за няколко. Изисква скъпа техника и подготвени хора, но вече се прави в САЩ.
    На мен ми е интересно, след като свърши европейското финансиране как ще поддържат тези нива на заплащане. Ние нямаме традиции в биотехнологиите ( като производствени компании, не като наука), с изключение може би микробиологията. Иначе, ако има пари може да бъдат привлечени читави учени.

  9. 9 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 1980 Неутрално

    На мен ми е интересно, след като свърши европейското финансиране как ще поддържат тези нива на заплащане.
    —цитат от коментар 8 на Vassil Stoychev


    И това също го пише в статията.

  10. 10 Профил на Petko Boukov
    Petko Boukov
    Рейтинг: 739 Неутрално

    До коментар [#6] от "Petko Boukov":А ти опитвал ли си от тая "продукция"? Айде нема нужда ...
    —цитат от коментар 7 на izt21595181


    Не знам къде живееш и с какво те хранят, но тук я ядем тая продукция целогодишно. Нашенската продукция, макар и несравнимо по-вкусна, присъства на трапезата само в сезона.

    Необходима е не волята да вярваш, а волята да откриваш, което е точно обратното. - Бертранд Ръсел
  11. 11 Профил на izt21595181
    izt21595181
    Рейтинг: 726 Неутрално

    До коментар [#10] от "Petko Boukov":

    И каква връзка има аз къде живея и какво ям с онова, което съм написал бе, умник? Аз питам ти дали си я опитвал, а не аз. Ами тогава като си я опитвал, какво ги превъзнасяш? Там и в сезона ядат същите боклуци.

  12. 12 Профил на Petko Boukov
    Petko Boukov
    Рейтинг: 739 Неутрално

    До коментар [#11] от "izt21595181":

    Удивително трудно разбираш писана реч.

    В зависимост от това къде живееш, ядеш парниково отгледана храна 8 или 12 месеца в годината. Ако не се храниш с пясък извън сезона, не виждам как успяваш да я избегнеш. Кой би бил тоя, дето не я опитвал, че задаваш подобни въпроси?

    Необходима е не волята да вярваш, а волята да откриваш, което е точно обратното. - Бертранд Ръсел
  13. 13 Профил на izt21595181
    izt21595181
    Рейтинг: 726 Неутрално

    До коментар [#12] от "Petko Boukov":

    Ти слабоумен ли си бе? На никой не му пука за философските ти беседи и речи, аз те питам ти лично, тъпако, опитвал ли си от конкретното производство, за което сам пишеш? Какви месеци, какви парници, какви 5 лева? Толкова си тъп, че дори не можеш да асимилираш прост въпрос, на който се отговаря с да и не, ами почваш да блуждаеш в общи приказки и глупости, забравяйки за какво самият си писал неколко коментара по-нагоре.

  14. 14 Профил на Пешката
    Пешката
    Рейтинг: 2507 Неутрално

    Браво! Повече такива новини да читем. Тракия е новата биотехнологична долина на България.

    Ако го боли, както го мързи, отдавна да е умрел.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK