Бизнес като на шега

Проектът на Фани Илиева от Дупница е за създаване на зеленчукова и овощна градина в село Мламолово, Кюстендилска област, и е на стойност 25 хиляди евро. Финансиран е по Мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" на Програмата за развитие на селските райони, която подкрепя инвестициите в земеделие на хора на възраст от 18 до 40 (ненавършени) години.

© Боряна Петкова

Проектът на Фани Илиева от Дупница е за създаване на зеленчукова и овощна градина в село Мламолово, Кюстендилска област, и е на стойност 25 хиляди евро. Финансиран е по Мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" на Програмата за развитие на селските райони, която подкрепя инвестициите в земеделие на хора на възраст от 18 до 40 (ненавършени) години.




ПРОЕКТЪТ


Проектът на Фани Илиева от Дупница е за създаване на зеленчукова и овощна градина в село Мламолово, Кюстендилска област, и е на стойност 25 хиляди евро. Финансиран е по Мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" на Програмата за развитие на селските райони, която подкрепя инвестициите в земеделие на хора на възраст от 18 до 40 (ненавършени) години.


Финансирането е за пет години. През първата година Фани Илиева е засадила декар и половина домати, през втората – два декара краставици, а през третата трябва да засади 2.3 декара овошки. С парите по проекта е закупила и земя в село Блажиево, Благоевградско, където ще сади орехови дръвчета.


Досега Фани е получила половината сума – 12 500 евро. Следващата част трябва да дойде след проверка на експерти от Разплащателната агенция до края на третата година. Парите ще й бъдат преведени само ако е изпълнила всичко, заложено в бизнес плана, приложен при кандидатстването.


"От три години се занимавам със земеделие. Реших го спонтанно – хората в малък град като нашия нямат много пари, живеят трудно, не виждам смисъл да отварям заведения и магазини и така... реших, че искам да си садя дръвчета."




Казаното представя в голяма степен Фани Илиева от Дупница. Емоционална, директна, интуитивна и непрагматична. По младежки ентусиазирана и някак неуместно млада за земеделец, поне в стереотипите, които имаме.


Фани е на 24 години. Завършва гимназия с математика и английски и няма никакво аграрно образование. Едната от алтернативите й е да замине за чужбина и да работи каквото и де е като голяма част от връстниците й. Докато обмисля с нежелание варианта, разбира за Програмата за развитие на селските райони. Хората в околните села учудено и с недоверие обсъждат възможността "да се получават европейски пари безвъзмездно".


От нула до три


Решава да провери как стоят нещата. Чете в интернет, а после отива и в Кюстендил, в местния офис на Националната служба за съвети по земеделието, където една от служителките й помага много. "Реално ми написа проекта и бизнес плана - разказва Фани. За всичко се обръщах към нея. И до ден днешен я търся, когато имам въпроси"


През 2008 Фани започва "нулевата година" (годината преди старта на проекта, но задължителна от гледна точка на финансирането му) с една малка градина домати в село Мламолово, Кюстендилска област, почти на шега. Разплащателната агенция към земеделското министерство обаче одобрява проекта по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери".


Предвидената субсидия е в размер на 25 000 евро. Първата част от сумата вече е дошла и даже е похарчена - за 10 декара земя, където Фани Илиева ще сади овошки, и за трактор, с който да обработва градините си. Доста от средствата потъват в дребни на пръв поглед неща – 100 метра маркучи, инструменти, фреза и микробус на старо, с който превозва продукцията, кофите и инструментите.


В малкото стопанство работят родителите, както и приятелят на Фани. На няколко пъти наема жени, за да й помагат, и им плаща на ръка, но в региона не се намира лесно работна ръка. Защото "тук хората взимат големи пенсии (повечето са пенсионери от мини "Бобов дол") и не искат да работят на полето", обяснява Фани Илиева.


В момента Илиева е на прага на решителната трета година от програмата, в която според бизнес плана й трябва да насади овошки. Вече е преминала и безплатен квалификационен курс - 150 часа за обучение на млади земеделци (също финансиран от Програмата за развитие на селските райони), и е доволна, защото смята, че е научила важни неща. Проблемът според нея е в това, че курсът се организира на втората година от реализацията на проекта. На практика придобитите знания са позакъснели и младите хора не са могли да се възползват изцяло от наученото.


"Очаквах, че ще е по-лесно"


признава Фани. И продължава: "Баба ми казваше: "Детенце, не се занимавай с това", а аз не й вярвах."


Пролетта и лятото се оказват особено трудни сезони – младото момиче работи на полето от 6 сутринта, след това отива да помага в малко заведение в Дупница – собственост на родителите й. Късния следобед, "като мине жегата", се връща в градините в Мламолово (на 20 км от Дупница), където нерядко работи до 9 вечерта. "Така като ги погледнеш – нищо декари, а като тръгнеш да ги работиш – си капнал, свършване няма", въздъхва Фани.


Не без значение за малкия й бизнес са и промените в хода на проекта, които тя не е предвидила. През 2010 г. преференциите за земеделските производители паднаха и те вече плащат данък върху доходите си. Това са допълнителни разходи, които Фани не е предвидила. Освен това тя се самоосигурява като земеделски производител и плаща 85 лв. месечно. През зимата обаче няма никакви доходи от селскостопанска дейност.


"Ако човек няма нещо странично, от земеделие не може да се издържа", разсъждава Фани Илиева.


Несигурността й идва от и факта, че в тази сфера си много зависим от всякакви външни фактори. "Ранен мраз ще ти съсипе реколтата, силна градушка – също, ако има болест или бактерия, както лятната истерия с ешерихия коли, пак губиш."


На конкуренцията, която идва основно от вносните зеленчуци, Илиева гледа сериозно, но без да се тревожи особено. Чуждата продукция в България е главно от Гърция, Турция и Македония. Според Фани обаче оттам се внасят в големи количества добра на вид, но некачествена и сравнително евтина стока. "Сигурна съм, че моите продукти имат по-добри вкусови качества, но не и този добър търговски вид, казва Фани. А като не мога да ги продам на добра цена, не мога да си покрия и разходите." Тя обаче е окуражена от факта, че когато предлага зеленчуците си на борсата в Петрич и в магазини в Дупница, хората ги приемат при равни условия с вносните. Когато разбират, че са произведени от нея, даже се радва и на приятелски потупвания по рамото - "млад човек, български производител, браво, браво!".


Засега Фани няма ясна стратегия как да се справя с конкуренцията и изобщо не е много "на ти" с прагматичните решения и конкретни бъдещи планове. Признава, че просто има желание и енергия да се занимава със земеделие и това определя бизнес параметрите й, а не обратното.


"Ти луда ли си? Какво земеделие?!


Мислиш ли, че някой точно на теб ще ти даде парите?!" са само част от репликите, с които близките на Фани я спирали от доста екстремното според тях начинание да се занимава със земеделие. Сега с част от произведените домати и краставици зарежда и ресторантчето на родителите си, а те я гледат с повече респект, докато тя планира бъдещето.


Предстои й да сади орехови градини. Избрала е тези дръвчета, защото първоначално не била наясно със земята, почвата и климата в района и преценила, че орехът вирее по-лесно на повече места – "той е по-непретенциозна култура в сравнение с много други, издръжлив е на транспортиране, не са нужни хладилници за съхранение", обяснява избора си тя.


След орехите Фани Илиева иска да засади и лешници. Мечтае си бизнесът й така да се разрасне, че да отглежда 50 - 60 декара орехи, лешници и бадеми. Иска й се да са биологично чисти, а тя да има фабрика, в която да пакетира ядките, след което да ги изнася в чужбина. Споделя на шега и идеята си да "зарази" корените на бъдещите си бионасаждения с мицел, подобен на трюфел, и така да се замогне. "Разбира се, заразените дръвчета не държат цената на дивия трюфел, но не са и евтини. Още повече че няма да купувам прасета, които да издирват трюфелите (както става при дивата гъба), защото ще знам къде точно се намират моите", разсмива се тя.


На въпроса има ли план и мисли ли за финансиране на агроначинанието си в по-голям размер Фани Илиева признава, че разчита повече на импровизацията, но и на опита, който ще натрупа стъпка по стъпка. "Мисля, че ако оцелея първите 5 – 7 години в този бизнес и натрупам техника, ноу-хау и земя, която да обработвам, ще мога да се развивам", усмихва се момичето. И добавя: "Въпреки всичко съм оптимист и ако имам същата възможност за развитие и финансиране, пак ще приема. Имам време да експериментирам."



БЛИЦ


Фани Илиева: "Сама не бих могла да намеря парите"


Какво спечелихте и какво загубихте от участието си в Програмата за развитие на селските райони?
- Открих любовта си към растенията и загубих свободното си време.


Бихте ли кандидатствали отново за европейски субсидии и защо?
- По-скоро да. Програмата дава възможност да получиш първоначален капитал, с който да стартираш цялото начинание. Сама не бих могла нито да намеря парите, нито да оформя цялата идея като бизнес, нито да планирам нещата така, както го направих с помощта на експерта от Националната служба за съвети в земеделието в Кюстендил.


Какви грешки бихте избегнали и какво не искате да се повтаря при следващо кандидатстване?
- Основната ми "грешка" е липсата на опит. Ако кандидатствам следващ път, със сигурност ще съм подготвена по-добре просто защото ще съм минала през този път.


Какви са препоръките ви към програмата и към администрацията, която я управлява?
- Да има повече "съвети по земеделие", за да могат експертите им да помогнат на всеки, който има нужда. Ако съм сериозна: подготвителните обучителни курсове, които са предвидени за младите фермери, да се организират през първата, а не както се случи при нас – през втората година от изпълнението на бизнес плана. Имаше хора, които започват дейността си със садене на овошки през първата година, а им се предлагаха курсове за това през втората или третата година от проекта. Това е закъсняла помощ, защото те практически не са могли да ползват в още в началото придобитите знания.


Също така бих предложила бизнес планът да може да се променя в някакви, макар и тесни, граници, защото в началото нещата ти изглеждат по един начин, а през тези пет години, в които реализираш проекта, настъпват много промени. Да има повече гъвкавост. С времето аз имам друг поглед, виждам други възможности, а не мога да съм гъвкава в някакви параметри. Например сега бих искала да сменя населеното място, което първоначално съм избрала за насажденията, макар и да спазвам заложените за работа единици, защото съм видяла недостатъци на почвата, но нямам право. Реално част от изискванията в мярката не те подкрепят, а те ограничават.



ДРУГИТЕ ЗА ПРОЕКТА


Иван Стоянов, земеделец от с. Мламолово, има черешови градини:


"Фани Илиева за мен е изненада – не гледа печалбарски на работата си, но много се старае и иска да се научи. С голям хъс се захвана с градините и изобщо с проекта и много работи. Ако една трета от всички, които ги субсидират по Програмата за развитие на селските райони, така обичат нещата, които правят, и толкова сериозно се отнасят към тях, ще имаме голям успех в областта. Видях, че се интересува от земеделие и пита за много важни подробности, но няма кой да й ги обясни и я изпратих при моя близка – агроном от "Растителна защита". Ако не й се убие желанието, мисля, че ще постигне много. Радвам се от сърце на такава конкуренция, колкото и самата тя заради младостта и неопитността си да не се приема на сериозно. При повече такива млади хора и аз ще се старая повече".


Димитър Плачийски, еколог в Българското дружество за защита на птиците:


"Познавам Фани Илиева още преди да започне да се занимава със земеделие. Мога да кажа, че е особено упорит човек, който прави нещата с желание и иска да постига резултати. Тя кандидатства по Програмата за развитие на селските райони, защото в Дупница няма много алтернативи за млади хора и защото семейството й има малък ресторантьорски бизнес и тя искаше да ги подкрепи по някакъв начин. Откри обаче, че страшно много й харесва да се занимава със земеделие. Дори сега има намерение да кандидатства и да учи за агроном. За младостта и липсата й на опит тя се справя много добре, като реално разчита единствено на себе си и на семейството си.


Това, което мисля, че ще й е от полза, е повече информация от Министерството на земеделието и храните по отношение на допълнителни възможности за финансиране по друга мярка на програмата, след като изтекат петте години срок, заложен в проекта. Сега бъдещето на тези млади фермери след изтичане на 5-те години, през които получават финансиране по програмата, е неясно. Затова ще бъде полезно, ако им се осигури по-плавен преход към самостоятелен бизнес или към друго финансиране по мярка, различна от тази, по която вече са получили пари".


Георги Атанасов, производител на зеленчуци в Мало село, Кюстендилско:


"Алтернативата на Фани Илиева беше да замине в чужбина и там да се блъска или да започне да се занимава със земеделие, защото в нашия край преди две години нямаше почти никакви други възможности. Фани избра първата възможност и засега знам, че не съжалява. Дори иска да учи за агроном и да се развива в тази посока. Доста трудности има в нашия бранш и те не подминават и нея – особено голям проблем имаме с много ниските изкупни цени на зеленчуците, защото некачествена гръцка стока залива нашия пазар и ние трудно издържаме на тази конкуренция. Самото земеделие е много рисково – ето сега падна градушка и съсипа почти цялата ми реколта. Опасността от болести и природни бедствия е голяма и това по принцип ни тревожи. Фани обаче работи с голямо удоволствие. Знам, че иска да развива по-сериозна дейност и да прави още по-голямо стопанство, но това зависи не само от нея, но и от много други фактори".

Още от Успешно реализирани земеделски проекти 2007 - 2013

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK