Успехи без консерванти, или как се прави модерно консервно производство

"Фрукто Сливен" е най-големият консервен комбинат в страната по брой произведени буркани продукция. Компанията спечели проект за закупуване на технологично оборудване и реконструкция на енергийно стопанство, финансиран по мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" на Програмата за развитие на селските райони. Сумата на инвестицията по проекта е 2 721 616.85 лв., а реално вложените средства - 2 846 949. 85 лв. Стойността на безвъзмездната помощ от програмата е 1 358 368.78 лв.

© Спас Спасов

"Фрукто Сливен" е най-големият консервен комбинат в страната по брой произведени буркани продукция. Компанията спечели проект за закупуване на технологично оборудване и реконструкция на енергийно стопанство, финансиран по мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" на Програмата за развитие на селските райони. Сумата на инвестицията по проекта е 2 721 616.85 лв., а реално вложените средства - 2 846 949. 85 лв. Стойността на безвъзмездната помощ от програмата е 1 358 368.78 лв.




ПРОЕКТЪТ


Проектът "Закупуване на технологично оборудване и реконструкция на енергийно стопанство на консервната фабрика" на "Фрукто Сливен" АД е финансиран по мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" на Програмата за развитие на селските райони.


Сумата на инвестицията по проекта е 2 721 616.85 лв., а реално вложените средства - 2 846 949. 85 лв. Стойността на безвъзмездната помощ от програмата е 1 358 368.78 лв. Съфинансирането е осъществено със собствени средства на фирмата и инвестиционен заем от Корпоративна търговска банка.


Целта на проекта е подобряване на цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособност на компанията. Оперативните цели са свързани с намаляване на себестойността на произвежданата продукция чрез намаляване консумацията на природен газ, подобряване на качеството и безопасността на произвежданите храни, както и на хигиенните условия на производство. Всичко това трябва да доведе до по-добро позициониране на предприятието на международните пазари.


Историята на акционерното дружество "Фрукто Сливен" започва с приватизацията на бившата консервна фабрика "Иван Лилов" в града през 1998 г. Стойността на сделката е 1.3 млн. щатски долара.




Няколко години по-късно започва интензивното възстановяване, както и подмяната на наследените стари машини и съоръжения. "По това време все още можеха да се намерят машини и съоръжения втора ръка, част от които никога не бяха влизали в експлоатация", разказва изпълнителният директор на компанията Димитър Алексиев. Така още през 2003 г. фабриката става първата в страната, която използва три мощни тунелни пастьоризатора за консерви. По същото време фирмата купува и въвежда нови производствени линии - за компоти в метални кутии и буркани тип амфора и за консервиране на печена белена капия. Стойността на инвестициите надхвърля 3 млн. евро.


Добрият знак


Сега обемът на производство на дружеството е от шест до осем хиляди тона преработени плодове и зеленчуци годишно. "За разлика от малките гъвкави предприятия, които могат бързо да нагодят производството си към вътрешния пазар, "Фрукто Сливен" е голяма компания, чиято максимална ефективност може да бъде постигната само при преработването на големи количества суровини, предназначени предимно за експорт", обяснява Алексиев. По тази причина около 95% от продукцията е предназначена за продажби зад граница.


Преди кризата дружеството отбелязвало около 20% ръст на година. "Сега, за първи път след създаването си, "Фрукто Сливен" има две "лоши" нулеви години, през които работихме на загуба", казва Алексиев. И уточнява: "Анализите ни сочат, че през 2011 г. сме успели да възстановим производството си до около 8 хил. т преработена суровина".


Около 45% от пазара на плодови и зеленчукови консерви, произведени от фирмата, е в Русия. Останалата продукция е предназначена за страни от ЕС – главно Германия, Италия, Австрия. Част от износа е извън еврозоната - става въпрос за предимно по-малки и епизодични сделки.


Компот от белени праскови


Основен дял в производствената листа на компанията заема компотът от белени праскови. Дружеството поддържа и цялата серия от традиционни компоти - череши, вишни и сливи. Заводът в Сливен е и единственият в страната, който произвежда компот от белени кайсии.


"Най-силният ни конкурент е Гърция, която е най-голям европейски производител на компот от белени праскови. Наши конкуренти на международните пазари са аржентински, а през последните години и китайски производители. Ние обаче разчитаме на добре балансираната цена, съответстваща на качеството, което предлагаме", казва Димитър Алексиев. По думите му продукцията на "Фрукто Сливен" отговаря на всички европейски стандарти, които позволяват присъствието й в най-големите търговски вериги. Въпреки високото си качество обаче на средно- и западноевропейските пазари компотите на "Фрукто Сливен" са ситуирани в ниския ценови диапазон заради тежката конкуренция в сектора.


Не така стоят нещата на руския пазар. "В Русия сме във високата част на ценовата скала. Нашите търговски партньори там са преценили, че в сравнение с продуктите, внасяни от някои бивши съветски републики, качеството на производството с марката на "Фрукто Сливен" позволява чувствително по-висока цена", обяснява Димитър Алексиев.


Средно годишно във фабриката работят около 240 души, като през лятото броят им нараства заради необходимостта от преминаване към дву- и трисменен режим на работа. През зимните месеци постоянно заети остават около 90.


"Друга особеност на производството във "Фрукто Сливен" е силната му зависимост от ритъма на снабдяване с пресни плодове и зеленчуци", казва Алексиев. "Ние преработваме около 100 тона суровини на смяна. За целта е необходимо да съхраняваме в хладилен склад входящите плодове, които пристигат като различни по обем партиди. Например един ден получаваме 200 тона праскови, а на следващия - поради лоши метеорологични условия, можем да получим 20 тона. Всичко това идва да покаже, че преработката на пресни плодове и зеленчуци е твърде сложен бизнес", твърди изпълнителният директор на "Фрукто Сливен".


Тук и там


По-голямата част от суровините са внос от Гърция. Районът на Сливен е известен с производството на праскови, но сортовете за компот са твърде малка част от насажденията. Тази година от 5.5 хил. тона праскови за компот четири хиляди тона са внесени от Гърция. "Това означава транспортни разходи за 700 км, с които се справяме, но и над един милион евро "помощ" за гръцкото овощарство", казва Димитър Алексиев. Той твърди, че гръцката държава подкрепя по всички възможни начини производителите на селскостопанска продукция. "Отглеждането на праскови в северната част на страната е въпрос на държавна политика, която е превърнала Гърция в най-големия производител на компотни праскови в Европа и трети в света след САЩ и Южна Африка. В продължение на дълги години там всеки произведен килограм праскови от специалните сортове, предназначени за консервиране, е субсидиран с 4.7 евроцента от ЕС. Всички производители на селскостопански продукти в южната ни съседка получават държавна помощ и са освободени от данък добавена стойност", казва още Алексиев.


И добавя: "Ние сме заинтересовани земеделските стопани в България да отглеждат сортове за компот. Готови сме да им гарантираме изкупуване на цялата продукция. В този район всеки си мисли, че знае как се отглеждат праскови и че преработвателите са виновни за малките му приходи, защото не дават добра изкупна цена. Истината е друга. Българският производител държи висока цена, защото произвежда малко. А при капково напояване 3-4 тона плодове от декар са нормално постижими. В овощарството навлизат нови интензивни технологии, които са свързани със сортов състав, схеми на садене и обработки, резитби... При нас засега липсва връзката с науката и в тази посока трябва да се работи много и бързо", обобщава Алексиев.


"Фрукто Сливен" разполага с 600 дка собствени градини. Компанията инициира и създаването на нови насаждения с праскови за компот в региона на Сливен. Сключила е и договори за пълно изкупуване на продукцията от стопани, на които са раздадени около 60 хил. облагородени овошки. "Пътят към ефективното овощарство вероятно минава през сдружаване на производителите, тъй като така те по-добре ще защитават интересите си", твърди Алексиев. "Други пътища вероятно са комасацията на терените, по-активното използване на експертизата, която могат да предоставят от Опитната станция по прасковата и службите за съвети в земеделието. Моето желание, както и това на останалите производители на плодови консерви, е цялата продукция, която преработваме, да бъде 100% българска. Засега обаче това е невъзможно, тъй като между държавата и производителите няма диалог в името на дългосрочните инвестиции", казва още той. И е убеден, че всяка инвестиция в трайни насаждения в България е оправдана.


Субсидията


Идеите за развитие на производството и въвеждането на нови продукти, както и стремежът към намаляване на себестойността са основният мотив за участието на "Фрукто Сливен" през 2008 г. с проект по Програмата за развитие на селските райони. Той е по мярка 123 - "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти". Целта му е да бъде купено технологично оборудване, нужно за производството, и да бъде извършена реконструкция на енергийното стопанство в консервната фабрика. Сумата на реалната инвестиция в проекта надхвърля 2.8 млн. лв. Стойността на безвъзмездната помощ за реализацията му е близо 1.4 млн. лв.


"Обществена тайна е, че работата на администрацията по одобряването на проектите е изключително мудна и отнема много време", казва Алексиев. И обяснява: "Нашият проект беше подаден на 15 декември 2008 г. , а окончателният договор по него беше сключен едва през март т.г. Документите за получаване на субсидията бяха подадени в Разплащателната агенция в началото на май т.г., след което парите бяха възстановени през август. През цялото това време лихвите по средствата, които бяхме изтеглили за осъществяване на инвестициите, течаха, а това е излишна загуба на средства".


Осъществяването на проекта е финансирано със собствени средства на компанията и заем от Корпоративна търговска банка. С вложените суми е модернизирана пароцентралата на завода в Сливен. Ефектът от реконструкцията е чувствителен. Трасетата за пренасяне на парата и горещата вода са скъсени до минимум, което води до по-голяма ефективност и сериозно намаляване на загубите.


С друга част от инвестицията е доставена технологична линия за производство на компот от праскови в стъклени буркани от 720 мл плюс още няколко производствени възела. В резултат от всички нововъведения производителността при този вид продукция е повишена повече от два пъти.


Машините и съоръженията обаче са от различни производители, което усложнява изпълнението на проекта. "Когато доставчиците са различни, това означава за всяка позиция да бъдат намерени поне още две алтернативни оферти, каквото е изискването на програмата. Част от новото оборудване беше купено от чужбина, което усложни доставката допълнително", разказва Алексиев. Въпреки трудностите обаче според него Програмата за развитие на селските райони е много по-добре структурирана от САПАРД и е един от положителните ефекти след влизането на България в ЕС.


Следващата стъпка


"Много хора не вярват в необходимостта от консултантски услуги. Аз обаче съм категоричен, че при изготвянето на сложни проекти като нашите това не може да стане без съдействие от страна на професионалисти в консултирането", категоричен е изпълнителният директор на "Фрукто Сливен". За подготовката на проекта си дружеството е ползвало услугите на "Вока консулт". "Бих участвал с проекти за финансиране на развитието на компанията всяка година", твърди Алексиев. "За да вървим напред обаче и за да бъдат резултатите от бизнеса ни прогнозируеми, трябва да няма кризи. Двете години на рецесия ни спряха. Спряха дори по-голям проект, който бяхме подготвили", съобщава още той.


Следващата стъпка в разширяването на "Фрукто Сливен" е свързана с производството на пюрета от кайсии и праскови в специални асептични 200 кг опаковки. Документите за безвъзмездна финансова помощ по този проект ще бъдат подадени в началото на следващата година. По същия проект ще бъдат изградени складови площи и ще бъде извършена подмяна на част от машините с по-високопроизводителни и надеждни. Ще бъде построена нова офисна сграда, както и около 5 хил. кв.м складове.


"Вече се усеща ново настроение у хората и службите, които работят с реализацията на проекти, финансирани от ЕС", казва Димитър Алексиев. "По време на работата по програма САПАРД съществуваше подозрителност и зле прикрито съмнение, че всеки проект е всъщност опит европейските средства да бъдат откраднати. Сега това отношение е променено, хората в министерството на земеделието, с които работим, са добронамерени и готови на всякакво съдействие в името на усвояването на евросредствата. До неотдавна се смяташе, че ако от проекта не бъдат отрязани поне 10%, съответните служители в министерството не са свършили работата си. Сега вече отношението е различно", твърди Алексиев. И планира следваща крачка на компанията.



БЛИЦ


Димитър Алексиев: Неизпълнимите проекти пречат на усвояването на европейски субсидии


Какво загубихте и какво спечелихте от участието си в Програмата за развитие на селските райони?
- Спечелихме буквално 50% от направените инвестиции. Загубихме време. Вместо документите ни да бъдат обработени за три или четири месеца, както е според наредбите, разглеждането им отне година и десет месеца.


Бихте ли кандидатствали отново за европейски субсидии?
- Разбира се. Дори вече подготвяме следващия си проект и смятам, че в усвояването на европейски средства има смисъл, но само за съществуващи предприятия, които се развиват. Има много проекти за изграждане "на зелено" на огромни обекти на стойност 6-7 млн. лв. Като имам предвид какво е състоянието на суровинната база в България, няма банка, която би подкрепила подобни проекти. Разплащателната агенция е длъжна да приема и обработва всякакви "грандомански" проекти. Всички, които са в преработвателния бранш и искат да развиват предприятията си, е добре да минават през Програмата за развитие на селските райони.


Какви грешки бихте избегнали и какво не искате да се повтаря при следващо кандидатстване?
- В следващите си проекти смятам да променя начина си на работа. Опитът ми дотук показва, че по-добрият вариант е да се работи с един изпълнител, той да наема подизпълнители, които да събират техниката. По-сложният път е отделното договаряне с всеки от доставчиците за всяка една машина. Това води до много бюрокрация и бумащина, а оттам и до грешки.


Какви са препоръките ви към Програмата за развитие на селските райони и към администрацията, която я управлява ?
- По-бърза и експедитивна работа на Разплащателната агенция по отношение на обработката на проектите. Спазване на сроковете съгласно наредба №18 от 26.06.2008 за одобряване на бенефициента и сключване на договор за проекта.



ДРУГИТЕ ЗА ПРОЕКТА


Велин Биков, търговски директор на "Дружба стъкларски заводи":


"Работя с "Фрукто Сливен" и изпълнителния директор на компанията Димитър Алексиев от шест години. Впечатленията ми от контактите с него са, че е бизнесмен с много опит, на когото може да се разчита. Не случайно дружеството, което ръководи, е едно от най-успешните в сферата на консервната промишленост у нас. "Фрукто Сливен" работи на руския пазар, който е един от най-трудните, тъй като там правилата се променят буквално всяка година. Въпреки това обаче Димитър Алексиев успява да бъде винаги подготвен за новите тенденции и да ръководи фирмата така, че да запази и деловите си отношения с партньори като нашата компания."


Коста Петров, управител на Организацията на производителите на праскови в България:


"Работим с "Фрукто Сливен" от 2005 г., като това е един от най-сериозните ни партньори. От голямо значение за нашата организация е фактът, че Димитър Алексиев е човек с визия за бъдещето на бранша в България. Една от най-впечатляващите му стъпки като мениджър с визия беше идеята му да снабдява членове на организацията с посадъчен материал за развитието на прасковени градини срещу изкупуване на продукцията им. Неотдавна "Фрукто Сливен" започна развитието и на свои собствени прасковени насаждения, което за нас е гаранция, че имаме насреща си сигурен партньор с перспектива за развитие. Тъй като контактуваме с колегите си в Гърция, мога да кажа, че отзивите, които чуваме от тях за работата им с "Фрукто Сливен", са същите – надеждни и лоялни партньори за добър бизнес."


Красимир Добрев, търговски директор на "Захарни заводи" – Горна Оряховица:


"За работата с Димитър Алексиев мога да кажа само добри думи. Лично аз имам делови отношения с него от три години, но доколкото ми е известно той е клиент на заводите от много по-дълго време. Осигуряваме за "Фрукто Сливен" цялото количество захар, което е необходимо за производството му и мога да кажа само: дай, боже, повече такива клиенти всекиму. Това са точни и надеждни партньори."

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK