Велико Търново: Средното царство

Велико Търново: Средното царство

© Цветелина Белутова, Капитал



Ако гледате икономическите данни, като нищо може да пропуснете Велико Търново. Областта се озовава в средата на почти всяка регионална класация, в която попадне, а дори в собствения си Северен централен регион често остава в сянката на Русе и Габрово, пише "Капитал".


Областният център успява да привлече млади хора от съседни населени места с възможностите за висше образование и културен живот, но това не е достатъчно да свали напрежението на пазара на труда от недостига на хора с нужните за местния бизнес умения. Ниското ниво на чужди инвестиции и липсата на усилия от страна на местната власт да привлече такива е притеснителна, а продължаващото протакане на магистрала "Хемус" ограничава допълнително опциите за ускоряване на икономическото развитие в региона.


Бавно, направо незадоволително


Великотърновската икономика е девета по обем в страната - 2.2 млрд. лв. е стойността на създадените на територията на областта стоки и услуги през 2017 г., а добавената стойност за същия период надвишава 1.9 млрд. лв. По отношение на икономическо развитие обаче Велико Търново получава оценка "незадоволително" в последното издание на изследването "Регионални профили" на ИПИ.




Растежът в региона изостава от други, по-малки, но по-бързо развиващи се индустриални центрове, като Добрич и Ямбол например. През последното десетилетие икономиката на Велико Търново нараства с 45% при 59.2% средно за страната. Дори ако премахнем столицата от това уравнение, областта изостава с почти 7 процентни пункта от средното увеличение в България.


Велико Търново: Средното царство

© Капитал


Добра новина на пръв поглед е повишението на БВП на човек от населението - 68.5% до 9254 лв. през периода 2007 - 2017 г. Но и тук областта се движи под средното за страната ниво, а пред нея излизат близки региони като Габрово, Търговище, Разград с темпове над 70%. При създадената брутна добавена стойност картината е аналогична - увеличението през последното десетилетие е 48.1% при средно 62.7% в България.


Усещане за туризъм


Съдейки по последните регионални данни на НСИ, в икономическия профил на областта са силно застъпени услугите с дял 63.7% от генерираната през 2017 г. добавена стойност. Разпределението на основните икономически сектори през годините почти не се променя, като индустрията е отговорна за още 28.6%, а селското стопанство - за 7.7%.


Традиционно в България търговията е един от доминиращите сектори и Велико Търново не е изключение - с 12 хил. души персонал и 2500 фирми по данни на К100 към края на 2018 г. Но за разлика от страната секторът лидер с най-високи приходи е преработващата индустрия.


Велико Търново: Средното царство

© Капитал


Но оценките на община Велико Търново са, че шампионската позиция сред браншовете на местната икономика имат туризмът и свързаните с него индустрии с 47% от регионалния брутен продукт. Същевременно броят на наетите в хотели и ресторанти не е голям - от общо 67.4 хил. души, работещи на трудов или граждански договор, едва 4% са в хотели и ресторанти през 2017 г., докато във Варна и Бургас например делът е над 10%.


От друга страна, 1.3% работят в информационните и комуникационните технологии. Числото действително не изглежда много впечатляващо и представлява едва 875 души, особено на фона на столичните 10.2%, но е четвъртият най-висок дял сред областите в страната след София, Пловдив (2.3%) и Варна (1.8%). "Според анализаторите на този бизнес Велико Търново се нарежда сред водещите 5 градове и региони в страната по темпове и мащаби в развитието на този тип бизнес и компании", коментират от общината.


Велико Търново: Средното царство

© Капитал


Други данни обаче показват, че перспективите за развитие на този фронт не са чак толкова обещаващи в средносрочен план. Според проучване на Агенцията по заетост от началото на тази година за регионалните нужди на работодателите фирмите във Велико Търново не са заявили "очаквани потребности от компютърни специалисти със средно образование в близките 3 до 5 години". Преглед на подробните въпроси и отговори в анкетата показва, че специалистите в ИКТ сектора почти не фигурират в бъдещите планове на бизнеса в региона. Възможно е обаче в извадката на агенцията да не са попаднали много местни фирми от сектора или такива с централи в столицата, а само с офиси в града.


Голям брой наети има и в бюджетния сектор - 4 хил. души, или 6% от всички в областта. Делът е сравним с области, където бизнес активността е ниска и държавата осигурява значима част от заетостта, като Ловеч, Монтана, Силистра.


Сладката индустрия


На фона на добавената стойност, която услугите генерират във Велико Търново, индустрията остава леко на заден план със своите 552 млн. лв. през 2017 г. Други данни обаче показват, че мащабът на сектора не може да бъде пренебрегнат за сметка на други. По обем на приходите на бизнеса индустрията изпреварва търговията в региона с общ оборот 1.77 млрд. лв. и печалба над 133 млн. лв.


Водещи тук са производителите на храни, оръжие, производители на хартия, а големите представители на бизнеса са военният завод "Аркус" в Лясковец с над 2000 души персонал, свищовският завод за целулоза "Свилоцел" и 23 предприятия за храни и напитки, сред които "Захарни заводи", "Престиж 96", "Ден и нощ".


В преработващата промишленост работят над 20 хил. души, което се равнява на 30% от наетите във Велико Търново по данни на националната статистика. Строителството също създава работа за 4.9% от наетите, но броят и делът им намаляват почти наполовина от финансовата криза насам.


Работещите във Велико Търново


Според националната статистика 106.8 хил. души в област Велико Търново работят или търсят работа, което се равнява на 70.4% от жителите на възраст между 15 и 64 години в областта. Активността на пазара на труда е над средната за Северен централен регион (69.3%) и близка до средната за страната (71.4%). Две трети от населението работят, а едва 5.4%, или 5.8 хил. души, си търсят работа активно през последните месеци. "Велико Търново е сред градовете, които практически нямат безработица", коментират от местната управа на областния център. Велико Търново е в средата на класацията в региона по тези показатели, като в Русе и Габрово те са по-силни, а в Разград и Силистра - значително по-слаби.


От община Велико Търново отбелязват, че високото образователно ниво на служители и мениджъри в региона е един от плюсовете на областта като инвестиционна дестинация. Леко притеснителна обаче е тенденцията при хората с висше образование. Ако през последното десетилетие средно в страната броят на висшистите е нараснал с 5 процентни пункта до 27.8% от хората между 15 и 64 години, във Велико Търново той намалява с 2.5 пункта до 22.1% към края на 2017 г.


Велико Търново: Средното царство

© Капитал


Средните възнаграждения в областта растат с темповете на тези в България, като така остават на ниво от около 78-79% от средните за страната през последните 10 години. Към края на 2018 г. средната брутна месечна заплата във Великотърновска област достига 909 лв., докато в България тя надвишава 1170 лв. И тук Велико Търново се конкурира с Габрово и Русе, където възнагражденията са по-високи - съответно 1051 лв. и 986 лв. Разград също отчита по-висока средна заплата, но там статистиката е изкривена от твърде висока стойност в сектор "Култура, спорт и развлечения" покрай футболния клуб.


От друга страна, добра новина е растящият брой на населението, макар и само със 79 души в град Велико Търново. Градът отчита увеличение с 1645 души, или 2.4% на жителите, от 2010 до края на 2018 г., което се дължи на по-големия брой заселващи се в града спрямо изселващите се. "От няколко години разрастващият се бизнес осезаемо изпитва глад за кадри на всички нива. Тази икономическа активност превръща Велико Търново в един от градовете в региона, които стават центрове на трудова мобилност и миграция и част от хората, които пътуват, за да работят тук, се заселват и трайно остават във Велико Търново и региона", коментират от общината. Фактор са и университетите, които привличат млади хора от съседни региони.


Градът успява да привлече хора и с качеството на живот. "Културният живот в област Велико Търново е силно застъпен", пишат от ИПИ. Регионът може да се похвали с най-големия брой посещения на библиотеки на човек от местното население в страната, а музеите са на второ място. Това в комбинация с ниското ниво на замърсяване на въздуха, слабата урбанизация и наличието на пречиствателни станции помага на Велико Търново да се добере до "добра" оценка по отношение на социалното развитие в "Регионалните профили" на ИПИ.


Положителният механичен прираст на населението компенсира минуса от естествения прираст, но не е достатъчен, за да посрещне нуждите на пазара на труда. "Усилено се търсят терени от компании, които стартират или разрастват своя бизнес", казват от общината.


Велико Търново: Средното царство

© Капитал


Проучването на агенцията по заетост показва, че 21% от бизнеса във Велико Търново ще търси нов персонал през следващата половин година, а близо 6.7 хил. нови работници ще са нужни през следващите 12 месеца. Експертите на агенцията сравняват заявените потребности спрямо свободната работна сила в региона и стигат до извода, че във Велико Търново има дефицит на кадри. А над 87% заявяват, че имат трудности при намирането на служители с нужните квалификации.


Малки и местни


Велико Търново далеч не е най-проблемният регион в държавата. Въпреки това развитието в областта видимо изостава от останалата част на страната.


Бизнесът в региона е силно фрагментиран. Големи предприятия на практика липсват - те са само две към края на 2018 г., а средно големите са едва 41 по данни на К100. Преобладават микрофирмите с до 10 служители. А сравнението с числата отпреди десетилетие показва, че ситуацията не само не се е подобрила значително, а и донякъде се е влошила. Ако през 2008 г. броят на фирмите в региона е бил 11.3 хил., сега той е малко над 7 хил.


Друга голяма сигнална лампичка светва по линия на инвестиционната активност. "Велико Търново изостава по отношение на чуждите инвестиции спрямо останалите региони в България", посочва Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ). Проблемът е видим както в данните за стоте най-големи фирми в региона, където почти липсват чуждестранни, така и в числата на НСИ. Според националната статистика общата сума на преките чужди инвестиции в област Велико Търново е 134 млн. евро през периода 2000 - 2017 г., което е една от най-ниските стойности в страната. На човек от населението акумулираната сума възлиза на 561 евро, като по-ниски са само чуждите капиталовложения в Хасково, Ямбол, Кюстендил, Силистра и Монтана.


Велико Търново: Средното царство

© Капитал


Ситуацията при местните разходи за машини, сгради и оборудване е малко по-добре - 381 млн. лв. разходи за дълготрайни материални активи през 2017 г., което означава, че на човек от областта се падат по 1593 лв. Това отново е по средата в класацията на регионите в страната, като напред излизат други области като Русе, Шумен, Пазарджик.


Липсата на инвестиционен интерес към региона обаче остава странна. Велико Търново е на добра географска локация, през него минава Паневропейски транспортен коридор 9 с връзки в Гърция, Румъния, Украйна, Русия, Финландия. Успоредно с това областта е позиционирана в центъра на Северна България, близо до икономическите центрове като Габрово и Севлиево, Русе, както и относително близо до Шумен, Добрич и Варна. Велико Търново предлага и възможности за висше образование - тук са Великотърновският университет, филиал на Медицинския университет - Варна, Националният военен университет и филиал на частното Висше училище по агробизнес и развитие на регионите от Пловдив.


Чиновници в миналото


Местните институции стоят направо пасивни. Опитът на "Капитал" да се свърже с работодателските организации във Велико Търново беше или игнориран, или учтиво пренасочен към областната администрация. Тук обаче стана ясно, че каченият на интернет страницата инвестиционен профил на региона е с данни от 2004 г. и 2005 г., а по отношение на членството на България в Европейския съюз пише "приключили технически преговори".


Страницата на община Велико Търново пък има само няколко раздела на английски, сред които не е "Инвестиционният справочник". Но това надали е голяма загуба, тъй като там така или иначе отново, изглежда, няма обновления, съдейки поне по данните за населението на територията на общината - те също са за 2004 г.


По принцип усилията на местните власти да привлекат инвеститори невинаги са успешни или задължителни. Възможно е тази дейност да минава по други канали, които не са публично достъпни. От друга страна, липсата на лесно откриваема информация за ползите и условията за бизнес в региона не помага.


Гимназии без профил


Фактор за бавното развитие е и липсата на професионални гимназии. "Центърът предлага относително ограничени възможности за професионално образование", пишат експертите от ИПИ в своя анализ за икономическите центрове в страната. Макар че във Велико Търново има университет и съответно висок дял на висшисти сред потенциалните кадри, което обикновено привлича инвеститори от високотехнологични браншове, за ниско и средно технологично ниво на производство компаниите гледат повече към професионалните гимназии като източник на служители, става ясно от думите на Николов. Тук, изглежда, води община Горна Оряховица с пет професионални гимназии с фокус върху индустрията. Във Велико Търново пък има само една по електроника и две в сферата на строителството.


Резултатите на Агенцията по заетостта показват, че именно в тази област търсят кадри местните работодатели. След строители най-голяма ще е нуждата от машинни оператори, електромонтьори и машинни монтьори, работници в хранително-вкусовата промишленост. Най-търсени през следващите 3 до 5 години ще са специалисти със средно образование в търговия, производствени технологии (текстил, хартия, пластмаса), електроника и електротехника, строителство, хранителна промишленост.


Безпътица


Макар че Велико Търново на теория е свързан с Европа посредством транспортен коридор, частта от него в България все още не е и няма изгледи скоро да бъде магистрала.


Качеството на пътищата към останалата част от страната донякъде изолира региона и от други близки икономически центрове. Според "Регионални профили" на ИПИ гъстотата на пътната и железопътната мрежа е по-висока от средната за България, но делът на магистрали и първокласни пътища е малък. Един от проблемите на Северна България като цяло е липсата на еквивалент на магистрала "Тракия". И докато "Тракия" превърна част от Южна България в една непрекъсната линия на икономически силни региони, продължаващото протакане на магистрала "Хемус" обрича областите на север от Стара планина в разхвърляни острови.

    Специалното издание "Капитал Градове: Велико Търново" може да намерите в библиотеката на "Капитал" - тук. Изданието е по проект на "Икономедиа" за информиране относно политиката за сближаване на Европейския съюз (кохезионна политика), съфинансиран от ЕС.

    Ключови думи към статията:

    Коментари (15)
    1. Подредба: Сортирай
    1. 1 Профил на Сд
      Сд
      Рейтинг: 817 Неутрално

      Само красиви жени има в Търново.Едно време царете са ги избирали от цялата държава.

    2. 2
      ****

      Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

    3. 3 Профил на selqnin
      selqnin
      Рейтинг: 1856 Неутрално

      Много тенденциозно, тънко, перфидно негативен текст.
      Както вече си позволих да отбележа под друга статия в поредицата : "Очевидно някой не е получил обичайният и очакван "рекламен" договор...!!!
      За съжаление тук е така.....

    4. 4 Профил на penetrating
      penetrating
      Рейтинг: 9913 Любопитно

      Хубаво. Идеята да се покаже една "средна" България е отличен. Само за Търново ли ще бъде?

      Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
    5. 5 Профил на kicho
      kicho
      Рейтинг: 243 Неутрално

      Този анализ за курсова работа ли е? Използват се статистически данни от 2017г. Аз не разбрах Велико Търново ли е обект на статията или областта заедно с Г. Оряховица и Свищов. Сравнението с Габрово ми изглежда непълно защото не е ясно дали включва Севлиево. Моето усещане за Велико Търново е че градът се е раздвижил и то в положителна посока. Много приятно изкарах там празниците около 3-март. Все пак съм само турист, но останах приятно изненадан след като 5 години не бях го посещавал.

    6. 6 Профил на selqnin
      selqnin
      Рейтинг: 1856 Неутрално

      До коментар [#4] от "penetrating":

      идеята е друга :"Ако не сключите с нас "рекламен" "договор" ще получите КОФТИ текст!!!

    7. 7 Профил на тулса
      тулса
      Рейтинг: 2591 Неутрално

      До коментар [#5] от "kicho":но останах приятно изненадан след като 5 години не бях го посещавал.
      >>> Е, не е чак толкова много 5 години. Аз напуснах града преди повече от 50 години и само веднъж минах през него 80-те.. Спомените ми от детството ми във Велико Търново са доста ярки и положителни и бих желал да посетя отново.. столицата на Средното царство.:)

    8. 8 Профил на Petleshev
      Petleshev
      Рейтинг: 3447 Неутрално

      До коментар [#5] от "kicho":

      "... Моето усещане за Велико Търново е че градът се е раздвижил и то в положителна посока. Много приятно изкарах там празниците около 3-март. Все пак съм само турист, но останах приятно изненадан след като 5 години не бях го посещавал...".

      Естествено, като си турист за няколко дни, нещата изглеждат по-добре. Аз понеже последната година често ходих до там, нещата не са особено розови. Положително е, че града е раздвижен от студенти и по-млади хора. Доста фирми изместиха там производство, заради централното местоположение. Останалото е като в повечето областни градове от среден калибър. Все пак не е толкова умряло, като Габрово или Ловеч.
      Каквото и да си говорим политиката е, всичко да отива към София и да остава там. Районите около Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора бутат някак си. Всичко останало е оставено в Божиите ръце.

      Бивш tww09306483.
    9. 9 Профил на penetrating
      penetrating
      Рейтинг: 9913 Неутрално

      До коментар [#6] от "selqnin":

      Не смятам, че това е случая. И сега текстът не е много добър, а парите са европейски както виждам, т.е. нещата са без конфликт на интереси по отношение на Търново и държавата. :)

      Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
    10. 10 Профил на selqnin
      selqnin
      Рейтинг: 1856 Неутрално

      До коментар [#9] от "penetrating":

      Понеже съм в този бизнес повече от 20 години Ви гарантирам, че в случая грешите.
      Познавам казуса отвътре...

    11. 11 Профил на penetrating
      penetrating
      Рейтинг: 9913 Неутрално

      До коментар [#10] от "selqnin":

      Съгласен, оттеглям си твърденията и приемам мнението Ви за вярното.
      Аз пиша само като външен наблюдател :)

      Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
    12. 12 Профил на primerno
      primerno
      Рейтинг: 400 Неутрално

      До коментар [#8] от "Petleshev":

      Габрово е от съвсем друг калибър в сравнение с Ловеч.

    13. 13
      ****

      Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

    14. 14 Профил на Индивидуален паметник на културата
      Индивидуален паметник на културата
      Рейтинг: 640 Неутрално

      Нищо преднамерено няма в материала. Факт е, че Велико Търново и областта не се справят добре. Въпреки огромния потенциал за развитие, Търновска област крета и се "съревновава" с Русе и Габрово. Северно от Велико Търново и Горна Оряховица има всички предпоставки за създаване и развитие на индустриална зона: пресичат се главен път София-Варна и Русе-Свиленград, има голям жп възел и летище, може да се ползва работна ръка от няколко общини, и работи с 5 университета в радиус 100 км. Но за да се случи нещо такова трябва да има активен кмет(ове) с визия и амбиция, а не наместници на падишаха гледащи единствено собствения си интерес.

      Мечтая за България, в която пожарникарите са просто пожарникари.
    15. 15 Профил на Индивидуален паметник на културата
      Индивидуален паметник на културата
      Рейтинг: 640 Неутрално

      До коментар [#5] от "kicho":

      Ако го посетите или просто преминете по работа м/у 16:30 и 18:30 ще останете още "по-очарован". Няма да ви се вярва от задръствания и организация на движението по 2-те по-широки улици. Но местните жители вече изглеждат претръпнали. Може би това е решението, тормоз докато свикнат.

      Мечтая за България, в която пожарникарите са просто пожарникари.




    За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
    С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK