Без кризи в кризата, или как се обновява маслодобивен комплекс

Проектът за покупката на нови производствени мощности на маслодобивния комплекс "Олимекс" в село Покрайна, област Видин - собственост на Андриян Александров, е финансиран по мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" на Програмата за развитие на селските райони. Стойността на инвестицията е 1 781 097 лв., като размерът на субсидията е 42% от тях, а останалите средства са осигурени чрез банков кредит.

© Анна Янакиева

Проектът за покупката на нови производствени мощности на маслодобивния комплекс "Олимекс" в село Покрайна, област Видин - собственост на Андриян Александров, е финансиран по мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" на Програмата за развитие на селските райони. Стойността на инвестицията е 1 781 097 лв., като размерът на субсидията е 42% от тях, а останалите средства са осигурени чрез банков кредит.




ПРОЕКТЪТ


Проектът за покупката на нови производствени мощности на маслодобивния комплекс "Олимекс" ООД в село Покрайна, област Видин, е финансиран по мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" на Програмата за развитие на селските райони. Стойността на инвестицията е 1 781 097 лв., като размерът на субсидията е 42% от тях, а останалите средства са осигурени чрез банков кредит.


С парите собственикът на фирмата Андриян Александров е закупил нови машини за добив на слънчогледово масло, произведени от германската компания CIMBRIA SKET. Проектът е внесен през април 2009 г., а договорът с Разплащателната агенция е подписан през август 2010 г. Субсидията е изплатена през април 2011 г.


Думата криза присъства в разговора с Андриян Александров и съпругата му Миглена само в положителен аспект. И то не в смисъла на "отминаваща", а на "несъществуваща". В маслодобивния комплекс "Олимекс" в село Покрайна, Видинско, собственост на семейство Александрови, са инвестирани над 1.5 млн. евро през 2010 г.




Дружеството е вложило собствени средства в изграждането на цех за пелети от слънчогледови люспи и в закупуването на база за съхранение на зърно в с. Димово. Цехът, където се добива слънчогледовото масло, е напълно ремонтиран (отново фирмена инвестиция) и преоборудван. Модерните машини са закупени с финансиране по мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" на Програмата за развитие на селските райони. Размерът на капиталовложенията в машини е близо 1.8 млн. лв. - безвъзмездното европейско финансиране е 42% от тях, а останалата част от парите е осигурена чрез заем от Уникредит Булбанк. "След тежките инвестиции, които направихме, ще си починем известно време. Защото бизнесът трябва да си стъпи на краката и да акумулира оборотни средства", казва собственикът на предприятието Андриян Александров в отговор на въпрос дали набраната инерция от инвестиции ще продължи.


Преди "почивката"


Дружеството "Олимекс" е създадено през 1995 г. като семейна фирма. Всичко започва обаче три години преди това с една линия за производство на сурово олио, която Андриян и баща му закупили от изложение във Видин през 1992 г.


Според Александров за производството на олио не се изисквала непосилна инвестиция - машината струвала 10 хил. долара, наели помещение от 50 кв.м и започнали. "Всъщност с гордост мога да заявя, че бяхме първата частна фирма - производител на олио в България", хвали се видинският предприемач.


След това семейството купува още една линия и я монтира в град Кула. Производителите на слънчоглед карат семето за преработка на ишлеме, а в замяна вземат нерафинирано олио и кюспе. За три години работа по този начин предприемачът разбира, че производството на масла е с добри перспективи. Затова през 1995 г. създава ООД заедно с баща си (дотогава Андриян работи като едноличен търговец) и закупува терен в с. Покрайна, на който били разположени бивши тютюносушилни.


Така в Покрайна се развива производствената база на фирмата, разположена на 33 дка площ - цехове за маслодобив, рафинерия, бутилиране, гранулиране и екстракция, складове.


Нищо не се губи


Слънчогледът е суровина, от преработката на която нищо не се губи. Собственикът на "Олимекс" разяснява безотпадъчната технология - след обелването на слънчогледовата ядка люспите отиват за гранулиране, от което се оформят пелети, използвани като модерно екогориво. Обелените ядки отиват в цех "Маслодобив", където се извлича олиото. Пресованата зърнена маса става на кюспе, а от него се доизвлича маслото и така се получава шрот (обезмаслено кюспе) - и двете използвани във фуражните смески.


Сега видинската маслодобивна фабрика продава всички продукти, които се получават след преработката.


В началото обаче не било така. Александров разказва, че през първите години на производство пазарът на олио в България бил много добър, маслобойните в страната били малко, износът бил непознат. Първите количества сурово олио фирмата продавала на производителя на бои и лакове "Лакпром" - София. "След построяването на новия цех с рафинерията през 1995 г. вече излязохме на пазара с рафинирано масло на едро", разказва бизнесменът. Продуктът бил пласиран в страната сред търговци, които бутилирали олиото и го продавали под тяхна собствена марка. "С годините обаче като с всеки бизнес, за който се чуе, че има печалба, се появиха много маслобойни и пазарът стана труден", обяснява Александров. Затова дружеството се преориентирало към износ.


Първата сделка била "на късмет". "През 1999 г. имахме над 500 тона залежало кюспе и пуснахме обява в два централни всекидневника, които по онова време се разпространяваха и в Македония. Двама братя прочели, че българска фирма продава кюспе, обадиха ми се и създадохме първия си контакт зад граница. Сега сме като братя", казва Александров, като уточнява, че до ден днешен прави бизнес със същата македонска фирма.


В момента 90% от цялата продукция на фабриката се продава на външни пазари - в Румъния, Гърция, Сърбия, Хърватия, Албания, Македония, Косово. В България има много маслодобивни фабрики и съответно конкуренцията при бутилираното олио е голяма. Затова на местния пазар видинската фирма реализира само 10% от производството под собствената марка "Вида".


Бизнес с преференции


За възходящото развитие на бизнеса си собственикът Андриян Александров говори не като за уникално лично постижение, а като резултат от доброто планиране, стабилните пазари извън България и лоялните и коректни отношения с партньорите, на базата на които бизнесът се ползва с преференции. "През целия си живот не съм излъгал никого и това ми помага много", твърди Александров. Обяснява, че партньорите му знаели, че могат да му имат доверие и затова в трудни за бизнеса моменти му помагали с авансови плащания за продукцията.


Стабилни са и отношенията на фабриката с производителите, които доставят слънчогледа. По думите на собственика голям процент от тях са им партньори от самото начало. "Добрият тон с производителите също е важен, защото слънчогледът е актуална култура и изкупуването е трудно. Изискват се капитали накуп, защото през есента за два месеца трябва да си набавиш суровина, с която да работиш през следващите 10 месеца", обяснява производителят.


Благодарните инвестиции


Най-трудна за бизнеса се оказва 2010 г. Проектът за новите машини за маслодобив по мярка 123 от Програмата за развитие на селските райони е подаден още през април 2009 г. Преди това Александров прави проучвания в продължение на шест месеца, за да избера преси на германската фирма CIMBRIA SKET. "Закупуването на нови машини за маслодобив беше неотложно", разказва производителят. И уточнява, че "за да си конкурентоспособен, трябва да сменяш машините през три–четири години, да работиш с преси - последна дума на техниката, с които качеството на маслата е с по-добри показатели, производителността - по-голяма, а загубите при рафиниране - минимални". Освен това старите съоръжения аварирали често, от което дружеството търпяло щети. "Бях решен да купя нова техника независимо дали проектът ми ще спечели финансиране по програмата", заявява Александров. Съобразил се със заложените срокове, осигурил си банков заем и закупил новите германски преси. Преди монтирането и пускането им в действие помещението в цех "Маслодобив" претърпяло основен ремонт.


Инвестиционният проект трябвало да се реализира за три месеца. "От 20 март 2010 г., когато предприятието спря работа, до 15 юли, когато пуснахме машините, бяхме тук денонощно", спомня си бизнесменът. Одобрението на проекта дошло през август 2010 г. - месец след като новите машини вече произвеждали олио и година и половина след като проектът бил внесен в Разплащателната агенция. Проверките и останалите процедури на фонда траели още няколко месеца, за да се стигне до плащането на 42% от стойността на проекта през април 2011 г.


"Трудно беше, но важното е, че новата инвестиция веднага започна да се "отблагодарява". Произвеждаме много повече олио, реализираме го без проблем и финансовите резултати са още по-добри", разкрива финансистът на дружеството Миглена Александрова.


По данни на компанията двете нови преси, с които работи фабриката, в момента обработват доста по-големи количества обелено семе, в резултат на което се увеличил и обемът на люспите.


За да се избегнат проблеми при съхранението, се налага и втората "благодарна инвестиция" на "Олимекс" - новият цех за гранулиране. Вложението се оказва много изгодно, защото изготвяните в цеха екопелети, използвани като удобно и чисто гориво за котли, се реализират на пазара неочаквано добре. "Добрата реализация на пелетите на пазара ме изненада", признава си собственикът на "Олимекс". И техният пласмент е външен - продават ги в Македония и Гърция.


Базата в с. Покрайна не покривала нуждите на предприятието за съхранение на семето. Така "Олимекс" стига до третата си инвестиция за 2010 г. – закупуването на база в село Димово, където са изградени четири силоза за съхранение на зърнени култури. Съоръженията са американско производство и отговарят на всички изисквания за температура и влажност на въздуха при съхранението на маслодобивна култура, разкрива собственикът.


После допълва с гордост, че след тези капиталовложения фабриката в село Покрайна се е превърнала в една от най-модерните в България.


Без прекъсване


"Олимекс" е средно по размер предприятие. При стартирането на бизнеса през 1992 г. заетите в него са девет, сега дружеството има разкрити 78 работни места. Служителите са на трисменен режим, всички производствени цехове работят без прекъсване 10 месеца от годината, а останалите два са предвидени за основен ремонт и пълна профилактика и за платените годишни отпуски.


Още един от добрите аспекти на световната рецесия за бизнеса на "Олимекс" е възможността да бъдат привлечени в последните години добри специалисти, добавят собствениците.


Възможна мярка, която ще подпомогне развитието на сектора, според семейство Александрови е директните субсидии да се изплащат не на декар, а на тон произведена продукция. "По този начин ще се стимулира българското производство", сигурен е Андриян. "Голяма част от произведеното семе в България се изнася, оттам цените на семената скачат, което логично води до скъпа продукция на вътрешния пазар", обяснява бизнесменът. Признава, че българското олио е скъпо, макар че сме страна производителка. "Ако килограм семе е 90 ст., няма как олиото да струва 2 лв. и затова се появиха цени от 3 лв.", пресмята Александров. Производителите на зърно трябва да се стимулират чрез по-високи субсидии, ако реализират продукцията си на родния пазар, според собственика на "Олимекс". Той е убеден, че дългоочакваният ръст в икономиката на страната ще дойде тогава, когато суровините остават в България, а навън се изнасят само готови продукти.


БЛИЦ


Андриян Александров: Инвестициите не могат да чакат


Какво спечелихте и какво загубихте от участието си в Програмата за развитие на селските райони?
- Като цяло фирмата само спечели от този проект. Лично аз загубих време и нерви.


Бихте ли кандидатствали отново за европейски субсидии?
- Може би в далечно бъдеще. Но засега не мисля да кандидатствам с нов проект по програмата. Причината е единствено бавната и утежнена процедура. Иначе не сме свидетели на корупция, даже на официалното откриване на новите мощности бяхме поканили министъра на земеделието и храните и той ме попита дали са ни искани пари под масата. Никой не ни е искал пари, но това бавене почти две години ни изнерви, затова, ако бюрократично се оправят нещата, тогава можем да мислим за кандидатстване. Освен това миналата година дружеството ни направи инвестиции, каквито други фирми от нашия ранг правят за пет години, затова бизнесът ни сега трябва да събере финансови сили.


Какви грешки бихте избегнали и какво не искате да се повтаря при следващо кандидатстване?
- Ако имах повече време, бих кандидатствал за субсидии и за другите инвестиционни проекти, които осъществих. Например машините от цеха за гранулиране също можех да опитам да закупя със субсидия, но истината е, че нямах време да подготвям всички документи. Все пак го отчитам като собствена грешка.


Имате ли препоръки към Програмата за развитие на селските райони и към администрацията, която я управлява?
- Препоръките ми са свързани със сроковете за разглеждане на проектите. Инвестициите не могат да чакат. Те трябва да се правят за кратък период, за да могат да ти се отблагодаряват. Две години, колкото чакахме ние да ни преведат парите, могат да бъдат фатални за бизнеса, защото лихвите по кредита могат да го съсипят. Така че програмата е хубава, но проектите трябва да се разглеждат по-бързо.


ДРУГИТЕ ЗА ПРОЕКТА


Любомир Ялъмов, собственик на цех за преработка на слънчоглед "Брама" в Габрово:


"С Андриян Александров започнахме работата си в този сектор по едно и също време, познавам го от 1992 г. Всъщност ние сме партньори, а не конкуренти. Помагаме си в бизнеса, информираме се заедно за новостите в бранша. Смятам, че с проекта, който осъществи по Програмата за развитие на селските райони, Андриян е пример за това какво трябва да бъде производството на масла. Машините и оборудването, което закупи, осигуряват модерен и екологично чист процес на преработка. В личен план Андриян е човек на честната дума, защото спазва всички договорки, които прави.


Венета Димитрова, председател на стопанска кооперация "Единство" в с. Комощица, община Якимово, област Монтана:


"Андриян Александров е изключително етичен и лоялен човек. Работим заедно повече от 15 години. От нашата кооперация той изкупува между 1500 и 2000 тона слънчоглед годишно. Никога не е имало проблеми в партньорството ни. Освен че е коректен, той е човек, който изгражда отношения на сигурност и стабилност – информира производителите за всеки проект, който осъществява, за всяка своя стъпка, свързана с бизнеса. Така всички се чувстваме сигурни и съпричастни. Андриян Александров е също много силен и борбен човек, защото, за да правиш бизнес в Северозападна България, наистина се изисква смелост. Пожелавам само успехи на него и семейството му".


Любчо Четелев, собственик на фирма за търговия с олио "Беком инвест" – Битоля, Македония:


"По-добър партньор от Андриян Александров не бих могъл да имам. От самото начало бизнес отношенията ни бяха честни и почтени и затова прераснаха в приятелство. Андриян е много сериозен и амбициозен, той е човек, който държи на семейството, на ценностите и мисля, че точно затова просперира. Инвестиционният проект за новите машини за маслодобив го придвижи още по-напред в бизнеса. И така трябва да бъде, точно хора като него трябва да успяват".

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK