Тайната на "равните посеви"

Фирма "Семена синхрон" развива селскостопанска дейност в областта на растениевъдството и животновъдството от 1997 г. в Сливенска област. Дружеството има опит с европейските програми от 2001 г. - реализирало е успешно четири проекта по програма САПАРД и един по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" на Програмата за развитие на селските райони. Безвъзмездните средства, получени по тези проекти, са близо 1.6 млн. лв. и са инвестирани в модернизация на бизнеса.

© Спас Спасов

Фирма "Семена синхрон" развива селскостопанска дейност в областта на растениевъдството и животновъдството от 1997 г. в Сливенска област. Дружеството има опит с европейските програми от 2001 г. - реализирало е успешно четири проекта по програма САПАРД и един по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" на Програмата за развитие на селските райони. Безвъзмездните средства, получени по тези проекти, са близо 1.6 млн. лв. и са инвестирани в модернизация на бизнеса.




ПРОЕКТИТЕ


Фирма "Семена синхрон" развива селскостопанска дейност в областта на растениевъдството и животновъдството от 1997 г. в Сливенска област. Дружеството има опит с европейските програми от 2001 г. - реализирало е успешно четири проекта по програма САПАРД и един по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" на Програмата за развитие на селските райони. Безвъзмездните средства, получени по тези проекти, са близо 1.6 млн. лв. и са инвестирани в модернизация на бизнеса.


Чрез проекта по мярка 121 "Семена иинхрон" ООД обновява техниката си за растениевъдната дейност, като добавя към стопанството си един мощен комбайн John Deere, втори трактор VALTRA, два по-малки трактора John Deere, специализиран прикачен инвентар към тях както и поливни инсталации за напояване на насажденията от царевица.


През август 2010 г. компанията кандидатства с още един проект по мярка 121 по т.нар. Нитратна директива за модернизиране на кравефермата с доилна зала и високотехнологично оборудване. Проектът е одобрен през декември 2010 г. При изпълнението му компанията ще получи субсидия от близо 240 хил. лв.


В центъра на новозагорското село Коньово някога е имало всичко – училище, читалище, хоремаг, площад, покрит с големи каменни плочи, дори голям фонтан с цветни светлини и скулптура на селска труженичка в средата. Сега от всичко това са останали само занемарени спомени. Дори жената посред празния от десетилетия фонтан вече изглежда сякаш се е отказала да чака, обърнала гръб на селото.




От кооперацията до САПАРД


През 1994 в Коньово била създадена кооперация със седем членове, каквито били изискванията по онова време. Тя обаче била разтурена по-малко от две години след основаването й заради разногласия между кооператорите. Така през 1997 г. двама от тях - Запрянка Здравкова и Георги Динев, основават дружеството си "Семена синхрон" за производство и реализация на селскостопанска продукция.


"Притежавахме основно собствените си наследствени парцели земя – общо около 300 дка. Бяхме взели и около 500 дка под аренда", разказва Георги Динев. В началото произвеждали зеленчуци. "Бяхме се свързали с Института по семена и захарно цвекло в Горна Оряховица и произвеждахме семена за пипер, домати и дини. В същото време реализирахме стоката, която произвеждахме, и на пазара. Цялата работа вършехме с един трактор, който взехме при ликвидацията на кооперацията", казва още Динев.


Скоро след началото на дейността си компанията започва да увеличава обработваемите площи, като набира средно по около 1000 дка на година.


"Теглихме кредити, купувахме нова техника и така, докато започна да функционира програма САРПАРД", спомня си Запрянка Здравкова. По тази програма от 2003 до 2007 г. получили одобрение за четири проекта - основно за покупка на техника. "Това преобрази работата ни изоснови. Просто земеделието, което се прави с новата техника, е различно", обяснява Здравкова.


Тя е агроном по образование и винаги е работила в ТКЗС-то на с. Коньово. Динев се занимавал със спорт в сферата на образованието в Сливен до 1988 г., когато също се завръща в родното Коньово. "Стана съвсем случайно. Бях дошъл уж за малко. Завари ме демокрацията, мислех да се връщам, но работата ме увлече и останах тук. Бях взел да гледам животни, но не успях да ги реализирам през първата година и се наложи да напусна работата си в Сливен. Така се свърши и със спорт, и с всичко", разказва Георги Динев.


Сега заедно със Запрянка Здравкова като партньори в "Семена синхрон" обработват малко над 16.6 хил. дка земеделска земя, на която отглеждат основно пшеница, царевица, слънчоглед и ечемик. От 2002 г. фирмата притежава собствена кравеферма и произвежда краве мляко. Към 2010 г. в нея се отглеждат вече 163 млечни крави и 29 юници.


"Приходите от обработката на земя на практика спонсорират кравефермата. За да отговаря на новите изисквания, там трябваше да бъдат вложени доста пари. От ликвидацията взехме обори, които трябваше да бъдат основно ремонтирани", уточнява Здравкова.


Премерени решения


Още при стартирането на програма САПАРД компанията подава проект за купуване на земеделска техника и модернизира операциите си в растениевъдството. Следват още два успешни проекта. Така с безвъзмездни средства от предприсъединителните програми е модернизирано млекопроизводството, оборудвани са нови доилни зали и са построени допълнителни обори. А производството на собствен фураж за изхранване на животните увеличава рентабилността на фирмата. Четвъртият проект на "Семена синхрон", финансиран по САПАРД, пък въвежда механизация на процесите по обработка на собствените лозови масиви.


След САПАРД идва Програмата за развитие на селските райони. Чрез първия си успешен проект по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" на програмата "Семена синхрон" осъвременява техниката си за растениевъдна дейност. Към машинния парк на стопанството е добавен мощен комбайн John Deere, два по-малки трактора от същата марка, друг трактор VALTRA, както и специализиран прикачен инвентар към тях. Набавени са и поливни инсталации за насажденията от царевица.


През август 2010 г. фирмата подава още един проект по мярка 121, по т.нар. Нитратна директива, за модернизиране на кравефермата с доилна зала и високотехнологично оборудване. Проектът е одобрен през декември 2010 г., като след изпълнението му компанията ще получи субсидия от близо 240 хил. лв. Пак по Нитратната директива "Семена синхрон" осъществява и проект за съхранение и използване на оборски тор. По него е предвидено купуването на цистерна и ремарке за тороразпръскване. Одобрено е обаче единствено ремаркето. "Сега ще трябва да търсим начин да си набавим и цистерната, може би по друг проект, защото без нея ремаркето не ни върши работа", казва Динев. В момента дружеството разработва нов проект, който трябва да вдигне на по-високо ниво качеството на работата в кравефермата.


"Решихме да кандидатстваме отново по 121-ва мярка, тъй като вече имахме опит с изпълнението на други проекти. Знаехме, че ни чакат трудности, но все пак преодолими", обяснява Запрянка Здравкова. И добавя: "Такова решение не се взема спонтанно. Не става така – идваме сутринта на работа и казваме "хайде да си направим един проект". Това е решение, което се взема в процеса на работа". "Стремежът за повече добиви, за повече рентабилност и по-модерна форма на работа – всичко това в един момент еволюира до необходимостта да се кандидатства за финансиране с проект, който е избистрен в процеса на ежедневната ни работа", казва още Здравкова


Първата грижа - лихвите


При изготвянето на проектите си съдружниците в "Семена синхрон" ползват помощта на консултантската компания "Елана инвестмънт". "Аз обаче също вече съм експерт, хвали се Здравкова. Опитът винаги е много важен за успеха. Той показва най-точно кое и как да се направи." По думите й чакането за одобряване на проект не е фатално за реализацията му, но както и в други подобни случаи води до плащане на непредвидени лихви, а оттам и до загуба на пари. "Мъката започна, когато проектът бе вече готов и Разплащателната агенция трябваше да ни възстанови парите. Вместо 3-4 месеца плащането на субсидията отне осем. През това време ние плащахме лихви за целия проект и той се оскъпи. Има хора, които точно по тази причина потъват. На нас за щастие ни се размина, но размерът на лихвите е 10-12 хил. лв. на месец. Това е просто убийствено", твърди Георги Динев.


"Често ни е идвало до гуша, но ние сме упорити. Когато дойдат парите, първата работа е да върнем лихвите към банката. Чак след това идва грижата за заплати и други разходи", казва и Запрянка Здравкова.


Сега Здравкова и Динев са получили разрешение да кандидатстват с втори проект по т.нар. Нитратна програма, въпреки че първият все още не е завършен. По тази програма стопанството на "Семена синхрон" ще получи възможност да съхранява тора от краварника при специални условия. Основата на депото трябва да е циментова, а самото торище - покрито. В момента съществуват няколко способа за съхранение на оборския тор, като все още е трудно да се каже кой от тях е по-добър, обясняват фермерите. "Ние работим по т. нар. израелски способ", уточнява Динев. "При него върху циментовата основа се насипва пръст, а върху пръстта цяла година се натрупва тор. Той се размесва всеки ден с малък трактор. След като мине жътвата, оборският тор се товари на разпръскващо ремарке и директно се откарва на полето. Течният тор се събира в ями, които съществуват още от времето на ТКЗС-то. Целта е никаква течност да не прониква в почвата", казва още Динев.


"Къде работиш?"


"Семена синхрон" е фирма с реноме сред земеделските производители в региона на Сливен и Нова Загора. По тази причина и хората, които са й отдали земята си под аренда, са с все по-високи очаквания за печалба. "С новите машини работата по торене, пръскане, всички агротехнически мероприятия е много по-ефективна. Така получаваме по-добри доходи и за всички е по-добре – и за нас, и за хората, чиято земя обработваме", обобщава Георги Динев. Той споделя също, че работата с новите селскостопански машини е вече по-различна и по-привлекателна. Кабините са комфортни, оборудвани са с компютър и климатик. Младите хора са заинтересувани от работата при такива условия, интересно им е. "Няма шум, няма вибрации. Като знаем какво беше, няма база за сравнение", обяснява Здравкова.


В селото се питат един друг "къде работиш". И щом кажеш, че си на работа в "Семена синхрон", това значи, че заплатите са по-прилични, а техниката по-модерна. Според Здравкова въпросът какви са ползите от европейските програми изобщо не бива да бъде поставян, защото те не могат да бъдат изчислени. "Спомням си какво беше по времето, когато завърших Селскостопанския институт в Пловдив, разказва Запрянка Здравкова. - Оттогава досега работя в Коньово. След толкова време човек вече познава всяко камъче, плевелите са картотекирани, ясно е съдържанието на почвите. По онова време обаче често чувахме, че посевите могат да бъдат равни, за да се обработват по-лесно. И аз все се питах как може да бъде постигнато това, макар че тогава разполагахме с най-добрата техника, която можеше да се купи – руска и източногерманска. И ето чак сега, след като започнахме да работим с новите машини, ми стана ясна тайната на равните посеви", разказва Здравкова. И добавя: "Дълбочината на посевите се програмира предварително, всичко е равно, а като го погледнеш, изпитваш удоволствие. И сигурно по тази причина често казвам на Георги: "Дай да отидем да видим хубавите посеви, за да си подобрим настроението! Ето, това е печалбата ни!"


За Динев удоволствието, "сладостта от работата и от добрите добиви" също са истинска печалба, която не може да се измери в пари. "Така, с мотива да сме винаги по-добри, все си казваме "хайде още един европейски проект, хайде още един. И вече не знам докъде ще стигнем така", клати глава той.



БЛИЦ


Георги Динев: Държавата да си спазва сроковете


Какво загубихте и какво спечелихте от участието си в Програмата за развитие на селските райони?
- Спечелихме много! В интерес на истината, ако не бяха тези програми, щяхме все още да сме с руските тракторчета и със старите машини. Сега земеделието, което вече правим, е на съвсем различно ниво. Макар че все още имаме пропуски в торенето например, успяваме да гледаме работата си така, както на нас ни се иска. Програмите за финансиране от фондовете на ЕС ни помогнаха изключително много.


Пречката са ни неуредиците в държавата. Първият проект беше труден и ако хората не са толкова упорити, колкото сме ние, лесно могат да се откажат. Проблемът е в държавата, която не улеснява усвояването на парите по европейските фондове.


Бихте ли кандидатствали отново за европейски субсидии?
- Разбира се, винаги докато това е възможно! Искаме да си направим силози, да си оправим стопанския двор, да заприлича на нещо... Не че не ни прави впечатление, но гледаме да свършим нещата, които са от пряко значение за работата. И едва след това да обръщаме внимание на лустрото.


Какви грешки бихте избегнали и какво не искате да се повтаря при следващо кандидатстване?
- Държавата да си спазва сроковете. Ако ние сгрешим, санкциите са жестоки. Всяка грешка от наша страна би поставила на изпитание изпълнението на проекта. От другата страна е държавата, която прави каквото си иска, но нея няма кой да я санкционира.


Какви са препоръките ви към Програмата за развитие на селските райони и към администрацията, която я управлява ?
- Да има правила в тази държава. Правила, които да се спазват!



ДРУГИТЕ ЗА ПРОЕКТА


Веселина Георгиева, агроном в "Булагро" АД - Стара Загора:


Работя със "Семена синхрон" вече повече от 10 години. Аз също като Запрянка Здравкова съм агроном и някога работихме в едно и също ТКЗС. Тя е изключително опитен специалист. От пръв поглед става ясно, че със съдружника си Георги Динев работят в пълен синхрон. Оттам е и името на фирмата, оттам и успехът им.


Културата на земеделието, което двамата правят, е много добра. Освен това са честни и открити хора, лоялни клиенти и коректни партньори. С купуването на нова техника те наистина успяха да оптимизират работата си на полето, да привлекат млади хора, да направят икономиите, които да позволят запазването на относително високо ниво на заплащане. Резултатите от усилията им са налице.


Пламен Даскалов, съуправител на "Топ микс" ООД - Сливен:


Запрянка Здравкова и Георги Динев са честни и работливи хора. Но това е най-малкото, което мога да кажа за тях. С тях бизнес се прави лесно, защото са опитни в земеделската работа и коректни в отношенията си. Изкупуваме от тях продукция за нуждите на фуражопроизводството си и никога не сме имали проблеми. Важно е и това, че качеството на продукцията им винаги е много добро, което помага и на нас да запазим позициите си на пазара.


Кирил Шилегов, главен експерт "Европейски програми" в "Елана инвестмънт" - София:


"Семена синхрон" е наш партньор от 2006 г. насам. С фирмата сме разработили два успешни проекта по програма САПАРД и сме работили по други три по Програмата за развитие на селските райони. Фактът, че имаме такова успешно партньорство, в което за пет години има пет инвестиционни проекта, доказва целенасочената енергичност на съдружниците във фирмата, както и това колко последователно е ръководството в управлението на инвестициите си. За мен е удоволствие да работя с такива хора, които с хъс развиват непрекъснато бизнеса си.

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на StiffUpperLip
    StiffUpperLip
    Рейтинг: 541 Неутрално

    Браво.

    "Демагогията е на върха на БСП", "партийната аристокрация е една от най-уродливите форми на обществото". Жан Виденов ви го каза.
  2. 2 Профил на Moi6e from Israel, с деактивиран акаунт
    Moi6e from Israel, с деактивиран акаунт
    Рейтинг: 1288 Неутрално

    Браво++!!! "Напред към миналото - от града към селото" - евала на такива хора! За инициативата им, за куража им (10-12,000 лв/месец връщане на заем...УЖАС). И за това че не са предубедени: ползвали са т.н. "израелски способ" за съхраняване оборския тор.
    П.С. За който не знае, евреите в Израел освен "да си бият негрите" правят и няколко други неща, И в земеделието. Като например да подобрят породата крави Холщайн, и да достигнат до над 10,000 л мляко/крава/година. За сравнение-в България това е към 3,500 л мляко/крава/година.
    Има обаче добър шанс това да се увеличи тъй като Израел изнася И за България т.н. "оплодителни течности" от тази порода.

    I REFUSE TO JOIN ANY CLUB THAT WOULD'VE ME AS A MEMBER!
  3. 3 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 2442 Неутрално

    НО! И те са започнали зърнопроизводство,и те твърдят,че зърнопроизводството субсидира животновъдството.Трябва държавна политика за тези сектори,за да станат рентабилни като зърнопроизводството.Имам мнение защо стана така,но се притеснявам,че ще бъда обвинен в политическа пристрастност.

    Да твърдиш, че ГЕРБ е алтернатива на БСП е като да мислиш, че диарията е алтернатива на запека.
  4. 4 Профил на йотата
    йотата
    Рейтинг: 594 Неутрално

    Много съм изненадан от гласуването под материала ("Категорично да".
    Аз гласувах "не мога да преценя", защото:

    - не знам дали и колко потенциални по-малки стопанства са изтикали от пазара (а това също са семейства останали без поминък!),
    - не знам на кого ще завещаят стопанството, ... ако наследниците им ще го продават на китайци и израелци, мерси за устойчивостта на публичните инвестиции, дето са налети там и дето всъщност ще изнасят печалба навън както всичко друго тук...
    - не знам колко и какви нови работни места са създадени,
    - нищо не се казва за производството от животинската ферма - там ли се консумира произведеното зърно, или
    - или произвеждат зърно за износ , "ей тъй , да нахраним света"
    - не личи някаква особена иновативност освен тази придобита чрез иновациите в новите машини (би било иновативно, например, ако от торта им произвеждаше топлина и електричество, а от растителната биомаса - екобрикети)
    - не знам как се грижат за земята - разорават ли синори и полски пътища, спадат ли към "стърнищо-подпалвачите", внасят ли достатъчно биомаса за торене, правят ли зелено торене, оставят ли земята да си почине във вид на угари, правят ли правилен сеитбоборот, правят ли агрогорски системи, предприели ли са сертификация за екологично или дори биологично производство?
    - би било полезно за страната, ако фермата поддържа бройки от местните редки/застрашени породи говеда, овце, кози, и т.н.
    - за района - ако пряко продават местни качествени млечни продукти
    - за района - ако привличат туристи в собствен хотел,
    - за района - ако отглеждаха и зеленчуци, все пак правят поливни инсталации за - ... царевица (а за зеленчуци имаме недостиг - внасяме ги!),
    - ... и все пак вече отглеждат значителни площи спрямо средните за Европа - имат място да произвеждат и други храни

    ...и ДА, ЗНАМ че фермерството е обикновен бизнес - а не социален - тип Майка Тереза, и, да - работни места и допълнителни производства ще има при адекватна държавна политика, и подходящо поведение на Банка за развитие, ДФЗ схеми, изкупвачите на продукцията, ние- потребителите/купуващите храни и ... разбира се, администрацията (контролираща и наказваща и поощряваща)


    И ДА, имат силни и страни:
    - упорити са и устояват на администрацията,
    - стремят се да отговорят на изискванията, а не чакат поредния преходен период, както много други

    Общо взето имат потенциал да са полезни за данъкоплатците и населението на България и района конкретно, но това ще се види след 5-6 години. Дотогава - "не мога да преценя".

    Българин. Изчезващ вид. Заради липса на държава.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK