"Работници" без заплата, или как се печели еврофинансиране за "жива ферма"

"Леглата" на червеите са с широчина 2 м. и дължина 20 м. Върху колчетата, забити на разстояние 50 см. едно от друго е опъната тел, a върху нея е положено платно от пореста материя, която пропуска излишната вода при поливане, разказва Станка Обрешкова.

© Анна Янакиева

"Леглата" на червеите са с широчина 2 м. и дължина 20 м. Върху колчетата, забити на разстояние 50 см. едно от друго е опъната тел, a върху нея е положено платно от пореста материя, която пропуска излишната вода при поливане, разказва Станка Обрешкова.




ПРОЕКТИТЕ


Станка Обрешкова от Елхово създава фермата си за червени калифорнийски червеи с помощта на субсидия по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони. Проектът е внесен през май 2008 г., а през ноември същата година получава одобрение. Размерът на финансовата помощ е 25 000 евро. Изискванията на тази мярка не включват участие със собствени средства. Първият транш от 12 500 евро Обрешкова получава през декември 2008 г. С парите фермерката финансира 25-те процента собствено участие във втория си проект по програмата - по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства". Той е внесен през юни 2009 г., а договорът с Разплащателната агенция е подписан точно година по-късно. Стойността му е близо 97 хил. лв. без ДДС, като 75% от тях е размерът на субсидията. Със средствата са извършени строително-монтажни дейности на сградата в стопанството и е закупена селскостопанска техника.


През август 2011 г. Станка Обрешкова внася и третия си проект по Програмата за развитие на селските райони, отново по мярка 121. Стойността му е 240 хил. лв. без ДДС. Интензитетът на безвъзмездната помощ ще е 85%, финансирането на собственото участие ще дойде от втория транш от първия проект на Обрешкова, който се очаква да бъде получен през ноември тази година. Ако третият проект получи одобрение, собственичката на фермата за преработка на отпадъци ще финансира построяването на торосъбирателна площадка и закупуването на машини за преработване и пакетаж на продукцията си.
 

 


Да получаваш суровина абсолютно безплатно, от която около милион "работници" без заплата произвеждат нещо, което може да бъде продадено на добра цена, звучи като сценарий за фантастичен филм. Сюжетът обаче не е измислица, а част от ежедневието на семейство Обрешкови от Елхово. Суровината е кравешки тор, "работниците" са червените калифорнийски червеи, отглеждани в стопанството им, а продуктът – органичeн тор, използван при отглеждането на екологично чисти култури и в цветарството.




Фермата на Станка и Атанас Обрешкови се простира на 5 дка площ в село Бояново, община Елхово. Изграждат я и след това я модернизират с два проекта от Програмата за развитие на селските райони. В момента чакат одобрение на третия си проект. Със субсидията ще закупят и изградят нови съоръжения, с помощта на които ще повишат добавената стойност на бизнеса си.


Как 5 кв.м с червеи за 5 години се превръщат в 500 кв.м


Нетрадиционната земеделска дейност започнала като експеримент за младото семейство.


През 2006 г. купили скромните 5 кв.м червени калифорнийски червеи. Така се продават – на квадратен метър, заедно с обитавания от тях тор, уточняват фермерите. Цената на пълзящите твари по онова време била 130 лв. на кв.м, а инвестицията освен дребна била и еднократна, тъй като червеният калифорнийски червей има способността да се размножава много бързо, обясняват Обрешкови. В момента по думите им "живите" фабрики за хумус в страната са около 50, но през 2006 дейността била съвсем нова за България. "Фермите бяха малко на брой, а тези с площ от по няколкостотин квадрата се брояха на пръстите на едната ръка", обяснява Атанас Обрешков. И добавя, че повечето желаещи да се занимават с този вид земеделие тогава са подходили предпазливо - с по няколко квадрата, също като тях.


Не след дълго младото семейство вижда добра възможност в нетрадиционното производство и решава да го превърне в сериозен бизнес. През 2008 г., когато е отворена Програмата за развитие на селските райони, Станка Обрешкова се регистрира като земеделски производител и кандидатства за субсидия по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери". За изготвянето на бизнес плана й помагат безвъзмездно експертите от Службата за съвети в земеделието в Ямбол. Преди това с Атанас успяват да размножат червеите на 120 кв.м, за да се вместят в т.нар. икономически единици (икономическия размер на стопанството), изисквани по мярката. "Не беше толкова трудно, защото калифорнийските червеи могат да се умножат 16 пъти за една година", обясняват стопаните.


Проектът бил одобрен седем месеца след внасянето в Разплащателната агенция, през ноември 2008 г. Общият размер на безвъзмездната помощ по мярка 112 е 25 хил. евро, които се превеждат на два равни транша. Първите 12 500 евро идват още през декември 2008 г., а останалите се очакват през ноември тази година, когато изтича срокът, заложен в бизнес плана, обяснява Станка. Добавя, че условията на мярката не изискват доказване на разходи. Единственото условие по отношение на парите е 3000 евро от субсидията да бъдат вложени в дълготрайни материални активи. По отношение на производството изискването е за три години икономическите единици да се увеличат до седем, обяснява Станка Обрешкова. После уточнява, че в площ това означава фермата да се разрасне до 420 кв.м. Хвали се, че още преди изтичането на срока червеите вече се ширят на 500 кв.м.


Младата жена признава, че се заела с този вид земеделие само защото имала подкрепата на Атанас. "Пределно ясно е, че една жена не може да вземе вилата и да подхранва червеите с тор", казва с усмивка Обрешкова. Така разпределението на ролите движи "семейната бизнес машина" безотказно.


Станка всъщност е дипломиран счетоводител, занимава се с финансите, търсенето на пазари, пласмента и всички административни въпроси. Атанас също е икономист по образование и работи в многопрофилната болница "Св. Пантелеймон" в Ямбол, а във фермата се е заел с чисто практическите задачи. А те никак не са малко. За разлика от еднократното инвестиране в "работна ръка" грижите за "трудещите се" и манипулациите преди и след като суровината е обработена, са доста.


Как оборският тор се превръща в екосмес


Процесът на обработка на пръв поглед не изглежда труден в сравнение с други видове производство. Продуктът тук се получава естествено, а не с помощта на сложни машини. Калифорнийските червеи вършат главната задача – превръщат отпадъците в биологично чист тор. Усилията преди и след този процес обаче никак не са малко. "Със суровината нямаме проблеми", разказва Станка Обрешкова. Двете кравеферми в близост до стопанството доставят суровия оборски тор. "Карат ни го безплатно, защото оборският тор (заради съдържанието на нитрати и патогенни организми) не може да се изхвърля където и да е и трябва да се съхранява при специални условия. Така сделката помежду ни е взаимно изгодна", пояснява фермерката. Обяснява, че в процеса на производство суровината минава през 7 до 10 манипулации. Когато влезе във фермата, торът се трупа на купчини, където ферментира. Извършва се предварително компостиране, което изисква да се обърне два-три пъти. След това малко по малко се пренася в "леглата", където червеите го изяждат и след преработка отделят биохумус без нитрати. Оттам новият продукт се вади, събира се на площадки и се суши. След като изсъхне, минава през машина, която го натрошава. За да стигне до крайния потребител, биоторът се пресява и пакетира. Съотношението суровина – продукт е 2 към 1 - от два кубика суров тор се произвежда 1 кубик екологично чист продукт, уточнява Обрешкова.


При сегашния си капацитет фермата в с. Бояново произвежда годишно между 250 и 300 куб.м от продукта. Най-добра производителност червеите дават през топлите месеци на годината. Тогава в леглата им се насипва по 1-2 сантиметра тор, която те преработват за 15-20 дни. След това отделеният биотор се събира и се насипва нов слой суров тор. "Зимно време червеите не спират работа, но стават по-летаргични и преработват по-малко", обяснява Станка. Затова се зазимяват - насипва се около 20 см суровина, за да им е топло и влажно, и се оставят така без допълнителни манипулации.


Капризните работници обаче трябва да бъдат грижливо отглеждани през цялото време, защото, ако не им е комфортно, могат да избягат, обясняват фермерите. Трябва да бъдат на топло, а влажността на обитаваната от тях почва да не пада под 85%. Ако се забавиш с посипването на пресен тор, ако той не е с подходящо ph или пък ако им е сухо, просто пропълзяват отгоре и си търсят по-добра среда, разказват Станка и Атанас. Влажността на "работната среда" се измерва ежедневно и на 2-3 дни се поливат посредством специално изградена напоителна система – пръскачки, разположени над "леглата". Освен това се поддържа точно определено ниво на киселинност, а регулирането става с талк или слама. "Не трябва да им е нито много горещо, нито студено – оптималната температура за тях е между 15 и 25 градуса", казва Станка. И с усмивка добавя, че техните "работници" засега са доволни от условията, защото не са бягали. Червените калифорнийски червеи живеят между 5 и 10 години, но постоянно се размножават, така че внасяне на нови "работници" във фермата не се налага.


Иначе освен тези милион "заети" в стопанството в село Бояново са наети още двама работници. Заедно с Атанас те се справят с извършването на всички манипулации, защото след модернизирането на стопанството чрез спечелените по програмата проекти необходимостта от ръчен труд е намаляла.


Как се допълват субсидии


Освен че подготвят документите си за кандидатстване без помощта на платени консултанти, находчивите земеделци комбинират проектите си така, че да не им се налага да вземат като банков заем сумата, с която трябва да ги самофинансират. Просто за всеки следващ проект използват парите от предишната субсидия.


Втория си проект Станка и Атанас подготвят и внасят във фонд "Земеделие" през юни 2009 г. Той е по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони и е за ремонт на сграда и за покупката на трактор. Стойността му е близо 97 хил. лв. без ДДС, като европейската помощ е 75 на сто от сумата. Останалите пари идват от субсидията, получена с първия проект на Станка Обрешкова (по мярка 112).


Договорът за финансиране е подписан година след внасянето на проекта – през юни 2010 г. За няколко месеца семейство Обрешкови успели да извършат строително-монтажните работи, купили си трактора и през декември същата година подали заявление за окончателно плащане. "Тук поне фондът действа много експедитивно, за няколко седмици ни изплатиха парите", въздъхват с облекчение фермерите. "Тракторът с челен товарач, който си купихме с парите от субсидията, улесни много работата ни и сега ни спестява пари", казват младите земеделци и поясняват, че машината намалява значително нуждата от ръчен труд. "При сегашния си капацитет фермата обработва около 1000 кубика оборски тор. Представете си такива количества да минат през ръцете на работници", дава пример Атанас. А преди ремонта селскостопанската постройка представляваше три стени с опушени тухли и без покрив, разказват Обрешкови и съжаляват, че не са се сетили да направят снимки преди началото на строителните дейности, за да покажат разликата.


Сега в новата сграда са обособени административна част, склад за готовата продукция и още едно помещение, където стопаните планират да поставят машини, с които да модернизират производството си. Надяват се, че ще успеят да осъществят замисъла си с пари от третия проект на Станка, с който освен уредите за втечняване и пакетиране на биотора земеделците искат да изпреварят събитията и да изградят площадка, на която да съхраняват суровия оборски тор. Обясняват, че в момента в законодателството ни няма никакви изисквания за съхранението му във фермите за калифорнийски червеи. За краварниците има условие да събират тора на специални площадки, за да не проникват съдържащите се в него нитрати директно в почвата. "Затова все някога на някого ще му дойде акъл, че трябва да направи нормативна база и за фермите за червеи", предвижда Атанас. Ето защо Обрешкови изпреварват събитията и кандидатстват с проект по т.нар. Нитратна директива за изграждане на торосъбирателна площадка. Съоръжението представлява бетонна площадка с дренове отдолу, чрез които при дъжд водата се оттича и се събира в специални резервоари, обяснява фермерката. Стойността на третия й проект е 240 хил. лв. без ДДС, като европейската помощ ще е 85 на сто. Останалите 15% Станка Обрешкова ще осигури с парите от втория транш по първия си проект.


Станка възнамерява да вложи парите от европейското финансиране освен за изграждането на торосъбирателна площадка и в машини за втечняване и пакетиране на сместа за торене. Сега стопанството пласира продукцията си в чували по 50 литра (около 40 кг), а пакетирането става на ръка. Новата машина ще прави разфасовки от 1 до 10 литра, а когато е пакетирана в по-малки опаковки, цената е по-висока и реализацията е по-бърза, обясняват фермерите. Освен това малките разфасовки са необходимо условие за добър пласмент на продукцията на външни пазари, тъй като вътрешният по думите им е свит. "Хубаво е да се направи също гранулация или втечняване на биотора – и двата варианта са по-предпочитани от насипното състояние, в което го продаваме ние", споделят Обрешкови .


Повечето им клиенти са биопроизводители, тъй като те могат да торят единствено с такъв вид тор, обясняват фермерите. С продукта, произведен от червеите, обаче производителите на екокултури торели веднъж на три години, затова семейството се насочило и към други видове продажби. Обрешкови не се оплакват от сегашната реализация на продукцията си, но казват, че не могат да постигнат високи продажни цени именно защото продуктът е в насипно състояние и в големи разфасовки. По този начин той се продава между 150 и 200 лв. за кубичен метър без ДДС, а малките опаковки ще се разпространяват на двойно по-висока цена, обяснява Обрешкова.


"Най-големият проблем за мен е, че субсидиите, които получих, се облагат като приходи с 15% данък", казва Обрешкова. И обяснява, че от една страна, това са дълготрайни активи, които придобиваш, но от друга, не можеш да ги отчетеш като разход. По този начин според фермерката държавата ощетява работещите в сектора.


Освен да модернизират стопанството си, семейство Обрешкови имат планове напролет да увеличат площта на "живата" си фабрика с още 200 кв.м и така да станат сред 10-те най-големи производители на биотор в България.



 


ДРУГИТЕ ЗА ПРОЕКТА


Ненко Ненков, собственик на ферма за производство на биотор в с. Драгаш войвода, община Никопол:


"Производството на семейство Обрешкови е на изключително високо ниво. От тях закупихме технологията за нашата ферма и трябва да кажа, че тя е най-добрата, предлагана в момента на пазара. Нашето производство е разположено в природен парк, където ограниченията са много строги и именно това беше причината да изберем технологията на производство на Обрешкови, защото няма абсолютно никакво вредно влияние върху околната среда. Това се дължи на строгия контрол, който осъществяват на всички нива - при входящата суровина, производството, при самото размножаване на червеите и при крайния продукт. Затова и качеството на продукцията им е високо. Въобще технологията им отговаря на всички европейски стандарти за биологично производство. А в личен план мисля, че в днешно време е доста трудно да намериш хора, които да се съгласят да споделят опита си с някого, при положение, че са наясно, че в един момент се превръщаме в конкуренти".


Ахмед Аслан, собственик на ферма за производство на биотор в село Ханово, община Тунджа:


"Семейство Обрешкови са добри и перспективни хора. Познавам ги от 5 години. По едно и също време тръгнахме да развиваме бизнеса си. Преди да създадем фермите си заедно ходихме по семинари и се учехме как се отглеждат червеите и какви са особеностите на това производство. Сега поддържаме близки контакти и често обменяме опит. Станка и Атанас познават в детайли Програмата за развитие на селските райони и се възползват от всички възможности, които предоставя тя, което е похвално. Тяхната ферма има капацитет да се развие и да стане модерна и аз им пожелавам успех, защото те са много работливи и цялото им семейство работи задружно в името на една кауза".


Милен Томов, производител на билки от Ямбол:


"От няколко години купувам биотор от фермата на семейство Обрешкови и трябва да кажа, че откакто торя с техния продукт производството ми се увеличи с 40%. Мисля, че точно хора като Станка и Атанас трябва да печелят такива проекти и да се развиват, защото те са много съвестни и работливи. Според мен много важно условие за постигнатите от тях успехи е това, че и двамата работят в пълен синхрон. Точно по тази начин хората вървят напред и аз им пожелавам да са живи и здрави и да просперират занапред. Мисля, че ако има повече съвестни фермери като семейство Обрешкови, земеделието в България ще процъфти".


 

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на pinoki0
    pinoki0
    Рейтинг: 466 Неутрално

    "Най-големият проблем за мен е, че субсидиите, които получих, се облагат като приходи с 15% данък"

    Е нема такажа държава.....

  2. 2 Профил на bobix
    bobix
    Рейтинг: 997 Неутрално

    Браво за този проект! Аз имам въпрос: колко време чакахте за одобрение. Защото моето кандидатстване до момента ми струва 7 хиляди лева, подал съм документи още началото на февруари, а сега сме края на октомври, а не са ми погледнали дори първите документи. И става дума за иновация. Нали разбирате колко ще е иновация с няколко месеца подготовка за кандидатстване и повече от година евентуално за одобрение.

  3. 3 Профил на A.K
    A.K
    Рейтинг: 788 Неутрално

    До коментар [#2] от "bobix":

    "...по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони. Проектът е внесен през май 2008 г., а през ноември същата година получава одобрение. Размерът на финансовата помощ е 25 000 евро."
    "...във втория си проект по програмата - по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства". Той е внесен през юни 2009 г., а договорът с Разплащателната агенция е подписан точно година по-късно."

    Браво на тези земеделци. Кандидатстват по проекти, случило се е да ги одобрят и се развиват а не влагат парите като доста други "земеделци" в коли. Дано се развиват все така добре.

  4. 4 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 1870 Неутрално

    Така като гледам, бавно, бавно, обаче са си взели парите, за разлика от други, които се оплакват. Едно "мерси" за Калинчето Илиева няма ли? Е-ееех!

  5. 5 Профил на onufrij
    onufrij
    Рейтинг: 696 Неутрално

    Икономически вестник, се престраши да публикува статия за земеделие. Една абсолютно неглижирана от медиите тема. Те предпочитат да се ровичкат в алкохолния туризъм и подобни жълтении.
    Е, вярно, не е за типично земеделие, ни за животновъдство, ни за мандри или производство на консерви, вино, тютюн, а за някакъв частен случаи с червеи.
    Следващия път ще е за охлюви или щрауси, все структуроопределящи отрасли.

  6. 6 Профил на о. Павел
    о. Павел
    Рейтинг: 581 Неутрално

    № 2
    Няма движение при тебе, защото от твоя страна няма движение под масата. На пари.

    Прочетете:http://www.veren.org/product.php?b=3922
  7. 7 Профил на Hristo Hristov
    Hristo Hristov
    Рейтинг: 1458 Неутрално

    Много интересна приказка. Ето сега и реалността: към 01.04.2009г. са подадени 3 177 проекта, одобрени са 735 проекта, 247 проекта са отхвърлени, а останалите са в процес на разглеждане. Тези данни са от самото министерство на земеделието. По време на управлението на Тройната коалиция, в Министерството по земеделието се одобряваха основно проекти на етнически турци, избиратели на ДПС. Скандала с Калина Илиева също беше показателен.
    Историята на това семейство е много хубава и вдъхновяваща, но политизирането и тромавата администрация правят тази история недостъпна за всеки.

    www.economistbg.com/
  8. 8 Профил на mihael1991
    mihael1991
    Рейтинг: 5 Неутрално

    а как са нештата за 2014...много искам да пробжам...много е хубажа историата но дали с жси4ки е така,ж смисал доступно ли е





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK