Ферма на мечтите

Биволовъдната ферма на "Мурра – 2002" ООД - Стралджа, реализира първия си европейски проект през 2007 г . - по програма САПАРД. Стойността му е около 500 хил. лв., половината от сумата е безвъзмездна финансова помощ. С парите дружеството закупува селскостопанска техника и увеличава стадото биволи с 80 животни, разказва  Йордан Койчев - един от собствениците на фирмата.

© Анна Янакиева

Биволовъдната ферма на "Мурра – 2002" ООД - Стралджа, реализира първия си европейски проект през 2007 г . - по програма САПАРД. Стойността му е около 500 хил. лв., половината от сумата е безвъзмездна финансова помощ. С парите дружеството закупува селскостопанска техника и увеличава стадото биволи с 80 животни, разказва Йордан Койчев - един от собствениците на фирмата.




ПРОЕКТИТЕ


Биволовъдната ферма на "Мурра – 2002" ООД - Стралджа, реализира първия си европейски проект през 2007 г . - по програма САПАРД. Стойността му е около 500 хил. лв., половината от сумата е безвъзмездна финансова помощ. С парите дружеството закупува селскостопанска техника и увеличава стадото биволи с 80 животни.


През следващата 2008 г. още с отварянето на Програмата за развитие на селските райони "Мурра – 2002" внася втория си проект - този път по Мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства". Стойността му е близо 600 хил. лв. Средствата са използвани за закупуване на земеделска техника за нуждите на другото направление от бизнеса на дружеството - зърнопроизводството. И тук безвъзмездните европейски средства са 50% от инвестицията. Сумата е изплатена през юли 2009 г.


На 29 декември 2010 г., четири месеца след внасянето на документите във фонд "Земеделие", е подписан нов договор между "Мурра – 2002" и Разплащателната агенция. Tретият проект на дружеството, отново по Мярка 121 от програмата, е за изграждането на супермодерен комплекс на площ от 3 дка, в който ще се отглеждат биволи. Общата инвестиция е за 2.750 млн. лв.


Инвестициите в третия проект са комбинирани и средствата идват по две направления – по линия на т.нар. Нитратна директива (989 хил. лв. субсидия) и чрез Европейския план за икономическо възстановяване (610 хил. лв. безвъзмездно). За да изпълни инвестиционния си план, "Мурра – 2002" тегли банков заем от 1.7 млн. евро. Очаква се след одит средствата от евросубсидията да бъдат изплатени.


Когато някой казва, че обича да му е трудно в бизнеса, защото липсата на проблеми го кара да се отпуска, успехът му изглежда някак стимулиран от проблемите. Тъкмо това се случва с Йордан Койчев и Стоян Желязков, които преди 12 години започват с идеята да възродят и развият биволовъдството в района на Стралджа. И създават край село Лозенец единствената ферма за биволи в Югоизточна България и втората по големина в страната.




През годините управляваното от тях дружество "Мурра – 2002" печели европейско финансиране по два проекта. И понеже "обичат да им е трудно", съвсем закономерно идва най-новият им план - да изградят най-модерната биволовъдна ферма в Югоизточна Европа. Инвестицията е за близо три милиона лева и отново част от нея ще бъде безвъзмездна помощ - от Програмата за развитие на селските райони.


На ръба на гладна смърт


И двамата винаги са били свързани със земеделието. Стоян Желязков работи в бившето ТКЗС, а Йордан Койчев е ръководител на производствената база в Учителския институт в Ямбол, когато през 1999 г. купуват от фалиралата земеделска кооперация фермата за биволи край с. Лозенец. "От нея наследихме 20 животни на ръба на гладна смърт", спомня си Койчев. Решени да върнат към живот не само биволиците, а и датиращата отпреди десетки години традиция в региона, с банков заем двамата мъже купуват още 40 животни. А през 2007 г. реализират първия си проект по програма САПАРД. Със средствата от предприсъединителните фондове купуват селскостопанска техника и oщe 80 биволици.


Мили и капризни


През годините стадото се увеличава и сега във фермата край с. Лозенец се отглеждат 360 животни. "Много мили, но и доста капризни са", разказват стопаните. Поясняват, че освен от условията, при които се отглеждат, млечната им продуктивност зависи от отношението към тях, от това "дали се чувстват обичани".


Биволиците, които се подготвят за майчинството, и тези, които са изведени от дойното стадо, за да си починат, се отглеждат на свободна паша - на 500 дка близо до фермата, където тече река Мараш, и в специално заградено с електропастир (вид ограда, по която тече ток с ниско напрежение) място от 300 декара. Дойното стадо, наброяващо около стотина животни, е на закрито в обора. "Тези биволици са най-важните – задачата им е да се хранят и да дават мляко възможно най-дълго време", обясняват Койчев и Желязков. Животните във фермата край Лозенец дават около 800 литра мляко на ден. "За разлика от другите млекодайни биволите са по-малко продуктивни, но пък млякото им е с превъзходно качество, освен това е лековито и устойчиво на радиоактивно влияние", обясняват фермерите. Предимство при отглеждането на биволи е, че са здрави и рядко боледуват.


Млякото от фермата на "Мурра – 2002" се изкупува от силистренска преработвателна фирма - на всеки три дни по 2-2.5 тона. "Мурра – 2002" не отглежда биволи за месо, защото производството е скъпо, а изкупната цена – почти колкото неговата себестойност.


Според собствениците на фирмата изкупните цени на млякото също са ниски. Затова, макар усилията в животновъдната дейност на дружеството да са огромни, печалбите на фирмата идват предимно от другото направление в бизнеса им - растениевъдството.


Да оттеглиш инвестиция


Освен с отглеждането на биволи "Мурра – 2002" се занимава и със зърнопроизводство. На площ 8500 дка дружеството отглежда слънчоглед, пшеница, рапица, царевица и ечемик. От тях 1200 дка са собственост на фирмата, останалите са под аренда. Собствениците разказват, че климатичните условия в региона са неблагоприятни и затова са сред малкото земеделски производители, които застраховат животните и продукцията си на 100%, и то на максималните стойности. Дружеството реализира всички произведени култури на пазара с изключение на част от ечемика, който отива за гранулиран фураж за животните (изработен на ишлеме).


За да засили растениевъдния си бизнес, през 2008 г. "Мурра – 2002" кандидатства с втори проект за еврофинансиране - този път за закупуване на земеделска техника. Той е по Мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони (виж каре "Проектите"). С парите от европейската субсидия земеделците купуват зърнокомбайн, трактор, хедери, дискова брана и друг инвентар.


За разлика от първия проект на дружеството, финансиран по програма САПАРД, изпълнението на втория не минава така гладко, разказват Койчев и Желязков. Още в началото проектът им се забавя с три месеца. Причината е, че след като договорът с държавен фонд "Земеделие" е вече сключен, една от селскостопанските машини, предварително заложени в проекта, не може да бъде доставена от фирмата, с която "Мурра – 2002" има договорка. Това налага дружеството да оттегли тази инвестиция. "Съвсем елементарно нещо, което по времето на САПАРД ставаше само с уведомително писмо. А при това кандидатстване на фонда му отне цели три месеца, за да изготви един прост анекс към договора с нас за това, че се отказваме от въпросното ремарке", обяснява Йордан Койчев.


Трудност, водеща след себе си ново забавяне, се появява и с друга машина. Оказва се, че новата брана, закупена със средства по проекта, е с пренабит сериен номер. "От фонда започнаха проверки за изясняване на ситуацията. И докато заводът производител - "Перла" – Нова Загора, подготви документи и даде обяснение за грешката си, ние се забавихме с още три месеца", спомня си Койчев. Така изплащането на субсидията става чак на седмия месец след подписването на договора.


Да последваш мечтите си


За новия си проект собствениците на "Мурра – 2002" споделят, че им трябвало време, за да наберат смелост. "Инвестицията е за почти три милиона лева, а това за размерите на нашия бизнес са сериозни пари", казват животновъдите. Подемът в сектора като цяло и добрите последни години за зърнопроизводството им дават тласък да последват мечтата си да изградят супермодерна биволовъдна ферма.


Договорът за проекта е подписан с Разплащателната агенция в края на 2010 г. Инвестициите в проекта са комбинирани – част от парите идват по т.нар. Нитратна директива (чиято цел е да се ликвидира замърсяването с нитрати), а другата - чрез Европейския план за икономическо възстановяване. Още няколко месеца време били нужни на земеделците да осигурят кредит от банката, за да реализират замисленото. След като получават уверение за превеждането на първия транш от заема, ще дадат старт на строителните дейности.


"С реализирането на този проект в село Лозенец ще се намира най-модерната биволовъдна ферма в Югоизточна Европа", хвалят се земеделците. Тя ще е за 200 дойни животни и ще се простира на площ от три декара. За изграждането на модерния комплекс "Мурра – 2002" избира водещи италиански производители на техника за животновъдството. Инсталацията в доилната зала, произведена от Total Dairy Managment, е изцяло автоматизирана и изключително прецизна, обясняват фермерите. Всичко останало – административната част от сградата, конструкцията и цялото оборудване на обора, се доставя и изпълнява от италианската фирма Rota Guido. "Животните ще бъдат отглеждани и обслужвани по всички съвременни изисквания", казват Койчев и Желязков.


Важна част от проекта е и системата за отвеждане и преработка на торовете. "Торът се движи със скрепери, които го отвеждат в ями, където го разбива хомогенизатор. Оттам чрез помпа сместа отива в сепаратор, който го разделя на твърд и течен", обясняват животновъдите. Течният тор влиза в балон с вместимост 1500 куб. метра, а твърдият се разстила върху бетонова площадка, където се оставя да ферментира. Този начин за съхранение на животинските отпадъци по думите им е в съгласие с всички европейски екологични изисквания.


Срокът за изграждането на фермата, заложен в договора, е две години, но Йордан Койчев и Стоян Желязков смятат, че ще могат да изпълнят инвестицията за шест до осем месеца.


След това бизнесмените ще преследват друга своя мечта - да затворят цикъла от отглеждането на биволиците, през преработката до производството и продажбата на кисело мляко и сирене от собствена малка мандра.


Парадоксите


При договарянето на помощите за земеделието с Брюксел по време на предприсъединителните преговори биволите не са включени в субсидията за глава животно, разказва Йордан Койчев. "Затова националните доплащания важат само за овцете, козите и кравите, сякаш биволите не съществуват в България", недоумява земеделецът. По думите му животновъдите, отглеждащи крави, овце и кози, от три години получават до около 300 лв. на животно всяка година в зависимост от региона, в който са фермите им. "Това са значителни суми, които ние, биволовъдите, изпуснахме заради недоглеждане от страна на чиновниците в министерството на земеделието", е мнението на Койчев. Добавя, че при последното договаряне в Брюксел отново има недомислица. Биволите вече са включени в субсидиите за глава животно, но фермите няма да получат допълнително финансиране за това, че попадат в необлагодетелстваните, нитратните и икономически уязвимите зони.


Йордан Койчев вярва, че "общата цел на земеделските производители и на администрацията трябва да е една – усвояване на европейските средства". "Проектите се осъществяват трудно, но без тях земеделието нямаше да мръдне и с крачка напред", разсъждава той. Затова е убеден, че от 2006 г. насам секторът е в подем именно заради европейското финансиране.



БЛИЦ


Йордан Койчев: Програмата ни дава смелост да инвестираме и да се развиваме


Какво спечелихте и какво загубихте от участието си в Програмата за развитие на селските райони?
- Загубихме време. А освен белите коси спечелихме шанс да се развием благодарение на програмата и преди това - на предприсъединителните фондове. Не вярвам да има жив земеделец, който да отрече, че именно благодарение на тези програми секторът в България се разви. Програмата ни дава смелост да правим инвестиции и да се развиваме. Особено за хора като нас, които са тръгнали от нулата, това вероятно е единствената възможност да постигнеш нещо голямо.


Бихте ли кандидатствали отново за европейски субсидии?
- Ако имаме възможност, няма да спрем, но достигнахме лимита на Мярка 121 - три милиона лева за една фирма, така че ако се открие нова възможност, с радост ще кандидатстваме.


Какви грешки бихте избегнали и какво не искате да се повтаря при следващо ккандидатстване?
- Не мисля, че имаме драстични грешки, от които трябва да си вадим някакви поуки.


Имате ли препоръки към Програмата за развитие на селските райони и към аадминистрацията, която я управлява?
- Много са нещата, които трябва да се променят. Администрацията е много тромава, системата е затворена, няма обратна връзка. А нашата и тяхната цел би трябвало да е обща. Фондът в крайна сметка е създаден, за да подпомага българските земеделци и той трябва да изпълнява тази си функция.



ДРУГИТЕ ЗА ПРОЕКТА:


Пепа Добрева, кмет на с. Лозенец, Стралджа:


"Йордан Койчев и Стоян Желязков са добри и много работливи хора, впечатленията ми от тях са изключително положителни. Техният бизнес играе важна роля за село Лозенец, защото създават между 25 и 30 работни места, а това за регион като нашия е много важно. Срещала съм се с работниците им и от тях знам, че са и коректни като работодатели. Знам за новия им проект и от все сърце им желая успех, защото находчиви хора като тях трябва да се развиват".


Николай Димов, регионален координатор за Ямбол на Асоциацията на земеделските производители в България:


"Йордан Койчев и Стоян Желязков са упорити момчета, вървят напред въпреки големите трудности в сектор "Животновъдство". Зная, че са много дейни и имат добри намерения, развиват бизнеса си с мисъл за по-добро бъдеще. Проектът им за новата ферма е значим и мисля, че ще спомогне за развитието на региона ни".


Симеон Присадашки, собственик на млекопреработващата фирма "Жоси" - София:


"С "Мурра – 2002" ООД сме бизнес партньори от около 2 години. Суровината, която изкупуваме от фермата им, е с високо качество. В отношенията си с нашата фирма Йордан Койчев и Стоян Желязков са абсолютно коректни, никога не сме имали проблеми. Новият им проект е резултат от желанието им да се развиват в крак с европейските и световните тенденции в бранша. Допреди пет години голяма част от производството на мляко в България не беше на професионално ниво, по-голямата част беше помощна дейност от домашните стопанства. Постепенно обаче това се променя и млекопроизводството ни вече започва да отговаря на европейските изисквания. Фирми като "Мурра – 2002" са пример за професионално отношение към този вид производство".

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на bta
    bta
    Рейтинг: 1322 Неутрално

    Всичко е хубаво ,но защо един който се занимава с млако не каза ,че цената е добра нали и дават субсидий ако искат да го продават на по 1 лев на мандрата да видим кой ще го купува.

  2. 2 Профил на bati vi
    bati vi
    Рейтинг: 1481 Неутрално

    Трябва да има повече такива инициативни хора. Около тях като се прибавят и работниците им се получава доста работна ръка и то в райони с висока безработица.
    Никъде и нищо не идва даром, всичко става стъпка по стъпка. Желая им успех !

    Меня постоянно преследуют умные мысли! .. Но я быстрее ....
  3. 3 Профил на A.K
    A.K
    Рейтинг: 690 Неутрално

    До коментар [#1] от "bta":

    Нали се сещаш че има мляко от различни животни и цената въпреки субсидията може да е различна. Това че мандрата иска да купува млякото без пари и след това да ти прави с изкуствена суровина сирене и кашкавал не означава че самото мляко няма себестойност 1лев. Проекта е много добър и ако се разрастнат още ще имат стабилен пазар на биволско мляко и продукти в Европа.

  4. 4 Профил на bta
    bta
    Рейтинг: 1322 Неутрално

    До коментар [#3] от "A.K":

    Еми тоя човек да си направи и мандра и вс.ще му е наред щялата печалба за него.И за това дават пари от ЕС,а и вече имат право .

  5. 5 Профил на bta
    bta
    Рейтинг: 1322 Неутрално

    До коментар [#3] от "A.K":

    Не ме разбирай погрешно -просто постояното мрънкане на тея хора е дразнещо на фона случващото се навсякъде.

  6. 6 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1417 Любопитно

    Ето, животните си вървят със зърното, а щом се пускат и на паша, сигурно имат и много хубаво мляко, гъсто и вкусно...

  7. 7 Профил на programmes
    programmes
    Рейтинг: 8 Неутрално

    мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери"

    Нормативна база: Наредба № 9 от 3.04.2008 г.
    Цели на мярката:

    1. Улесняване и подпомагане процеса на създаването на земеделски стопанства или
    поемането на вече съществуващи стопанства;
    2. Подпомагане процеса на модернизиране на земеделските стопанства и достигането
    на съответствие с изискванията за безопасност на труда, опазване компонентите на
    околната среда, хигиена и хуманно отношение към животните.
    Максимална субсидия (лв.)

    Общият размер на финансовата помощ за един кандидат е не повече от
    левовата равностойност на 25 000 евро.
    Допустими кандидати

    Физически лица или еднолични търговци, отговарящи на изискванията, заложени в чл. 9(1) от Наредба № 9 от 3.04.2008г.
    Допустими дейности

    1. Увеличаване икономическия размер на земеделското стопанство минимум с 3 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана;
    2. Увеличаване обработваемата земеделска площ на земеделското стопанство;
    3. Създаване, презасаждане и възстановяване на трайни насаждения, ягодоплодни лозя, включително винени;
    4. Подобряване на сградния фонд чрез извършване на строителство, реконструкция и/или ремонт на сгради, пряко свързани с дейността на стопанството;
    5. Подобряване механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство;
    6. Увеличаване броя на животните в стопанството;
    7. Придобиване на професионална квалификация в областта на земеделието;
    8. Достигане на съответствие със стандартите на Общността по отношение изискванията за безопасност на труда, опазване
    компонентите на околната среда, фитосанитарните, ветеринарно-санитарните изисквания, хигиена и хуманно отношение към животните;
    9. Завършване на курс, включващ обучение по основните проблеми по опазване компонентите на околната среда в земеделския сектор или участие в информационнадейност относно тези проблеми;
    10. Преминаване към биологично производство.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK